Решение № 196 от 05.08.2020, Районен съд - Лом

Р

Е Ш Е

Н И Е

№ гр. Лом, 05.08.2020 г.

В ИМЕТО

НА НАРОДА

Ломският районен съд, в публичното съдебно заседание на дванадесет и девети май, две хиляди и деветнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

АЛБЕНА МИРОНОВА при секретаря Румяна Димитрова, като разгледа докладваното от съдия Миронова гр.д. № 583 описа за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Искове с правно основание с правно основание чл. 422 ал.1 във връзка с чл. 415 ал.1 от ГПК, във връзка с чл. 79, ал. 1, вр. чл. 240 ЗЗД, вр. чл. 92 ЗЗД и вр. чл. 99 ЗЗД. Акцесорен иск по чл. 86 ЗЗД.

Предявени са обективно съединени искове от АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА

ВЗЕМАНИЯ ЕАД, ЕИК *********, гр. София, чрез пълномощника си, ю.к. К.В.-М., срещу М.С.И., ЕГН **********,***, за установяване дължимост на суми по договор, за които има издадена Заповед по чл.

410 ГПК.

ИЩЕЦЪТ твърди, че на 15.06.2016 год. между третото лице МИКРО КРЕДИТ АД и ответника е сключен Договор за заем CrediHome+ №

1162-00009497/15.06.2016 год., по силата на който ответникът е получил кредит в размер на 3000 лв., които е следвало да върне, заедно с договорената лихва на 12 месечни вноски, всяка от които в размер на 293,80 лв., в срок до 05.07.2017 год.

Към договора е бил сключен и договор за допълнителни услуги, с пакетна цена 316,80 лв., които следвало да бъдат заплатени на 12 месечни вноски от по 26,40 лв., в срока по договора за заем. На осн. договора за допълнителни услуги, третото лице-заемодател МИКРО КРЕДИТ АД, действайки като застрахователен посредник, е финансирало в полза на заемополучателя и заскраховка «Защита» към ЗК ЖИВОТ АД, като застрахователната премия е следвало да бъде заплатена на посредника отново на 12 месечни вноски, от по 198,00 лв., в срока за погасяване на кредита. Застраховката и допълнителните услуги били задължителна предпоставка за отпускане на заема.

Срокът по договорите е изтекъл на 05.06.2017 год.

Ответникът не е изпълнил задължението си да заплати погасителните вноски изцяло. Сумата, която е внесъл до момента е 1560,00 лв., с която са погасени:

666,48 лв. – главница по договор за заем, 220,32 лв. – договорна лихва, 79,20 лв. – допълнителни услуги, 594,00 лв. – застрахователна премия.

С Рамков договор от 16.01.2015 год., за прехвърляне на парични задължения /цесия/, сключен между ищеца и третото лице МИКРО КРЕДИТ АД /цедент/ и подписаното Приложение № 1 от 10.01.2017 год., първоначалният кредитор – третото лице МИКРО КРЕДИТ АДе прехвърлил вземанията си кам ответника на настоящия ищец, за което длъжникът е бил редовно уведомен.

За това по заявление на ищеца била издадена заповед по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 2510/2017 на ЛРС, която била връчена на ответника при условията на чл. 47 ГПК и съдът е указал на ищеца да предяви иск за установяване на вземането си.

Иска се: да бъде признато от съда за установено, че ответникът дължи на ищеца следните суми:

- 2333,52 лв. главница по Договор за заем CrediHome+ № 1162-00009497/15.06.2016 год.,

- 305,28 лв. – договорна лихва за периода от 05.10.2016 год. – датата на падежа на първата неплатена вноска, до 05.06.2017 год. – датата на настъпване на падежа на последната погасителна вноска,

- 237,60 лв. – сума за допълнителни услуги по договор за допълнителни услуги, за периода 03.10.2016 – 05.06.2017 год.,

- 1782,00 лв. – застрахователна премия по договор за допълнителни услуги за периода 03.10.2016 – 05.06.2017 год.,

- 99,05 лв. – лихва за забава по договор за заем за периода от 06.10.2016 год., до датата на подаване на заявлението в съда /29.09.2017 год./, - 75,80 лв. – лихва за забава по договор за допълнителни услуги за периода 06.10.2016 год. до датата на подаване на заявлението в съда, Ведно със законната лихва върху главниците от подаване заявлението по чл.

410 ГПК до окончателното изплащане на дължимите суми.

Претендират се и направените разноски по заповедното и настоящото исково производство.

Писмен отговор в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК не е постъпил от ответника.

Предвид процесуалното поведение на ответника, съдът е приел с доклада си, че между страните няма спорни фактически твърдения.

В съдебно заседание ищецът не изпраща процесуален представител. Не възразява делото да се разгледа в негово отсъствие, като поддържа предявените искове, считайки ги за основателни и доказани. Претендира разноски. Представя списък по чл. 80 ГПК.

Ответникът, редовно и своевременно призован не се явява. Представлява се от адв. С. П., МАК, назначен при условията на чл. 47, ал. 6 ГПК, оспорва предявените искове като неоснователни и недоказани.

Съдът, като анализира и прецени доказателствата по делото поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

От фактическа страна:

По ч.гр.д.№ 2510/2017 г. по описа на Ломският районен съд е издадена на осн. чл.410 ГПК Заповед № 1965 от 02.10.2017 год., за изпълнение на парично задължение, в полза на заявителя – настоящ ищец, против ответника М.С.И.

***, за сумите: 2333,52 лв. главница

– задължение по Договор за заем CrediHome+ № 1162-00009497/15.06.2016 год., 305,28 лв. – договорна лихва за периода 05.10.2016 – 05.06.2017 год., 237,60 лв. – задължение по Договор за допълнителни услуги към Договор за заем CrediHome+ № 1162-00009497/15.06.2016 год. за периода 03.10.2016 – 05.06.2017 год., 99,05 лв. – лихва за забава по Договор за заем CrediHome+ № 1162-00009497/15.06.2016 год. за периода 06.10.2016 – 29.09.2017 год., 75,80 лв. лихва за забава по Договор за допълнителни услуги кам Договор за заем CrediHome+ № 1162-00009497/15.06.2016 год., ведно със законната лихва върху главницата от 29.09.2017 год. /датата на подаване на заявлението/, до изплащане на вземането, както и разноски в размер на 296,67 лв., направени по заповедното производство. Със заявлението е претендирана и сумата от 1782,00 лв.

– застрахователн апремия по договор за допълнителни услуги за периода 03.10.2016 год. (падеж на първа неплатена вноска) до 05.06.2017 год. (падеж на последна вноска по договора).

За издадената заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК длъжникът е уведомен при условията на чл. 47 ГПК и съдът, с Разпореждане от 23.01.2018 год. е указал на заявителя правото да предяви иск относно вземането си в едномесечен срок от съобщението.

Съобщението е получено от заявителя, ищец в настоящото производство на 14.02.2018 г.

Искът на Заявителя, основан на чл. 415 ал.1 вр. чл. 422 ГПК е подаден в указания срок.

В с.з. страните са се съгласили с изготвеният от съда предварителен доклад по делото и правната квалификация и същият е обявен за окончателен.

От доказателствата по делото се установява, че между ответника и третото лице МИКРО КРЕДИТ АД, ЕИК *********, гр. София, е сключен Договор за заем CrediHome № 1162-00009497/15.06.2016 год., по силата на който на ответника е предоставен кредит в размер на 3000,00 лв., който е следвало да бъде погасен на 12 месечни погасителни вноски от по 293,80 лв., с падеж на първата вноска 05.07.2016 год. и на следващите – всяко 5-то число на месеца до 05.06.2017 год. включително, съгласно погасителен план.

Договорен е 30,91% фиксиран годишен лихвен процент и 49,79% ГПР.

На същата дата е сключен и Договор за допълнителни услуги към заем CrediHome+ № 1162-00009497/15.06.2016 год.

– пакет „Комфорт“ на стойност 12 месечни вноски от по 26,40 лв., като пакетът включва: 1./ Посещение вкъщи или на удобно място за събиране на вноска, 2./ Безплатно внасяне на вноска от името и за сметка на клиента по банкова сметка ***, 3./ Безплатно внасяне на вноските от името на клиента в офис на кредитора, 4./ Безплатно предоговаряне и разслочване на заема, 5./ Без наказателна лихва за просрочие при закъснение до 15 дни, 6./ СМС известяване за направено плащане.

Същевременно в т. 4.5. от Договора за допълнителни услуги е предвидено, че всички банкови такси и комисионни, ако има такива при предоставяне на услугите са за сметка на клиента, а в т. 4.6. – че при забава на 2 месечни вноски по този договор, независимо дали същите се дължат за пакет допълнителни услуги или за застраховка, или при предсрочна изискуемост на заема по договора за заем, кредитодателят ще има право да прекрати договора едностранно и да получи неустойка в размер на оставащите дължими суми за допълнителни услуги и/или застраховка до края на срока по договора, включително дъжими по тях неустойки или законови лихви за забава.

Втората договорена допълнителна услуга е финансиране и разсрочване на дължима застрахователна премия по сключен Договор за застраховка на 12 месечни вноски от по 198,00 лв.

В договора за допълнителни услуги е обективирана и застрахователна полица за сключена застраховка „Защита“ № МС320141162-00009497 на ЗК УНИКА ЖИВОТ АД, покрит риск ПРЕМИУМ ЖИВОТ с конкретно изброени рискове. Начална дата на валидност на застраховката – 16.06.2016 год. и крайна дата 16.06.2017 год. Застрахователната сума е договорена на 3000 лв., а застрахователната премия – на 2376,00 лв.

В чл. 20 от ОУ на кредитодателя към

Договор за заем CrediHome, от

17.05.2015 год. е предвидено, че при неплащане на две месечни погасителни вноски и считано от падежната дата на втората неплатена месечна вноска, както и в случай, че заемодателят установи, че предоставената от заемополучателя информация е неварна или неточна, всички вземания на заемодателя по всички усвоени и неизплатени от заемополучателя към момента стават предсрочно изискуеми в целия им размер, включително неплатените погасителни вноски, дължимите по тях неустойки или законови лихви за забава и всички оставащи до края на срока на съответните заеми вноски.

С Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 16.01.2015 год. и Анекс № 1/11.12.2015 год., подписаното Приложение № 1/10.11.2017 год., първоначалният кредитор МИКРО КРЕДИТ АД е прехвърлил вземането си към ответника (под № 70) на ищеца, като е упълномощил цесионера да извърши уведомяването на длъжниците.

Уведомително писмо изх. № УПЦ-П-МКР/1162-00009497, датирано 12.01.2017 год. е приложено и към исковата молба. Същото е изпратено и на адреса на ответника препоръчано, с обр. разписка с п.клеймо от 16.02.2017 год., удостоверяваща връщането му като непотърсено от получателя.

Приложено е и второ уведомително писмо, датирано от 27.02.2018 год.

По делото не са ангажирани доказателства, нито наведени възражения за извършвани от страна на ответника плащания по процесния договор за заем.

Правни изводи:

По принцип с иска по чл. 422 ГПК се цели установяване съществуването на вземане, реализирано по реда на заповедното производство в случай на подадено възражение от страна на длъжника или при уведомяването му по реда на чл. 47 ГПК /настоящият казус попада във втората хипотеза/. В това производство по същество се установява дали вземането съществува и дали е изискуемо.

В тежест на ищеца е доказване на факта на съществуване на валидно облигационно отношение между него и ответника, произтичащо от договор за заем, изпълнение на поетите от него задължения по договора, основното от които е за предаване на заемната сума, факта на осъществяване на всички предпоставки по договора, въз основа на които е възникнало правото му да обяви кредита за предсрочно изискуем, надлежното уведомяване на длъжника за последното и размера на претендираното вземане, а в тежест на ответника е и да установи факта на изпълнение на претендираните задължения, респ. основанието, поради което счита, че не дължи претендираната сума.