Решение № 7081 от 21.11.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 7081 гр. София, 21.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Б СЪСТАВ, в публично заседание на трети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Мария Г. Шейтанова

Членове:

Димитър К. Демирев

ДИАНА Д. В.А при участието на секретаря Донка М. Шулева като разгледа докладваното от ДИАНА Д. В.А Въззивно гражданско дело № 20241100513675 по описа за 2024 година

Производството е по чл. 258 и сл. от ГПК.

С решение 16097/24.08.2024 г. по гр.д. № 59465/2022 г. по описа на СРС, 25 състав, Административен съд София – град, с адрес: гр. София, ул. ****,е осъден да заплати на Е. Д. М., с ЕГН: **********, с адрес: гр. София, ж.к. ****, сумата от 100 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди вследствие на нарушаване изискването за разглеждане в разумен срок на адм.д. № 1425/2018г. по описа на АССГ, за периода от 01.10.2018г. до 10.10.2022г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба – 02.11.2022г., до окончателното изплащане на вземането, като предявеният иск е отхвърлен за разликата над 100 лева до пълния претендиран размер от 20 000 лева.

Срещу решението, в неговата отхвърлителна част, е подадена въззивна жалба с вх. № 290295/16.09.2024 г. от ищеца Е. Д. М., действащ чрез служебно назначен процесуален представител адв. И. Ю.. Жалбоподателят счита, че в обжалваната част решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Основният аргумент е, че разумният срок за разглеждане на делото несъмнено е бил нарушен, тъй като е налице период от 4 години и 9 дни, през който делото не е било разглеждано и не са били извършвани никакви процесуални действия от страна на ответника АССГ, което представлява неразумно забавяне. Присъденото обезщетение от 100 лв. е определено 1 като подигравателно ниско и неотговарящо на принципа за справедливост по чл. 52 от ЗЗД. Твърди се, че тази символична сума не може да обезщети претърпените от ищеца неимуществени вреди, включващи душевни страдания, стрес и притеснения през изключително дългия период, като не е съобразена и с жизнения стандарт и икономическата обстановка в страната, което прави обезщетението нищожно и равнозначно на липса на такова, съгласно практиката на ЕСПЧ. В заключение, моли да се отмени решението на СРС в обжалваната част и вместо него да постанови друго, с което изцяло да се уважи предявения иск за 20 000 лв., както и да присъди всички разноски по делото пред двете инстанции.

Срещу решението в осъдителната част е подадена въззивна жалба от АССГ, чрез упълномощен представител – съдия А.Н., с доводи за недопустимост, а в условията на евентуалност неправилност на решението. Сочи, че делото не е подсъдно на районния съд, тъй като претенцията е за вреди, причинени от достатъчно съществено нарушение на правото на Европейския съюз, включително на Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи (ЕКЗПЧ), което налага разглеждането му от административен съд по реда на чл. 2в, ал. 1, т. 1 ЗОДОВ. На второ място, исковата претенция е изначално недопустима поради злоупотреба с право по смисъла на чл. 57, ал. 1 от Конституцията и ЕКЗПЧ, тъй като ищецът Е. Д. М. е определен като един от т.нар. „масови ищци“, който не преследва легитимен интерес за разрешаване на гражданскоправен спор. В тази връзка се цитира практиката на ЕСПЧ относно злоупотребата с правото на жалба, като се подчертава, че предявяването на множество претенции по сходни въпроси следва да се третира като недобросъвестно упражняване на правото на иск.

По отношение на неправилността на решението, ответникът оспорва мотивите на СРС, свързани с проверката на редовността на исковата молба в административното производство, тъй като това не може да бъде обект на контрол в гражданското производство за вреди. Категорично се твърди, че районният съд не е извършил самостоятелна преценка и не е спазил критериите на ЕСПЧ за преценка на „разумния срок“ (сложност на делото, поведение на страните и властите). Изрично се посочва, че СРС не е отчел значителното забавяне, предизвикано от процесуалното поведение на самия ищец в първоначалното административно производство, както и че неспазването на процесуални срокове само по себе си не води непременно до нарушение на правото по чл. 6, ал. 1 от ЕКПЧ.

Освен това, се подчертава, че СРС не е мотивирал размера на присъденото обезщетение от 100 лв. като „справедлив“ по чл. 52 от ЗЗД и е постановил решение в противоречие с практиката на ВКС, тъй като ищецът не е ангажирал никакви доказателства за реално понесени неимуществени вреди от неразумно дългата продължителност на производството. Според жалбоподателя, съдът е определил обезщетението въз основа на предположения и е ползвал стандарти, приложими за 2 вреди от незаконно обвинение и задържане под стража, които са с несравнимо посилно въздействие върху личността, като с това е направил присъдената сума явно несправедлива за забавяне, част от което се дължи на самия ищец.

В заключение, се отправя искане съдът да обезсили постановения съдебен акт като предявен по изначално недопустима искова претенция,а в случай че съдът приеме решението за допустимо, се моли то да бъде отменено като необосновано и неправилно, а исковата претенция срещу АССГ да бъде отхвърлена като неоснователна и недоказана.

В установения от закона срок контролиращата страна не е депозирала отговор на въззивните жалби.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Настоящият съдебен състав приема, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо.

Предявен е иск с правно основание чл. 2б ЗОДОВ.

Ищецът твърди, че противоправното деяние на ответника се изразява в бавене на производството по адм.д. № 1425/2018г. по описа на АССГ. Сочи, че ответникът няма произнасяния по делото от 01.10.2018г. до 10.10.2022г.период повече от 4 години. Производството по делото не било приключило, поради което ищецът не бил подавал заявление по реда на глава 3а от ЗСВ.

Сочи, че бавенето на делото в продължение на четири години причинило на ищеца стрес и нерви, страх, несигурност, отчаяние, безизходица, безпокойство, унищожило вярата му в правосъдието и държавата. В случая не могат да се споделят оплакванията във въззивната жалба на АССГ за недопустимост на производството, тъй като не е предявен иск с правно основание чл. 2в, ал. 1, т. 1 ЗОДОВ, както твърди въззивникът АССГ. Ищецът е заявил, че е търпял неимуществени вреди, вследствие бездействието на ответника да разгледа делото в разумен срок,а не твърди вреди, настъпили от нарушаване правото на Европейския съюз, когато вредите са причинени от незаконна административна дейност и/или от незаконна правораздавателна дейност на административните съдилища, в който случай компетентни биха били административните съдилища. Нормата на чл. 2б ЗОДОВ се отнася за всички производства- граждански, административни и наказателни, но дава защита само на правото за разглеждане и решаване на делото в разумен срок, 3 докато с нормата на чл. 2в , ал. 1, т. 1 ЗОДОВ от подведомствеността на гражданските съдилища са изключени исковете за отговорността на държавата и общините за вреди, причинени от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност, като същите се разглеждат от административните съдилища по реда на АПК. От подведомствеността на гражданските съдилища са изключени и се разглеждат по реда на АПК и исковете за отговорността на държавата от нарушение на правото на Европейския съюз от правораздавателната дейност на административните съдилища, но в случая твърденията не са за нарушаване на ПЕС, а за вреди от неразумно забавеното правосъдие.

Неоснователни са и оплакванията за недопустимост на иска поради злоупотреба с право, тъй като в конкретния случай се претендират вреди от бавно правосъдие и не може да се приеме, че се преследват цели, различни от разрешаването на гражданскоправен спор. Поддържаното от въззивника АССГ становище, че ищецът Е.

М. е „от така наречените масови ищци“ няма отношение към допустимостта на настоящото производство, доколкото с него ищецът не преследва нелигитимен интерес. Заведените от Е. М. в СРС множество дела, нямат отношение към претенцията му срещу АССГ за вреди от разглеждане на делото му в разумен срок.

Предявяването на иск за обезщетение на вреди поради нарушение на правото на разглеждане и решаване на делото в разумен срок, по висящо производство е допустимо (чл.2б, ал.3 ЗОДОВ). Приключването на производството, по което се твърди че е допуснато нарушение на чл.6, §1 от Конвенцията, след като е предявен иск за обезщетение по чл.2б, ал.1 ЗОДОВ, не е процесуална пречка за упражняване правото на иск и основание за прекратяване на гражданското дело, тъй като тълкуването обратния смисъл ще противоречи на установеното в закона правило, че никое друго учреждение няма право да приеме за разглеждане дело, което вече се разглежда от съда. В този смисъл, настоящият състав възприема изводите в решение № 210 от 15.06.2015 г. по гр.д. № 3053/2014 г. на ВКС, ІІІ г.о., че допустимостта на иска по чл.2б ЗОДОВ за обезщетение на вредите от нарушение правото по чл.6, §1 от Конвенцията по висящо производство не е обусловена от изискванията на чл.8, ал.2 ЗОДОВ - да е изчерпана административната процедура за обезщетение за вреди по реда на глава трета „а” от ЗСВ и да няма постигнато споразумение.

По правилността на първоинстанционното решение, въззивният съд намира следното:

Съгласно чл. 2б, ал. 2 ЗОДОВ исковете по ал. 1 се разглеждат по реда на ГПК, като съдът взема предвид общата продължителност и предмета на производството, 4 неговата фактическа и правна сложност, поведението на страните и на техните процесуални или законни представители, поведението на останалите участници в процеса и на компетентните органи, както и други факти, които имат значение за правилното решаване на спора.

Съгласно практиката на Европейския съд по правата на човека, намерила отражение в Решението по делото "Хаджикостова срещу България" разумният характер на продължителността на дадено производство се преценява с оглед обстоятелствата по делото и въз основа на критериите, възприети в неговата юриспруденция, по-специално сложността на делото, поведението на жалбоподателя и компетентните държавни органи, както и значението на спора за заинтересованите лица.

В конкретния случай от приобщения заверен препис от адм.д. № 1425/2018г. по описа на АССГ, I отделение, 6-ти състав, се установява, че същото е образувано по искова молба /озаглавена „жалба“/ с вх. № 3939 от 08.02.2018г., подадена от Е. Д. М., с която е предявен осъдителен иск с правно основание чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ срещу началника на ареста в гр. София, бул. „Г.М.Д.“ № 42, за заплащане на сумата от 25 000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, претърпени през периода от 12.01.2018г. до 04.02.2018г. вследствие на неизпълнение на задължението на ответника да контролира чистотата в ареста. С Определение № 7987 от 12.10.2022г., постановено по адм.д. № 1425/2018г. по описа на АССГ, I отделение, 6-ти състав, съдът е върнал исковата молба поради недопустимост на предявения иск и е прекратил производството по делото. АССГ е приел, че с друга искова молба на Е. Д. М. срещу Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ е бил предявен иск за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди за периода от 15.01.2018г. до 13.09.2018г. вследствие на лошите условия в ареста, находящ се в гр. София, бул. „Г.М.Д.“ № 42.

По така предявения иск, с Решение № 7482 от 22.12.2020г. по адм.д. № 12525/2018г. по описа на АССГ, I отделение, 6-ти състав, Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ е осъдена да заплати на Е. Д. М. сумата от 500 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди за периода от 15.01.2018г. до 13.09.2018г. вследствие на лошите условия в арестно помещение на бул. „Г,М.Д.“ № 42, в което бил настанен с мярка „задържане под стража“, ведно със законната лихва считано от 13.09.2018г. до окончателното изплащане, като искът бил отхвърлен за разликата до пълния претендиран размер от 25 000 лева. АССГ е приел, че е налице обективен и субективен идентитет между предявените претенции, поради което е прекратил производството. С Определение № 5831 от 07.07.2023г., постановено по ч.адм.д. № 2909/2023г. по описа на АССГ, XI касационен състав, съдът е отменил Определение № 7987 от 12.10.2022г. в частта, с която е оставена без разглеждане и върната исковата претенция за периода от 12.01.2018г. до 15.01.2018г. и в тази част делото е върнато за продължаване на съдопроизводствените действия. Определението е оставено в 5 сила в частта, с която исковата молба е върната за периода от 15.01.2018г. до 04.02.2018г. С Определение от 08.08.2023г. по адм.д. № 1425/2018г. по описа на АССГ, I отделение, 6-ти състав съдът е разпоредил препис от исковата молба за периода от 12.01.2018г. до 15.01.2018г. да се връчи на ответника за писмен отговор в едномесечен срок и едновременно с това е насрочил делото за разглеждане в открито съдебно заседание за 30.10.2023г. от 12,45ч. На 30.10.2023г. е проведено открито съдебно заседание по делото, в което съдът е оставил без уважение искане на ищеца за отвод на съдията-докладчик и на прокурора, уважил е ново искане за допускане на правна помощ и делото е отложено за 14.12.2023г. от 14,20ч. С разпореждане от 08.11.2023г. съдът е назначил за служебен адвокат на ищеца по реда на ЗПП адв. И. Ю.. На 14.12.2023г. от 14,20ч. е проведено открито съдебно заседание по делото, в което са приети представените от страните писмени доказателства, даден е ход по същество и след проведени устни състезания, делото е обявено за решаване. С Решение № 1789 от 18.03.2024г. съдът е уважил предявения иск от Е. Д. М. срещу Главна Дирекция „Изпълнение на наказанията“ до раазмера от 24 лева – обезщетение за периода от 12.01.2018г. до 14.01.2018г. включително, като е отхвърлил иска за разликата до пълния претендиран размер от 25 000 лева.