Решение № 7174 от 26.11.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 7174 гр. София, 26.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Е СЪСТАВ, в публично заседание на шести юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Петър Люб. Сантиров

Членове:

Ивета Антонова

Й. Кр. Кацарска при участието на секретаря Елеонора Анг. Георгиева като разгледа докладваното от Петър Люб. Сантиров Въззивно гражданско дело № 20241100507362 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 258 и следващите от ГПК.

С Решение № 4844 от 19.03.2024 г., постановено по гр. д. № 56590/2023 г. на Софийски районен съд, 180 състав, частично e уважен предявеният от Й. Л. А., срещу ЗАД ,,Армеец” АД, иск с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ, като ответникът е осъден да заплати на ищцата сума в размер на 11 700,00 лв. - обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания, причинени като пряка и непосредствена последица от ПТП, настъпило на 02.06.2023 г. в гр. София, на бул. ,,Цариградско шосе” по вина на водача на лек автомобил ,,Тойота Рав 4” с рег. № ********, застрахован при ответника по застраховка ,,Гражданска отговорност”, както и сумата от 627,88 лв. имуществени вреди, изразяващи се в разходи за проведено лечение, ведно със законна лихва за периода от 28.07.2023 г. до окончателно изплащане на вземането, като искът с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ е отхвърлен в частта относно претенцията за репариране на неимуществените вреди за разликата над уважения размер от 11 700,00 лв. до предявения размер от 20 000,00 лв.

Със същото решение ответникът е осъден да заплати на ищцата на основание чл. 78, ал. 1 ГПК и сумата от 763,40 лв., представляваща извършени в първоинстанционното производство разноски в съответствие с уважената част на исковете, както и да заплати на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв. на адв. Я. Д. - процесуалния представител на ищцата сумата от 1348,56лв., представляваща адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна помощ на ищеца съразмерно на уважената част на исковете, а на основание чл. 78, ал. 3, вр. ал. 8 ГПК ищецът е осъден да заплати на ЗАД ,,Армеец” АД, сума в размер на 261,54 лв., представляваща сторени по делото разноски в съразмерно с отхвърлената част на исковете.

Срещу така постановеното решение, в частта, с която исковете са били уважени, е подадена въззивна жалба от ответника с оплаквания за неговата неправилност поради допуснати от първоинстанционния съд нарушения на материалния закон и необоснованост на изводите. Въззивникът поддържа, че не са налице законовите предпоставките за 1 ангажиране отговорността на ЗАД ,,Армеец” АД по реда на чл. 432, ал. 1 КЗ. При условията на евентуалност на оплакванията изтъква, че определеното обезщетение за неимуществени вреди е несправедливо и прекомерно по смисъла на чл. 52 ЗЗД, тъй като първоинстанционният съд не е съобразил интензитета на болките и тяхната сравнително кратка продължителност, както и социално-икономическите условия в страната. Моли съда да отмени изцяло първоинстанционното решение и да постанови акт, с който да отхвърли изцяло предявения иск, а при условията на евентуалност, иска да бъде намален размера на дължимото обезщетение за неимуществени вреди. Претендира и направените разноски в двете съдебни инстанции.

Въззиваемата страна в законоустановения едномесечен срок по чл. 263 ГПК е депозирала отговор на въззивната жалба, в който оспорва същата като неоснователна по подробно изложените съображения. Моли съда да потвърди първоинстанционното решение и да присъди в тежест на въззивника сторените разноски в двете съдебни инстанции.

Решението в частта, с която искът с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ за репариране на неимуществените вреди е отхвърлен за разликата над уважения размер от 11 700,00 лв. до предявения размер от 20 000,00 лв. не е обжалвано от ищеца и е влязло в законна сила.

Жалбата е подадена в срока по чл. 259 ГПК от легитимирано лице - страна в процеса, като жалбоподателят е заплатил дължимата държавна такса, поради което жалбата е процесуално допустима.

Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от релевираните въззивни основания в жалбата.

Решението е валидно и допустимо, постановено в рамките на правораздавателната власт на съдилищата по граждански дела и в съответствие с основанието и петитума на искането за съдебна защита.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК намира въззивната жалба за неоснователна по следните съображения:

Съгласно цитираната разпоредба на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася по правилността на фактическите и правни констатации само въз основа на въведените във въззивната жалба оплаквания, съотвено проверява законосъобразността само на посочените процесуални действия и обосноваността само на фактическите констатации на първоинстанционния съд, а относно правилността на първоинстационното решение той е обвързан от посочените в жалбата пороци. Настоящата съдебна инстанция напълно споделя фактическите и правните изводи на първоинстанционния съд и по силата на чл. 272 ГПК препраща към мотивите на СРС, като по този начин те стават част от правните съждения на настоящия съдебен акт. По конкретно наведените във въззивната жалба оплаквания, които определят предмета на проверка от въззивния съд, настоящия състав намира следното:

Разпоредбата на чл. 432, ал. 1 КЗ, урежда и гарантира правната възможност на увреденото лице да предяви пряк иск за обезщетяване на претърпените вреди срещу застрахователя, с когото деликвентът или отговорно за неговото противоправно деяние лице е сключил договор за застраховка "Гражданска отговорност", обезпечаваща неговата деликтна отговорност. Фактическият състав, от който възниква имуществената отговорност на застрахователя за заплащане на застрахователно обезщетение на увреденото лице, обхваща следните предпоставки: 1. застрахованият виновно да е увредил ищеца, като му е причинил имуществени или неимуществени вреди, които от своя страна да са в пряка причинно-следствена връзка с противоправното поведение на застрахования; наличие на застрахователно правоотношение, произтичащо от договор за застраховка "Гражданска отговорност" между деликвента и ответника – застраховател; отправяне към застрахователя на писмена застрахователна претенция от увредения; застрахователят да не е платил в срока по чл. 496 КЗ или да е отказал да плати обезщетение или увреденото лице да не е съгласно с размера на определеното или изплатеното обезщетение.

В тази връзка следва да се отбележи, че фактът, че към момента на настъпване на процесното ПТП лек автомобил ,,Тойота Рав 4” с рег. № ******** е бил застрахован по застраховка ,,Гражданска отговорност” при ответното дружество, е обявен за безспорен 2 между страните с доклада по делото обективиран в Определение № 546/05.01.2024 г., като страните не са възразили.

От неоспореното от страните заключение на вещото лице по изслушаната и приета САвТЕ, което настоящият състав на съда намира за компетентно и обективно дадено и кредитира с доверие, се установява, че на 02.06.2023 г. около 16:30 часа в гр. София е настъпило ПТП между лек автомобил „Шевролет Калос" с рег. № С********, лек автомобил „Фолксваген Тигуан", с рег. № ********, лек автомобил „Фолксваген Пасат", с рег. № ********, лек автомобил „БМВ", с рег. № ********, и лек автомобил „Тойота Рав 4", с рег.

№ ********. На посочените дата и час лек автомобил „Тойота Рав 4" с рег. № ******** се е движел по бул. „Цариградско шосе" в посока от бул. „П. К. Я.ов" към бул. „Асен Йорданов" и срещу бл. № 22 поради движение с несъобразена с интензивността на движението скорост водачът реализирал ПТП с намиращия се пред него лек автомобил „Фолксваген Тигуан" с рег. № ********, който вследствие на удара се отклонява надясно по посоката си на ориентиране. След удара лек автомобил „Тойота Рав 4" с рег. № ******** продължил движението си направо и реализирал ПТП със спрелия в колона от автомобили лек автомобил „Шевролет Калос" с рег. № С********. Последният вследствие на удара се изместил напред, в резултат на което настъпило съприкосновение с намиращия се пред него лек автомобил „Фолксваген Пасат" с рег. № ********. Същият поради удара се изместил напред и ударил намиращия се пред него лек автомобил „БМВ" с рег. № ********. Според заключението на вещото лице по САвТЕ от техническа гледна точка причината за настъпване на процесното ПТП било поведението на водача на лек автомобил „Тойота Рав 4", с рег. № ********, който се е движил със скорост и дистанция, които не са позволявали да преустанови движението на автомобила, без да настъпи съприкосновение с намиращия се пред него л.а. „Фолксваген Тигуан", с рег. № ********, откъдето са настъпили и последващите съприкосновения между посочените по-горе МПС-та.

По въпроса относно предотвратимостта на процесното произшествие вещото лице поддържа, че водачът на лек автомобил „Тойота Рав 4" с рег. № ******** е можел да предотврати настъпилото ПТП, при условие че се е движил със скорост, съобразена с пътните условия, и е поддържал безопасна дистанция. Изрично се сочи в заключението по САвТЕ, че водачът на лек автомобил „Фолксваген Тигуан" с рег. № ******** и водачът на лек автомобил „Шевролет Калос" с рег. № С******** не са имали възможност да предотвратят настъпването на местопроизшествието.

Констатациите на вещото лице посочени в САвТЕ, касаещи обстоятелствата и причините, при които е настъпило процесното ПТП, се потвърждават и от приложените по делото протоколи за ПТП с № 1844688, № 1844689, № 1844690, № 1844691 от 02.06.2023 г., поради което настоящата въззивна инстанция приема, че в условията на пълно и главно доказване ищецът е установил механизма на процесното местопроизшествие.

При така изложената фактическа обстановка съдът формира извод, че противоправното поведение на водача на л.а. „Тойота Рав 4", с рег. № ********, се изразява в неизпълнение на задължението му по чл. 20, ал. 1 и ал. 2 ЗДвП. По силата на цитираните разпоредби водачите са длъжни да контролират непрекъснато пътните превозни средства, които управляват, както и при избиране скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие.

В случай че възникне опасност за движението, водачите са длъжни незабавно да намалят скоростта, а при необходимост - да предприемат аварийно спиране, като не извършват маневри, с които могат да застрашат своя живот или здраве, живота или здравето на други лица, както и да причинят значителни материални вреди.

Извод за противоправното поведение на деликвента, застрахован при ответното дружество, съдът формира и въз основа на разпоредбата на чл. 23, ал. 1 ЗДвП, съгласно която водачът на пътно превозно средство е длъжен да се движи на такова разстояние от движещото се пред него друго превозно средство, че да може да спре зад него, когато то намали скоростта или спре рязко.

Предвид изложеното съдът приема, че по делото е безспорно установено, че водачът на лек автомобил „Тойота Рав 4", с рег. № ********, застрахован по застраховка 3

,,Гражданска отговорност” при ответника, е действал виновно и неправомерно, което е довело до настъпване на процесното ПТП от 02.06.2023 г.

Видно от приложеното на л. 37 от гр.д. № 56590 по описа на СРС за 2023 г. копие на застрахователна претенция, в съответствие с изискването на чл. 432, ал. 1 вр. с чл. 380 КЗ пострадалата е отправила писмена застрахователна претенция до ответното дружество за изплащане на обезщетение във връзка с процесното ПТП, като от приложеното по делото копие на системен бон се установява, че документът е получен от ответника на 06.07.2023 г.

Разпоредбата на чл. 498, ал. 3 КЗ обвързва допустимостта на прекия иск по чл. 432, ал. 1 КЗ от наличието на извънсъдебна претенция, отправена от пострадалия до застрахователя по застраховка ,,Гражданска отговорност”, като се изисква последният да не е платил в срока по чл. 496 КЗ или да е отказал да плати обезщетение или увреденото лице да не е съгласно с размера на определеното или изплатеното обезщетение. В конкретния случай извънсъдебната претенция за изплащане на застрахователно обезщетение е получена от ответното дружество на 06.07.2023 г. и към датата на предявяване на исковата молба – 13.10.2023 г., липсва произнасяне от страна на ответното дружество по отправената претенция в предвидения в чл. 496, ал. 1 КЗ максимален тримесечен срок, като този факт не е оспорен от насрещната страна в процеса.