Решение № 3865 от 19.10.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 3865 гр. София, 19.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 116-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на седми октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ПАВЕЛ Г. ПАНОВ при участието на секретаря ВИОЛЕТА К. ДИНОВА като разгледа докладваното от ПАВЕЛ Г. ПАНОВ Административно наказателно дело № 20261110212361 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 59д и следващите от ЗАНН.

С наказателно постановление № 009875 /07.07.2026 г., издадено от председателя на Комисия за защита на потребителите (КЗП), на " *****“ ЕООД с ЕИК ********** е наложена на основание чл. 59, ал. 5, т. 13 от ЗВЕРБ имуществена санкция в размер на 2560 евро за нарушение на чл. 55а, ал. 2 вр от ЗВЕРБ.

Недоволен от така издаденото наказателно постановление е останал жалбоподателят, който го обжалва и моли съда да го отмени, като незаконосъобразно. Посочва, че не е определен срок за предоставяне на изисканата информация. Прави оплаквания и за допуснати съществени процесуални нарушения в хода на производството.

Въззивникът, редовно призован, представлява се от адвокат В., който пледира за отмяна на НП по изложените в жалбата съображения. Претендира разноски.

Ответникът по жалбата – редовно призован, се представлява в съдебното заседание от юрисконсулт М. и изразява становище, че наказателното постановление е законосъобразно и следва да бъде потвърдено.

Жалбата е подадена в срока по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, поради което се явява допустима и следва да бъде разгледана.

Съдът, като обсъди доводите на страните и събраните по делото писмени и гласни доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

При направена проверка на 29.01.2026 г. във връзка със сигнал от потребител, в обект КТП - пункт за технически преглед с адрес: ********************** свидетелят И. И. проверил за повишаване цените на годишните технически прегледи, като изискал информация за цените на предлаганите в обекта услуги към дати съответно: 10.10.2025 г. и 26.01.2026г. Констатациите на И. били описани в Констативен протокол № К-2791480 от 29.01.2026 г. Предоставена била от търговеца на 05.02.2026 г. информация за цените на 1 услугите, извършвани в пункт за ГТП с адрес: ************ за дните 10.10.2025 г. сравнено с 26.01.2026 г. От информацията било установено повишение на цените на предлаганите услуги с 30 %. В тази връзка на 09.02.2026 г. на електронен адрес ********** било изпратено писмо с искане за предоставяне на допълнителна и подробна информация и документи, които обосновават повишението. Поради липса на отговор на 18.02.2026 г. бил проведен телефонен разговор с управителя Х. М. от който се изяснило, че електронният адрес е некоректен, поради което искането не е получено. На същият ден - 18.02.2026 г. искането за допълнителна информация било изпратено отново, вече на коректен адрес:

***********, след което получаването му било потвърдено с отговор от М..

В искането обаче, актосъставителят и свидетел в настоящето производство – И. не посочил съобразно изискванията на чл.55а, ал.1 и ал.2 от ЗВЕРБ срок, в който следвало информацията да бъде предоставена.

И. счел, че от 19.02.2026 г. е започнал да тече срок от 5 работни дни, който бил минималният, който можел проверяващият да определи по чл.55а от ЗВЕРБ и приел, че е изтекъл на 26.02.2026 г. В КЗП не била представена изисканите информация и документи.

При съобразяване на горепосочените обстоятелства свид. И. И. счел,че е осъществен съставът на административно нарушение по чл. 55а, ал. 2 вр. чл. 59, ал. 5, т. 13 от ЗВЕРБ, за което съставил акт за установяване на административно нарушение (АУАН) № 009875 от 11.03.2026г., срещу който били депозирани възражения в срок.

Въз основа на така съставения АУАН било издадено и процесното наказателно постановление № 009875 /07.07.2026 г., от председателя на Комисия за защита на потребителите (КЗП), с което на " *****“ ЕООД с ЕИК ********** е наложена на основание чл. 59, ал. 5, т. 13 от ЗВЕРБ имуществена санкция в размер на 2560 евро за нарушение по чл. 55а, ал. 2 вр от ЗВЕРБ.

По доказателствата:

Горната фактическа обстановка се установява по несъмнен и категоричен начин от наличните по делото гласни доказателствения средства, събрани чрез разпита на свидетеля И. И., които съдът кредитира като логични, последователни, подкрепени от писмените доказателства по делото и вътрешно непротиворечиви. Видно от съобщеното пред съда, свидетелят възстанови ясен спомен за извършената проверка, като съдът дава вяра на казаното по отношение на констатираното от проверяващия увеличение на цените с около 30%, както и по отношение на обстоятелството, че с протокол писмено първоначално е изискана информация за повишаването на цените, която е предоставена, но е счетена за недостатъчна. От дадените показания се установява, че е изискана допълнителна информация по електронна поща, но следва да се съобрази, че свидетелят изрично посочва, че не е определил срок за предоставяне на същата в изпратените нови указания до търговеца.

Съдът даде вяра и на писмените доказателства по делото – копие на кореспонденция по електронна поща, констативен протокол от 29.01.2026г., фирмено досие, извлечение от ценоразпис, фактури, заповеди за компетентност.

Писмените доказателства са еднопосочни и подкрепят анализираните по-горе гласни доказателствени средства. Единствено следва да се посочи, че от анализа на изпратеното на 18.02.2026г. съобщение по електронна поща от свидетеля И. до управителя на дружествотожалбоподател, категорично се установява, че срок за предоставяне на информацията и изисканите данни не е предоставян и не е определян, по който въпрос страните и не спорят в производството. В съобщението е подробно описано естеството на изисканата информация, но се констатира, че проверяващият не е изпълнил нормативно установеното си задължение в чл.55а, ал. 2 от ЗВЕРБ да определи срокът за нейното предоставяне.

2

При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:

Административнонаказателното производство е строго формален процес, доколкото чрез него в значителна степен се засягат правата и интересите на физическите и юридически лица. Последното обуславя и съдебният контрол, установен с разпоредбите на ЗАНН и предвиден за издадените от административните органи наказателни постановления, да се съсредоточава върху тяхната законосъобразност. По аргумент от чл. 84 от ЗАНН, вр. с чл. 14, ал. 2 от НПК съдът е длъжен служебно да издири обективната истина и приложимия материален закон, като съобразява императива относно извършването на обективно, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото, независимо от наведените от жалбоподателя аргументи, респ. фактическите констатации, заложени в АУАН или наказателното постановление. Съдът констатира, че АУАН и НП са издадени в предвидената от закона форма, съдържат необходимите реквизити и са издадени от лица с нужната компетентност, предоставена им от закона и представените заповеди по преписката.

Според чл.55а, ал.1 и ал.2 от ЗВЕРБ длъжностните лица на Комисията за защита на потребителите, Националната агенция за приходите и Комисията за финансов надзор, в рамките на правомощията си по Закона за защита на потребителите, Закона за Националната агенция за приходите, Закона за Комисията за финансов надзор и този закон, могат да изискват от проверяваните лица само информация, необходима и пропорционална на предмета на проверката, като мотивират писмено искането си. Лицата, от които е поискана информация, са длъжни да я предоставят в определен от длъжностните лица по ал. 1 разумен срок, който не може да бъде по-кратък от 5 работни дни.

Нарушението на чл. 55а, ал. 2 от ЗВЕРБ е на просто извършване, т. е. е формално нарушение, чието изпълнително деяние се състои в бездействие. В този случай, въпреки че субектът е правно задължен в конкретен срок да осъществи определено действие (в случая като лице, от което е поискана информация, е длъжно да я предостави в определен срок от длъжностните лице по ал. 1 разумен срок, който не може да бъде по- кратък от 5 работни дни, но той не изпълнява това си задължение). За разлика от т. нар"продължено" нарушение, при което деецът през известен период непрекъснато осъществява неговият състав и нарушението съществува докато не бъде прекратено, или докато деецът не изпълни задължението си, формалното нарушение се счита за довършено веднага след осъществяване на изпълнителното деяние. Съотнесено към настоящия казус това означава, че нарушението е довършено след изтичане на срока, в който е субектът е следвало да осъществи задължението за предоставяне на информация на проверяващите от КЗП, но въпреки че е бил задължен не е сторил това. Деянието ще да е извършено в деня, следващ датата, до която най – късно вмененото задължение на жалбоподателя е можело да бъде изпълнено съобразно предоставения от проверяващите срок.

Следва обаче да бъде съобразено, че разпоредбата на чл.55а, ал.2 от ЗВЕРБ, противно на изложените пространни разсъждения на актосъставителя и на представителя на наказващия орган, изисква императивно от длъжностните лица, извършващи проверката, да определят и съобщят на адресата на задължението срокът, в който той да представи изисканата информация. Неправилно наказващият орган приема, че ако не е определен срок, то той ще е винаги 5 дни. Разпоредбата на чл.55а, ал.2, тълкувана съвместно с ал.1 на същия член, по правилата на граматическото, езиковото и систематичното тълкуване, които следва да се приложат в светлината на стриктното тълкуване, създава задължение за проверяващите да определят разумен срок за предоставяне на необходимите данни, като обаче законодателят е посочил, че не може да е по кратък от 5 дни.

3

Несъответстващо на текста на закона и contra legem е тълкуването, че ако не е определен срок, то той е винаги 5 дни. Нито наказващия орган, нито актосъставителят имат законово основание за този си извод, доколкото нормата не съдържа алтернативност по отношение на задължението срокът във всеки конкретен случай да бъде определен, като се държи сметка за обема на изисканата информация и се прогнозира разумното време, необходимо за нейното набавяне, систематизиране и изпращане от проверяваното лице. Ето защо законодателят едновременно е овластил компетентните проверяващи органи и същевременно ги е задължил винаги да определят срок според конкретните обстоятелства, но той не може да е по-малко от 5 дни. Никъде в текста на цитираната разпоредба не е предвидено, че ако срок не е определен, то той е в рамките на законоустановения минимум.

Напротив, подобно разбиране и прилагане на закона чрез разширително тълкуване не отчита, че този петдневен срок се определя от самото длъжностно лице, когато информацията е малка по-обем, не е необходима систематизация, друга аргументация за промяната в цените и други времево ангажирани действия, за да се изпълнят указанията.

Този минимален праг не е алтернатива на срока, когато проверяващият е пренебрегнал служебните си задължения и е извършил опущение, неопределяйки и несъобщавайки никакъв срок. Без даване на срок няма как адресатът на задължението да изпадне в забава, доколкото законът, както бе посочено, не определя срок сам по себе си, а делегира това на органите по проверката.

Следва да бъде съобразено и че в изпратеното електронно съобщение въобще не се съдържа позоваване на чл.55а, ал.2 от ЗВЕРБ, където е предвидено как се определя срокът, а единствено е посочена цифрово разпоредбата на чл.55а, ал.1 от ЗВЕРБ, даваща възможност да се изисква информация от КЗП, но не се определя в тази разпоредба никакъв срок.

Без да е даден срок, в който да се предостави информацията, дори и жалбоподателят да не предостави данните, то той не може да осъществи от обективна страна съставът на това административно нарушение, доколкото обективен признак от него е да е определен срок и той да не е спазен. Липсата на даден изрично срок, който да е съобразен с изискванията на ал.2 на цитирания член от ЗВЕРБ, прави бездействието обективно несъставомерно и не може да се ангажира отговорността на проверяваното юридическо лице поради липса на съществен и необходим елемент от състава на нарушението.