Решение № 15779 от 08.08.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 15779 гр. София, 08.08.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 170 СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Р.Г.Б. при участието на секретаря Ц.Б.Т. като разгледа докладваното от Р.Г.Б. Гражданско дело № 20251110152773 по описа за 2025 година

Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 153 ЗЕ вр. чл. 149 ЗЕ, с правно основание чл. 79 ЗЗД и с правно основание чл. 86 ЗЗД.

Ищецът “Т.С.” ЕАД извежда субективните си права при твърдения, че между страните съществува облигационно отношение, възникнало с ответницата, въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия (ОУ), чийто клаузи, съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите, без да е необходимо изричното им приемане. Същият поддържа, че съгласно тези ОУ през периода м. май 2022г.- м. април 2024г. е доставил на ответницата топлинна енергия в недвижим имот, представляващ апартамент, намиращ се в ***************************, като купувачът не бил заплатил дължимата цена, формирана на база прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, изготвени по реда за дялово разпределение. Ищецът сочи, че през процесния период действали Общите условия за продажба на топлинна енергия „Т.С.” АД на потребители за битови нужди в гр.София, одобрени с решение от 2016г., в сила от 10.07.2016г. Твърди, че съгласно посочените ОУ купувачът на топлинна енергия е длъжен да заплаща дължимата цена в 45- дневен срок, като ответницата не изпълнила задължението си да плати цената на доставената топлинна енергия. Ищецът също така сочи, че етажните собственици в процесната сграда, в която се намира имотът на ответницата, били сключили договор за извършване на услугата за дялово разпределение с дружество, осъществяващо услугата дялово разпределение.

Според чл.155, ал.1, т.2 ЗЕ сумите за топлинна енергия били начислявани от ищеца по прогнозни месечни вноски, като след края на отоплителния период били изготвени изравнителни сметки от фирмата, извършваща дялово разпределение на топлинна енергия в сградата на база реален отчет на уредите за дялово разпределение в съответствие с разпоредбите на Наредба № 16- 334 от 06.04.2007г. за топлоснабдяването.

1

При изложените фактически твърдения, ищецът моли съда да постанови решение, с което да осъди М. М. Д. да плати на "Т.С." ЕАД сумата 382,99 евро (749,06 лева), представляваща цена на топлинна енергия, доставена в имот, с адрес: ***************************, за периода м. май 2022г.- м. април 2024г., сумата 67,41 евро (131,85 лева), представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за цена на топлинна енегия за периода 15.09.2023г.- 29.10.2025г., сумата 19,15 евро (37,45 лева), представляваща цена на услугата дялово разпределение за периода м. януари 2023г.- м. април 2024г., сумата 5,02 евро (9,81 лева), представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за цена на услугата дялово разпределение за периода 18.03.2023г.29.10.2025г. и Р. С. Д. да плати на "Т.С." ЕАД сумата 191,49 евро (374,53 лева), представляваща цена на топлинна енергия, доставена в имот, с адрес:

***************************, за периода м. май 2022г.- м. април 2024г., сумата 33,70 евро (65,92 лева), представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за цена на топлинна енегия за периода 15.09.2023г. 29.10.2025г., сумата 9,58 евро (18,73 лева), представляваща цена на услугата дялово разпределение за периода м. януари 2023г.- м. април 2024г., сумата 2,51 евро (4,91 лева), представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за цена на услугата дялово разпределение за периода 18.03.2023г.29.10.2025г.

В срока и реда по чл. 131 ГПК не е постъпил отговор на исковата молба от ответниците.

В съдебно заседание отв. Р. Д. изразява становище, че между страните е скл. споразумение за разсрочване на изпълнение на задължението.

След преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено следното от фактическа страна:

Не е спорно между страните, че ответниците са носители на правото на собственост върху недвижим имот- апартамент № 5, с административен адрес: *********************.

Установява се, че 12.11.2002г. е сключен договор между етажните собственици в етажна собственост, намираща се в *********************, вх. 2 и вх. 3 и дружеството за дялово разпределение, с който извършването на дяловото разпределение в процесната сграда е възложено на “Т.С.” ООД.

На 14.15.2026г. между страните е сключено споразумение, с което страните са приели, че към датата на сключване на споразумението ответниците дължи на ищеца сумата 788,40 евро, от която сумата 603,21 евро- главница, представляваща цена на топлинна енергия, доставена в процесния имот за периода м. май 2022г.- м. април 2024г.; сумата 108,64 евро, представляваща обезщетение за забава за периода 18.03.2023г.- 29.10.2025г., сумата 30,16 евро, представляваща обезщетение за забава за периода от подаване на исковата молба24.11.2025г. до датата на сключване на споразумението- 14.05.2026г. Страните са постигнали съгласие сумата да бъде платена разсрочено, като при подписване на споразумението е платима сумата 21 евро, а остатъка- на двадесет вноски всяка в размер на 21 евро, платими съгласно погасителния план на падежи в периода 14.06.2026г.- 14.01.2028г. Съгласно чл. 2 от 2 споразумението, при точно изпълнение на задължението, ищецът няма да начислява законна лихва върху главницата.

Установява се от направената констатация в съдебно заседание на 1.05.2026г., че на 14.05.2026 г. ответниците са платили сумата 21 евро, с посочено основание за плащане „споразумение“, по преписка с № ID 409889.

При така приетата за установена фактическа обстановка се налагат следните правни изводи:

С оглед правилата за разпределение на доказателствената тежест ищецът следва да установи при условията на пълно и главно доказване по иска за главницата- че спорното главно право е възникнало, в случая това са обстоятелствата, свързани със съществуването на договорни отношения между страните за доставката на топлинна енергия, обема на реално доставената на ответника топлинна енергия за процесния период, както и че нейната стойност възлиза на спорната сума, и по иска за законната лихва за забава- че главното парично задължение е възникнало, че е настъпила неговата изискуемост (забавата на ответника), както и че размера на законната лихва възлиза на спорната сума.

Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ, "клиенти на топлинна енергия" са всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда- етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение. Според разпоредбата на § 1, т.

42 (отм.) от ДР на ЗЕ, "потребител на топлинна енергия за битови нужди" е това физическо лице- собственик или ползвател на имот, което ползва топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за домакинството си. Съгласно § 1, т. 2а. (нова- ДВ, бр. 54 от 2012г., в сила от 17.07.2012 г.) ЗЕ "Битов клиент" е клиент, който купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за собствени битови нужди. Следователно, купувач по сключения договор за доставка на топлинна енергия до процесния имот е неговият собственик или лицето, на което е учредено ограничено вещно право на ползване. Именно то е задължено да заплаща продажната цена за доставената и потребена топлинна енергия, респ. то е встъпило в облигационни правоотношения с ищцовото дружество по силата на закона, без да е необходимо негово изрично волеизявление в този смисъл. Възникването на облигационно отношение, съответно качеството на клиент на топлинна енергия е обусловено единствено от това кой е титуляр на правото на собственост или вещно право на ползване върху съответния топлоснабден имот, явяващ се част от сграда- етажна собственост, т.е. облигационното отношение между топлопреносното предприятие и титуляра на това право възниква с придобиването на правото на собственост или вещно право на ползване и се прекратява със загубването на същите.

Установено е по делото, че процесният имот е бил топлофициран и че сградата- етажна собственост (в която се намира този имот) е била присъединена към топлопреносната мрежа.

Не се спори, че ответниците са титуляри на правото на собственост върху процесния имот за исковия период. Следователно ответницитв имат качеството "потребител на топлинна 3 енергия за битови нужди" по смисъла § 1, т. 42 от ДР на ЗЕ (изм.- ДВ, бр. 74 от 2006г.), респ. на битов клиент съгласно § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ вр. с чл. 153, ал. 1 ЗЕ (редакция ДВ, бр. 54 от 2012г., в сила от 17.07.2012г.). Не се твърди и не се установява процесния топлоснабден недвижим имот да е бил придобит от трето за спора лице в рамките на исковия период.

В контекста на изложеното настоящият състав приема, че като собственици на процесния имот ответниците са потребители на топлинна енергия по договорно правоотношение с ищеца за исковия период, без да е необходимо сключването на договор в писмена форма (чл.

153, ал. 1 ЗЕ). Следователно той е задължено лице за заплащане на стойността на доставената топлинна енергия за битови нужди.

Допълнителен източник на отношенията между главните страни са публично известни Общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди на "Т.С." ЕАД, действали през исковия период (чл. 150 ЗЕ). Съгласно чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕР. Тези общи условия се публикуват най- малко в един централен и в един местен всекидневник в градовете с битово топлоснабдяване и влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от потребителите (чл. 150, ал. 2 от закона). В случая е несъмнено, че Общите условия на ищцовото дружество са влезли в сила, доколкото са били публикувани, като по делото не са релевирани нито твърдения, нито има данни, че ответникът да е упражнил правото си на възражение срещу Общите условия в срока по чл. 150, ал. 3 ЗЕ. Поради изложеното, настоящият съдебен състав приема, че през исковия период между страните по делото са били налице договорни отношения по продажба на топлинна енергия за битови нужди с включените в него права и задължения на страните, съгласно ЗЕ и Общите условия. В този смисъл доказано е основанието (източникът) на вземанията, предмет на предявения иск за цена на топлинна енергия.

Според разпоредбата на чл. 139, ал. 1 ЗЕ разпределението на топлинната енергия в сградаетажна собственост, се извършва по система за дялово разпределение. Начинът за извършване на дяловото разпределение е регламентиран в ЗЕ (чл. 139- чл. 148 ЗЕ и в действащата към процесния период Наредба № 16- 334 от 06.04.2007г. за топлоснабдяването). Топлинната енергия за отопление на сграда- етажна собственост, се разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна енергия за отопление на имотите (чл. 142, ал. 2 ЗЕ), като според чл. 145, ал. 1 от закона топлинната енергия за отопление на имотите в сградаетажна собственост, при прилагане на дялово разпределение чрез индивидуални топломери се определя въз основа на показанията на топломерите в отделните имоти.

Установено е въз основа на писмените доказателства по делото – справки за разход на топлинна енергия, документи за главен отчет, подписани от абоната, извлечение от сметка, че делът на ответника за отопление на имота и за сградна инсталация, е бил изчислен в съответствие с правилата на действащата нормативна уредба и за процесния период в имота 4 на ответника ищецът е доставил топлинна енергия в количество, съответстващо на претендираната цена. Установява се също, че топломерът в абонатната станция е сертифицирано и годно търговско измервателно устройство, отговарящо на изискванията на закона и минало редовни периодични прегледи за годност. Ето защо съдът счита, че по делото е установено по несъмнен и категоричен начин потребената от ответника топлоенергия в определено количество и нейните стойности за исковия период.