Определение № 2797 от 23.10.2026, Окръжен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2797 гр. Пловдив, 23.10.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIV СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и трети октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Анна И.ова

Членове:

И. Анастасов

Борислав Терзиев като разгледа докладваното от Борислав Терзиев Въззивно частно гражданско дело № 20265300502294 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 274, ал. 1, т. 2 вр. чл. 248, ал. 3 от ГПК.

Образувано е по частни жалби, № 34042/25.09.2026 г. подадена от „Кредисимо“ ЕАД, чрез юрисконсулт В. Т., и № 79567/10.08.2026 г. „Ай Тръст“ ЕООД, чрез юрисконсулт С. С., против Определение № 8639/14.07.2026 г., постановено по гр. д. № 948/2026 г. по описа на Районен съд – Пловдив, XXVI гр. с., с което са оставени без уважение молбите им по чл. 248 ГПК за изменение на Решение № 2704/01.06.2026 г. в частта за разноските.

В частната жалба на „Кредисимо“ ЕАД се поддържа, че обжалваното определение е неправилно и незаконосъобразно. Излагат се доводи за прекомерност на присъденото на процесуалния представител на ищеца адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал. 2 ЗА, като се сочи, че делото не се отличава с фактическа и правна сложност, спорните въпроси са разрешени в трайно установена съдебна практика, а осъществената адвокатска защита не е наложила извършването на значителен обем процесуални действия. Позовава се на Решение от 25.01.2024 г. по дело С-438/22 на СЕС и практика на ВКС относно незадължителния характер на размерите на адвокатските възнаграждения, предвидени в Наредба № 1/2004 г. Иска се отмяна на определението и намаляване на присъденото адвокатско възнаграждение от 245,42 евро на 122,71 евро.

В частната жалба на „Ай Тръст“ ЕООД също се излагат оплаквания за неправилност на определението, като се поддържа, че присъденото адвокатско възнаграждение не съответства на действително положения труд. Сочи се, че предявените срещу двамата ответници искове са взаимно свързани, основани са на едни и същи фактически обстоятелства и не са наложили организирането на самостоятелна и разнопосочна защита. Изтъква се, че процесуалният представител на ищеца не е присъствал лично в проведените съдебни заседания, както и че спорът е разрешен въз основа на писмени 1 доказателства и установена съдебна практика. Иска се отмяна на определението и намаляване на присъденото в тежест на дружеството адвокатско възнаграждение от 245,42 евро на 122,71 евро.

В срока по чл. 276, ал. 1 ГПК е постъпил отговор от адв. Р. Р., процесуален представител на ищеца И. С. З., с който се оспорват частните жалби като неоснователни. Поддържа се, че присъдените адвокатски възнаграждения съответстват на положения труд, характера на правния спор и критериите за определяне на справедливо възнаграждение, като се излагат съображения относно приложението на Наредба № 1/2004 г. след изменението с ДВ, бр. 14/2025 г. Иска се потвърждаване на обжалваното определение.

Окръжен съд – Пловдив, след като обсъди доводите на страните и съобрази доказателствата по делото, намира следното:

Частните жалби са подадени от надлежно легитимирани страни, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, при спазване на законоустановения срок, поради което са процесуално допустими.

С Решение № 2704/01.06.2026 г., постановено по гр. д. № 948/2026 г., Районен съд – Пловдив е уважил предявените от И. С. З. против „Кредисимо“ ЕАД и „Ай Тръст“ ЕООД осъдителни искове с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, като е осъдил първия ответник да заплати сумата от 51,13 евро, представляваща недължимо платена сума по недействителен договор за потребителски кредит, а втория ответник – сумата от 267,44 евро, представляваща недължимо платено възнаграждение по недействителен договор за предоставяне на поръчителство, ведно със законните лихви.

С решението всеки от ответниците е осъден да заплати на адв. Р. Р., на основание чл. 38, ал. 2 ЗА, адвокатско възнаграждение в размер на 245,42 евро с ДДС за осъщественото процесуално представителство на ищеца.

С молби с вх. № 66154/29.06.2026 г. и вх. № 66186/29.06.2026 г. ответниците са поискали изменение на решението в частта за разноските, като са поддържали, че присъдените адвокатски възнаграждения са прекомерни и следва да бъдат намалени съобразно действителната фактическа и правна сложност на делото.

С обжалваното Определение № 8639/14.07.2026 г. районният съд е оставил молбите без уважение, като е приел, че присъдените възнаграждения са определени след преценка на предмета на спора, защитавания материален интерес, фактическата и правна сложност на производството и положения от адвоката труд.

Настоящият въззивен състав споделя крайните изводи на първоинстанционния съд.

Съгласно приложимата разпоредба на чл. 38, ал. 2 ЗА, в редакцията след изменението с ДВ, бр. 17/2026 г., когато адвокатът е предоставил безплатна правна помощ на лице по чл. 38, ал. 1 ЗА и насрещната страна носи отговорност за разноски, адвокатът има право на възнаграждение, което съдът определя при съобразяване на критериите по чл. 36, ал. 3 и ал. 4 ЗА. От значение са фактическата и правната сложност на случая, засегнатият интерес, условията, при които е предоставена правната защита, както и квалификацията, опитът и специализацията на адвоката.

Критериите в Наредба № 1/2004 г. могат да бъдат съобразявани при индивидуалната преценка, без посочените размери да се възприемат като задължителен минимум, под който съдът не може да определи 2 възнаграждение.

В този смисъл е и Решение от 25.01.2024 г. по дело С-438/22 на СЕС, според което националният съд не следва да прилага правна уредба, придаваща задължителен характер на минималните адвокатски възнаграждения, когато същата противоречи на чл. 101, § 1 ДФЕС.

Посоченото разрешение обаче не означава, че при всяко възражение за прекомерност съдът е длъжен да намали претендираното или присъденото възнаграждение. Необходимо е да се извърши конкретна преценка на положения адвокатски труд и неговата съразмерност с определения размер.

В настоящия случай първоинстанционният съд е извършил такава преценка, като изрично е обсъдил приложението на решението на СЕС, фактическата и правна сложност на спора, материалния интерес и осъществената процесуална защита. Ето защо не може да бъде споделено оплакването на жалбоподателите, че възнагражденията са определени единствено въз основа на предвидените в Наредба № 1/2004 г. размери.

При преценката следва да се отчете цялостната осъществена защита, включително изготвянето на исковата молба, формулирането и правното обосноваване на претенциите, становищата по възраженията на ответниците и предприетите процесуални действия по поддържане на исковете.

В случая защитата е била насочена към установяване на недействителността на договор за потребителски кредит поради неспазване на императивните изисквания на ЗПК относно годишния процент на разходите, както и към обосноваване на недействителността на свързания с него договор за предоставяне на поръчителство. Макар исковете да произтичат от свързани правоотношения, те са предявени срещу различни ответници, основават се на отделни договори и имат самостоятелен предмет. По отношение на всеки от тях е следвало да бъдат установени предпоставките за уважаване на съответната осъдителна претенция.

Ето защо обстоятелството, че част от фактическите твърдения и правните съображения са общи за двата иска, не води до извод, че адвокатската защита по единия иск е изцяло погълната от защитата по другия.

При определяне на възнаграждението следва да се отчете както връзката между претенциите, така и самостоятелният характер на защитата срещу всеки от ответниците.

Не може да бъде възприето и становището, че отсъствието на адвоката от проведеното съдебно заседание е достатъчно основание за намаляване на възнаграждението. Личното участие в съдебно заседание е само един от елементите на процесуалното представителство, като в конкретния случай адвокатът е осъществил защитата чрез изготвяне на процесуални документи и депозиране на писмени становища. Липсата на лично явяване следва да бъде отчетена при определяне на размера, но не обезценява извършената извън съдебното заседание правна работа.

Настоящият състав съобразява и обстоятелството, че ищецът е получил безплатна правна помощ по реда на чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА, като с оглед изхода на спора са налице предпоставките за присъждане на възнаграждение непосредствено в полза на адвоката. Предоставянето на безплатна правна помощ не означава, че положеният адвокатски труд следва да бъде оценяван по различни, по-неблагоприятни критерии, като същевременно присъждането на възнаграждение не следва да води до необосновано обременяване на 3 насрещната страна с несъразмерни разноски.

В случая присъдените възнаграждения в размер на по 245,42 евро с ДДС не могат да бъдат определени като явно несъразмерни на извършената процесуална работа. Първоинстанционният съд е отчел размера на адвокатското възнаграждение по чл. 38, ал. 2 ЗАдв, който съответства на вида на предявените искове и отговаря на критериите за разумност и пропорционалност, като намира баланса между правото на адвоката да получи възнаграждение, съответстващо на положения труд, и интереса на насрещната страна адвокатското възнаграждение да не е прекомерно и несъразмерно на фактическата и правна сложност на делото.

По изложените съображения въззивният съд намира, че районният съд правилно е оставил без уважение молбите по чл. 248 ГПК за изменение на решението в частта за разноските. Частните жалби са неоснователни, а обжалваното определение е правилно и следва да бъде потвърдено.

Мотивиран от горното, Окръжен съд – Пловдив

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Определение № 8639/14.07.2026 г., постановено по гр. д. № 948/2026 г. по описа на Районен съд – Пловдив, XXVI гр. с., с което са оставени без уважение молба с вх. № 66154/29.06.2026 г., подадена от „Кредисимо“ ЕАД, и молба с вх. № 66186/29.06.2026 г., подадена от „Ай Тръст“ ЕООД, за изменение на Решение № 2704/01.06.2026 г. в частта за разноските.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4