Решение № 116 от 16.02.2026, Районен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 116 гр. Бургас, 16.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, LXIV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ИВЕЛИНА Д. ЧАВДАРОВА при участието на секретаря Г* В. СТЕФАНОВА като разгледа докладваното от ИВЕЛИНА Д. ЧАВДАРОВА

Административно наказателно дело № 20252120203471 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по повод жалба на Х. Д. Х., ЕГН **********, действащ чрез пълномощника си адв. П. Й. от САК, срещу Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство или система (ЕФ) серия К № 10654158, издаден от ОДМВР- Бургас, с който за нарушение на чл. 21, ал. 2, вр. с ал. 1 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/, на основание чл. 189, ал. 4, вр. с чл.

182, ал. 1, т. 2 от ЗДвП на жалбоподателя е наложено административно наказание "Глоба" в размер на 50 лева (25,56 евро).

С жалбата се моли за отмяна на атакувания ЕФ като незаконосъобразен и се навеждат доводи в тази насока.

В открито съдебно заседание по делото жалбоподателят, редовно призован, не се явява и не се представлява. Чрез пълномощника си адв. Й. от САК депозира писмена защита, в която заявява, че поддържа жалбата и сочи като основен аргумент за незаконосъобразност на атакувания фиш допуснато от АНО съществено процесуално нарушение, изразяващо се неспазване на предвидената в чл. 186, ал. 4 от ЗДвП процедура. Моли за присъждане на адвокатско възнаграждение за предоставена безплатна правна помощ на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗАдв.

Административнонаказващият орган се представлява от гл. юрисконсулт *, която застъпва становище за недопустимост на жалбата, а в условията на евентуалност – за неоснователност на същата, поради което моли за оставянето без уважение, ведно с присъждане на разноски за

1 юрисконсултско възнаграждение.

След преценка на материалите по делото съдът приема, че жалбата е подадена в законоустановения срок (предвид липсата на доказателства за датата на връчване на процесния ЕФ на жалбоподателя), от активнолегитимирано лице и срещу подлежащ на обжалване административен акт, поради което същата е процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна, като след съобразяване на доводите в същата, събрания по делото доказателствен материал и относимите законови разпоредби, съдът намира за установено следното от фактическа страна:

На 08.04.2025г., в 16:32 часа, в гр. Бургас, ПП I-6, км. 491+550, техническо средство – преносима система за контрол на скоростта на моторни превозни средства с вградено разпознаване на номера и комуникации тип "ARH CAM S1" с фабричен номер 120cc6f, разположена на пътния участък, засякла и заснела движещ се в посока от ПВ "ЛукОйл" към КПП-1 със скорост от 96 км/ч. лек автомобил “ФОРД ФОКУС“ с рег. № *. На мястото на контролирания пътен участък имало въведено с пътен знак В-26 ограничение на скоростта до 80 км/ч.

Въпросното нарушение било записано на файл с наименование "Снимка № 120CC6F/0128634“. (л. 17 - гръб от делото).

След преглеждане на записите от системата за контрол на скоростта от служители на сектор "Пътна полиция" към ОД на МВР Бургас, сред които записи бил и горепосоченият файл, било установено, че заснетият автомобил е собственост на „*“ ЕООД с вписан ползвател "*“ ЕООД, чийто управител и едноличен собственик на капитала е жалбоподателят Х. Д. Х. (последното се установява и от приложената на л. 18 от делото справка за собственост на МПС, както и при справка в публичния ТРРЮЛНЦ за актуално състояние на "*“ ЕООД), както и че скоростта следва да се счита от 93 км/ч. след приспаднатия толеранс от – 3 км/ч. в полза на водача (въпреки че в процесния ЕФ е посочено „отчетен е толеранс от – 3 %“, то от вписаната в същия „установена стойност на скоростта“, а именно 93 км/ч. е видно, че в случая коректно, предвид скоростта на движение на автомобила, която е била под 100 км/ч. в полза на водача е приспаднат толеранс от – 3 км/ч.).

Бил издаден Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство или система (ЕФ) серия К № 10654158, издаден от ОДМВР-Бургас, с който за нарушение на чл. 21, ал. 2, вр. с ал. 1 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ и на основание чл. 189, ал. 4, вр. с чл. 182, ал. 1, т. 2 от ЗДвП на жалбоподателя е наложено административно наказание "Глоба" в размер на 50 лева (25,56 евро).

Техническото средство – преносима система за контрол на скоростта на моторни превозни средства с вградено разпознаване на номера и комуникации тип "ARH CAM S1" с фабричен номер 120cc6f, към датата на заснемане на нарушението било годно и калибрирано, видно от приложените по делото Удостоверение за одобрен тип средство за измерване № 17.09.5126 (л. 19 от делото) и Протокол от проверка № 123-СГ-ИСИС/23.08.2024г. (л. 34 от 2 делото).

Бил съставен и Протокол – Приложение № 1 към чл. 10, ал. 1 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015г. за използване на АТСС - система вид "ARH CAM S1" с фабричен номер 120cc6f (л. 35 от делото), съдържащ всички законови реквизити –мястото на контрол, въведеното с пътен знак В-26 ограничение на скоростта, посоката на движение на контролираните МПС-та, режимът на измерване, начало и край на работа на техническото средство. Към протокола е приложена и снимка на разположението на процесното автоматизирано техническо средство.

Липсват данни, а и не се твърди, от страна на жалбоподателя да е подадена декларация по чл. 188 от ЗДвП за друго лице, което да е управлявало автомобила в деня на нарушението, както и да са подадени възражения срещу процесния ЕФ.

Горната фактическа обстановка се установява по безспорен начин от събраните по делото писмени доказателства, които се допълват и не се констатират противоречия, поради което и съдът ги кредитира изцяло.

Съгласно разпоредбата на чл. 189, ал. 15 от ЗДвП, изготвените с технически средства или системи, заснемащи или записващи датата, точния час на нарушението и регистрационния номер на моторното превозно средство, снимки, видеозаписи и разпечатки са веществени доказателствени средства в административнонаказателния процес, поради което съдът кредитира изцяло и приложената по преписката снимка.

Съдът, въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издадения ЕФ относно неговата законосъобразност и обоснованост, както и относно справедливостта на наложеното административно наказание, предвид така установената фактическа обстановка, достига до следните правни изводи:

Съгласно разпоредбата на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП, при нарушение, установено и заснето с автоматизирано техническо средство или система, за което не е предвидено наказание лишаване от право да се управлява моторно превозно средство или отнемане на контролни точки, се издава електронен фиш в отсъствието на контролен орган и на нарушител за налагане на глоба в размер, определен за съответното нарушение.

Електронният фиш следва да съдържа данни за: териториалната структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е установено нарушението, мястото, датата, точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на моторното превозно средство, собственика, на когото е регистрирано превозното средство, описание на нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата, срока, сметката, начините за доброволното й заплащане. Образецът на електронния фиш се утвърждава от министъра на вътрешните работи.

Легална дефиниция на понятието "електронен фиш" се съдържа в § 1 от ДР на ЗАНН, която дефиниция е възпроизведена и в § 6, т. 63 от ДР на ЗДвП и съгласно които електронният фиш е електронно изявление, записано върху хартиен, магнитен или друг носител, създадено чрез административноинформационна система въз основа на постъпили и обработени данни за 3 нарушения от автоматизирани технически средства. От това следва, че електронният фиш е своеобразен властнически акт с установителни и санкционни функции.

При извършената служебна проверка, съдът констатира, че атакуваният електронен фиш е издаден от компетентен орган и съдържа всички необходими реквизити по чл. 189, ал. 4, изр. 2-ро от ЗДвП, поради което не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да водят до отмяна на електронния фиш на това основание.

Посочено е, че ЕФ е издаден от ОД на МВР - Бургас, като компетентността на наказващия орган произтича по силата на закона – териториалната структура на Министерство на вътрешните работи, на чиято територия е установено нарушението - чл. 189, ал. 4, изр. 2-ро от ЗДвП. В ЕФ е посочено мястото на извършване на нарушението (на приложената на л. 17 гръб от делото снимка мястото е фиксирано и посредством географските му координати, поради което и трудно би могло да се мисли за по-прецизно посочване на мястото на нарушението), отразено е обстоятелството, че в контролирания участък е имало въведено с пътен знак В-26 ограничение на скоростта до 80 км/ч., както и точната измерена от АТСС скорост. Посочена е също така и разликата между засечената и разрешената скорост – 13 км/час, като коректно е приспаднат в полза на нарушителя толерансът от – 3 %, който представлява допустимата техническа грешка при измерването на скоростта (както бе посочено по-горе, въпреки че в процесния ЕФ е посочено „отчетен е толеранс от – 3 %“, то от вписаната в същия „установена стойност на скоростта“, а именно 93 км/ч. е видно, че в случая коректно, предвид скоростта на движение на автомобила, която е била под 100 км/ч. в полза на водача е приспаднат толеранс от – 3 км/ч.).

Процесният електронен фиш е издаден при спазване на императивните изисквания на закона, по нарочния образец, утвърден със Заповед № Із305/04.02.2011г. на Министъра на вътрешните работи и не създава неяснота относно нарушението, която да ограничава правото на защита на жалбоподателя. Същият съдържа подробно описание на обстоятелствата при извършване на нарушението по чл. 21, ал. 2, вр. с ал. 1 от ЗДвП, които са от значение за неговата съставомерност, така че извършителят на нарушението да разбере за какво деяние се ангажира административнонаказателната му отговорност.

Описанието на нарушението е в достатъчна степен пълно, ясно и точно, а именно – регистрирано е нарушение за скорост с лек автомобил “ФОРД ФОКУС“ с рег. № *, ползвател на който е „*“ ЕООД, чийто управител и едноличен собственик на капитала е жалбоподателят Х. Д. Х., при посочените в електронния фиш стойности.

Представен по делото е и задължителният в случаите на ползване на мобилна АТСС, протокол по чл. 10, ал. 1 от Наредбата, посредством който се установява, че процесното техническо средство "ARH CAM S1" с фабричен номер 120cc6f е било с точно местонахождение – гр. Бургас, първокласен път I-6, км. 491+550, като е бил поставен и е действал пътен знак, въвеждащ ограничение за скоростта за управление на МПС В-26, като ограничението е 4 било до 80 км/ч. (същото е видно и от приложената на л. 43 от делото схема, представена от Община Бургас), следователно безспорно се установява по делото, че за процесния участък е било въведено ограничение за скоростта на движение на автомобилите до 80 км/ч с пътен знак В-26. Техническото средство е било настроено при стационарен режим на измерване и посока на задействане (посока на контрол) на техническото устройство – приближаващи МПС-та. В протокола за използване на техническото средство е отбелязано, че същото е било разположено и настроено, съгласно изискванията за обслужване на производителя и съгласно нормативните предписания, като наличните пътни знаци са проверени преди и след измерването. По мнение на съда процесуалният документ е изготвен съобразно изискванията, поради което е и годен да изпълни функциите си.

С оглед отразеното във вече цитирания Протокол от проверка № 123СГ-ИСИС/23.08.2024г., издаден от БИМ, съдът приема, че автоматизираното техническо средство, заснело процесното нарушение, е било годно и калибрирано, поради което и се доверява на направеното от него измерване на скоростта.

Дадената от АНО правна квалификация на нарушението напълно съответства на установените факти, т.е. не са допуснати пороци и в тази насока.