Решение № 215 от 08.02.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 215 гр. София, 08.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-14, в закрито заседание на осми февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Петя Георгиева като разгледа докладваното от Петя Георгиева Търговско дело № 20241100900033 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 25 от Закона за търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел (ЗТРРЮЛНЦ) вр.с чл.274, ал.1, т.2 и сл. от Гражданския процесуален кодекс.

Образувано е по жалба вх. № 20240104171450, подадена от подадена от М. В. А., чрез адв. С. Б. АК-Плевен срещу отказ № 20231223181628/29.12.2023 г. на длъжностно лице по регистрацията (ДЛР) към Агенция по вписванията, за вписване на промени по партидата на „Х.“ ЕООД, ЕИК *******.

Ответникът по жалбата депозира писмен отговор, с който я оспорва.

Софийски градски съд, след като обсъди доводите на жалбоподателя и събраните по делото доказателства, намира следното:

Обжалваният отказ е постановен в регистърно производство по заявление с вх. образец А4 № 2023122318628 от 23.12.2023 г. за вписване на нов съдружник М. А., вследствие увеличаване на капитала и поемането на 100 дяла от капитала от същия и вписването й като управител. Към заявлението са представени молба по чл.122 от ТЗ, протокол за взето решение от едноличния собственик на капитала на „Х.“ЕООД за увеличаване на капитала на дружеството на 5100 лв., 50 дяла от по 100 лв. чрез издаване (записване) на един нов дял и приемане на нов съдружник М.В.А., с нотариална заверка на подписа; вн.документ от 14.12.2023 г. за вноска в капитала; декларация по чл.142 от ТЗ; декларация по чл.141, ал.8 от ТЗ; нотариално заверено съгласие и образец от подписа на М.А.; протокол от ОС на съдружниците от 14.12.2023 г. за приемане на нов дружествен договор и избор на нов управител; дружествен договор и пълномощно ДЛР е постановило обжалвания отказ с мотиви, че е налице вписан запор върху дружествените дялове на съдружника и досегашния едноличен собственик на капитала Н.Б..

В тази връзка съществувала правна възможност за взискателя да насочи изпълнението срещу дружествените дялове на удовлетвори свое вземане по реда на чл.517 от ТЗ. С увеличение на капитала чрез записването на нови дялове, равностойността на дела, от която би се удовлетворил взискателя след прекратяването на дружеството по този ред, би намаляла като имуществен еквивалент и длъжникът би отговарял с част от стойността на 1 имуществото, а не с цялото такова. В случая това би довело до намаляване на размера на реалното имущество, който би се получил като ликвидационен дял, с който длъжникът би отговарял в едно производство по чл.517 ГПК. ДЛР е посочило, че от една страна това би довело до увреждане на интересите на кредитора и би се явило пречка да се осъществят основните функции на изпълнителното производство, а от друга би довело до осъществяване на състава по чл.451, ал.1 от ГПК и би представлявало по съществото си изменение на вещта. Подчертал е още, че на правото на взискателя да се удовлетвори по реда на чл.517, ал.3 от ГПК от ликвидационния дял на съдружника по чл.125, ал.3 ГПК, като поиска прекратяване на дружеството, колерира задължението на съдружника и на дружеството да търпят това и да не предизвикват промяна в дружественото правоотношение. Наложеният запор има обезпечителен характер и гарантира правото на кредитора да се удовлетвори по особения ред на чл.517, ал.3 ГПК от ликвидационния дял на съдружника, след като по своя воля и преценка отправи изявление до дружеството за прекратяване на членственото правоотношение с иска плащане на ликвидационния дял.

С поисканото вписване се заобикаляла законовата забрана на чл.451, ал.1 от ГПК, по силата на която длъжникът чиито дялове са запорирани няма право да се разпорежда с нея и да я изменя по начин, накърняващ правата на трети лица.

Частната жалба е подадена в законоустановения срок срещу акт, подлежащ на обжалване съгласно разпоредбата на чл. 25 ЗТРРЮЛНЦ и от лице, което има право и интерес от обжалването, поради което същата е процесуално допустима. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна.

Съгласно разпоредбата на чл. 21 ЗТР, длъжностното лице по регистрацията проверява дали е подадено заявление за исканото вписване, заличаване или обявяване при спазване на предвидените за това форма и ред, дали заявеното обстоятелство подлежи на вписване и не е вписано или представеният акт подлежи на обявяване и не е обявен в търговския регистър, дали заявлението изхожда от оправомощено лице, дали към заявлението са приложени всички документи съгласно изискванията на закон, съответно подлежащият на обявяване акт, съществуването на заявеното за вписване обстоятелство и съответствието му със закона съобразно представените документи, съответно дали подлежащият на обявяване акт отговаря по външните си белези на изискванията на закона, дали е представена декларация по чл. 13, ал. 4 ЗТРРЮЛНЦ, дали друго лице няма права върху фирмата и тя отговаря на изискванията на чл. 7, ал. 2 ТЗ /при първоначално вписване или промяна на фирмата/; дали документите, които по силата на закон се съставят с нотариално удостоверен подпис или с нотариално удостоверен подпис и съдържание, са въведени в базата данни на Информационната система по чл. 28б от Закона за нотариусите и нотариалната дейност, и дали представените документи съответстват на въведените данни за тях в Информационната система; и платена ли е държавна такса, в случаите когато такава се дължи. Анализът на цитираната правна норма сочи, че проверката, която следва да извърши длъжностното лице по регистърното производството е формална и има за цел да провери и удостовери, чрез извършване на съответното вписване, че заявеното за целта обстоятелство е надлежно удостоверено според изисквания на закона.

Проверката обхваща както редовността на подаденото заявление – дали то изхожда от оправомощено лице и е изготвено при спазване на предвидените в закона форма и ред, а също така и за това дали от представените от заявителя документи се доказва, че 2 заявените за вписване обстоятелства съществуват, както и че те съответстват на закона, т. е. че не противоречат на императивни законови норми /чл. 21, т. 5 ЗТРРЮЛНЦ/.

Установява се от служебна справка в ТРРЮЛНЦ по партидата на дружеството, че върху всички дялове в капитала - собственост на едноличния собственик на капитала му и негов управител до преди заявеното и отказано вписване, е вписан запор с рег. № 2020 0109160747 задължения към НАП по дело № 1094-14-#6/06.01.2020. По молбата на М.В.А. е било взето решение от 14.12.2023 г. за приемането й като съдружник в „Х.“ЕООД с парична вноска от 100 лева в основния капитал, който да се увеличи от 5000 лева – 50 дяла на стойност от по 100 лева всеки, на 5100 лева - или 51 дяла със същата номинална стойност, и че след внасянето на увеличения капитал тя е собственик на един дял. В жалбата се излагат доводи, че дори и след приемането на нов съдружник процентното участие в капитала на съдружника, чиито дялове са запорирани да намалява, то следва да се отчете, че в този случай на увеличаването на капитала, новите дялове се поемат след извършването на парична или непарична вноска и това компенсирало досегашните съдружници за намаленото им участие в капитала. Т.е. ефективното увеличаване на капитала посредством приемането на нов съдружник в еднолично ООД, върху чиито дялове е наложен запор, не влизало в колизия с ограниченото за разпореждане със запорираното имущество по чл.451 от ГПК.

Съдът намира обаче, че вписване на нов съдружник, при заличаване на Н.Б. като едноличен собственик на капитала, съответно вписването на нов размер на капитала като внесен не би могло да се извърши, тъй като обстоятелствата не съответстват на закона.

Съгласно разпоредбата на чл. 451, ал. 1 от ГПК, от момента на налагане на запора длъжникът се лишава от правото да се разпорежда с вземането или с вещта и не може под страх от наказателна отговорност да изменя, поврежда или унищожава вещта. В случая от налагането на запора едноличният собственик на капитала – длъжник не е можел да променя членственото си правоотношение, така както то е съществувало като съвкупност от права и задължения. Изцяло хипотетично и недоказано по делото е изложеното в жалбата, че стойността на дружествения дял на Б. не се намалява и не би затруднило удовлетворяването на взискателя. Паричната вноска на приетия съдружник е 100 лева, съответно на участието му в капитала, тя става част от имуществото на дружеството, но ако стойността на актива на дружеството, превишава номиналната стойност на капитала от 5000 лева, притежаван от Б., то с приемането на новия съдружник, дружественият му дял се намалява, което при наложения запор е недопустимо. Предположенията, че самото вписване на увеличаването на капитала и на приемането на нов съдружник, биха довели до увеличаване и на дружественото имущество и оттам - до увеличаване и на съответстващото такова на запорираните дялове - собственост на длъжника на кредитора, вписал запора, са изцяло хипотетични. От доказателствата по делото стойността на дружествения дял на длъжника Б. не се установява като запазен по размер с оглед наложения запор.

Вписването на приемането на нов съдружник, както и увеличаването на капитала на дружеството е с конститутивно действие (чл. 140, ал. 4 от ТЗ), при вписването се изисква съответствие на вписаното обстоятелство със закона, но при вече изложеното, приемането на новия съдружник, при условията, при които е извършено, не отговаря на изискванията за законност.

Вписването на увеличаването на капитала, чрез приемането на нов съдружник, макар и последният да прави парична вноска в капитала на ЕООД, което занапред би било ООД, е от естество да застраши и затрудни осъществяването на правата на кредитора на едноличния собственик на капитала, вписал запор върху дяловете му в ЕООД.

Задължението на дружеството при наложен запор върху дружествените дялове на съдружник е да обезпечи удовлетворяването на взискателя в процедурата по чл. 517, ал. 3 3

ГПК. Както е прието в задължителната съдебна практика в Тълкувателно решение № 1 от 31.05.2023 г. на ВКС по т. д. № 1/2020 г., ОСТК на ВКС, възникването на вземането по чл.

125, ал. 3 ТЗ може да бъде осуетено, ако длъжникът се разпореди с дружествения си дял преди изявлението на взискателя за прекратяване на неговото участие да достигне до дружеството. По същият начин то би могло да бъде осуетено и в друга хипотеза, която води до намаляване на стойността на ликвидационния дял.

Следва да се има предвид още и разликата в законоустановените начини за изпълнение върху всички дружествени дялове (собственост, както в случая на едноличния собственик на капитала на ЕООД), и такива, съответстващи само на част от капитала на капиталовото дружество (в случая – ООД), по ал. 4 и ал.3 на чл. 517 от ГПК, и тази разлика разкрива значително по-облекчен, по-лесно осъществим от кредитора, режим на изпълнение върху дялове в капитала на ЕООД, в сравнение с такива в ООД, т.е. евентуалното вписване на заявените за такова вписване, процесни обстоятелства, би довело до допълнително затрудняване за кредитора да реализира правата си за сметка на запорирания имуществен обект. В такъв смисъл е постановено съдебно решение № 117/04.03.2021 г. на САС, ТО, 5 състав по т.дело №20211001000169.

Предвид изложеното постановеният отказ е законосъобразен и подадената жалба следва да се остави без уважение.

Следва да се осъди жалбоподателя да плати в полза на СГС държавна такса в размер на 10 лв., на основание чл.77 от ГПК.

Водим от горното, Софийски градски съд,

РЕШИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалба вх. № 20240104171450, подадена от подадена от М.

В. А., чрез адв. С. Б. АК-Плевен срещу отказ № 20231223181628/29.12.2023 г. на длъжностно лице по регистрацията (ДЛР) към Агенция по вписванията, за вписване на промени по партидата на „Х.“ ЕООД, ЕИК ******* по заявление образец А4 № 2023122318628 от 23.12.2023 г.

ОСЪЖДА М. В. А. с ЕГН ********** да заплати в полза на Софийска градски съд държавна такса в размер на 10 лв.

Решението подлежи на обжалване пред САС в едноседмичен срок в едноседмичен срок от съобщаването му.