Решение № 2057 от 24.06.2022, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 2057 гр. Варна, 24.06.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 10 СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Пламен Танев при участието на секретаря Гергана Д. Найденова като разгледа докладваното от Пламен Танев Гражданско дело №

20213110113534 по описа за 2021 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по предявен иск от Н.В. К. - М. срещу ЯНЧ.

П. Д., с искане да бъде постановено решение, по силата на което да бъде прието за установено в отношенията между страните, че ответникът Я.Д. дължи на ищцата сумата от 10 800,00 лв., представляваща сбор от наемни месечни вноски за периода от 30.04.2019г. до 03.04.2021г., която сума е получена от ответника без основание, тъй като последният е отдавал без съгласието и знанието на ищцата собствения й недвижим имот, представляващ апартамент ***, находящ се на *** етаж в жилищна сграда на адрес в ***, със ЗП от 78,15 кв.м., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението по реда на чл. 410 ГПК в съда до окончателното изплащане на задължението.

Твърди се в исковата молба следното: Ищцата е собственик на недвижим имот от 14.10.***, придобит чрез дарение и наследяване, представляващ апартамент ***, находящ се на *** етаж в жилищна сграда на адрес в ***, със ЗП от 78,15 кв.м. Преди около три години ищцата предоставила ключ на ответника Я.Д., неин братовчед, за да живее последният в апартамента. Уговорката била ползването на имота да продължи два - три месеца, но след това ответникът не върнал ключовете на ищцата. На 24.03.2021г. ищцата разбрала, че в нейния имот от повече от година има настанени наематели. Наемателите представили Договор за наем, подписан с ответника, за сумата от 450,00 лв. месечно. На 03.04.2021г. наемателят предал ключовете на апартамента. Имотът бил ползван от наемателите за периода от 30.04.2019г. до 03.04.2021г. За този период заплатеният наем е в размер на 10800,00 лв. Твърди се, че е налице неоснователно обогатяване.

В срока по чл.131 ГПК е депозиран писмен отговор на исковата молба от ответника, в който се оспорва предявеният иск по основателност. Сочи се, че ищцата и нейният баща дали изрично съгласие ответникът да ползва и да се разпорежда с процесния имот. Ищцата никога не е била против. Нещо повече. Ищцата дори е дала съгласие имотът да се предоставя под наем и сумата да се получава от ответника. Не е вярно твърдението, че ключът за имота бил предаден на ответника поради наличие на ремонт. Ответникът се сдобил с ключа от бащата на ищцата още през 2016г.

С оглед събраните по делото доказателства, съдът намира за установено от фактическа страна следното:

Безспорно е между страните, че за процесните суми има издадена заповед за 1 изпълнение на парично задължение по реда на чл. 410 ГПК, по ч.гр.д. № 7580/2021г. по описа на ВРС.

Безспорно е между страните, че процесният имот се е отдавал под наем, както и че е заплащана сума за наема.

По делото е представен НА за дарение на недвижим имот *** по дело с номер *** от *** на нотариус А. Г., при Районен съд Варна, съгласно който В. К. К. дарява на Н.В. К. ¾ идеални части от апартамент находящ се в ***.

Съгласно договор за наем от 30.04.2019г. ЯНЧ. П. Д. е сключил договор за наем със С. И. П., като се е задължил да му предостави за временно и възмездно ползване двустаен апартамент, находящ се в ***, за срок от 6 месеца считано от 01.05.2019г., за месечен наем в размер на 450 лева.

От представените по делото удостоверение за граждански брак №*** от ***г. издадено от Община Варна и нотариален акт №***г. на нотариус О. С. при Районен съд гр.

Варна е видно, че В. К. К. е придобил недвижим имот жилище *** на *** етаж в жилищна сграда в ***, в период, в който е бил в граждански брак с А. С. К.. Имотът е бил придобит от В. К. чрез договор за покупко-продажба, сключен с дружеството „С.“ ООД, видно от НА с номер *** по дело ***г. на нотариус О. С..

Видно от удостоверение за наследници изх. № АУ022200ОД от 07.03.2022г., наследници на А. С. К. (починала) са В. К. К. и Н. ВЛ. К..

По делото са представени и предупредителен протокол за напускане на недвижим имот от 24.03.2021г., приемо-предавателен протокол, справка от агенция по вписванията, удостоверение за наследници на К. С. К. с изх. №АУ033572ОД от 02.04.2021г., нотариален акт №***г. и нотариален акт № ***г., които обаче касаят имоти, различни от процесния и не следва да се обсъждат задълбочено.

В проведено открито съдебно заседание бяха събрани гласни доказателства, чрез разпит на двама свидетели. От показанията на свидетеля В. В. Г. се установява следното:

Известен ми е апартаментът, който се намира на адрес в ***. Живея в сградата от 2011г., а от 2014г. съм „домоуправител“ и събирам всеки месец вноските за входа.

Присъствах когато лицето П.П. установи, че процесният апартамент е обитаван от наематели. Самият В. К. беше дошъл на място и беше изненадан, че има наематели в имота. По – късно беше сменена бравата на вратата, тъй като имаше ключар с тях. В. К. говореше по телефона със сестра си К. К. на висок тон. Беше конфликтна ситуация. Тези наематели живеят в имота от 2019г. В. беше изненадан, дори афектиран. За този имот аз контактувах с К. К., но рядко се обаждах. К. К. е майка на Я.. Той е живял в имота преди тази двойка наематели.“

Свидетелят Р. И. И. също бе разпитан, като изложи следното: „ Познавам В. К. от 2009г. Той разбра, че мога да поддържам имоти и ме взе да поддържам неговите имоти.

Не мога да кажа колко на брой са всички имоти на В. К.. Я. е племенник на В. К.. Живееше в имот на ул. „***“. След това замина за Китай. Малко преди да се върне от Китай, К. К. и В. К. се срещнаха. В. К. поиска Я., като се върне от Китай, да отиде да живее в имота на адрес ул. „***“. К. се съгласи. След това В. се обади на дъщеря му в София, за да й каже, че имотът на „***“ ще се ползва от Я.. След това Я. дойде и каза лично на В. К., че се мести да живее на друго място, но няма да освободи апартамента на ул. „***“, защото е договорка с майка му и В. К., както й че ще го отдава под наем. Я. е давал апартамента под наем две години. К. се обади на дъщеря си и й каза: „Н., брат ти се премества вече в ***“ и ми каза че ще дава помещението, в което живееше досега, под наем. След това през 2020г. Н. К. и Я.Д. се видяха във Варна, при която среща Н. му каза: „Батко, много евтино даваш имота под наем“. Я. й каза, че наемодателят му е познат и му взема наем от 350,00 лв. Всички неща ги знам, защото съм бил всяка вечер с В.

К. и той ми споделяше. Каза ми да отида и да видя имота на „***“ защото Я. се връщал и му бил обещал да живее в него.“

От така приетата фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:

Предявен е иск с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 59 ЗЗД.

В настоящия казус ищецът следваше да установи в процеса, ч е ответникът е предоставял собствения на ищеца имот на ул. „***“ под наем на трети лица за периода от 30.04.2019г. до 03.04.2021г., с което действие ответникът се е обогатил, както и да установи 2 факта и стойността на своето обедняване.

В тежест на ответника бе да докаже, че е предоставял под наем процесния имот за периода от 30.04.2019г. до 03.04.2021г. със съгласието на ищеца.

Разпоредбата на чл. 59 от ЗЗД гласи, че всеки, който се е обогатил без основание за сметка на другиго дължи да му върне онова, с което се е обогатил до размера на обедняването. За да е налице фактическият състав на неоснователното обогатяване следва да бъде установено, че ответникът се е обогатил, както и че ищецът е обеднял и че обогатяването на ответника е за сметка обедняването на ищеца.

Видно от представените и приети по делото писмени доказателства Н. ВЛ. К. е собственик на апартамент, находящ се в ***. Ищцата успя да установи, че в процесния период е била собственик на имота.

Безспорно е между страни, че ответникът през процесния период е упражнявал фактическа власт върху имота. О т приетите по делото доказателства – договор за наем, както и от признанието на процесуалния представител на ответника се установява, че Я.Д. е отдавал процесния имот под наем, като заемната сума е била 450,00 лв. месечно.

Спорният по делото въпрос е дали отдаването под наем е било със знанието и съгласието на ищцата или без нейното знание и съгласие. В тази връзка се събраха гласни доказателства на двама свидетели.

Свидетелят В. Г. посочи, че в действителност имотът на ул. „***“ е бил отдаван под наем за период от две години. Посочи, че В. К. бил изненадан при посещението на имота и бравата на вратата била сменена. Свидетелят Р. И. заяви, че познава В. К., като е бил близък с него до степен, че последният да му споделя информация и за апартамента. Изложи, че В.

К. се обадил на дъщеря си в София, за да й каже, че имотът на „***“ ще се ползва от Я..

След това Я. казал лично на В. К., че се мести да живее на друго място, но няма да освободи апартамента на ул. „***“, защото е договорка между майка му и В. К., както й че ще го отдава под наем. След това К. се обадил на дъщеря си и й казал: „ Н., брат ти се премества вече в *** и ми каза че ще дава помещението, в което живееше досега, под наем“. Свидетелят посочи и провеждането на лична среща през 2020г. между Н. К. и Я.Д. във Варна, при която среща ищцата заявила на ответника: „Батко, много евтино даваш имота под наем“.

Свидетелските показания си противоречат дотолкова, доколкото св. Г. заяви, че К. бил изненадан от факта, че в имота имало наематели, а св. И. заяви, че К. не само е знаел, че имотът се отдава под наем, а съобщил за това и на дъщеря си. По – голяма вяра съдът дава на показанията на св. И.. Последният посочи, че е имал изключителни близки отношения с В. К., който му е споделял всички обстоятелства около процесния имот. Доказателство за близките отношения е и обстоятелството, че св. И. живее под наем в имот на В. К.. Поради това показанията на св. И. следва да се кредитират, като съдът приема, че ищцата е знаела, че ответникът отдава нейния имот под наем на наематели, поради което не е налице извършено действие от страна на Я.Д., което да се счита за неоснователно обогатяване, довело до обедняване на Н.В. К. - М..

За пълнота следва да се посочи, че буди недоумение фактът, че две години ищцата не е посетила своя имот, знаейки, че същият се използва от Я.Д., а по нейни твърдения ответникът отказвал да й върне ключовете за имота. Житейската логика предвижда когато несобственик владее имот на собственик и отказва да предаде фактическата власт върху имота, най – малкото собственикът да предприеме действия, които да възпрат поведението на несобственика. В настоящия случай самата ищца сочи, че през 2019г. е дала ключове за имота на ответника, за да го ползва за няколко месеца, но до 24.03.2021г. не е предприела никакви действия, за да възпре упражняването на фактическата власт от страна на Я.Д.. Това недоумение може да бъде запълнено с извода на съда, че показанията на св. И. са достоверни и следва да бъдат кредитирани. Ищцата е знаела, че имотът се отдава под наем, като през периода на ползване на имота от наемателите липсват каквито и да било данни, че ищцата е имала намерение сама да отдава имота под наем или да го ползва.

Предявеният иск се явява неоснователен и следва да бъде отхвърлен.

По разноските:

Предвид изхода на спора и на осн. чл. 78, ал. 3 ГПК ищцата следва да бъде осъдена да заплати в полза на ответника сторените разноски в производството в общ размер от 1000,00 лв.

3

Воден от горното, съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ предявения иск от Н.В. К. – М., ЕГН **********, с адрес в ***, срещу ЯНЧ. П. Д., ЕГН **********, с адрес в гр. Варна, ул. „***“ ***, с искане да бъде постановено решение, по силата на което да бъде прието за установено в отношенията между страните, че ответникът ЯНЧ. П. Д. дължи на ищцата Н.В. К. – М. сумата от 10 800,00 лв., представляваща сбор от наемни месечни вноски за периода от 30.04.2019г. до 03.04.2021г., която сума е получена от ответника без основание, тъй като последният е отдавал без съгласието и знанието на ищцата собствения й недвижим имот, представляващ апартамент с ***, находящ се на *** етаж в жилищна сграда на адрес в ***, със ЗП от 78,15 кв.м., ведно със законната лихва върху сумата от датата на подаване на заявлението по реда на чл. 410 ГПК в съда – 28.05.2021г. до окончателното изплащане на задължението.

Разпечатката съдържа 45 от 49 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/12f9970c-c03c-448c-9e96-208c98b16fa4