Решение № 745 от 16.04.2021, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 745 гр. Варна , 16.04.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ в публично заседание на седемнадесети март, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Членове:

Диана Д. Митева

Цвета Павлова

Пламен А. Атанасов при участието на секретаря Албена И. Янакиева като разгледа докладваното от Цвета Павлова Въззивно гражданско дело № 20203100502708 по описа за 2020 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.259 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на „Дева Транс“ ООД срещу решение № 870/21.02.2020 год., постановено по гр.д. № 183/2019 год. – 35 състав по описа на РС – Варна, с което са отхвърлени предявените от ищеца срещу „Нити инвест“ ООД искове за присъждане на сумите от 8550 лева, представляваща усвоена без основание сума по банкова гаранция № 00LG-S-001722/04.11.2016 год., ведно със законна лихва върху тази сума, считано от датата на исковата молба до окончателното изплащане на задължението и 377.81 лева, представляваща обезщетение за забава, начислено върху горепосочената главница за периода 02.08.2018 – 08.01.2019 год., на основание чл.86, ал.1 ЗЗД.

В жалбата се излага, че решението на ВРС е неправилно, необосновано и незаконосъобразно като се претендира неговата отмяна.

В срока по чл.263 ГПК, насрещната страна оспорва жалбата.

В с.з. по същество, въззивникът, чрез процесуалния си представител, поддържа жалба.

В с.з. по същество, въззиваемата страна, чрез пълномощник, моли за потвърждаване 1 на съдебното решение.

Настоящият състав на Варненски окръжен съд, като съобрази предметните предели на въззивното производство, очертани в жалбата и отговора, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Жалбата, инициирала настоящото въззивно произнасяне, е подадена в срок, от надлежно легитимирана страна, при наличието на правен интерес от обжалване, поради което е допустима и следва да бъде разгледана по същество.

Съгласно чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. Депозираните въззивна и насрещна жалба е поставила във висящност първоинстанционното решение в неговата цялост, което настоящият състав на ВОС счита за недопустимо, поради следното:

Недопустимо е решението, когато съдът се е произнесъл по непредявен иск.

Спорното право се определя от ищеца с основанието и петитума на иска, а то се индивидуализира чрез посочване от ищеца на правопроизводящия факт, съдържанието на правото и носителите на правоотношението, съставка на което е правото. Несъответствието между заявеното с исковата молба право и правото, на което е дадена защита с решението, представлява произнасяне по непредявен иск. По конкретното дело и иск такова несъответствие е налице.

Производството пред ВРС е образувано по искова молба на Дева Транс“ ООД срещу „Нити инвест“ ООД за заплащане на сумата от 8550 лева, представляваща усвоена без основание сума по банкова гаранция № 00LG-S-001722/04.11.2016 год., ведно със законна лихва върху тази сума, считано от датата на исковата молба до окончателното изплащане на задължението и 377.81 лева, представляваща обезщетение за забава, начислено върху горепосочената главница за периода 02.08.2018 – 08.01.2019 год., на основание чл.86, ал.1 ЗЗД.

Исковете са основани на твърдения за наличие на договорни отношения между страните по договор за СМР, в изпълнение на които ищецът, в качеството му на изпълнител, се е задължил да предостави банкова гаранция за добро изпълнение. Сочи също така, че ответникът е изпратил на банката искане за плащане на гаранция, което искане е направено в нарушение на договореностите между страните, поради което и счита, че с преведената от банката сума ответникът се е обогатил неоснователно.

При така сезиралата съда искова молба, първостепенният съдия е изискал от ищеца да уточни дали твърдените като неизпълнени от ответника СМР са част от договора, да наведе ясни и точни твърдения относно уговорките между страните за начина на определяне на размера на банкова гаранция, условията за освобождаването и задържането й, както и да уточни извършени ли са плащанията от ответника към ищеца по процесния договор и ако да 2

– към кой момент и в какъв размер.

С уточняваща молба, ищецът е навел твърдения по исканите от съда уточнения, като е поддържал твърдението си и за получена без основание сума от ответника за сметка на ищеца.

При така наведените твърдения, съдът е квалифицирал предявения иск като такъв за реално изпълнение по договора с правна квалификация чл.79, ал.1 вр. чл.258 ЗЗД, по който иск е произнесъл и решението си.

Обективните и субективни предели на правния спор, в рамките на който съдът дължи произнасяне съгласно чл.2 ГПК, се очертават от ищеца с исковата молба. Спорното материално право, предмет на защита с иска, се индивидуализира чрез обстоятелствената част и петитума на исковата молба. Наведените в обстоятелствената част на молбата фактически твърдения и формулираният във връзка с тях петитум са определящи за вида и за правната квалификация на предявения иск, по който съдът трябва да се произнесе с решението си, за да разреши въведения от ищеца спор.

В конкретиката на казуса, видно от твърденията както в исковата молба, така и в депозираната пред настоящата инстанция уточняваща молба, липсват твърдения за неизпълнение на договорно задължение от страна на ответника, което да се претендира от ищеца чрез искът по чл.79, ал.1 ЗЗД, както и липсва твърдение за ангажиране на договорната му отговорност като обезщетение за вреди. Обратното, непротиворечиви и последователни са твърденията на ищеца за правопораждащите претенцията на ищеца факти, които са подведими под субсидиарния състав на неоснователното обогатяване и поконкретно, в хипотезата на чл.59 ЗЗД. Дадената правна квалификация се обуславя с оглед обстоятелството, че макар и да е налице твърдение за обогатяване на ответника за сметка на ищеца плащането е извършено не от последния, а от едно трето лице – банката – гарант.

Последното налага обезсилване на постановения първоинстанционен акт и връщането му на ВРС. Неприложима в случая е постановката на т.2 от ТР № 1/2013 год. на ОСГТК доколкото не се касае за неправилна правна квалификация респективно неправилно дадени указания относно подлежащите на доказване факти, а за подмяна на основанието на предявения иск. Въззивният съд не разполага с правомощието да формира правораздавателна воля по материалноправен спор, за който липсва произнасяне на първата инстанция, поради което и следва да се приеме, че по произнесените искове, поради горното, обжалваното решение е недопустимо и като такова подлежи на обезсилване, а делото на връщане за разглеждане от друг състав на ВРС, при съобразяване на мотивите на настоящото решение.

С настоящият акт не се разрешава спора по същество, поради което и разноски за настоящото производство не следва да се определят. Същите следва да се съобразят при решаване на спора от първата инстанция и при съобразяване на неговия краен резултат /т. 4 3 на ТР6/2012 год. на ОСГКТ на ВКС/ .

Воден от горното, СЪДЪТ

РЕШИ:

ОБЕЗСИЛВА решение № 870/21.02.2020 год., постановено по гр.д. № 183/2019 год.

– 35 състав по описа на РС – Варна, като недопустимо.

ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав ВРС, при съобразяване на мотивите на настоящото решение.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4