Решение № 27 от 23.02.2022, Окръжен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 27 гр. Бургас, 23.02.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, II ВЪЗЗИВЕН НАКАЗАТЕЛЕН

СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Събчо Ат. Събев

Членове:

Петя Г. Георгиева Стоянова

Димитър П. Стоянов при участието на секретаря Румяна Андр. Анчева в присъствието на прокурора З. М. М. като разгледа докладваното от Събчо Ат. Събев Въззивно административно наказателно дело № 20212100601284 по описа за 2021 година

С решение 260923 от 17.09.2021 г. по НАХД №5200/202 г. Районен съд Бургас признал обвиняемия С. Н. Л. за невиновен в това, че от началото на 2019 год. до 05.03.2020 год.

05.08.2019 год. в гр. Бургас, изтезавал малолетното си дете Н. С. Л., роден на ***** год., намиращ се под негови грижи и чието възпитание му е възложено, чрез физическо и психическо насилие и го оправдал по обвинението в престъпление по чл. 187 НК.

Настоящото производство е образувано по протест на прокурор, изразяващ несъгласието си с постановеното оправдателно решение. Счита акта на съда за неправилен, поради което и го атакува. Изразил е желанието си да изложи подробно мотиви за атакуване решението на съда в по късен момент, но не го е сторил.

Защитата на обвиняемия е изложила писмено становището си по протеста на прокурора и пледира за потвърждаване решението на съда. Първостепенният съд правилно е оценил събраните по делото доказателства и достигнал до обосновани изводи. Обвинението от страна на прокурора се базира на свидетелски показания на малолетни деца, които преразказвали споделеното от Н. Л.. По делото липсват преки доказателства за насилие над детето. Родители и децата им, които са информирали институциите за насилие над дете се позовават на разказа на техните деца, интерпретиращ споделеното от Н.. Разпитани по делото свидетели – учители и психолози от училището, където се обучава Н., никога не са 1 установили видими следи от насилие по тялото му или той да им е споделял за насилнически действия от страна на баща му. Заявяват за склонността му да манипулира другите и да се представя пред тях като „жертва“. Свид. Ж. – социален работник, разпитана в последното съд. заседание, в беседите си с Н. декларира неговото желание час по скоро да се прибере при семейството си. Длъжностни лица – психолози, полицаи, не сочат насилствени действия против малолетното дете. Комплексната психолого-психиатрична експертиза не допринася за изясняване на обстоятелствата по делото. Тя компрометира показанията на малолетното дете на ДП и оценя информацията от разпита на Н. в синя стая за достоверен. Но с оглед на склонността на Н. да изопачава факти и обстоятелства под чуждо въздействие, не следва позицията и изказаните обстоятелства да се оценят еднозначно. Н. е осиновено дете с нисък фрустрационен праг и говоренето и упрекването на родителите за тормоз може да е и инстинкт за съхранение и противопоставяне на налаганите от тях ограничение във възпитателния процес. Не са събрани доказателства, уличаващи С. Л. в извършване на престъпление по чл. 187 НК, поради което искат решението на съда да бъде потвърдено.

В заседанието пред настоящата инстанция обвиняемият се явява лично, представляван от защитник. Страните не поискаха събирането на нови доказателства.

Прокурорът не поддържа протеста. Фактическата обстановка по делото е правилно установена, отговаряща на законовите изисквания за обективност, всестранност и пълнота.

Съдът е обсъдил доказателствата в действителното им съдържание и достигнал до правилни фактически и правни изводи. Поска оправдателната присъда да бъде потвърдена.

Защитата поиска решението като правилно и обосновано да бъде потвърдено.

Обвиняемият поиска решението на съда да бъде потвърдено.

След цялостна проверка на събрания по делото доказателствен материал, независимо от посочените в протеста основания и оплаквания, в предмета и пределите на въззивната проверка по чл. 313 и чл.314 НПК, намира за установено следното:

Н. С. Л. е роден на ***** год. и оставен за отглеждане от майка си в социални служби. През декември 2011 год. е осиновен от семейство Л.и, където продължава да живее и сега. Към момента на процесните събития Н. е учил в 6 клас в училище „К. О.“ гр. Бургас.

В началото на март 2020 год. Н. поискал разрешение от родителите си да покани на гости съученици, но получил отрицателен отговор. Независимо от това, той реализирал идеята си.

Привечер, когато баща му се прибирал от работа, заедно с другите деца напуснал дома си.

По късно споделил пред приятел, че бил подлаган на физическо и психическо насилие от баща си, поради което ще пренощува навън от дома си. Полицията и социалните служби били уведомени за това, Н. установен и настанен в кризисен център „Деметра“ гр. Бургас.

След узнаване на информация за насилие над малолетно дете, изолирането му от родителите и настаняване в кризисен център, било образувано настоящото наказателно производство.

С постановление прокурор прави предложение пред съда за налагане на административно наказание по реда на чл. 78а НК, описана установената фактическа обстановка. Причинено 2 над детето насилие е описано в показанията на свид. А. П., а тя преразказва наученото от Н..

След събирането на децата в дома му, той ѝ разказал за това, че е бит от баща си с точилка, за заплахите и заканите от негова страна.

В съдебното разглеждане на делото по инициатива на страните са разпитани свидетелите по делото – учители, психолози, педагози от училището, в което се обучава Н., както полицаи, социални работници. Показанията на всеки един от тях подробно е анализирано от Районния съд и е ненужно тяхното преповтаряне. В тях няма пряка информация, който лично да е възприел действия на насилие над личността на Н.. Назначената в съдебно следствие комплексна психолого-психиатрична експертиза дава отговори на актуалното състояние на Н.. Дете с повишена активност, с много променливи чувства, настроения и стремежи. В процес на личностово изграждане, с нисък фрустрационен праг и податлив на внушаемост и въздействие от материална и психологическа семейна зависимост.

От фактическа страна мотивите са обстоятелствени и подробни. Доказателствените източници правилно са оценени като допустими, фактическите констатации обективно анализирани поотделно и в тяхната взаимовръзка и действително съдържание, няма пренебрегнати или превратно тълкувани. Мотивите отговарят на правните стандарти и изисквания на чл. 13, чл.14 и 107 НПК. Съдът достигнал до правни изводи за липса на извършено от С. Л. престъпление по чл. 187 НК. Приел е, че от обективна страна не е доказано упражнено от Л. физическо и/или психическо насилие над сина си Н..

Настоящата съдебна инстанция напълно споделя фактическите и правни изводи на първостепенния съд. Освен показанията на свид. А. П., родена през ****год. - преразказ на чутото от Н., няма доказателства сочещи на упражнено физическо или психическо насилие.

Нито преди март 2020 год., нито по късно, не е имало данни за подобни прояви и семейна среда, в която Н. е живял. Вещите лица дават и обяснение за подобна реакция, произлязла от установената от баща му забрана за събиране със съученици.

Няма основание за отмяна на решението на БРС. При разследването и разглеждане делото от съда не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, довели до ограничаване на правата на страните.

Мотивиран от горното и на основание чл. 378 ал.5 вр. чл.337 НПК съдът РЕШИ:

Потвърждава решение 260923/17.09.2021 год. по НАХД 5200/20 г. на Районен съд Бургас.

Решението е окончателно .

На основание чл. 340 ал.2 НПК да се уведомят писмено страните, че решението е изготвено.

Председател: _______________________

3

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4