Решение № 2999 от 23.07.2026, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 2999 гр. Варна, 23.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 21 СЪСТАВ, в публично заседание на десети юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Станислав М. Ангелов при участието на секретаря Гергана Ж. Дженкова като разгледа докладваното от Станислав М. Ангелов Гражданско дело № 20263110102339 по описа за 2026 година

Производството по делото е образувано по предявени от „С. Б. Р - В.“ АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: град В., район П., к.к. „З. п.“, спирка „Ж.“, чрез процесуален представител адв. П. М., срещу "Е. С. " АД, ***, със седалище и адрес на управление в град В., бул. „В. В.“ № ***, В. Т. – Е, обективно кумулативно съединени осъдителни искове, както следва:

1. Иск с правно основание чл. 55, ал.1, предл. 1 ЗЗД, за осъждане на ответника "Е. С. " АД, ЕИК***, да заплати на ищеца „С. Б. Р - В.“ АД, ЕИК ***, сумата в размер на 3397,66 евро, представляваща стойност на сума платена при липса на основание, представляваща разликата между платената от ищеца, за периода от 01.02.2025 г. до 31.01.2026 г. цена за услуга „пренос ниско напрежение“ и реално дължимата за същия период цена за услугата „пренос средно напрежение“ за обект с абонатен номер ***, находящ се в град В., р-н П., к.к. „З. п.“, спирка „Ж.“, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 30.03.2026 г. до окончателното изплащане на задължението;

2. Иск с правно основание чл. 59, ал.1, предл. 1 ЗЗД, за осъждане на ответника "Е. С. " АД, ЕИК***, да заплати на ищеца „С. Б. Р - В.“ АД, ЕИК ***, сумата в размер на 1672,14 евро /след допуснато изменение на иска по реда на чл. 214 от ГПК, в посока неговото увеличаване/, представляваща стойност на сума с която ищецът е обеднял, а ответникът се е обогатил за сметка на ищеца, без правно основание, вследствие на ползването на притежавания от ищеца енергиен обект с диспечерско наименование ТП 691, за целите на преобразуването и преноса на ел. енергия до други потребители, за периода от 01.02.2025г. до 31.01.2026г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 30.03.2026 г. до окончателното изплащане на задължението;

В исковата молба се твърди, че ищецът „С. Б. Р - В.“ АД, е собственик на трансформаторен пост с диспечерско наименование ТП 691, неразделна част от същата сграда, в която е разположено седалище му ведно с намиращото се в него оборудване, служещо за преобразуване на доставяната до потребителите електроенергия от средно към ниско напрежение. Обстоятелствата относно собствеността н а трансформаторния пост са 1 разрешени с предходно воденото между страните производство по гр.д. № ****/**** г. по описа на Окръжен съд – град Варна, като е налице формирана СПН относно този факт.

Твърди, че посредством процесните съоръжения за присъединяване се осъществява захранването на самото лечебно заведение. Мястото на потребление е обозначено с клиентски номер № *** и кодов № ***. Заявява, че границата на собственост на електрическите съоръжения между него и ответника са клемите на проводниците от разпределителната мрежа на ответника при свързването им към ТП 691 на „СБР – В.“ АД, като в тази точка се предава владението на движимата вещ - ел.енергия и се осъществява нейната продажба. Нивото на напрежение е средно. СТИ следва да са монтирани на ниво средно напрежение. Консумацията в обекта се отчита с електромер, монтиран след процесния ТП на ниво ниско напрежение, поради което ответникът начислява „услуга пренос ниско напрежение“. В отношенията им обаче ответникът не притежава съоръжения в мястото на присъединяване, не извършва пренос на ел.енергия на ниско напрежение и не генерира подобни разходи. Счита, че след като фактически не предоставя подобна услуга на крайния клиент, то за ответника липсва основание да претендира възнаграждение по същата. На заплащане подлежи единствено реално изпълнявания пренос на ниво средно напрежение. Твърди, че за периода на потребление от 01.02.2025г. до 31.01.2026г. (периодът на издаване на фактурите е март 2025г. - февруари 2026г.), предмет на настоящата искова молба, заплатената цена за пренос НН възлиза общо на 5 403,04 евро. За същия времеви отрязък цената за пренос средно напрежение, съобразно отчетените киловати и определената от КЕВР за всеки ценови период стойност, се равнява общо на сумата от 2 005,38 евро. Разликата между реално дължимите и дефакто преведените на енергийното дружество парични средства е в размер на исковата претенция от 3 397,66 евро. Сумата подлежи на възстановяване от ответника като получена без правно основание. Твърди, че през процесния период ответното дружество използва трафопоста за целите на доставката на ел. енергия и до други клиенти. Действително, чл. 117, ал. 8 от ЗЕ дава възможност на оператора на разпределителната мрежа да използва чужди уредби за преноса на енергия до други потребители, но това следва да бъде извършено едва след задължително предварително сключване на договор за достъп с техния собственик или най-малкото по разпореждане на държавния регулатор. Твърди, че такова съглашение между страните липсва. Законодателят изрично е посочил, че и при двете хипотези ползването е винаги възмездно, като цената се определя съобразно приета от Комисията за енергийно и водно регулиране Методика за определяне на цените за предоставен достъп на преносното или разпределителното предприятие от потребители през собствените им уредби и/или съоръжения до други потребители за целите на преобразуването и преноса на ел. енергия, на преноса на топлинна енергия и на преноса на природен газ, приета от държавния регулатор с протокол № 27/04.02.2008г. Фактът на ползване на притежавания от ищеца енергиен обект е свързан със заплащане на съответната цена. Твърди, че е налице обедняване за него, за сметка на обогатяване на ответника като е налице връзка между обедняването и обогатяването.

В срока по чл. 131 от ГПК, е постъпил писмен отговор на исковата молба, подаден от "Е. С. " АД, ЕИК***, с който признава исковете. Счита, че дружеството не е дало повод за подаване на исковата молба и моли сторените по делото разноски да бъдат възложени в тежест на ищеца.

В открито съдебно заседание пред РС-В. ищецът – С. Б. Р - В.“ АД, чрез процесуалния си представител адв. П. М., поддържа предявените искове. Претендират се разноски.

В открито съдебно заседание пред РС-В. ответникът – "Е. С. " АД, чрез процесуалния си представител юрк. И. С., оспорва предявените искове. Претендират се разноски.

След съвкупна преценка на доказателствата по делото, съдът приема за установено от фактическа страна следното:

С отговора на исковата молба е направено признание на предявените искове по основание и по размер. В открито съдебно заседание е допуснато изменение на предявения иск с правно основание чл. 59 от ЗЗД в посока неговото увеличаване, на основание чл. 214 2 от ГПК, съобразно заключението на вещите лица по допуснатата комплексна съдебносчетоводна и техническа експертиза.

Между страните са водени предходни производства по предявени идентични искови претенции по чл. 55, ал.1, предл. 1 ЗЗД и чл. 59 от ЗЗД, но за различен период на потребление, по които са постановени решения в полза на ищеца.

Представени са фактури за електрическа енергия до клиент „СБР – В.“ АД, с адрес в град В., сп. „Ж.“, с клиентски номер ***, за периода от 13.03.2025г. до 24.02.2026г.

От заключението на вещите лица по извършената комплексна съдебно-счетоводна и техническа експертиза, което съдът кредитира като обективно, правдоподобно, неоспорено от страните и дадено от лица, притежаващи специални знания, се установява, че общият размер на дължимата от ответника цена за достъп до процесния енергиен обект и съоръжения за периода от 01.02.2025 г. до 31.01.2026 г., изчислен съобразно приетата от КЕВР Методика за определяне на цените за предоставен достъп на преносното или разпределителното предприятие от потребители през собствените им уреди и/или съоръжения до други потребители за целите на преобразуването преноса на ел.енергия, на преноса на топлинна енергия и на преноса на природен газ е 1 672,14 евро.

Въз основа на така установеното от фактическа страна, съдът достигна до следните правни изводи:

По иска с правно основание чл. 55 ЗЗД: всички факти са признати от страна на ответника, поради което искът следва да бъде уважен.

По иска с правно основание чл. 55 ЗЗД: налице е признание от ответника по отношение на основанието на иска и правнорелевантните факти свързани с него. По отношение на размера на вземането, същият се установява от заключението на вещите лица по приетата по делото комплексна съдебно техническа и счетоводна експертиза, поради което и вторият иск следва да бъде уважен.

По разноските:

С оглед изхода на спора право на разноски има единствено ищцовата страна.

Представен е списък с разноски по чл. 80 от ГПК, като се претендират разноски в размер на 202,77 евро за внесена държавна такса; 810 евро платено по банков път адвокатско възнаграждение и 608 евро платен депозит за вещи лица. Ответникът с поведението си е станал повод за завеждане на делото, тъй като не е заплатил процесните суми, поради което ищецът е подал исковата молба по делото, следователно не е налице хипотезата на чл. 78, ал. 2 от ГПК. Ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сумата в общ размер на 1620,77 евро, представляваща стойност на сторените в производството пред РС-Варна разноски.

Водим от горното, съдът

РЕШИ:

ОСЪЖДА, на основание чл. 55, ал.1, предл. 1 о т ЗЗД, "Е. С. " АД, ЕИК***, със седалище и адрес на управление в град В., бул. „В. В.“ № ***, В. Т. – Е, да заплати на „С. Б.

Р - В.“ АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление в град В., район П., к.к. „З. п.“, спирка „Ж.“, сумата в размер на 3397,66 евро /три хиляди триста деветдесет и седем евро и шестдесет и шест цента/, представляваща стойност на сума платена при липса на основание, представляваща разликата между платената от ищеца, за периода от 01.02.2025 г. до 31.01.2026 г. цена за услуга „пренос ниско напрежение“ и реално дължимата за същия период цена за услугата „пренос средно напрежение“ за обект с абонатен номер ***, находящ се в гр. В., р-н П., к.к. „З. п.“, спирка „Ж.“, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 30.03.2026 г. до окончателното изплащане на задължението;

3

ОСЪЖДА, на основание чл. 59, ал.1, предл. 1 о т ЗЗД, "Е. С." АД, ЕИК***, със седалище и адрес на управление в град В., бул. „В. В.“ № ***, В. Т. – Е, да заплати на „С. Б.

Р - В.“ АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление в град В., район П., к.к. „З. п.“, спирка „Ж.“, сумата в размер на 1672,14 евро /хиляда шестстотин седемдесет и две евро и четиринадесет цента, след допуснато изменение на иска по реда на чл. 214 от ГПК, в посока неговото увеличаване/, представляваща стойност на сума с която ищецът се е обеднил, а ответникът се е обогатил за сметка на ищеца, без правно основание, вследствие н а ползването на притежавания от ищеца енергиен обект с диспечерско наименование ТП 691, за целите на преобразуването и преноса на ел. енергия до други потребители, за периода от 01.02.2025г. до 31.01.2026г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 30.03.2026 г. до окончателното изплащане на задължението;

ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал.1 от ГПК, "Е. С. " АД, ЕИК***, със седалище и адрес на управление в град В., бул. „В. В.“ № ***, В. Т. – Е, да заплати на „С. Б. Р - В.“ АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление в град В., район П., к.к. „З. п.“, спирка „Ж.“, сумата в размер на 1620,77 евро /хиляда шестстотин и двадесет евро и седемдесет и седем цента/, представляваща стойност на сторените в производството пред РС-Варна разноски.

УКАЗВА на „Е. С. " АД, ЕИК***, със седалище и адрес на управление в град В., бул.

„В. В.“ № ***, В. Т. – Е, че може да заплати присъдените в полза на „С. Б. Р - В.“ АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление в град В., район П., к.к. „З. п.“, спирка „Ж.“, суми по следната банкова сметка – IBAN BG ***.