Решение № 25 от 09.01.2025, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 25 гр. София, 09.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 8-МИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на трети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Жаклин Комитова

Членове:

Иванка Иванова

Петя Алексиева при участието на секретаря Таня Ж. П. Вълчева като разгледа докладваното от Иванка Иванова Въззивно гражданско дело № 20241000501615 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 258 - чл. 273 от ГПК.

С решение № 847/14.02.2024 г., постановено по гр. д. № 7766/2022 г. по описа на СГС, I ГО, 28 състав, е отхвърлен предявения от М. М. С. иск срещу СТОЛИЧНА ДИРЕКЦИЯ НА ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ, с правно основание чл.2, ал.1, т.1 ЗОДОВ вр. с чл.5, § 1, б.с“ ЕКЗПЧОС, за заплащане на сумата от 30 000 лв., представляваща обезщетение за причинените му неимуществени вреди от незаконното му задържане на 05.06.2020 г., въз основа на постановление за принудително довеждане от 27.05.2020 г., издадено от разследващ полицай при 05 РУ на СДВР, по ДП № 1626/2019 г. по описа на РУ на СДВР, пр. пр. № 33392/2019 г. по описа на СРП, ведно със законната лихва, считано от 05.06.2020 г. до окончателното изплащане.

Ищецът е осъден да заплати на ответника, на основание чл.78, ал.8 ГПК вр. с чл.37, ал.1 ЗПП вр. с чл.25, ал.1 ЗПП, юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв.

Срещу постановеното съдебно решение е депозирана въззивна жалба от ищеца М. М. С., с която го обжалва изцяло. Излага съображения, че обжалваното решение е необосновано и неправилно. Въпреки, че е представил по делото решение № 266/2023 г. по в. гр. д. № 196/2023 г. на САС, с което Прокуратурата на Република България е осъдена за това, че по ДП № 1626/2019 г. по описа на 05 РУ – София, пр. пр. № 33392/2019 г. по описа на СРП, не му е осигурен адвокат, съгласно разпоредбите на Европейска директива № 2016/1919, с обжалваното решение съдът е приел противното, че му е осигурен адвокат. По този начин се е достигнало до противоречие с влязлото в сила съдебно решение. Счита, че неправилно решаващият съд е 1 приел, че не е доказал, че не е разполагал с пари, за да плати адвокатско възнаграждение, тъй като няма възможност да представи доказателства, че не получава доходи. В посоченото решение на САС е прието, че е нямал пари за адвокат. Също така в производството пред СГС е бил освободен от заплащане на такси и разноски по делото. Неправилно съдът е приел, че не е доказал, че не е имал пари за обратен път, тъй като съгласно съставения протокол за полицейски обиск, извършен в 1 РУП-Стара Загора, в него са намерени 2, 75 лв., както и 5 бири по 2 литра, които току що бил закупил от магазина, пред който бил задържан. Счита, че по този начин е установено, че не му е било позволено да остави бирите в дома си и да вземе пари за из път, в противоречие със закона и вътрешните правила на МВР. Необосновано съдът е приел, че не е доказал, че не му е издадено требване за връщане с влак – отказ да му бъде оказано съдействие да се върне в гр. Стара Загора. След като такова требване не е приложено по делото, следва, че такова не е издадено.

Твърди, че с исковата молба е представил амбулаторен лист № 2183/2019 г., който доказва наличието на диабетна полиневропатия. Моли съда да отмени обжалваното решение и да уважи изцяло предявения иск.

В срока по чл.263, ал.1 ГПК не е постъпил писмен отговор на въззината жалба от ответника СТОЛИЧНА ДИРЕКЦИЯ НА ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ. В съдебно заседание оспорва въззивната жалба. Счита, че е законосъобразен изводът на решаващия съд, че предявеният иск е неоснователен инедоказан. Моли съда да потвърди обжалваното решение.

В срока по чл.263, ал.1 ГПК не е постъпил писмен отговор на въззината жалба от контролиращата страна ПОРКУРАТУРА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ. В съдебно заседание оспорва въззивната жалба. Моли съда да потвърди обжалваното съдебно решение.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на чл.12 ГПК и чл.235, ал.2 ГПК, намира следното:

Ищецът е сезирал АССГ с иск, предявен срещу СДВР за заплащане на сумата от 6 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от 05.06.2020 г. до окончателното изплащане. Твърди, че на 04.06.2020 г., около 12.30 ч. бил арестуван от полицейски служител на 1 РУП - Стара Загора и въз основа на постановление за принудително довеждане на свидетел бил откаран с белезници в 5 РУП-София, където бил задържан до около 11 ч. на 05.06.2020 г.

По време на задържането му получил отказ на телефонно обаждане и адвокат.

Бил принуден да спи на пейка. Било студено. През целия му престой не му била осигурена никаква храна. Също така разследващ полицай отказал да издаде требване за влака за обратния път от София до Стара Загора, поради което бил принуден с повече от 10 кг. багаж да пътува на автостоп, рискувайки да замръзне по пътя. Съгласно съставения протокол за обиск по време на ареста му имал в себе си 2, 75 лв., поради което нямал възможност да си закупи билет за връщането му. Багажът му бил 5 двулитрови бутилки бира, които купил от магазин непосредствено преди да бъде арестуван. Макар че бил арестуван до дома му, получил отказ да остави в дома си багажа си, както и да вземе пари и дрехи оттам. По ДП № 33392/2019 г. по описа на СРП, по което било разпоредено принудителното му довеждане, му бил отказан безплатен служебен адвокат, в съответствие с чл.3 от Директива 2016/1919 на 2

ЕС и чл.6, § 3 С ЕКЗПЧОС, който отказ обжалвал и във връзка с който е инициирал отделно производство. Поддържа, че при обжалване на отказа още няма яснота дали ще има безплатен защитник или не и преди да бъде решен този въпрос няма как да участва в каквито и да е процесуални действия. Без да бъде призован по законен ред, разследващият полицай го обявил за общодържавно издирване. Отказал да участва в досъдебното производство без да има окончателен отказ от страна на Прокуратурата да му бъде назначен такъв. Счита, че неправилно в протокола за принудителното му довеждане било посочено, че не се е явил на 13.02.2020 г. без уважителна причина.

Твърди, че на 07.02.2020 г. изпратил искане до разследващия полицай временно да бъдат спрени процесуалните действия в досъдебното производство, тъй като му е отказан безплатен адвокат и обжалва този отказ.

Счита, че това съставлява уважителна причина за неявяването му на посочената дата. Искането му е било получено на 10.02.2020 г. В резултат на незаконния му арест претърпял неимуществени вреди, произтичащи от незаконното ограничаване на правото му на свободно придвижване за едно денонощие, нанесени му били психически травми, изразяващи се в пораждането на чувство на страх и незащитеност. Причинена му била физическа болка от белезниците, с които бил окован в продължение на около 3 часа при транспортирането му от гр. Стара Загора до гр. София. Бил принуден да студува цяла нощ в 4 РУП-София, тъй като бил по домашни чехли, без чорапи и по къси панталони. Бил гладен, нямал пари и успял да се нахрани едва на 05.06.2020 г. в 19.30 ч., когато се прибрал в дома си. Нанесена му била физическа болка от носенето на 10 кг. Багаж по време на обратния път към дома му. Твърди, че е болен от диабетна полиневропатия, хиперТ.чно сърце, поради което ходенето и носенето на тежест му причинявали болки и страдания. Причинени му били също така страх и стрес, че може да остане на пътя през нощта, понеже нямал пари, да се прибере, а му било отказано требване за влака.

С определение № 5406/20.07.2020 г., постановено по адм. д. № 6547/2020 г. по описа на АССГ, Второ отделение, 27 състав, е постановено отделяне на иска на М. М. С. срещу СДВР за присъждане на обезщетение за претърпени вреди от постановление за принудително довеждане на свидетел от 27.05.2020 г., издадено от старши разследва полицай при 05 РУ-СДВР, като за разглеждане по посоченото дело остава оспорване на постановлението за принудително довеждане на свидетел от 27.05.2020 г., издадено от разследващ полицай при 05 РУ-СДВР.

След разделяне на производството е образувано адм. д. № 7007/2020 г. по описа на АССГ, Второ административно отделение, 35 състав. С определение № 7812/14.10.2020 г. посоченото дело е прекратено и е изпратено по подсъдност на СРС.

В СРС е образувано гр. д. № 51419/2020 г. по описа на СРС, ГО, 155 състав. Със становище от 14.06.2022 г. ищецът е заявил, че изменя размера на претендираното обезщетение за претърпени неимуществени вреди от 6 000 лв. на 30 000 лв.

С определение № 20043889/22.06.2022 г. производството пред СРС е прекратено, а делото е изпратено за разглеждане по подсъдност на СГС.

Пред СГС е образувано гр. д. № 7766/2022 г. по описа на СГС, ГО, 28 състав.

3

С постъпилия в срока по чл.131 ГПК писмен отговор на исковата молба ответникът СДВР оспорва предявения иск. Излага съображения, че предявеният иск е недопустим, тъй като ответникът не е надлежно легитимиран да отговаря по него. Счита, че надлежния ответник е Прокуратурата на Република България, тъй като прокурорът ръководи разследването и осъществява постоянен надзор за законосъобразното му и своевременно провеждане, на основание чл.46, ал.2, т.1 НПК. В условията на евентуалност поддържа, че предявеният иск е неоснователен. По делото не са ангажирани доказателства, че с влязъл в сила съдебен акт заповедта за задържане от 04.06.2020 г. е отменена. Липсват и данни същата да е била обжалване. С оглед на това счита, че същата е влязла в сила като правилна и законосъобразна. Отделно от това не се установяват незаконосъобразни действия от страна на полицейските органи. Предприетите действия от страна на полицейските служители са имали за цел разкриване на престъпления и подпомагане на разследващите органи, съобразно изискванията на чл.6, ал.1, т.3 ЗМВР. С оглед на това счита, че полицейските служители не са превишили по никакъв начин предоставените им по силата на закона правомощия, а добросъвестно да изпълнявали служебния си дълг. Това обуславя неоснователност на предявения иск. Оспорва твърденията на ищеца за претърпени от него неимуществени вреди, в причинно-следствена връзка с отменен административен акт. Моли съда да прекрати производството по делото, като процесуално недопустимо, а в условията на евентуалност – да отхвърли предявения иск. Претендира сторените по делото разноски.

На 14.01.2020 г. М. М. С. е отправил искане до СРП по пр. пр. № 33392/2019 г. за назначаване на служебен защитник по посочената преписка.

Относно служебно назначения му защитник – адв. А., е заявил, че се отказва от него. Твърди, че е социално слаб, поради което иска да му бъде предоставена безплатна правна помощ.

С писмо от 22.01.2020 г. във връзка с отправеното искане от 14.01.2020 г., заведено в СРП на 21.01.2020 г. М. М. С. е уведомен, че няма правно основание да му бъде назначен нов служебен защитник. На същия е разяснено, че на основание чл.96, ал.1 НПК може да се откаже от защитник, като това негово изявление трябва да се отрази в протокола от съответното процесуално действие или в отделен протокол.

На 05.02.2020 г. М. М. С. е отправил жалба до СГП срещу отказа да му бъде назначен безплатен процесуален представител по пр. пр. № 33392/2019 г. по описа на СРП.

С призовка, връчена на 06.02.2020 г., М. М. С. е призован в качеството му на обвиняем по ДП № 1626/2019 г. по описа на 05 РУ СДВРСофия, да се яви на 13.02.2020 г., в 14. 00 ч. в 05 РУ СДВР-София, при старши разследващ полицай И. С. И. за извършване на необходимите процесуални действия – разпит на обвиняем и предявяване на разследването. Посочено е, че обвиняемият има право да се яви със защитник.

На 07.02.2020 г. М. М. С. е изпратил по пощата искане до И. С. И., стр. разследващ полицай в 05 РУП, СДВР, за незабавно спиране на процесуалните действия по ДП № 1626/2019 г. по описа на 5 РУП-София, пр. пр. № 33392/2019 г. по описа на СРП, тъй като прокурор С. е отказала безплатен адвокат. Съгласно представеното известие за доставяне искането е връчено на разследващия полицай на 10.02.2020 г.

4

С писмо от 17.02.2020 г. на прокурор от СГП във връзка с жалбата от 05.02.2020 г., постъпила в СГП на 13.02.2020 г., жалбоподателят е уведомен, че само водещият разследването, респ. наблюдаващия прокурор по воденото срещу него досъдебно производство е компетентен да поиска да му бъде определен служебен защитник, при наличие на предпоставките на чл.94 НПК по реда на ЗПП и ЗАдв. Прието е, че към момента не са налице основания за извършване на инстанционен контрол, като на обжалване подлежат само постановленията и резолюциите като актове на първоинстанционната прокуратура.