Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 667 от 11.12.2023, Окръжен съд - Благоевград

Съд
Окръжен съд - Благоевград
Дело
Въззивно гражданско дело 381/2023
Вид
Решение № 667
Подписан
11.12.2023
В сила
14.10.2024
Състав
Николай Грънчаров, Владимир Ковачев, Георги Янев

Цитирани разпоредби

  • чл. 12 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 172 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 262 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 263 ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 267 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 271 ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 290 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 380 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78 ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 38 ал.1 т. 2 · Закон за адвокатурата
  • чл. 137А · Закон за движението по пътищата
  • чл. 137б и 137в · Закон за движението по пътищата
  • чл. 137б и 137в · Закон за движението по пътищата
  • чл. 6 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 7 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 45, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 45, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 51 ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 52 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 84 ал. 3 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 380 · Кодекс за застраховането
  • чл. 398 ал.3 · Кодекс за застраховането
  • чл. 432 · Кодекс за застраховането
  • чл. 432 ал.1 · Кодекс за застраховането
  • чл. 432 ал. 1 и 2 · Кодекс за застраховането
  • чл. 496 · Кодекс за застраховането
  • чл. 496 ал. 1 · Кодекс за застраховането
  • чл. 497 · Кодекс за застраховането
  • чл. 498 ал. 3 · Кодекс за застраховането
  • чл. 128 · Наказателен кодекс
  • чл. 129 · Наказателен кодекс

РЕШЕНИЕ

№ 667 гр. Благоевград, 11.12.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ЧЕТВЪРТИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на осми юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Николай Грънчаров

Членове:

Владимир Ковачев

Георги Янев при участието на секретаря Герасим Ангушев като разгледа докладваното от Николай Грънчаров Въззивно гражданско дело № 20231200500381 по описа за 2023 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

Образувано въз основа на въззивна жалба от ЗАД „ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД, ЕИК 200299615, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Г.М. Димитров“ № 1, чрез юрк. А. С., срещу Решение № 226/22.10.2022г. по гр.д. № 137/22г. по описа на РС-*, в частта, с която е уважен предявеният от М. Т. Ш., чрез неговия законен представител Т. Т.

Ш., иск за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди за сумата над 2000лв., ведно със законната лихва считано от 18.10.2021г., до окончателното изплащане на дължимото.

С въззивната жалба срещу обжалваното решение е наведено оплакване за неправилност на обжалваното решение, поради нарушение на материалния закон и противоречие със събраните и приети по делото доказателства. Излагат се съображения, че присъденото обезщетение за неимуществени вреди, представляващи претърпени от ищеца болки и страдания, вследствие на причинените му телесни увреждания, в размер на 9000лв. е завишено, с оглед принципа за справедливост и постоянната съдебна практика. Излагат се съображения, че не е отчетен приноса на пострадалия, изразяващ се в неправилна или никаква употреба на предпазен колан в нарушение на ЗДвП. Твърди се, че решението е неправилно, тъй като обезщетение в размер на 9000лв. не съответства на обема, интензитета и продължителността на търпените вреди. Излагат се доводи, че въззивният съд следва да 1 отмени обжалваното решение на РС * в обжалваната му част, като определи разумно и реално дължимо обезщетение на пострадалия, компенсирайки действително претърпените болки и страдания, като се изразява становище, че обезщетение в общ размер на 3 300лв., от които са предварително заплатени от застрахователя на пострадалия 1 300лв., би съответствало на обществения критерии за справедливост, регламентиран от разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД.

Поради изложените съображения с жалбата, иска се от въззивния съд, да отмени решението на РС-*, в обжалваната му част, като неправилно и постановено в нарушение на материалния закон, като необосновано от събраните доказателства, и да постанови ново решение, с което да отхвърли предявения иск за неимуществени вреди за сумата над 2000лв., ведно със законната лихва, считано от 18.10.2021г. до окончателното й изплащане, ведно с присъждане на сторените разноски, съобразно изхода от делото.

В предвидения по чл. 263 ал.1 от ГПК двуседмичен срок, по делото е депозиран писмен отговор на въззивната жалба от М. Т. Ш., чрез пълномощника му адв. Т. П., с който се оспорва депозираната жалба и се иска от въззивния съд да остави същата без уважение.

Претендира се също така присъждане на сторените по делото разноски.

Писменият отговор е мотивиран с доводи за правилно и обосновано решение на първоинстанционния съд, доколкото съдът при определяне на размера на претендираното обезщетение за неимуществени вреди е съобразил, че пострадалият е изпаднал в тежко *, за дълъг период от време се е отделил от близки и приятели и се е затворил в себе си.

Поддържа се за търпени от пострадалия Ш. болки, негативни усещания и възприятия, нарушаване на ежедневния му ритъм в учебната сфера, за които е установено че се намират в причинно следствена връзка с настъпилото ПТП и за които пред първоинстанционния съд са събрани убедителни доказателства.

Поддържа се още с писмения отговор на въззивната жалба, че определения от съда размер на обезщетението за неимуществени вреди/9000лв./е изцяло съобразен с критериите за справедливост, прокламирани с разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД. Освен претърперите болки и страдания от пострадалия, продължителността и интензитета им, както и прогнозите за тяхното отшумяване, излагат се доводи че първоинстационният съд е предвидил съпровождащите увреждането емоционални травми на детето, както и икономическото положение в страната, към момента на настъпването на ПТП.

Поради изложените съображения, иска се от въззивния съд да остави без уважение въззивната жалба като неоснователна и да потвърди изцяло решението на РС *.

Съдът при проверката си в закрито заседание по реда на чл. 267 във вр. с чл. 262 ГПК намери подадената въззивна жалба за допустима, като подадени в срока за обжалване, от легитимирана страна, с правен интерес от обжалване. Същата отговаря на изискванията на закона и е редовна, като е насочена срещу съдебен акт на първоинстанционния съд, за който е изрично предвидена от закона възможност за инстанционен контрол от по- горната съдебна инстанция. С въззивната жалба не са направени доказателствени искания.

2

Писменият отговор от насрещната страна по въззивната жалба е своевременно депозиран пред съда, от надлежна страна, като изложените с него съображения следва да бъдат обсъдени от въззивния съд при постановяването на решението.

С писмени становища по делото, пълномощниците на страните поддържат доводите си, наведени с въззивната жалба и възраженията с писмения отговор на същата. Претендират разноски пред въззивната съдебна инстанция, съобразно представени списъци по чл. 80 от ГПК.

Съставът на ОС Благоеврад, след като обсъди доводите на страните и събраните доказателства в тяхната съвкупност и при оценката на същите по вътрешно убеждения и във вр. с чл. 12 от ГПК, съобрази следното:

Делото е образувано въз основа на предявен пред РС *, осъдителен иск с правно основание чл. 432 ал.1 от КЗ, предявен от М. Т. Ш., ЕГН **********, лично и със съгласието на баща си Т. Т. Ш., с който се иска да бъде постановено решение, с което да бъде осъдено ЗАД „ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД, ЕИК 200299615, със седалище и адрес на управление гр.

София, бул. Г.М.Димитров № 1, представлявано от Ж. С. К. и Б. Г. И., да заплати на М. Т.

Ш., ЕГН **********, чрез неговия баща и законен представител- Т. Т. Ш. сумата от 13 700лв., представляваща обезщетение за претърпените от него неимуществени вреди, настъпили вследствие на ПТП, настъпило на 06.04.2021г., ведно със законната лихва от 18.10.2021г.- датата на която изтича законоустановения три месечен срок на застрахователя за изплащане на задължението.

Твърди се от ищеца с ИМ, че на 06.04.2021г., около 16:10 часа на път ВIG-1091, на км 2+100,в посока с. Л.- с. Б., се е движел лек автомобил, м. „С.“, модел „Т.“ с рег. № *, управляван от М. Д. Ч.. При движението на автомобила, след десен завой, водачът губи контрол над управлението на автомобила, излиза от платното за движение и се блъска в дърво, след което се преобръща в дясно. Поддържа се, че в резултат на настъпилото ПТП, е пострадал пътник в лекия автомобил с рег. № *- ищеца по делото пред РС *- М. Т. Ш..

Сочи се с ИМ, че за удостоверяването на настъпилото ПТП е бил съставен Констативен протокол за ПТП с пострадали лица № 9 от 18.04.2021г., от полицай от РУП *, в който е отбелязано че пострадал от настъпилото ПТП на 06.04.2021г. е ищеца М. Т. Ш., който е получил увреждания- ***. Сочи се с ИМ, че ищеца М. Т. Ш. е бил прегледан в ЦСМП гр. *, където е откаран веднага след настъпилото ПТП и където са му извършени многобройни манипулации и изследвания. М. Т. Ш. е постъпил в болничното заведение за лечение и е бил изписан на 09.04.2021г.

Исковата претенция е основана на твърдения, изведени с ИМ пред първоинстанционния съд, за това че за период от няколко месеца ищеца е изпитвал болки в главата и трудно успявал да се концентрира. Поддържа се още от ищеца пред първоинстанционния съд, че вследствие на претърпените травми от настъпилото ПТП, М. Т. Ш. е търпял болки и страдания, не се е чувствал добре, нито физически нито емоционално. Твърди се с ИМ, че е изживял уплах и стрес, които са нарушили *. Поддържа се от ищцовата страна пред РС *, че след 3 катастрофата ищеца е изпитвал страх и притеснения всеки път, когато се налагало да се качи да се вози в автомобил. Така излагат се съображения, че ищецът М. Т. Ш. е бил лишен за дълго време от обичайния си детски живот, а преживеният шок и стрес вследствие на претърпяната злополука ще останат завинаги в съзнанието му.

Твърди се с ИМ пред състава на РС *, че за лек автомобил марка „С.", модел Т. с ДК № *, е имало сключен договор за застраховка „Гражданска отговорност” валиден към дата на ПТП, със ЗАД “Далл Богг: Живот и здраве“ АД, въз основа на полица № ВО/30/120003469871 с валидност от 20.12.2020г до 19.12.2021г. Поддържа се от ищцовата страна, че виновен за настъпването на ПТП е изцяло водача на застрахования лек автомобил, м. „С.“, модел „Т.“ с рег. № *, поради което застрахователя на същия отговаря за вредите, който виновния водач е причинил съгласно българското законодателство. Твърди се, че по повод настъпилото ПТП при ЗАД “Далл Богг: Живот и здраве“ АД, е била образувана щета № 0801-004082/2021-03, по която застрахователят ответнвик е определил и изплатил застрахователно обезщетение в размер на 1300лв. На увреденото лице, която сума според ищеца е крайно недостатъчна за репариране в пълна степен претърпени от процесното ПТП болки и страдания.

Предвид на изложеното иска се от РС * да уважи педявения осъдителен иск, като осъди ЗАД “Далл Богг: Живот и здраве“ АД, да за плати на пострадалия М. Т. Ш., сумата 13 700лв., чрез неговия законен представител Т. Т. Ш., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, в резултат на ПТП настъполо на 06.04.2021г., ведно със законната сума върху претендираната сума от датата 18.10.2921г., на която е изтекъл тримесечния законов срок за застрахователя за заплащане на дължимото обезщетение.

Претендират се и разноските пред районния съд, включително адвокатско възнаграждение по чл. 38 ал.1 т. 2 от ЗА.

Ответникът с писмен отговор на ИМ оспорва предявения иск, като навежда твърдения за неоснователност на същия. Оспорват се твърденията на ищцовата страна, че процесното ПТП е настъпило единствено по причина от действията на водача М. Ч., при управлението на лек автомобил „С.“, с рег. № *, както и твърденията че същото е осъществено само поради нарушение на правилата за движение от страна на водача М. Д. Ч.. Оспорва се от отвтетната страна твърдението че настъпилите увреждания за пострадалия М. Т. Ш., са в причинно следствена връзка с настъпилото ПТП на 06.04.2021г., като оспорват се и твърденията за техния морфологичен характер, за провеждане и естество на лечението и за неговата продължителност.

Оспорва се твърдението, че спрямо ищеца като самостоятелни увреждания са настъпили сочените в исковата молба: ***. Оспорва се от ответната страна, че за пострадалия са настъпили психологически последици от инцидента, доколкото няма доказателства по делото за посещаван специалист или проведено лечение в тази насока. Изцяло се оспорван с отговора на ИМ твърденията, че възстановителния период от травмите, настъпили за ищеца от процесния инцидент не е завършил, тъй като според него не са налични данни за продължаващо лечение, рехабилитация или друго, обозначаващо незавършило лечение, вкл. към момента на предявяването на иска пред съда. Поддържа се от ответната страна, че 4 съобразно представените медицински документи, установяващи здравния статус на М. Т. Ш. след ПТП, след проведеното лечение налице е благоприятен изход с подобрение, тъй като не са налични данни оздравителния срок да не е завършил, да са настъпили неблагоприятни последици с траен характер или друго, от което да следва извод за незавършено лечение.

Оспорват се от ответната страна пред РС * твърденията за настъпили в причинно-следствена връзка с механизма на транспортния инцидент неимуществени вреди за М. Т. Ш., както и техния интензитет и проявление, твърденията за периода, през който те са търпени, като се оспорва и твърдението за настъпване на такива вреди, които да обосновават размера на исковата претенция, който според ответната страна е изключително завишен, прекомерен и не кореспондиращ нито с естеството на травмите, нито с характеристиките на проведеното лечение и срока на възстановяване, нито с липсата на данни за последващо лечение или ексцес, от което се налага извод за настъпило в обичайния срок възстановяване, нито с причините и обстоятелствата при осъществяването на произшествието, вкл. и относимата към момента на възникването на ПТП съдебна практика на ВКС.