Решение № 7 от 02.01.2019, Районен съд - Пловдив

Р Е Ш Е Н И Е

№ 7 гр.Пловдив, 02.01.2019 г.

В И М Е Т О

Н А Н А Р О Д А

РАЙОНЕН СЪД ПЛОВДИВ, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, V състав, в публично съдебно заседание на седми ноември две хиляди и осемнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

КАТЯ БОЕВА при секретаря: ТАНЯ СТОИЛОВА като разгледа АНД №

6651/2018г. по описа на Районен съд Пловдив, V наказателен състав и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.

Образувано е по депозирана жалба от „Форего Пропърти Мениджмънт“ ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, бул. „Княгиня Мария Луиза“ № 25А. ет.1, срещу наказателно постановление № 234 от 27.09.2018 г., издадено от Директора на Басейнова дирекция „Източнобеломорски регион“, с което на основание чл. 200 ал.1 т.1 б.

„б“ от Закона за водите /ЗВ/, му е наложено административно наказание – имуществена санкция в размер на 3000 /три хиляди/ лева, за нарушение на чл. 44 ал.1 от ЗВ.

В жалбата се излагат съображения, че жалбоподателят не е собственик или ползвател на описаните имоти, нито на сондажа, посочен в АУАН и НП. Посочва се, че е налице Разрешително № 01610221/24.07.2009 г. на името на „Сиенит Инвест“ ООД за водовземане на минерална вода със срок на действие до 24.07.2019 г. В него е посочен обектът на водоснабдяване – хотелски комплекс на територията на УПИ IV-956, кв. 108 по плана на гр. Хисар. Възразява се, че административнонаказващият орган не е взел предвид, че посоченият комплекс е собственост на „Сиенит Инвест“ ООД, а с договор за поръчка от 28.05.2012 г. е жалбоподателят осъществява управление на имота.

Посочва се, че всички дейности във връзка с използването на сондажда, добиването на минерална вода и заплащането на такси е осъществявано от „Сиенит Инвест“ ООД, а жалбоподателят няма общо с описаното право на водовземане.

Поради изложеното се възразява, че последният не е субект на административното нарушение. На следващо място се излагат доводи, че неправилно е определен размерът на наложената имуществената санкция, като необосновано е ориентиран към максимума. Възразява се за приложението на чл. 28 ЗАНН. Поради изложеното от съда се иска отмяна на обжалваното НП.

В проведеното открито съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, за него се явява адв. А., с пълномощно по делото. Излага доводи, идентични с тази, залегнали в депозираната жалба. Допълнително посочва, че АУАН е съставен в нарушение на разпоредбата на чл. 40 ал.1 ЗАНН – без присъствието на двама свидетели.

Въззиваемата страна – Басейнова дирекция „Източнобеломорски регион“, чрез своя процесуалния представител, взима становище за неоснователност на подадената жалба. Излага съображения, че през 2016 г. е предприета процедура по промяна на титуляра на разрешителното, но е направен отказ от Директора на Басейнова дирекция и е постановено, че това разрешително не може да се ползва от друг субект. По отношение на твърдяното съществено нарушение на процесуалните правила се възразява, че не е необходимо АУАН да бъде съставян в присъствие на двама свидетели, а един е достатъчен.

Досежно възражението за по-големия размер на санцкията, въззиваемата страна обуслява извода на административнонаказващия орган с обстоятелството, че се касае за нарушение с предмет минерална вода, която се явява изключителна държавна собственост, и оглед големите параметри на помпите, които към момента на проверката са били работещи в л/сек. Посочва, че обжалваното НП се явява законосъобразно и като такова моли за неговото потвърждаване.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира и приема за установено следното:

Жалбата се явява процесуално допустима, доколкото е подадена в предвидения в чл. 59 ал.2 ЗАНН срок, от легитимирана страна, срещу акт, подлежащ на обжалване.

От фактическа страна съдът установи следното:

На 28.05.2012 г. бил сключен договор между „Сиенит Инвест“ ООД, ЕИК: ********* в качеството на възложител, и „Форего пропърти мениджмънт“ ЕООД, ЕИК: ********* в качеството на изпълнител.

По силата на посочения договор изпълнителят следвало да извършва дейност по управление на следните обекти, собственост на възложителя, находящи се в Комплексна сграда „Момина сълза“, построена в поземлен имот № 956, кв. 26, по плана на гр. Хисар, а именно: студио № 1, 2, 3, 4, 9, 13 апартаменти № 5,6, 7, 8, 10, 20, 21, 22, 23 и 24.

На 15.05.2018 г. свидетелят Д.Д., заедно с лицето П. Ц., заемащи длъжността **** при Басейнова дирекция „Източнобеломорски регион“, извършили проверка на обект: хотелски комплекс, сондаж № 5 гр. Хисаря, стопанисван от „Сиенит Инвест“ ООД, находящ се в гр. Хисаря, УПИ IV-956 от кв. 108 по плана на гр. Хисаря. На проверката присъствал Х. Х., заемащ длъжността **** към „Си комфорт“. При проверката било констатирано, че дружеството „Сиенит Инвест“ ООД има разрешително за водовземане на минерална вода № 01610221/24.07.2009 г. със срок на действие – 24.08.2019 г. Бил извършен оглед на място при Сондаж № 5. Засечено било измервателно устройство, поместено в надземна постройка със заключваща се метална врата. Разрешителното било издадено с цел: използване за отделих. След водомера по тръбопровод минералната вода захранвала хотелски комплекс „Си комфорт“, стопанисван от „Форего пропърти мениджмънт“ ЕООД, като било констатирано,че фирмата не притежава разрешително. На място било извършено замерване по водомер, като били извършени 3 броя замервания на потребени 50 л. за следното време: 41.57 сек, 41.30 сек и 41.25 сек, като се констатирало водовземане 1.2 л/сек.

С оглед посочените констатации, на

16.07.2018 г. свидетелят Д.Д. в присъствието на свидетеля П.Ц. и управителя на дружеството - жалбоподател – Н. Н., съставила АУАН, с който на последното било вменено нарушение на разпоредбата на чл. 44 ал.1 ЗВ. Въз основа на съставения АУАН, било издадено обжалваното НП.

Така описаната и възприета от съда фактическа обстановка се установява по безспорен и категоричен начин от показанията на разпитания в хода на съдебното следствие свидетел Д., която описва извършената проверка и сторените при същата констатации. Съдът кредитира същите показания като логични, непротиворечиви и съответстващи на събраната по делото доказателствена съвкупност. Описаната и възприета фактическа обстановка се установява и от писмените доказателства по делото – Договор от 28.05.2012 г., сключен между „Сиенит Инвест“ и „Форего Пропърти Мениджмънт“ ЕООД, Констативен протокол № ПВ 3-123/15.05.2018 г.; Разрешително за водовземане от минерална вода № 01610221/24.07.2009 г. – МОСВ; АУАН № 90/16.07.2018 г.

Относно приложението на процесуалните правила:

С оглед изложеното, съдът след запознаване с приложените по дело АУАН и НП намира, че съставеният АУАН и обжалваното НП отговарят на формалните изисквания на ЗАНН, като материалната компетентност на актосъставителя следва от така представената Заповед № РД-03-96/25.07.2017 г. на Директора на Басейнова дирекция „Източнобеломорки регион“. При съставянето на АУАН и при издаването на НП не са налице съществени нарушения на процесуалните правила, които да водят до опорочаване на административнонаказателното производство по налагане на наказание санкция на жалбоподателя. АУАН е издаден при спазване на императивните изисквания на чл.42 и чл.43 от ЗАНН и не създава неяснота относно нарушението, която да ограничава право на защита на жалбоподателя и да ограничава правото му по чл.44 от ЗАНН в тридневен срок от съставяне на акта да направи и писмени възражения по него. Атакуваното НП съдържа реквизитите по чл.57 от ЗАНН и в него не съществуват съществени пороци, водещи до накърняване правото на защита на жалбоподателя. Спазени са и сроковете по чл. 34 от ЗАНН.

В тази връзка не се споделя възражението на жалбоподателя, че е налице нарушение на разпоредбата на чл. 40 ЗАНН, доколкото актът е подписан от само един свидетел. Съобразно нормата на чл. 43 ал.1 ЗАНН при съставянето на АУАН е необходимо същият да бъде подписан от актосъставителя и поне един от свидетелите, посочени в него. АУАН № 90/16.07.2018 г. е подписан от актосъставителя – Д. Д., и от свидетеля П. Ц., който съобразно чл. 40 ал.1 ЗАНН е присъствал и при констатиране на нарушението. Доколкото представителят на нарушителя не е отказал да подпише акта /в хипотеза по чл. 43 ал.2 ЗАНН/, то вписването на втори свидетел не е необходимо, поради което не е допуснато съществено процесуално нарушение при неговото съставяне.

От правна страна съдът намира следното:

На жалбоподателя е вменено нарушение по чл. 44 ал.1 от ЗВ, съгласно която разпоредба разрешение за извършване на дейност по водовземане се изисква във всички случай, освен изчерпателно изброените изключения.

При така установената фактическа обстановка съдът намира, че от правна страна е изпълнен съставът на нарушението, вменено на жалбоподателя. Безспорно по делото се установи, че посоченият хотелски комплекс е стопанисван именно от дружеството – жалбоподател. При извършената проверка е констатирано, че от водомера излиза тръбопровод, която захранва с минерална вода именно стопанисвания от „Форего Пропърти Мениджмънт“ ЕООД комплекс. Следва да се има предвид, че издаденото разрешително на дружеството „Сиенит Инвест“ е именно с цел на използване: за отдих, в каквато връзка се е извършило водовземането от дружеството – жалбоподател, което обаче не се явява носител на разрешителното за извършването на тази дейност. В тази връзка не се споделят възраженията на жалбоподателя, че същият не се явява субект на вмененото му нарушение. От същия е извършвана дейност по водовземане с цел снабдяване с минерална вода стопанисван от него комплекс, без същия да има разрешение, поради което е осъществен състава на разпоредбата на чл. 44 ал.1 ЗВ. С оглед охраната на обществените интереси, касаещи вещи, изключителна държавна собственост, каквато несъмнено се явява минералната вода, се въвежда разрешителен режим за водовземане от повърхностни или подземни води. За издаване на разрешително за ползване на воден обект компетентните органи отчитат наличните водни ресурси, потребностите на кандидата за водоползвател, състоянието на водното тяло, целите на опазване на околната среда, определени за съответното водно тяло и мерките за постигане на тези цели, определени в плановете за управление на речните басейни. Органът по чл.

52, ал.1 ЗВ е длъжен да съобрази предвижданията на влезлите в сила планове за управление на речните басейни; съвместимостта с обществените интереси и придобити права; съответствието с изискванията за опазване на околната среда, регламентирани от международните договори и вътрешното законодателство; възможността за съвместно използване на съществуващите и предвижданите за изграждане съоръжения за исканото водовземане и/или ползване; наличните водни ресурси по количество и качество; съответствието на заявеното водно количество с целите на водовземането; наличието на други възможности за задоволяване на искането за водовземане и/или ползване; изпълнението на условията по чл. 156 а – 156 ж от ЗВ, нещо което директорът на БДЗБР-Благоевград е сторил /така Решение № 2598 от 24.02.2014 г. по адм. д. № 8735/2013 на Върховния административен съд/.

От всичко изложено следва, че извършвайки дейността по водовземане, без съответното разрешително, жалбоподателят не е преминал през разрешителната процедура, въз основа на която може да се направи преценка дали същият отговаря на всички посочени изисквания.

По този начин се засягат обществените интереси във връзка с упражняването от държавата на правото на собственост и опазването на околната среда и водите, което води до несъмнен извод за осъществен състав на вмененото му административно нарушение. Обстоятелството, че жалбоподателят стопанисва комплекса въз основа на сключен договор за управление на имущество с носителя на разрешителното за водовземане, не изключва неговата административнонаказателна отговорност, а единствено може да влияе върху размера на наложената санкция.

Поради изложено правилно административнонаказващият орган е ангажирал отговорността на дружеството – жалбоподател за нарушение на разпоредбата на чл. 44 ал.1 ЗВ.