Решение № 160 от 26.07.2024, Окръжен съд - Ловеч

РЕШЕНИЕ

№ 160 гр. Ловеч, 26.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ в публично заседание на двадесет и седми юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ТАТЯНА МИТЕВА при участието на секретаря ДАНИЕЛА КИРОВА като разгледа докладваното от ТАТЯНА МИТЕВА Гражданско дело № 20234300100615 по описа за 2023 година

ИСК с правно основание чл. 78 от ЗДСл, вр. чл.7, ал.2 от Наредба за установява, разследване, регистриране и отчитане на трудовите злополуки.

Постъпила е искова молба от И. А. С., ЕГН **********, от град Ловеч, ***, чрез адв. А. Ч., РАК,адрес за кореспонденция: ***, срещу Областна дирекция на МВР – Ловеч, с посочено правно основание чл. 200 от КТ, вр. чл.7, ал.2 от Наредба за установява, разследване, регистриране и отчитане на трудовите злополуки, и цена на иска 50 000 лева неимуществени вреди, както и имуществени вреди, както следва: 49 283.84 лева разходи за лечение и реконструкция на травмата и 49 000 лева, алтернативно 26 100 лева, пропуснати ползи от неполучени трудови и приравнени на тях възнаграждения. В молбата се излага, че в периода 01.07.2002 година – 24.03.2016 година бил служител в група „***“ на сектор „***“ към Районно управление – Ловеч при ОДМВР – Ловеч. Посочва, че заедно с колеги бил командирован за охрана на държавната граница и пограничния район около град E. В навечерието на Бъдни вечер срещу Коледа към 1 часа на 25.12.2014 година в заведение в град E били нападнати заедно с колегите му от собственика на заведението и още седем лица. Било извършено разследване и не била установена негова вина за случилото се. Вследствие на побоя получил телесни увреждания: комоцио, охлузвания, хематоми, счупване на носа.

1

Посочва, че претърпял няколко интервенции, поради усложнение, като вследствие на бактериална инфекция едва не загубил живота си. На 35 годишна възраст останал доживотно обезобразен, без нос, без дясно око и с дупка в челюстта, загубил и работата си. Наложило се да бъдат направени пластично-реконструктивни операции, които не можело да бъдат извършени в България, а във Франция.

Твърди, че ответникът недопустимо неглижирал законните си задължения, като не направил нужното да регистрира злополуката в НОИ , нещо повече, било прекратено служебното му правоотношение.

С решение на ТЕЛК № 0104 от 36/ 26.02.2016 година е бил трайно инвалидиризан в размер на 96%, което е в пряка причинна връзка с произтеклото на 25.12.2014 година по време на командировката му в град E.

Поради това, счита, че работодателят носи безвиновна отговорност за последиците от трудовата злополука, какъвто е настоящият случай.

Посочва, че вследствие на инвалидизирането му претърпял пропуснати ползи от неполучени трудови и приравнени на тях възнаграждения около 49 000 лева за 45 месеца от 24.03.2016 до 23.12.2019 година без ДМС.

Алтернативно, разликата между получаваната за същия период пенсия и заплатата – 26 100 лева.

В този смисъл моли да бъде постановено решение, с които ответникът бъде осъден за му заплати обезщетение за понесените от него вследствие на трудовата злополука имуществени и неимуществени – болки, физически и психически страдание, накърнено самочувствие и причинена социална изолация и терзания от обусловените от действията и бездействията на ответника финансови затруднения, както следва: неимуществени вреди в размер на 50 000 лева за периода от възникване на трудовата злополука 25.12.2014 година до завеждане на иска 23.12.2019 година, ведно със законната лихва от датата на завеждане на иска до окончателното плащане; имуществени вреди в размер на: 49 283.84 лева разходи за лечение на последиците от злополуката, ведно със законната лихва считано от датата на възникване на трудовата злополука 25.12.2014 година до завеждане на иска 23.12.2019 година, ведно със законната лихва от датата на завеждане на иска до окончателното плащане и 49 000 лева, пропуснати ползи от неполучени трудови и приравнени на тях възнаграждения за периода от датата на 2 прекратяване на служебното правоотношение от страна на органа по назначаване 24.03.2016 година до датата на подаване на иска 23.12.2019 година, алтернативно 26 100 лева представляващи разликата между неполучените трудови и приравнени на тях възнаграждения за периода от датата на прекратяване на служебното правоотношение от страна на органа по назначаване 24.03.2016 година до датата на подаване на иска 23.12.2019 година и получената за същия период пенсия, ведно със законната лихва, считано от 24.03.2016 година до датата на окончателното изплащане.

Претендира присъждане на направените по делото съдебно-деловодни разноски, приложени са писмени доказателства и са направени доказателствени искания.

В срока по чл.131 от ГПК ответникът е представил отговор на исковата молба, в който се изразява становище, че искът е недопустим, тъй като е изтекъл преклузивния срок по чл. 57, ал.2 от КСО – една година от настъпване на злополуката, в който пострадалият да я декларира пред териториалното поделение на НАП. На следващо място изтъква, че след като няма декларирана и призната трудова злополука, то и претенцията за обезщетяването й и неоснователна. Оспорва, че претърпяната телесна повреда не е при и по повод изпълнение на служебните си задължения. Оспорват исковите претенции по основание и размер и молят да бъде постановено решение, с което бъдат отхвърлени. Приложени са писмени доказателства.

В съдебно заседание ищецът се явява лично и с адв. А. Ч., поддържат исковата молба и молят да бъде уважена.

За ответника се явява гл.юриск. Р.Р., оспорва исковата претенция, като счита, че тя не е настъпила в работното време на ищеца и не представлява трудова злополука.

От събраните по делото доказателства, както и приложените към гражданско дело № 718/ 2019 година по описа на ОС – Ловеч, гражданско дело № 263/ 2020 година по описа на РС – Ловеч и въззивно гражданско дело № 74/ 2021 година по описа на ОС – Ловеч, както и показанията на свидетеля В. Д. В., както и от становището на страните, преценени поотделно и в тяхната взаимовръзка и обусловеност съдът приема за установено следното:

Ищецът И. А. С. в процесния период като старши полицай в група „***“, сектор „***“, Районно управление „Полиция“ – Ловеч, Областна 3 дирекция на МВР – Ловеч.

Служебното правоотношение на С. е било прекратено със Заповед № 295з-536/ 24.03.2016 година по здравословни причини – невъзможност да изпълнява възложената му работа поради болест, считано от датата на издаване на заповедта.

От представените командировъчни заповеди си установява, че полицейски служители, в т.ч. и ищецът са били командировани в град E.

Безспорно по делото е, че със Заповед № 295з-488/ 08.12.2014 година на Директора на ОД на МВР-Ловеч в изпълнение на заповед № Iз2463/ 29.11.2013 год. на Министъра на вътрешните работи, са командировани в гр.E и придадени в разпореждане на Директора на ГДГП за времето от 11.1227.12.2014 година полицейски служители и техника от ОДМВР-Ловеч, между които и ищецът И. С.. Съгласно т.4 от заповедта командированите служители са имали за задача участие в специализирана полицейска операция в зоната за отговорност на РДГП - E по предотвратяване, пресичане и разкриване на престъпления, свързани с незаконна миграция и трафик на хора на държавната граница на Република България с Република Турция. При пристигане в град E командированите служители е следвало на изпълняват указанията на общия отговорник за провеждане на охранителните мероприятия, съгласно плана на РДГП – E.

Видно от писмо УРИ 686500-547/01.06.2021 г. на Началника на ГПУ-E при пристигане на командированите служители се провежда брифинг, на който биват запознавани с особеностите на зоната за отговорност, действащата към момента нормативна уредба по гранично наблюдение и охрана на държавната граница, мерки за безопасност при работа, мерки за пожаробезопасност. Запознават се с изготвените графици да работа и от следващия ден се включват в охраната на границата. След завършването на брифинга, присъствалите се подписват в контролен лист. За командированите служители не са изготвяни графици на разположение. След приключване периода на командироване, началниците на съответните структурни звена изготвят справки за действително отработените дневни и нощни смени и тяхната продължителност, като графиците и справките се изпращат в дирекциите, от където са командировани служителите. Съгласно писмото няма забрана командированите служители да напускат територията на град E.

4

Приложено е копие от контролен лист рег. № 37977/ 15.12.2014 година, подписан и от ищеца С..

Съгласно представената справка рег. № 39463/ 30.12.2014 година за положен труд извън установеното работно време от служители на ОДМВР – Ловеч, командировани в РДГП – E за периода от 11.12.2014 г. до 27.12.2014 г. се установява, че ищецът е положил 4 часа извънреден труд на 19/20.12.2014 г. за времето от 07.00 - 11.00 часа, а от 26.12.2014 г. вкл. е в болнични.

От график рег. № 37447/ 10.12.2014 година на командированите служители в 02 ГОДГ към ГПУ – E за времето от 11.12 - 28.12.2014 г. е видно, че ищецът С. е бил дневна смяна на 14,18, 22 и 26.12.2014 г. От 07.00 – 19.00 часа, а на 15,19 и 23.12.2014 година е бил нощна смяна от 19.00 - 07.00 часа с продължителност 12 часа. От 26 От приетата като доказателство справка рег.

№ 39463/3012.2014 г. за положен труд извън установеното работно време от служители на ОДМВР – Ловеч, командировани в РДГП – E за периода от 11.12.2014 г. до 27.12.2014 г. е видно, че същият е работил на 12- часови смени от 07.00 -19.00 ч. от 14.12.2014 г. до 24.12.2014 г.

От протокол УРИ 1762р—42 от 06.01.2015 г. за отчитане на отработеното време между 22.00 ч. и 6.00 ч., времето на разположение и положения труд по време на официални празници на служителите от група „ООР“, сектор „ОП“ при РУМВР – гр.Ловеч, работещи на смени за периода от 01.10.2014 г. до 31.12.2014 г. се установява, че за този период С. има отработени 192 часа за времето между 22.00 - 6.00 ч.

За същия период И. С. има отработени 11 ч. на официални празници, съгласно представения протокол УРИ 1762р—3178 от 13.05.2015 година.

Не се спори между страните по делото, че на 25.12.2014 г. около 01.00 часа в заведение в град E на ищеца е бил нанесен побой, при който са нанесена средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на носа - деформация на носната пирамида.

По този повод на И. С. е извършена проверка рег.№ 1762р -185/ 2015 година, като същата е приключила с рег.№1762р-1789/ 10.03.2015 година с мнение, че няма данни за допуснато дисциплинарно нарушение и служителят няма вина за възникналия инцидент - удостоверение № У-78/17.05.2016 година на началника на РУ - Ловеч.

5

Във връзка с инцидента е образувано ДП № 94/ 2016 година по описа на ОСлО при ЯОП, преписка №ТОЕ-490/ 2015 година по описа на ТО - E при РПЯмбол. По внесен от РП-Ямбол обвинителен акт срещу В.Д.К. и Д.С.Т., за това, че на 25.12.2014 г. около 2.00 ч. в гр.E, обл.Я, на изхода на заведение бар „***“ (клуб „*****“), действайки като съизвършители в съучастие с Д.В.К., чрез нанасяне на удари с ръце и крака в областта на главата, причинили на И.

А. С. от гр.Ловеч средна телесна повреда, изразяваща се в контузии на мозъка, довели до разстройство на здравето, временно опасно за живота, като деянието е извършено по хулигански подбуди – престъпление по чл.131, ал.1, т.12, вр. с чл.чл.129, вр.2, вр. ал.1, вр. с чл.20, ал.2 от НК, е образувано НОХД № 18/2021 г. по описа на РС – E.

Видно от писмо изх. № №ТОЕ-490/ 2015 година от 15.03.2024 година от РП-Ямбол с присъда № 53/ 11.07.2022 година по НОХД по описа на РС-E В.Д.К. и Д.С.Т. са признати за виновни и осъдени, като им е наложено наказание 1 година „Лишаване от свобода“ с три години изпитателен срок.

Така постановеният акт не е влязъл в сила съгласно писмо изх. № 793/ 22.03.2024 година от РС - E.

Съгласно болничните листи представени по делото: болничен лист № Б 20110322586 от 26.12.2014 г. за периода от 26.12.2014 г. до 26.12.2014 г., издаден от д-р Василев, болничен лист № Е 20151180133 от „УМБАЛ Д-р Георги Странски” ЕАД - гр.Плевен за хоспитализация на ищеца за периода 27.12.2014 г. - 30.01.2015 г. за 35 дни, два броя болнични листи № Е20151725137 от 23.02.2015 г. за периода 14.01.2015 година до 22.02.2015 година за 40 дни и № Е20151813733 от 26.02.2015 г. на ВМА за периода от 23.02.2015 г. до 26.02.2015 г. за 4 дни, С. е бил в отпуск поради временна нетрудоспособност от 26.12.2014 година до 26.02.2015 година.

Разпечатката съдържа 40 от 100 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/12fab1ae-2f05-4335-9bb3-c9b599a1b5ee