Решение № 237 от 05.12.2025, Районен съд - Ихтиман

РЕШЕНИЕ

№ 237 гр. Ихтиман, 05.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ИХТИМАН, ТРЕТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Светозар Люб. Георгиев при участието на секретаря НИКОЛЕТА Г. КУЗЕВА като разгледа докладваното от Светозар Люб. Георгиев Административно наказателно дело № 20251840200178 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.

Постъпила е жалба против Наказателно постановление №25-0274000151/25.03.2025г. на началника на РУ Ихтиман, с което на С. Б. В., ЕГН **********:

1) за нарушение на чл. чл. 5, ал. 1, т. 1 от ЗДвП на основание чл. 185 от ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер на 20 лева;

2) за нарушение на чл. чл. 20, ал. 1 от ЗДвП на основание чл. 185 от ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер на 20 лева;

3) за нарушение на чл. 123, ал.1, т. 3, б. „в“ от ЗДвП на основание чл. 175, ал. 1, т. 5 от ЗДвП е наложено административно наказание глоба от 100 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 3 месеца.

Жалбоподателят моли наказателното постановление да бъде отменено. Твърди, че нарушението не е извършено, не е допуснал ПТП, не е повреждал чуждо имущество и не е напускал местопроизшествие. Поддържа, че не е имало разногласия. Счита, че в административнонаказателното производство са допуснати съществени нарушения на процесуалния и материалния закон.

Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща представител. Взема становище за законосъобразност на НП. Прави изрично възражение за прекомерност на адвокатския хонорар (л. 2 от делото).

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, прие за установено следното:

1

ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:

С. Л. К. живеела в къща с двор на адрес гр. ********, ул. „******** " №********. Имотът бил ограден с телена ограда с метални тръби, като в основата на оградата имало бетонна основа. През отоплителния сезон отоплението било на дърва.

В имота имало поставена камера за видеонаблюдение. В началото на 2025г. св. Л. К. се обадила по телефона на св. Й. Л. - служител в ,,Еледжик -99" ЕАД, и поискала да й бъдат доставени дърва за огрев, като помолила дървата да бъдат прехвърлени през оградата в двора й, а Й. Л. заявил, че ще помоли шофьора на камиона и товарача да прехвърлят дървата през оградата.

На 10.01.2025г. дървата за огрев били натоварени в товарен автомобил, марка „ ******** " с рег. №******** с водач жалбоподателят С. В. и товарач св. В. Р., след което бил посетен адресът на св. Л. К. в гр. ******** , ул. „ ******** " №********. Св.

Л. К. по това време не била в дома си. Водачът- жалбоподателят С. В., започнал да предприема различни маневри на тротоара пред дома на св. Л. К. с цел да доближи превозното средство в близост до оградата на имота и да осигури възможност дървата да бъдат прехвърлени директно през оградата в имота. Водачьт- жалбоподателят С. В., бил подпомаган от св. В. Р., който по това време се намирал извън камиона. Част от маневрите били заснети от поставената видео камера в имота. При една от маневрите жалбоподателят С. В. допрял с предна дясна гума на камиона част от бетонната основа на оградата на горепосочения имот, вследствие на което се чул силен тътен и били причинени материални щети, изразяващи се в свличане на част от основата и наклоняване на част от металните колове и металната мрежа на оградата в посока навътре към двора. Водачът- жалбоподателят С. В., продължил движението си с товарния автомобил. Св. В. Р. докоснал с крак няколко пъти на основите на оградата и двамата с жалбоподателя си разменили реплики, сред които „трябва да се прехвърлят“, „давай, давай“, „какво да направя“.

Жалбоподателят С. В. в нито един момент не слязъл от камиона. Св. В. Р. впоследствие прехвърлил дървата през оградата в имота и двамата с водачажалбоподателят С. В., напуснали адреса.

По-късно на същия ден - 10.01.2025 г., св. Л. К. се прибрала в дома си и възприела материалните щети по оградата, както и че дървата за огрев били доставени, вследствие на което се обадила на св. Й. Л. и го уведомила за случилото се. Св. И. Л. й предоставил телефонния номер на жалбоподателя. Св. Л. К. се обадила по телефона на жалбоподателя С. В., като последният заявил, че в момента не се намирал в гр.

******** и че като се прибере ще се обади, което обаче не сторил. Впоследствие св. Л.

К. подала жалба до Началника на РУ – Ихтиман.

ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА:

Описаната фактическа обстановка съдът прие за установена след анализа на събраните по делото – писмени доказателства – Постановление на РП- Ихтиман за отказ да се образува ДП, справка за нарушител/водач, заповеди за компетентност, материали по пр.пр. №164/2925г. по поиса на РП-Самоков, ТО-Ихтиман (документи за собственост на недвижим имот, справка от Агенция по вписванията, справка за съдимост, жалба от Л. К. до началника на РУ-Ихтиман, превозен билет), гласните доказателствени средства – показанията на свидетелите С. Б. (частично), И. Л.

(частично), В. Р. (частично), Л. К., З. Б., Г. Ч. и Л. Б., както и извършен оглед по реда на чл. 285 от НПК на флаш устройство чрез възпроизвеждане на съдържанието му в открито съдебно заседание на 23.10.2025г..

2

По отношение на датата, мястото и начина на причиняване на материалните щети по оградата, както и по отношение на авторството, съдът кредитира изцяло показанията на св. Л. К., която подробно разказва за уговорката за доставка на дърва чрез прехвърлянето им през оградата на 10.10.2025г., както и за това, че по-късно на същия ден след прибирането си е установила увредената част от оградата, както и наличието на прехвърлени в двора й дърва, като след това е провела телефонен разговор със св. И. Л. относно щетите и относно това кой е бил водач на камиона.

Показанията на св. Л. К. съответстват на изначално посоченото от нея в жалбата до началника на РУ-Ихтиман скоро след случилото се и се подкрепят в съответните части от показанията на свидетелите З. Б., Г. Ч. и Л. Б., които са възприели материалните щети по оградата скоро след случая. Показанията на св. Л. К. се подкрепят и от извършения оглед по реда на чл. 285 от НПК на флаш устройство чрез възпроизвеждане на съдържанието му (видеозапис) в открито съдебно заседание на 23.10.2025г., при който оглед във видеозаписа са констатирани наличието на кратък силен шум, работещ двигател на МПС, свличане на част от конструкцията под оградата в посока двора и тъмнозелен камион, намиращ се непосредствено до мястото на свличащата се част от оградата и по протежението й. Макар от записа да не се вижда дали е осъществен директен контакт между камиона и оградата, то това се дължи на самото разположение на камерата, но същевременно появата на камиона в непосредствена близост до оградата мигновено след силния шум и поведението на едно от лицата (не шофьорът, а лицето извън камиона) чрез докосване с крак няколко пъти на основите на оградата несъмнено сочат, че именно при маневрирането с камиона е причинено увреждането на оградата. В този смисъл по делото липсват каквито и да е индиции, които да сочат, че процесното увреждане на оградата може да е причинено от нещо различно от маневрирането с камиона или в различен момент.

Съдът не кредитира показанията на свидетелите Б. (в частта, в която заявява, че оградата е била в това състояние още от преди 70-та година) и на св. Л. (в частта, в която изразява предположение, че процесните увреждания по оградата са вследствие на изминалия период от време), тъй като остават изолирани от останалите кредитирани доказателства по делото и най-вече не се подкрепят от извършения оглед по реда на чл. 285 от НПК на флаш устройство чрез възпроизвеждане на съдържанието му (видеозапис) в открито съдебно заседание на 23.10.2025г., при който ясно е констатирано причиняване на материални щети на оградата на имота.

Показанията на св. Л. следва да бъдат кредитирани в частта относно това, че жалбоподателят С. В. е бил водач на камиона и че са доставени дърва за огрев на св.

Л. К., тъй като в тази им част се подкрепят от останалите кредитирани доказателства по делото.

Съдът не даде вяра и на показанията на св. Р. в частта, в която заявява, че оградата е била в това състояние още при пристигането му заедно с жалбоподателя на адреса, както и че не е имало допир между камиона и оградата и не се е чул тътен.

Показанията на св. Р. в тази част по никакъв начин не кореспондират с извършения оглед по реда на чл. 285 от НПК на флаш устройство чрез възпроизвеждане на съдържанието му (видеозапис) в открито съдебно заседание на 23.10.2025г.. С тези си показанията св. Р., който е присъствал при ПТП, категорично цели да обслужи защитната теза на жалбоподателя. Показанията на св. Р. в останалата част (относно посещението на адреса и относно това, че жалбоподателят С. В. през цялото време е бил в камиона и не е слизал от него) се подкрепят от останалите доказателства, поради което следва да бъдат кредитирани.

В останалата си част доказателственият материал е последователен и безпротиворечив и допринася в съответните си части за изясняване на обективната 3 истина.

ОТ ПРАВНА СТРАНА И ПО НАКАЗАНИЕТО:

Жалбата е подадена в законоустановения срок, от легитимирано лице и срещу подлежащ на обжалване акт, поради което е допустима. Разгледана по същество, същата е частично основателна.

Наказателното постановление е издадено от компетентен орган, в кръга на службата му и в предписаната от закона форма.

По отношение на нарушението на чл. 20, ал. 1 от ЗДвП:

Съгласно чл. 20, ал. 1 от ЗДвП водачите са длъжни да контролират непрекъснато пътните превозни средства, които управляват.

В конкретния случай жалбоподателят като водач на товарен автомобил при маневриране в близост до процесната ограда не е контролирал непрекъснато МПС, в резултат на което е настъпило ПТП. Причина за ПТП е именно неупражненият контрол от страна на жалбоподателя при управление на МПС, вследствие на който е увредена оградата на недвижимия имот.

Жалбоподателят е действал непредпазливо при форма на вината "небрежност", тъй като не е предвиждал настъпването на ПТП, но е бил длъжен и е могъл да предвиди настъпването на общественоопасните последици от поведението си.

Съгласно редакцията чл. 185 от ЗДвП към момента на извършване на деянието наказанието е в размер на глоба от 20 лева. Същата е във фиксиран размер, поради което съдът не разполага с правомощия да измени размера й.

Следователно НП следва да бъде потвърдено в тази част.

По отношение на нарушението на чл. 5, ал. 1, т. 1 от ЗДвП:

Отговорността на жалбоподателя неправилно е ангажирана едновременно за нарушение на чл. 5, ал. 1, т. 1 от ЗДвП и чл. 20, ал. 1 от ЗДвП, тъй като чл. 5, ал. 1, т. 1 от ЗДвП се явява обща норма по отношение на специалната норма на чл. 20, ал. 1 ЗДвП, в която е посочено нарушение на конкретни правила за движение по пътищата.

При нарушение на специалната норма на чл. 20, ал. 1 от ЗДвП, което е довело до причиняване на материални щети, деецът не следва да носи отговорност едновременно с това и по общата разпоредба на чл. 5, ал. 1, т. 1 от ЗДвП относно причиняването на същите тези материални щети вследствие на същото негово поведение.

Ето защо атакуваното наказателно постановление следва да бъде отменено в частта за нарушението по чл. 5, ал. 1, т. 1 от ЗДвП.

По отношение на нарушението на чл. 123, ал. 1, т. 3, б, „в“ от ЗДвП:

Съдът намира, че деянието е квалифицирано погрешно по чл. 123, ал. 1, т. 3, б, „в“ от ЗДвП, тъй като тази разпоредба визира напускане на местопроизшествието, без да се уведоми съответната служба за контрол на МВР, когато между участниците в произшествието няма съгласие относно обстоятелствата, свързани с него. В случая обаче на място са присъствали единствено жалбоподателят и неговия колега – св. Р., като не е имало други участници в произшествието, респ. не е имало съгласие или несъгласие относно свързаните с ПТП обстоятелства, като фактически твърдения в тази посока липсват и в самото наказателно постановление.

4

В атакуваното НП е посочено, че водачът при маневра с процесния товарен автомобил поврежда оградата на имота и е напуснал местопроизшествието, без да уведоми съответната служба за контрол на МВР. Така описаното деяние съответства на нормата на чл. 123, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, според която "Водачът на пътно превозно средство, който е участник в пътнотранспортно произшествие, е длъжен, без да създава опасност за движението по пътя, да спре, за да установи какви са последиците от произшествието". По делото се установи, че жалбоподателят, като водач на камиона, при маневриране е причинил материални щети, но вместо да установи какви са последиците от произшествието е изчакал прехвърлянето на дървата през оградата от св. Р., след което е напуснал местопроизшествието. Силният шум от събарянето на част от оградата и поведението на св. Р., който е проверил чрез докосване с крак няколко пъти на основите на оградата, категорично сочат, че жалбоподателят като водач на товарния автомобил е разбрал за ПТП, но въпреки това не се установява жалбоподателят в някакъв момент да е слязъл от товарния автомобил с цел да установи какви са причинените вреди. Незаинтересоваността на жалбоподателя от случилото се се потвърждава от обстоятелството, че през цялото време той не е слизал от камиона (в този смисъл са показанията на св. Р.), както и от репликите между жалбоподателя и св. Р. - „трябва да се прехвърлят“, „давай, давай“, „какво да направя“, които се констатират при извършения оглед по реда на чл. 285 от НПК на флаш устройство чрез възпроизвеждане на съдържанието му (видеозапис) в открито съдебно заседание на 23.10.2025г.. В този смисъл се установява, че жалбоподателят е напуснал местопроизшествието, без да установи последиците от местопроизшествието.