Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 15603 от 05.08.2026, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Гражданско дело 24213/2025
Вид
Решение № 15603
Подписан
05.08.2026
Състав
МАРИЯ ГЕОРГИЕВА КОЮВА

Цитирани разпоредби

  • чл.12 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.149, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.176 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.202 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.235 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78, ал.6 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78, ал.3 и ал.8 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.38 · Закон за адвокатурата
  • чл.38, ал.2 · Закон за адвокатурата
  • чл.3 · Закон за въвеждане на еврото в Република България
  • чл.4 · Закон за въвеждане на еврото в Република България
  • чл.52 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.74 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.86 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.14, ал.1 · Закон за радиото и телевизията
  • чл.200 · Кодекс на труда
  • чл.200, ал.1 · Кодекс на труда
  • чл.201, ал.2 · Кодекс на труда
  • чл.202 · Кодекс на труда

РЕШЕНИЕ

№ 15603 гр. София, 05.08.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 163 СЪСТАВ, в публично заседание на осми юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: МАРИЯ Г. КОЮВА при участието на секретаря АНЕЛИЯ Н. ГЕОРГИЕВА като разгледа докладваното от МАРИЯ Г. КОЮВА Гражданско дело № 20251110124213 по описа за 2025 година

Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.200 КТ и чл.86 ЗЗД.

Производството е образувано по подадена в съда искова молба/ИМ/ вх.

№148677/28.04.2025г. от С. И. Х. (ищеца), ЕГН **********, с адрес гр.М, ул.В № 2, срещу БДЖ-ТОВАРНИ ПРЕВОЗИ/ТП/ ЕООД, Поделение за товарни превози/ПТП/ – София, (ответник), БУЛСТАТ 1754038560016, с адрес гр.София, ул.В.М. – Л. № **, като моли СЪДЪТ да се произнесе с решение, с което да бъде осъден ответникът да заплати следната сума - 80000,00 лева/лв./, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от ищеца в резултат на трудова злополука/ТЗ/ от 15.01.2025г., ведно със законната лихва от 15.01.2025г. до окончателното изплащане на дължимото.

Ищецът поддържа в ИМ, че се намира в трудово правоотношение/ТПО/ с ответника по силата на Трудов договор/ТД/ № ** от 28.09.2018г., въз основа на който изпълнявал длъжността „помощник машинист, локомотивен“. Твърди, че на 15.01.2025г., в 15,59 ч., при изпълнение на трудовите си задължения ищецът получава внезапно травматично увреждане вследствие на удар между две движещи се влакови товарни композиции, в една от които се намирал самия той. Получил удар в лявата гръдна и коремна половина и в главата, в резултат на което е получил контузия на гръден кош, открита рана на предмишницата и множествено счупвания на ребра, довели до временна неработоспособност. Злополуката била регистрирана от работодателя в ТП на НОИ – София град на 23.01.2025г. Същата била разследвана, като резултатите от нея били обективирани в Протокол рег.№ ******/23.01.2025г.

В резултат на процесната ТЗ ищецът постъпил на 15.01.2025г. в УМБАЛСМ Н.И.Пирогов, Клиника по хирургия. Мед.манипулации и престоят в болницата били съпътствани от силни болки и неудобства, като същите продължили и след изписването на ищеца. На 18.02.2025г. на ищеца се е наложило да постъпи отново в болница – в клиника „Гръдна хирургия“ към ВМА. Съгласно Етапна епикриза от 25.02.2025г., издадено от ДКЦ „Св. Анна“ – София АД е установено „Обективно състояние: пасивни и активни движения в 1 непълен обем, сила и скорост за лява ръка и крак, периферна горна левостранна монопареза умерена степен; паравертебрална ригидност в цервикален, торакален и лумбален отдел; палпаторна в т.нар. вале; СНР отслабен С5-С6 вляво; сетивност – хипостезия по С7 дерамотом вляво; координация – дискординационен нео- и палеоцелебрален с-м, тежка степен; походка – анталгична; психичен статус – тревожен и напрегнат“. След ТЗ ищецът търпял силни по интензитет болки, бил непълноценен, на легло, не можел да се грижи сам за себе си; затворил се в себе си, имал кошмари, изпитвал напрежение, изгубил желание за живот, приемал болкоуспокояващи медикаменти; чувствал се депресиран; не можел да изпълнява работата, от която изпитвал удоволствие.

Моли съдът да уважи претенцията с присъждане на сторените по делото разноски.

ОТВЕТНИКЪТ, в срока по чл.131 ГПК, е депозирал отговор на исковата молба/ОИМ/ вх.№ 201206/09.06.2025г., с който оспорва иска по основание и по размер. Не оспорва, че страните са в ТПО, въз основа на което ищецът изпълнява длъжността длъжността „помощник машинист, локомотивен“ по силата на сключено между страните Допълнително спораузмение № **/14.02.2022г. към процесния ТД. Не се оспорва, че на 15.01.2025г. е настъпила процесната ТЗ, призната за такава с разпореждане на НОИ, при която ищецът е пострадал. Във връзка процесната ТЗ било образувано и ДП № 2/2025г. на Н.Сл.С., както е налице и разследване, поверено на Националния борд за разследване на произшествия във въздушния, водния и ЖП транспорт. Поддържа, че същите се явяват преюдициални спрямо настоящото. Твърди, че съгласно Доклад № ******/12.02.2025г. на Оперативна група първа категория на 12.05.2025г. от коловоз на индустриален ЖП клон на „Сиен 99“ ЕООД, без наличието на изходен светофор и който не е отправен коловоз, без дадена заповед от дежурния ръководител движение от гара К. за гара Св., заминава влак на „БДЖ – ТП“ ЕООД № **** – 15 пълни вагона със скрап, 60 оси, 210 метра, 1089 тона, обслужван от два локомотива, като на помощния локомотив помощник-машинист, локомотивен, бил ищецът.

В междугарието Св. – К. възникнал сблъсък между маневрен влак № **** на БДЖ и насрещно движещия се влак на Пимк Рейл № ****, вследствие на който последният влак изблъскал с 29 метра маневрен влак № ****. Възникнал пожар, като част от влака на „БДЖ – ТП“ ЕООД дерайлирал. Бил счупен стълб на контактната мрежа.

С линейка на СМП пострадалите били откарани, като сред тях имало и починали лица.

В доклада било посочено извършването на нарушение на трудовата дисциплина от страна на участвалите служители, по-конкретно – на ищеца, по чл.260, ал.1, т.7, чл.263, ал.3 от Наредба № 58 от 02.08.2006г. за правилата за техническата експлоатация, движението на влаковете и сигнализацията в ЖП транспорт. В доклада по чл.73, ал.3 от Наредба № 59 не били констатирани нарушения от страна на „БДЖ – ТП“ ЕООД като ЖП превозвач и работодател по повод организацията на превоза. Поддържа се, че налице е груба небрежност от страна на ищеца. Посочва се в ОИМ, че влакът е заминал неподготвен за изпращане, защото не се е намирал в отправен коловоз или коловоз в маневрен район, определен за заминаване. Твърди се, че маневрен влак № **** е следвало да се върне в гара К., където да бъде прегариран до отправен коловоз, включен към автоматичната маршрутизация и с наличен светофор, чийто показател да бъде проследен. Другото нарушение, извършено от ищеца, било, че влакът потеглил без връчена писмена заповед за движение при специални условия съгласно чл.264 от Наредба № 58/02.08.2006г. Сочените нарушения били извършени и от останалите служители на ответника, обслужвали процесния маневрен влак на БДЖ-ТП.

Оспорва се иска и като завишен по размер с ОИМ. Посочва се, че в амбулаторния лист от 27.01.2025г. е дадено заключение, че ищецът е без клинични и образни данни за травматични увредени гръдни, вътрегръдни и коремни органи. В епикризата от клиниката по гръдна хирургия към ВМА било отбелязано, че няма данни за преврални изливи, разгърнат бял дроб. Налице било разминаване между изложеното в ИМ и данните в 2 мед.документи. Твърди, че към датата на процесната ТЗ имало сключена застраховка „Трудова злополука“ при Дженерали Застраховане АД. Моли при евентуално уважаване на иска дължимата сума да бъде намалено с изплатеното от застрахователя обезщетение по застраховката.

Моли се за отхвърляне на предявения иск и се претендира присъждане на разноски по делото.

По делото е постъпило писмо от Национална следствена служба/НСлС/ вх.№ ********/08.08.2025г., в което е посочено, че се провежда разследване по ДП № 2/2025г. по описа на НСлС, пр.пр. № 304/2025г. по описа на СГП. По делото няма привлечено лице като обвиняем, като към датата на изготвяне на писмото разследването не е приключило.

По делото е постъпило и прието Становище вх.№ 281991/22.08.2025г. от „Дженерали Застраховане“ АД, в което оспорва привличането му като трето лице помагач/ТЛП/ по делото поради липсата на правен интерес. Посочва, че законът не предвижда, нито допуска, предяването на регресен иск от работодателя срещу застрахователя по задължителна застраховка „Трудова злополука“ на работниците в случаите, когато е ангажирана отговорността по чл.200 КТ на работодателя за заплащане на дължимото обезщетение на пострадал работник. Сочи, че на основание чл.202 ГПК работодателят има право на иск срещу виновните работници. Оспорва да е налице и суброгационно право на работодателя съгласно общата разпоредба на чл.74 ЗЗД, доколкото последният изпълнява едно свое задължение, а не чуждо такова. Предвидено е единствено дължимото обезщетение да се намали с размера на получените суми по договорите за застраховане на работниците и служителите. По същество оспорва предявените искове по основание и размер. Твърди наличието на съприняване от страна на пострадалото лице за настъпване на ТЗ и реализиране на вредоносния резултат, като в тази връзка поддържа доводите на ответникаработодател. Твърди, че ищецът, като част от състава на локомотивната бригада е допуснал заминаването на маневрен влак № ****, неподготвен за изпращане по смисъла на чл.260, ал.1 от Наредба № 58/02.08.2006г. за правилата за техническата експлоатация, без да се е намирал на отправен коловоз или коловоз в маневрен район, както и без наличието на изходен светофор, без дадена заповед от дежурния ръководител движение и без превозна /маневрена/ бригада, представляваща нарушение на чл.263, ал.3 от Наредбата. Поддържа, че ищецът е действал при груба небрежност. Оспорва твърдението на ищеца, че последният е получил фрактура на тялото в Тх8 гръден прешлен, респ. – оспорва ищецът да е загубил съзнание или да се оплаква от световъртеж, замайване, залитане, нестабилна походка, загуба на равновесие, замъгляване на предно ляво око, в резултат на процесната злополука.

Оспорва претенцията и по размер като завишена и неотговаряща на реално претърпените от пострадалия душевни болки и страдания. Сочи, че в случая липсват данни ищецът да е претърпял тежки увреждания или да са настъпили усложненеи при възстановяването му.

Видно от амбулаторния лист, още към 27.01.2025г. ищецът е бил без субективни оплаквания.

По делото е постъпило и прието Становище вх.№ 283280/25.08.2025г. от ДП „Национална компания Железопътна инфраструктура/НКЖИ/“, в което този ТЛП оспорва исковата претенция като неоснователна и недоказана. Поддържа, че ищецът е допринесъл за настъпването на ТЗ, като е проявил груба небрежност при изпълнение на служебните си задължения. Оспорва конституирането му като ТЛП по делото като недопустимо, доколко не е работодател на ищеца.

С молба вх.№ 305129/18.09.2025г. ищецът поддържа направените от ТЛП – „Дженерали Застраховане“ АД и ДП „НКЖИ“ възражения, за основателни относно конституирането им, доколкото липсва правен интерес за това на ответник.

В тази връзка ответникът е депозирал становище вх.№ 324831/07.10.2025г., което е прието по делото, в което поддържа, че конституирането на сочените лица като ТЛП е допустимо и основателно. Посочва, че ДП „НКЖИ“ е управител на ЖП инфраструктура и 3 отговаря за безопасното движение на влаковете по ЖП инфраструктура, като към датата на процесната ТЗ е бил работодател и на двама от виновните участници – Л. С. З. и Н. М. Н..

Поддържа се, че в случай на уважаване на процесните искове за ответното дружество възниква право на иск към виновните лица, сред които твърди да е и ДП „НКЖИ“, тъй като отговорността по чл.200 КТ е обективна. Поддържа интерес от привличането на „Дженерали Застраховане“ АД като ТЛП поради съществуващите отношения по Договор за задължителна застраховка „Трудова злополука“.

По делото е постъпила уточняваща молба/УМ/ вх.№ 314272/26.09.2025г. от ответника, към която е приложен Окончателен доклад от разследване на тежко произшествтие – челен сблъсък на маневрен влак № **** с директен товарен влак № **** в междугарието К. и Св. на 15.01.2025г.

По делото е прието Становище вх.№ 347504/24.10.2025г. от ТЛП Н. М. Н., с който е оспорил привличането му като ТЛП като нередовно, доколкото ответникът не е изложил обстоятелства, предполагащи евентуални регресни права спрямо него. По същество оспорва да е служител на ответното дружество, поради което оспорва наличието на евентуален регресен иск към него по реда на чл.202 КТ. Твърди, че е служител при ДП „НКЖИ“.

Посочва, че в деня на злополуката е бил на смяна, но оспорва работата му да е обвързана с ръководството на влаковете и гарите. Твърди, че е приел дежурството от Л. З. /ръководител движение/ диспечер влакове на диспечерски участък С-К/ в 16,56 часа, тоест – един част след катастрофата. Твърди, че работното място на старши влаковия диспечер не е в залата на централно управление при диспечерите, а в отделен кабинет, който няма пряко наблюдение върху оперативната им дейност. Сочи се, че влаковите диспечери имат друг пряк ръководител, различен от ТЛП, а именно „Ръководител движение, старш влакови диспечер сменен“ – К.Цв.. При напускане на работното място /15,40 часа/ Л. З. не е уведомила друг, а е помолила най-главния началник на управлението да я замести, а именно: