Решение № 569 от 27.01.2025, Софийски градски съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 569 гр. София, 27.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-24 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и седми януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Любка Голакова като разгледа докладваното от Любка Голакова Гражданско дело № 20221100109404 по описа за 2022 година

Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 3 от Закона за задълженията и договорите /ЗЗД/ и иск по чл. 86 ал.1 от ЗЗД.

Ищецът – П. Д. твърди, че на 17.12.2018г. чрез банков превод от неговата лична сметка във Франция е превел по банковата сметка на ответника в „Токуда Банк“ АД сумата от 29 614 83 евро с основание „капаро на апартамент“, на същия ден е превел и сумата от 2 772 евро с основание – „капаро такса паркинг“ на ответника по сметката му в „Уникредит Булбанк“ АД. Твърди, че не е закупил от ответника апартамент и гараж, поради което на 17.06.2021г. е отправил покана до ответника, получена от него на 18.06.2021г., да му възстановени получените суми. Моли да бъде постановено съдебно решение ,с което се осъди ответникът да му заплати:

-32 386, 83 евро – представляваща недължимо платени суми по двата посочени по-горе банкови превода, заедно със законната лихва върху тази сума от датата на подаване на исковата молба – 08.09.2022г. до окончателното й изплащане и

-4 000 евро – обезщетение за забава в размер на законната лихва върху посочената главница за периода 18.06.2021г. – 08.09.2022г. Претендира направените разноски по делото, за което е представен списък на л. 115. В определения от съда срок е представена писмена защита по делото от процесуалният представител на ищеца.

Ответникът – „Е.Д.П.“ АД твърди, че през 2018г. е проведена среща 1 между ищеца, неговата съпруга и брокер от агенция „Твоят дом – недвижим имоти“ в изграждания от ответника жилищен комплекс от осем сгради с подземен паркинг на две нива в имот с идентификатор ***. на 11.05.2018г. е сключен предварителен договор между съпругата на ищеца и ответника относно един апартамент и два гаража в комплекса. На 27.12.2018г. е сключен окончателен договор между тези лица за посочените обекти. По информация на съпругата сметката, от която са постъпили сумите, е обща на двамата съпрузи, а преведената сума представлява частта на съпругата от усвоен по тази сметка банков кредит, отпуснат на двата съпрузи. Моли да бъде постановено съдебно решение, с което се отхвърлят исковете.

Претендира направените разноски, изразяващи се в заплатено адвокатско възнаграждение на процесуалния му представител.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, и като взе предвид доводите, и възраженията на страните, намира за установено от фактическа страна следното:

Съдът с определение е отделил като безспорни между страните, поради което и ненуждаещи се от доказване в настоящото производство следните факти:

-ищецът и посоченото в отговора на ответника лице са били в сключен граждански брак към датата на преговорите на тези страни и ответника, -на 17.02.2018г. ищецът е превел на ответника сумата от 29 614, 83 евро с основание „капаро за апартамент“ и на същата дата е направено и второ плащане на сумата от 2 772 евро,

- сключване на предварителен и окончателен договор от съпругата на ищеца с ответника относно описаните в отговора на исковата молба недвижими имоти и

- бракът между ищеца и съпругата му е сключен във Франция през 2005г. в гр. Монпелие, като към него има сключен и брачен договор, препис от който е представен по делото.

На страница 8 – 9 е представена покана от ищеца до ответника за възстановяване на процесната сума в срок от 7 дни от получаването й, като от приложената разписка се установява, че същата е връчена на 18.06.2021г. на лице, на което са посочени само двете имена.

На л. 40 – 50 от делото е представен предварителен договор, сключен на 11.05.2018г. между ответника, в качеството му на продавач и Л.С. П.а –Д., в качеството на купувач относно обекти описани в чл. 1.

На л. 54 – 58 е представен нотариален акт за покупко – продажба на недвижими имоти на „груб строеж“ №9, том 8, рег. №12512, дело №1127 от 2018г. по описа на нотариус с рег. №362 на НК, с който е оформен договора за покупко – продажба на имотите, предмет на предварителния договор между 2 същите страни.

На л. 68 – 72 от делото е представен сключения между ищеца и неговата съпруга брачен договор № 936 на 23.08.2005г. Съгласно чл. 1 избрания режим между съпрузите е режим на разделение на благата, което означава, че „всеки от съпрузите ще запази лично за себе си собствеността, управлението, ползването и свободното разпореждане с движимото и недвижимото имущество, което в момента му принадлежи, както и с тези имущества, които ще придобият впоследствие, в каквото и да е качество.“ Съгласно представеното удостоверение изх.

№20230606105147/06.06.2023г. издадена от Агенция по вписванията в регистъра на имуществени отношения на съпрузите относно съпругата на ищеца е вписано, че същата има сключен граждански брак с ищеца на 11.11.2005г., като режим на имуществени отношения – договор режим, с брачен договор №936.

Съгласно представените документи на л. 74 – 82 на френски език и с превод на български език, издадени от директора на клона на БНП „Париба“ – НИМ „Виктор Юго“, на ищеца и неговата съпруга е отпуснат класически заем на физически лица в размер на 75 000 евро на 11.07.2018г. за срок от 36 месеца. Съдът след като съпостави номера на банковата сметка, по която е отпуснат посочения заем и представените от ищеца платежни нареждания /л.

4 – 7/ установи, че описаните в исковата молба преводи от ищеца на ответника са направени от тази банкова сметка.

На л. 92 – 108 от делото в изпълнение на задължението по чл. 190 от ГПК за представяне от ищеца на договора за банкова сметка относно сметката, чрез която е извършен превода на сумите към ответника, както и на договор за банков кредит, сключен с БНП Париба, ищецът е представил договор за банков кредит, сключен на между „БНП Париба“, в качеството на заемател и ищеца и неговата съпруга – Л.С. П.а Д., в качеството им на кредитополучатели и извлечение от банковата сметка по този договор. При съпоставка между тези документи и представените платежни нареждания се установява същият извод, който е посочен и в предходния абзац, че банковата сметка, от която е направен превод на процесните суми е открита във връзка със сключен между ищеца и неговата съпруга, от една страна в качеството им на кредитополучатели/ и банката договор за класически заем. Следователно тази сметка има двама титуляри, доколкото двама са и кредитополучателите, а не представлява лична сметка на ищеца.

По искане на ответника пред настоящата съдебна инстанция е разпитан свидетелят П.С.Я..

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните изводи:

Относно иска с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 3 от ЗЗД 3

Съгласно чл. 55, ал. 1, пр. 3 от ЗЗД, който е получил нещо на отпаднало основание е длъжен да го върне. Следователно предпоставките за уважаване на иска са: 1. ответникът да е получил от ищеца пари; 2. те да са били получени на определено правно основание (правоотношение); 3. това правно основание да е отпаднало; 4. ответникът да не е върнал на ищеца получените пари.

Страните по делото не спорят относно настъпването на първите два факта – извършване на два превода от ищеца в полза на ответника, чиито сбор е претендираната сума, на посочената дата и посочените основания – авансово плащане на апартамент и авансово плащане такса паркинг.

Спорно между страните е какво е основанието, на което са извършени преводите на процесната сума. Страните по делото не спорят, че ищецът не е придобил от тях право на собственост на недвижим имот, а неговата съпруга, което се установява от приложените и описани по-горе – предварителен договор и нотариален акт. Придобиването на правото на собственост е настъпило по време на брака на ищеца и неговата съпруга – Л.С. П.а – Д., но предвид подписания между тези лица предбрачен договор, в който бъдещите съпрузи са избрали режим на разделност относно придобиването на недвижим имоти, който е вписан в Агенция по вписванията, съпругата на ищеца е изключителен собственик на закупените обекти от ответника.

Ответникът твърди, че последната вноска за обектите, придобити от съпругата на ищеца, са заплатени именно чрез посочения от ищеца първи превод на 17.12.2018г. в размер на 29 614, 83 евро. Съдът като съпостави чл. 4 от предварителния договор, в който е посочено, че окончателното плащане в размер на 29 614, 83 евро, с включен ДДС, ще бъде платена в деня на подписване на нотариалния акт, датата на нотариалния акт, с който съпругата на ищеца е придобила имотите – 27.12.2018г. и датата на издадената фактура от ответника - №250/19.12.2018г. /л. 55/ за тази сума, счита, че действително следва да се приеме, че първият направен превод от ищеца, представлява уговорената трета окончателна вноска по сключения предварителен договор между съпругата на ищеца и ответника. Това се потвърждава и от обстоятелството, че в настоящото производство ищецът не е установил да е водил самостоятелни преговори за закупуване лично от него на обект/и от ответника. Допълнително следва да се посочи, че обичайно когато се предоставя сума за закупуване на обект, страните подписват някакви документи, които да удостоверят до момента за какво са постигнали съгласие.

Такива документи не са представени по делото. Въз основа на изложеното съдът приема, че направения от ищеца превод е на основание, което се е осъществило с подписване на нотариалния акт между съпругата му и ответника за закупуване от първото лице на описаните в този документ обекти. Предвид така направени извод, следва, че от събраните по делото 4 доказателства, доколкото не се установява, отпадане на основанието, на което е извършен превода, предявеният иск следва да бъде отхвърлен.

Относно вторият направен превод от ищеца за сумата от 2 772 евро следва да се посочи, че посоченото основание на същия е „авансово плащане такса паркинг“. При това посочване не може да бъде направен твърдения от ищеца извод, че сумата е заплатена във връзка с придобиване на имот от ответника. Както е посочено по-горе в мотивите на настоящото решение, не са събрани доказателства по делото, от които да се направи извод за съществуване на преддоговорни отношения между страните с посочения от ищеца предмет – закупуване от ищеца на имот от ответника. Ответникът твърди, че основанието за това плащане е всъщност заплащане на задълженията по сключения между съпругата на ищеца и ответника договор за поддръжка и управление №ИД – 13/27.12.2018г. Във връзка с това твърдение е и представена фактура за тази сума от №248/18.12.2018г. /л. 54/. С оглед на представените два документа от ответника, съдът приема за установено по делото, че направеното второ плащане от ищеца е именно в изпълнение на задължения на съпругата му по сключения договор за поддръжка и управление. Следователно по делото е установено основанието за извършване на превода, което към настоящия момент не се твърди от страните и не се установява по делото, да е отпаднало, поради което предявеният иск следва да бъде отхвърлен и за тази сума.

От представения договор за паричен заем и преводните нареждания се установява, че сметката /IBAN : FR76 *******/, от която е извършен превода от ищеца, е тази, на която е предоставен паричния кредит на двамата съпрузи /ищеца и неговата съпруга/. Този извод се потвърждава и от факта, че ищецът е предоставил именно договора за паричен заем, като основанието, на което е открита банковата сметка, от която е извършен превода. От договора за паричен заем се установява, че на ищеца и неговата съпруга е предоставен заем в размер на 75 000 евро, по който и двамата са кредитополучатели. С оглед на това се опровергава твърдението на ищеца, че парите, които е наредил да бъдат преведени по сметка на ответника, са негова лична собственост. От представеното платежно нареждане и договора за паричен заем се установява, че ищецът е само фактически наредител на двете суми от банкова сметка, която е обща на двамата съпрузи и по нея е преведена отпусната и на двамата съпрузи заемна сума. Съдът като съпостави, че общият размер на отпуснатия заем на двамата съпрузи е 75 000 евро, сбора на двата превода наредени от ищеца е 32 386, 83 евро, тоест по-малко от половината от стойността на отпуснатия кредит, липсата на установяване на вътрешните отношения между двамата съпрузи, приема, че с направените от ищеца плащания е ползвана частта от отпуснатия заем припадащ се на съпругата му – тоест половината или 37 500 евро. При този извод следва, че не е налице е 5 обедняване от страна на ищеца, доколкото използваната сума в двата превода съответства на частта на съпругата на ищеца, на която с тези преводи се заплащат задълженията й към ответника. Относно вторият превод следва да се посочи, че доколкото същият представлява разход за поддръжка на имот и същият не е предмет на предбрачния договор, сключен между ищеца и неговата съпруга, задължени по него, доколкото по делото не е установено друго, са и двамата съпрузи. Следователно с втория превод ищецът е изпълнил и свое задължение.