Решение № 285 от 28.02.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 285 гр. София, 28.02.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-3, в публично заседание на тридесети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Венета Цветкова при участието на секретаря Румяна Люб. Аврамова като разгледа докладваното от Венета Цветкова Търговско дело № 20221100901447 по описа за 2022 година

Предявени са искове с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за връщане на недължимо платени суми с ДДС по нищожна клауза по т.7.3. от Договор № 494-214 от 21.12.2020 г. за доставка на природен газ на изходен пункт на газопреносната мрежа – за надвзети количества природен газ по смисъла на т. 7.3. от договора за месеците октомври, ноември и декември 2021 година.

Ищецът О.М. АД твърди, че е притежател на лицензии за разпределение и снабдяване от краен потребител. Сочи, че за снабдяване на потребителите е закупувал от ответника като обществен доставчик на природен газ, при възникнало облигационно отношение по договор за доставка на природен газ. Поддържа, че дължимата продажна цена се определя нормативно, а количествата газ се доставят по годишна програма по тримесечия, месеци и дни. Сочи, че в договора е предвидена и възможност за изменение на дневните количества газ по предложение на ищеца и съответно- приемане от доставчика, както и опция за неприемане от последния, в случай, че надхвърлят дневното договорено количество.

Настоява, че поради големия брой потребители и сезонната неравномерност, не може да управлява своите предварителни заявки оптимално и без възможност за изменение на исканите количества на дневна база, като поддържа и че в повечето случаи ответникът е приемал исканията за изменения на количествата. Намира, че доставчикът следва да отказва изменение в количествата само, в случай, че те са свързани с негови разходи или невъзможност да осигури търсения обем.

Твърди, че от м.11.2018 година ответникът е променил търговското си поведение и немотивирано отказва увеличение на дневните количества природен газ по исканията на ищеца, като същевременно начислява върху допълнителните обеми 10% неустойка, на основание чл. 7.3 от договора. Ищецът намира цитираната клауза за нищожна, поради противоречие с императивни норми на чл. 30, ал. 1, т. 7 ЗЕ и чл. 17 от Наредба 2/2013 г. за регулиране на цените на природния газ, като на практика се заплаща природен газ на повисоки цени от договорената и утвърдена от КЕВР, както и уговорена поради господстващото положение на ответника и неспазване принцип на равнопоставеност на страните. Счита, че съвместното прилагане на чл. 8.5 и чл. 7.3 по договора противоречи и на чл. 57 от Конституцията, чл. 21, т. 1 от Закона за защита на конкуренцията {ЗЗК) и чл. 102, 1 б. „а" ДФЕС и чл. 5, ал. 3 от правилата за търговия с природен газ, което е в противоречие със закона по смисъла на чл. 26, ал. 1 ЗЗД. Сочи, че за периода м.10.2021 година – м.12.2021 година е издал фактури и заплатил на ответника по описаните причини допълнителни суми на основание чл. 7.3. от договора в размер на исковата претенция, което е сторил с оглед избягване на санкционни последици, вкл. свързани с отнемане на лиценз. Намира тези суми за недължимо платени, поради начална липса на основание, тъй като е начислена въз основа на нищожна клауза в договора, поради което и ответникът се е обогатил неоснователно.

Намира, че клаузата не урежда дължима неустойка, тъй като не е свързана с неизпълнение на главно задължение и всъщност представлява цена на природния газ, по –висока от нормативно установената.

Оспорва да е налице обвързаност на процесния договор с условията по договора за доставки на газ, сключено от обществения доставчик като снабдител.

Ответникът оспорва иска. Намира, че чл. 7.3 от договора представлява валидна неустоечна клауза. Именно поради характера на неустойка, намира и че сумите, начислени на основание тази норма не попада под регулацията по чл. 30, ал. 1, т. 7 ЗЕ, както и намира че тя е свързана с основното задължение на ищеца да приеме договорените количества газ.

Поддържа, че в качеството си на обществен доставчик не може да откаже доставки /освен в изрично посочени в закона хипотези/ на природен газ, вкл. и над уговорените количества, поради което и клаузата по т.7.3 единствено цели да мотивира изпълнение на задълженията на другата страна да спазва параметрите по договора и настоява, че прилага еднакъв подход по отношение на всичките си клиенти. Също така сочи и че няма задължение или причина да мотивира отказите по исканията за приемане количества газ над дневните, както и че ищецът може да набавя необходимите количества от алтернативни източници. Отделно оспорва да продава газ на различна цена от определената от КЕВР, тъй като претендираните суми са договорени по взаимно съгласие на страните обезщетения за неизпълнение на задължение по договора, тъй като заявките за доставка на определени количества газ са обвързващи за страните. Във връзка с твърденията на ищеца, възразява и че доколкото последният се занимава със снабдяване с газ на крайните потребители по занятие, то дължимата грижа предполага той да може и да изготвя по-точна прогноза относно годишните/месечни/дневни количества природен газ във връзка с годишната програма по договора /още повече при предвидения толеранс от 5%/. Счита, че постигнатото съгласие сочи, че ответникът няма задължение да доставя количества над уговорените, което е свързано от друга страна и с неговото задължение да заяви и приема количества газ, доставени в страната /което е невъзможно без предварително установените в годишната програма параметри и количества/, когато е в качеството на купувач, поради което и неизпълнението е санкционирано с предвиждане на неустойка за неизпълнение, за да не носи единствено общественият доставчик неблагоприятните последици и риска при осъществяване на дейността по снабдяване и доставката на природен газ. Настоява и че никога не е третирал сумите по чл. 7.3 като цена на доставени количества газ. Оспорва и твърденията за злоупотреба с господстващо положение, поради причина, че в договорите за доставка на газ, по които е купувач, също се съдържат подобни неустоечни клаузи, както и че същите не могат да се включат в съдебната преценка, тъй като е налице друг, предвиден в закона орган, който решава относно злоупотреба в този случай.

Оспорва да е налице противоречие на неустоечната клауза, с която и да е императивна норма, като намира, че Правилата, напротив, дават възможност на обществения доставчик, в случаите когато той доставя газ, да предвижда задължителен характер на уговорените количества, скрепен със санкционни последици.

За да бъде уважен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1, вр. чл. 26, ал. 1, предл. първо ЗЗД, ищецът носи тежест да докаже две предпоставки: 1) получаването на нещо от обогатилото се лице, което е дадено от обеднялото лице и 2) начална липса на 2 основание за получаването– клауза, въз основа на която е извършена размяната на блага в сключения договор, която страда от порок, водещ до нейната нищожност. Ответникът носи тежест да докаже валидна неустоечна клауза и размер на дължимата неустойка.

Съдът като обсъди доводите на страните поотделно и в тяхната съвкупност и събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Между страните не са спорни и съответно съдът приема за установени в процеса следните факти: сключен договор със съдържанието по представения с исковата молба, заплащане на исковата сума с вкл. ДДС от ищеца на основание чл. 7.3, вр. чл. 8.5 от договора за доставка на природен газ от 21.12.2020 година, начислена в периода м. 10.2021 година– м. 12.2021 година; обстоятелството, че ответникът е обществен доставчик на природен газ с лицензия за извършване на тази дейност, както и доставени/съответно приети количества газ над 105 % от уговорените в годишната програма на дневна база, които надвишени количества общо за периода м.10- м.12.2021 година, при съобразяване размерите по чл. 7.3 съответстват по стойност на сумата от 1 023 362,07 лева с включен ДДС.

Видно от доказателството на л. 68, ответникът притежава Лицензия № Л-214-14 за обществена доставка на природен газ за територията на Република България, считано от 29.11.2006 година и за срок от 35 години, по силата на чл. 2.2. от която лицензиантът има право единствен да извършва тази дейност. Според условията на лицензията, лицензиантът е длъжен да не злоупотребява с господстващото си положение, като сред основните му цели е сигурността на доставките на газ. Задължение на лицензианта е и сключване на договори с цел осигуряване необходимите количества газ, договорени с обществените снабдители и пряко свързаните потребители, както и осигуряване на непрекъсната и качествена доставка на газ. Лицензиантът има задължение и да осъществява сътрудничество и поддържа връзка и обмен на информация, вкл. и с газопреносното предприятие за осъществяване на горната цел и крайните снабдители. Задължен е и да осигури вкл. квалифициран персонал, който да извършва анализи, проучвания и прогнози за потреблението.

Видно от лицензиите на л. 241-243 от делото, ищецът е получил разрешение да осъществява дейността по снабдяване с природен газ от краен снабдител, за изброените в лицензиите територии на посочените 33 общини от 30.03.2012 година за срокове съответно по лицензиите от 26, години, 27 години и 25 години.

От представените по делото доказателства се установява и че с писмо от 01.07.2020 година ищецът е изразил становище и направил предложения по повод сключване на договора за доставка на газ на изходен пункт на газопреносната мрежа по регулирана цена през 2021 година, вкл. и по отношение на спорната клауза по чл. 7.3 от договора, както и сходните норми на чл. 7.4 и чл. 7.5.

В крайна сметка, между „Б.“ ЕАД и „О.М.“ АД е сключен договор за доставка на природен газ на изходен пункт № 494-214, действащ от 01.01.2021 г. до 01.01.2022 г.

Съгласно т. 7.1. от Договора дневното договорено количество се определя като месечното количество газ по т. 4.1. (годишната програма) се раздели на броя на дните в съответния месец, с точност до третия знак след десетичната запетая, освен в случаите по т. 8.2.1. и 8.2.2. Съгласно т. 7.2., доставчикът не е длъжен да осигурява на клиента количество газ, което надвишава ДДК /дневното договорено количество/. Съгласно т. 7.3., за приетото количество газ над 105% от ДДК през всеки един ден на съответния месец на доставка, клиентът заплаща на доставчика неустойка в размер на 10% от цената на това количество газ, определена по действаща цена в месеца, в който е прието.

Няма спор по делото, но и от представените фактури и дебитни известия е видно, че за процесните месеци октомври, ноември и декември 2021 година доставеното договорено количество природен газ е начислен по утвърдената от КЕВР цена за съответния месец за 3 количеството природен газ, съобразно т.12.16.1 от Договора. В дебитните известия, издадени на основание чл. 12.16.3 от договора, са разграничени фактурираното по чл.

12.16.1 и действително доставеното количество природен газ за предходния месец по утвърдената от КЕВР цена, приетото количество над 105% ДДК, което е фактурирано съгласно т. 7.3. от Договора по 10% над утвърдената от КЕВР цена. За процесния период „Б.“ ЕАД е начислило на „О.М.“ АД по т. 7.3. от договора количество, надвишаващо 105% ДДК, както следва: за м. октомври 2021 г. – 58 551,657 MWh; за м. ноември 2021 г. – 5722,933 MWh; за м. декември 2021 г. – 15159,069 MWh, които количества страните не спорят, че са заплатени в общ размер от 1 023 362.07 лева с включен ДДС.

Според чл. 15.4 от договора, доставчикът може да го прекрати с двуседмично предизвестие в случай на не плащане на дължима сума повече от 15 дни.

Няма спор и че за периода „О.М.“ АД е отправяло искания по реда на чл. 8.4 от „Б.“ ЕАД за увеличаване на ДДК природен газ на основание чл. 8.2.2. от подписания договор за доставка на природен газ за дните от периода, за които му е начислена сума по чл. 7.3.

Общественият доставчик е получавал заявките за изменение на дневните договорени количества, като е отхвърлял исканията за увеличение, но е доставял на „О.М.“ АД поголеми количества природен газ по непотвърдени заявки, които съответно са били приети и в резултат „Б.“ ЕАД е начислявало неустойки за приети количества, надвишаващи 105% ДДК, съгласно чл. 7.3. от договорите между страните, в посочените в исковата молба размери с начислен ДДС. Безспорно е и че в други случаи в предходни периоди, общественият доставчик е приемал исканията за изменение по чл. 8.2.2, както и няма спор, че отхвърляне на искане по чл. 8.5 от договора не е свързано със задължението да бъде мотивирано и съответно крайният снабдител да бъде уведомен за причините.