Решение № 218 от 08.11.2022, Окръжен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 218 гр. Варна, 08.11.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети септември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Светла В. Даскалова

Членове:

Станчо Р. Савов

Румяна П. П.а при участието на секретаря Теодора Св. И. в присъствието на прокурора А. Д. И. като разгледа докладваното от Румяна П. П.а Въззивно наказателно дело от общ характер № 20223100600839 по описа за 2022 година

За да се произнесе взе предвид следното:

Предмет на въззивното производство е присъда от 26.04.2022г. по НОХД №2689/2021г. по описа на РС- Варна, с която на подс. М. А. В. за престъпления по чл.

308ал.1 във вр. с чл.20ал.2 от НК; чл.309ал.1 във вр. с чл.20ал.2 във вр. с чл.26ал.1 от НК и по чл.210ал.1т.2 във вр. с чл.209ал.1 от НК, на основание чл.23ал.1 от НК му е наложено едно общо наказание за трите в размер на най- тежкото от тях, а именно Две години Лишаване от свобода, чието изпълнение е отложено за изпитателен срок от ТРИ ГОДИНИ.

Осъден е да заплати и разноските по делото. Със същата присъда е осъден и подс. Д. О. за престъпления по чл.316ал.1 във вр. с чл.308ал.1 във вр. с чл.26ал.1 от НК; по чл.316 във вр. с чл.309ал.1 във вр. чл.20ал.2 във вр. с чл.26ал.1 от НК и по чл.210ал.1т.2 във вр. с чл.209ал.1 от НК, като на чл.23ал.1 от НК му е наложено едно общо наказание за трите престъпления в размер на най- тежкото от тях, а именно Две години Лишаване от свобода, чието изпълнение е отложено за изпитателен срок от ТРИ ГОДИНИ.

Срещу постановената присъда е постъпила въззивна жалба единствено от подс. В., който излага твърдения за нейната неправилност и незаконосъобразност предвид липсата на достатъчно доказателства за постановяване на осъдителна присъда. Твърди се и допуснато съществено процесуално нарушение с оглед оставено искане по доказателствата без уважение. Моли съда да отмени присъдата на ВРС и постанови нова, оправдателна такава, алтернативно да намали наказанието като приложи чл.55 от НК. В допълнителното изложение към жалбата се оспорва да е поддържал заблуждение у пострадалия за престъплението по чл.210 от НК, а от друга страна и да е причинена вреда на пострадалия от същото, тъй като сумата от щетата му била възстановена по гр. дело.

В съдебно заседание жалбата се поддържа от защитника и подсъдимия на основанията, наведени в нея. Излагат се съображения, досежно липсата на субективният елемент при извършване и на трите престъпления, за които е осъден. Счита, че не е опровергано 1 заявеното от Д. Х., че инкриминираният документ е бил в неговия дом, съхраняван от неговата починала съпруга и оставен от неговия баща. Защитата твърди, че В. видял този документ, решил, че Д. има определени права и се е обърнал към съответната администрация. Сочи, че за бездействието и безхаберието на държавна и общинска администрация се предават на съд физически лица, вместо тези органи да си изпълняват съвестно задълженията и да следят документално отметките, които имат и отбелязванията, които имат за всеки имот. Според защитата от обективна страна подс. В. не е осъществил престъплението измама, тъй като не е доказано същият да е набавил за себе си облага, както и наличието на предваритилен сговор между двамата, поради което следва да бъде оправдан.

Защитата счита, че не е доказано подс. В. да е възбудил и е поддържал заблуждение у М.няма доказателства за разговори между тях. Алтернативно пледира за намаляване на наказанието, тъй като в мотивите си съдът приема паритет на смекчаващите и отегчаващите вината обстоятелства, но всъщност е налице многобройност на смекчаващите вината обстоятелства и липса на отегчаващи. Липсата на критичност не би могло да се третира като отегчаващо отговорността обстоятелство според защитата. Наличието на период от 6 години и половина от постановяване на съдебния акт е извън разумните срокове, възстановяването на щетите на М. също следва да се третира като смекчаващо отговорността обстоятелство, пропусната била и трудова ангажираност на подсъдимия, както и семейното му положение. С оглед изложеното защитата счита, че наказание от две години лишаване от свобода за измама са категорично завишени и не съответстват на степента и характера на опасност на дееца. Подс. В. не се признава за виновен и в последната си дума иска да бъде оправдан.

Представителят на ВОП моли съда да остави жалбата без уважение. Счита, че в рамките на проведеното съдебно следствие фактическата обстановка е била изяснена в пълен обем, като направените въз основа на нея правни изводи относно инкриминираните деяния са правилни. Сочи, че не са допуснати нарушения на съдопроизводствените правила с това, че не е било допуснато задаване на допълнителни въпроси на вещите лица, съответно по изготвеното заключение на тройната съдебно-графическа и техническа експертиза. По отношение на наложените на подсъдимия наказания излага доводи за тяхната съответност на тежестта на извършеното престъпление и определянетто им при условията на чл.54 НК.

Изразява становище, че не са налице предпоставки за определяне на наказанието при условията на чл.55 от НК. Действително от инкриминирания момент до датата на постановяване на съдебния акт от първата инстанция, са изминали 6 календарни години, който период според представителя на държавното обвинение не е прекомерно отдалечен срок и сам по себе си да наложи, съобразно презумпцията за приключване на разследванията в разумни срокове, приложението на чл.55 от НК. Счита, че не са събрани в рамките на съдебното и досъдебното дирене доказателства за наличието на изключителни или многобройни смекчаващи вината обстоятелства които да наложат отделно или в съвкупност с други обстоятелства приложението на чл.55 НК. Изтъква, че обстоятелството, че подсъдимият оспорва участието си в престъплението, е още една индиция за правилното определяне на наказанието при условията на чл.54 от НК. С оглед на изложеното моли съда да потвърди присъдата на Варненски районен съд.

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства и въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на постановения акт по отношение на законосъобразността, обосноваността и справедливостта му, съобразно изискванията на чл.313 и чл.314ал.1 от НПК намира за установено следното:

Въззивната жалба е процесуално допустима, като подадена в срока за обжалване, от надлежна страна срещу акт, подлежащ на съдебен контрол.

От фактическа страна, първостепенният съд в съответствие с всички релевантни доказателства е приел за установено по безспорен начин следното:

С Нотариален акт за дарение на недвижим имот № 75, том V, н.дело 1203 от 18.02.1993 г. по регистъра на нотариус Дияна Стоянова, Х. И. Ц. дарява на М. В. Н. 4/6 идеална част от недвижим имот дворно място, цялото от 204 кв.м., находящо се в гр.Варна 2 ул.******* № 34, заедно с построената в същото място къща, представляващо имот пл.№ 10, квартал 693/поправен на 692 с Нотариален акт за поправка № 112, том XLIII, дело 10534 от 23.09.1993 г. – т.1 л.20 от ДП/ по плана на втори подрайон на града, заедно с построената в същото място къща.

С Нотариален акт за собственост на недвижим имот, придобит по наследство №41, том I, дело 58/1996 г. от 04.01.1996 г. по регистъра на нотариус Св.Стойчева, М. Т. П. е призната за собственик на 1/6 идеална част от жилищна сграда в гр.Варна ул.******* № 34, заедно с 1/6 идеална част от дворното място, в което същата е построена, цялото от 204 кв.м., представляващо имот пл.№ 10, квартал 693 по плана на втори подрайон на града.

С Нотариален акт за дарение на идеални части от недвижим имот № 100, том IV, рег.№ 9247, дело № 602 от 2007 г. от 02.06.2007г., издаден от пом.нотариус Жана Колева по заместване на нотариус Александър Ганчев, М. Т. П. дарява на съпруга си И. Б. П. 1/2 идеална част от притежавана от нея по наследство 1/6 идеална част от дворно място в гр.Варна ул.******* № 34, ведно с построената в него жилищна сграда. Св.М. В. Н. и М. П. били първи братовчедки. Като съсобственички на процесния имот редовно заплащали данъците за същия, както и текущите сметки. През периода 1997 – 2012 г. имотът бил отдаван под наем, след това бил необитаем. Св.П. и св.Н. го посещавали от време на време, за да го наглеждат. През 2016 г., когато св.Н. отишла да заплати поредната сметка за електроенергия, разбрала, че имотът имал нов собственик и партидата била прехвърлена на негово име. Тя направила справка и установила, че новият собственик е св.Д. Л. М..

Подсъдимите М. А. В. и Д. О. Х. се познавали от дълги години. Подс.В. се занимавал самостоятелно с посредничество при покупко-продажба на недвижими имоти, без да притежава фирма за това или да работи към някоя конкретна брокерска фирма. Обикалял в офисите на фирмите за продажба на недвижими имоти и проучвал имотите, които се предлагат за продаване. Така в началото на 2016 година подс.В. разбрал, че в Служба по геодезия, картография и кадастър-Варна има имот, за който в кадастралния регистър няма посочен собственик. Това бил имотът на св.П. и св.Н. в гр.Варна, ул."**** ****" № 34, за който в полето за собственик било отбелязано „неидентифициран". Подс.В. проверил имота на място и видял, че в него имало построена къща и решил да се възползва от това обстоятелство и да си набави имотна облага. За целта се свързал с подс.Х., за когото знаел, че живеел бедно и се нуждаел от пари и му предложил възможност да спечели пари.

Обяснил му, че разполага с документ, с който подс.Х. може да стане собственик на постройка и след това да намерят купувач и да продадат имота. Подс.Х. имал нужда от парични средства, затова се съгласил и предоставил данните си, необходими за попълване на съответните документи, на подс.В.. Съзнавал, че няма как да стане законен собственик на какъвто и да било имот, тъй като не разполагал с никакви документи, които да го легитимират като такъв, но въпреки това приел да участва в подготовката и осъществяването на замислената сделка. Подс.В. набавил необходимите документи за признаване на подс.Х. за собственик на сградата, намираща се на ул."**** ****" № 34 в гр.Варна, като първоначално се снабдил с бланка на документ „Билет №34 за строеж в гр.Варна“, издавана от Варненски градски общински народен съвет, Сектор „Архитектурно градоустройство и конструкции“ и подписвана от старши архитекта. Върху такава бланка, през периода от началото на 2016 г. до 16.02.2016 г., подс.В., с помощта на неустановено лице, изготвил неистински документ - заверен от архив препис на „Билет № 34 за строеж в гр.Варна" вх.№ 17 от 11.01.1968 г., с който се позволявало на Д. О.Х. от гр.Варна ул.******* № 34 кв.№ 6 парцел № 9 да направи едноетажно жилище. Подс.В. попълнил ръкописния текст, представляващ данните за лицето: „Д. О. Х., № 6, *** *****, 34, кв.№ 6 и парцел 9".

Другото неустановено лице изписало останалия текст. От трето лице бил изписан текстът „Вярно с оригинала, 23.02.2001 г. В. К....експерт Архив". Заверено копие на Билет № 34 за строеж в гр.Варна вх.№ 17 от 14.01.1968 г. по ДП било представено и от нотариус Веселин П..

3

След извършена справка в регистрите на издадените разрешеия за строеж при Община Варна, Район Приморски било установено, че не съществува Билет № 34 от 09.05.1968г., а е наличен такъв с № 34 от 26.01.1968 г., което копие се намира в материалите по делото. Със същия на Х. Г. Х. се позволява да извърши препокриване с подмяна на греди и цигли на покрив на къща.

При извършена проверка в Община Варна, Дирекция „Архитектура, градоустройство и устройствено планиране“ било установено, че в архива на Община Варна – „Регистър за разрешено строителство в гр.Варна“ за 1968 г. не е налично Разрешение за строеж № 34 от 09.05.1968 г., а е налично такова с № 34 от 13.02.1968 г. , видно от което се позволява на ДСП Булгарплод в района Държавен консервен комбинат Янко Костов да монтира 4 броя железни навеси. Нещо повече, при извръшената проверка в Община Варна, Дирекция „Управление на човешките ресурси и административни услуги“ в архива на „Регистър за разрешено строителство в гр.Варна“ за 1968 г. не е бил наличен Билет № 34 с вх.№ 17/14.01.1968 г., а е наличен Билет за строеж № 34 от 13.02.1968 г., издаден на ДСП Булгарплод за комбинат Янко Костов за монтиране на железни навеси.