Решение № 1096 от 19.02.2026, Софийски градски съд
- Съд
- Софийски градски съд
- Дело
- Въззивно гражданско дело 568/2026
- Вид
- Решение № 1096
- Подписан
- 19.02.2026
- В сила
- 19.02.2026
- Състав
- Невена Чеуз, Василена Петрова Мидова, Наталия Петрова Лаловска
Цитирани разпоредби
- чл. 433, ал. 1 и ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 433, ал. 1, т. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 433, ал. 1 и ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 435 - 437 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 435, ал. 2, т. 6 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 435 - 437 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 436, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 435 - 437 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 437, ал. 4 · Граждански процесуален кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 1096 гр. София, 19.02.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-IV-Д, в закрито заседание на деветнадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Невена Чеуз
Членове:
Наталия П. Лаловска
Василена П. Мидова като разгледа докладваното от Василена П. Мидова Въззивно гражданско дело № 20261100500568 по описа за 2026 година
Производството е по реда на чл. 435 – 437 ГПК.
Постъпила е частна жалба, вх. № 00050/05.01.2026 г. по и. д. № 2192/2024 по описа на ЧСИ С.Х. от Д. Й., чрез адв. Д., с която се обжалва отказът на ЧСИ да прекрати изпълнително дело № 2192/2024. Посочва, че между жалбоподателката и „Топлофикация София“ има висящи 2 изпълнителни производства, касаещи задължения, произтекли от едно и също гражданско дело. Изпълнително дело № 1234/2023 г. касаело лихви и главница по изпълнителния лист, а процесното № 2192/2024 г. касаело разноските в производството. Посочва, че изпълнително дело № 1234/2023 г. било спряно съобразно обезпечителна заповед. Въпреки това изп.д. № 1234/2023 г. било присъединено към изп.д. № 2192/2024 г. Посочва, че дължимите суми по изп.д № 2192/2024 г. били доброволно платени, поради което изпълнителното дело следвало да бъде прекратено.
В законоустановения срок са постъпили писмени възражения от страна на взискателя „Топлофикация София“ ЕАД, с които подадената жалба се оспорва като недопустима, а по същество неоснователна. Посочва, че извършените плащания не са били достатъчни да погасят цялото задължение по изп.д № 2192/2024 г. Моли жалбата да бъде оставена без уважение и да бъдат присъдени разноски на дружеството.
НАП София не взима становище по жалбата.
В своите мотиви ЧСИ Х. посочва, че по делото не са изплатени всички задължения, включително и тези присъединени такива във връзка с молба вх.
1
№ 68679/12.08.2024 г.
За да се произнесе по жалбата, Съдът намира за установено следното, релевантно за настоящото производство от фактическа страна:
С разпореждане от 05.06.2024 г. е образувано изпълнителното дело № 2192/2024 по описа на ЧСИ С.Х. въз основа на изпълнителен лист № 755/24.02.2023 г. по описа СРС по г.д. № 70755/2021 г. с взискател „Топлофикация София“ ЕАД и длъжник Д. Й.а за дължими от нея суми за разноски в заповедното в размер на 176.84 лв. и исковото производство в размер на 421.62 лв. С акт на съдебния изпълнител изпълнително дело № 1234/2023 г. е било присъединено към изп.д. № 2192/2024 г. Съобразно сметка за размер на дължа на л.24, дължимите суми към дата 14.06.2024 г. са били:
598.46 лв. – суми по изпълнителен лист; 155 лв. разноски в изпълнителното производство; 1 163.26 лв. разноски по Тарифата към ЗЧСИ; 8590.15 лв. публични държавни вземания на присъединен по изпълнителното дело взискател НАП. По делото, а и с частната жалба са представени доказателства са извършвани от длъжника плащания към взискателя в размер на 176.84 лв.
/л.34/ и 421.62 лв. /л.35/ Извършените плащания са били потвърдени от „Топлофикация София“ ЕАД /л.55/ и е посочено, че същите са приспаднати от дълга. Посочва, че сумите не са били достатъчни за погасяване на цялото задължение. Видно от съобщение вх.№ 51644/18.09.2024 г. /л.58/ е посочен остатъкът от задължението по изпълнителното дело. По делото са приложени платежния нареждания и молба от длъжника, с които се цели да се докаже погасяване на дължимите от последния публични задължения към НАП.
Приложени са две платежни нареждания /л.80 и 81/, от които е видно, че са извършени преводни нареждания към НАП в размер на общо 8 106.84 лв. В резултат на наложен запор на вземания на длъжника в „ИЗИПЕЙ“ АД по сметка на ЧСИ Х. е постъпила сума от 3 238.47 лв. /л.84/, за което е съставен протокол от разпределение с посочване на дължимите по делото суми.
Същият е предявен на длъжника, като той е възразил с посочване, че е представил платежни нареждания за погасяване на задължението към НАП.
Поради подадена частна жалба срещу разноските в изпълнителното дело е постановено решение № 3935/20.06.2025 г. на СГС по гр.д. № 1300/2025 г., с което са ревизирани /намалени/ вземането в изпълнителното дело за юрисконсулстско възнаграждение на взискателя от 150 лв. на 50 лв., както и пропорционалната такса по т. 26 от ТТРЗЧС на 759.08 лв. С акт на ЧСИ вх.№ 51368/18.12.2025 г. е посочено, че ЧСИ отказва да прекрати изпълнителното дело, както и, че задълженията по същото са актуализирани съобразно съдебното решение.
При така установената фактическа обстановка, Съдът прави следните правни изводи:
Жалба е подадена в срока по чл. 436, ал. 1 ГПК от длъжник срещу акт 2 на съдебния изпълнител, който подлежи на съдебен контрол (чл. 435, ал. 2, т. 6 от ГПК), поради което е допустима.
Разгледана по същество същата е неоснователна по следните съображения:
Законът е предвидил лимитативно изброяване на действията на ЧСИ, които подлежат на обжалване. Такива са посочени в чл. 435 ГПК. В настоящия случай се твърди от длъжника по делото, че от негова страна са изплатени всички вземания на взискателя, поради което била на лице хипотезата на чл.
435, ал. 2, т. 6 ГПК. Оспорва се присъединяването на и.д. № 1234/2023 г. към процесното дело. Съдът не е компетентен да ревизира действията на ЧСИ що се касае до присъединяването на други изпълнителни дела.
Разпоредбата на чл. 433, ал. 1 и ал. 2 ГПК регламентират правната възможност на ЧСИ да прекрати или приключи производството при определени хипотези. Предвид твърденията в частната жалба, излагат се доводи за наличието на хипотезата на т.1 от чл. 433, ал. 1 ГПК, както и на чл.
433, ал. 2 ГПК. В тях се посочва, че делото следва да се прекрати в случай, че длъжникът представи разписка от взискателя, надлежно заверена, или квитанция от пощенската станция, или писмо от банка, от които се вижда, че сумата по изпълнителния лист е платена или внесена за взискателя преди образуване на изпълнителното производство. Изпълнителното производство се приключва с изпълнение на задължението и събиране на разноските по изпълнението.
По представените от делото доказателства, не може да се сподели становището на жалбоподателя, че извършваните от него плащания по изпълнителното дело са били нареждани преди неговото образуване. Видно от приложените платежни нареждания, плащания за извършвани на 04.07.2024 г., а делото е било образувано на 05.06.2024 г. Още повече, липсва разписка от взискателя, че сумата по изпулнителния лист е платена от длъжника. По тези съображения не е налице хипотезата на чл. 433, ал. 1, т. 1 ГПК, която да обоснове незаконосъобразен отказ от страна на ЧСИ да прекрати производството.
Въпреки използвания в жалбата и в постановлението на ЧСИ термин, без посочване на правно основание, навсякъде се твърди „прекратяване на изпълнителното дело“, респективно „отказ да прекрати принудителното изпълнение“ поради погасяване на сумите по него, съдът счита, че релевантата хипотеза в случая и твърдяна от длъжника по делото се явява тази на чл. 433, ал. 2 ГПК, а именно възможността на ЧСИ на приключи изпълнителното дело поради изпълнение на задължението и събиране на разноските по изпълнението. Съдът намери, че не са изпълнени предпоставките на нормата, доколкото задълженията по изпълнителното дело не са погасени изцяло.
Видно от представените и пред настоящия съд две платежни нареждания за плащания към взискателя по изпълнителното дело, същите не 3 са достатъчни, за да погасят дължимите по него суми. Общият размер на платените суми е 600.46 лв. Съдът след като взе предвид, че общата дължима по изпълнителния лист въз основа, на който е образувано процесното изпълнително дело, е в размер на 598.46 лв. заключи, че надхвърля тази сума едва с 2 лв., които са недостатъчни за покриването на дължимите суми за разноски по изпълнителното дело, както и разноски по Тарифата от ЗЧСИ, всички посочени извършеното разпределение от ЧСИ. Съдът взе предвид извършеното намаляване на дължимото юрисконсултско възнаграждение и разноски по т.26 от ЗЧСИ съобразно постановеното от СГС горецитирано решение. Въпреки това обаче и дори и ако се приеме, че задължението към НАП е изплатено, както се твърди в частната жалба, а дори и да не се вземе предвид присъединеното вземане по изп.д. № 1234/2023 г. (което съдът не е компетентен да ревизира), отново не може да бъде споделен доводът в частната жалба, че вземането на взискателя е погасено, както и разноските по делото са събрани, поради което следвало да се приключи същото.
Водим от горното, Софийският градски съд
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалба, вх. № 00050/05.01.2026 г. по и. д.
№ 2192/2024 по описа на ЧСИ С.Х., рег. № 863 на КЧСИ, с район на действие Софийски градски съд, подадена от Д. Г. Й. срещу отказ на ЧСИ да прекрати изпълнителното дело на основание чл. 433, ал. 2 ГПК.
Решението не подлежи на обжалване съгласно чл. 437, ал. 4 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
4