Решение № 222 от 18.12.2023, Апелативен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 222 гр. Пловдив, 18.12.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на шести декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Вера Ив. Иванова

Членове:

Емилия Ат. Брусева

Тодор Илк. Хаджиев при участието на секретаря Мила Д. Тошева в присъствието на прокурора Иван Хр. Перпелов като разгледа докладваното от Вера Ив. Иванова Въззивно гражданско дело № 20235000500537 по описа за 2023 година

Производството е въззивно по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Обжалвано е решение № 1085/21.07.2023 г., постановено по гр.д. № 402/2023 г. на ОС-Пловдив, в неговите части, с които П.-гр.С. е осъдена да заплати на С. Й. С. сумата 8 800 лв. като обезщетение по чл.2,ал.1,т.6 от ЗОДОВ за неимуществени вреди от изпълнение на наложеното му с присъда № 90 по НОХД №*** по описа на ОС-Пловдив за 2016 г., изменена с решение на Софийски апелативен съд по ВНОХД №****** г., влязла в сила на 9.08.2022 г., наказание „лишаване от свобода“ над определение срок от 5 години за времето от 27.06.2020 г. до 15.10.2020 г., както и сумата 10 лв.разноски за заплатена по производството ДТ, а на адвокат В. Л. С. да заплати сумата 775,50 лв.-адвокатско възнаграждение за оказана на ищеца по делото С. Й. С. безплатна правна помощ, и е отхвърлен искът за разликата до пълния претендиран размер от 80 000 лв.

Жалбоподателят П. моли решението да бъде отменено в частта му, с която П.-гр.С. е осъдена да заплати на С. Й. С. сумата 8 800 лв. – обезщетение 1 на неимуществени вреди, квалифицирани от съда по чл. 2,ал.1,т.6 от ЗОДОВ, както и сумата 10 лв. за платена за производството ДТ и сумата 775,50 лв. за разноски за адвокатско възнаграждение за оказана на ищеца безплатна правна помощ, като незаконосъобразно, неправилно по съображения, изложени в подадената на 27.07.2023 г. въззивна жалба, и да бъде намален размерът на присъденото обезщетение за неимуществени вреди.

Като ответник в производството пред окръжния съд оспорва предявения от ищеца С. Й. С. иск и моли той да бъде отхвърлен като неоснователен.

Ответникът по тази въззивна жалба С. Й. С. моли тя да бъде отхвърлена като неоснователна. Претендира за присъждане на разноски.

Жалбоподателят С. Й. С. моли решението да бъде отменено като незаконосъобразно, неправилно в частта му, с която предявеният от него иск за присъждане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди е отхвърлен за разликата над 8 800 лв. до пълния предявен размер от 80 000 лв., както и в частта му за разноските. Като ищец в производството пред окръжния съд предявява обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 2,ал.1, т.1,предл.последно от ЗОДОВ въввр. С чл.5,§1 от КЗПЧОС за осъждане на ответника да му заплати обезщетение за неимуществени вреди в размер на 80 000 лв. за претърпени негативни психически преживявания, душевни болки и страдания от това, че в нарушение на правилата и установените правни норми в националното и Европейското законодателство (ЕКПЧОС), които гарантират правото на свобода на всеки човек, ищецът е бил лишен от свобода за период повече от 2 години и 6 месеца, като към датата на влизане в сила на осъдителната присъда на наказателния съд на 9.08.2022 г., с която му е определено наказание от 5 години лишаване от свобода, той е изтърпял авансово наложеното му наказание (още преди да има влязла в сила присъда) и е бил лишен от свобода за период много по-дълъг от наложеното му наказание (като обезщетението е било претендирано и за търпени от ищеца неимуществени вреди от незаконно лишаване от свобода по време на воденото срещу ищеца С. наказателно производство по ДП № 155 по описа на отдел „К.“ при ОД на МВР-Пловдив за 2014 г., пр.пр.№1489 по описа на ОП-Пловдив за 2014 г., НОХД № **** по описа на ОС-Пловдив и НОХД № *** по описа на ОС-Пловдив за 2016 г., поради твърдяна продължителност на взетите спрямо ищеца мерки за 2 неотклонение „Задържане под стража“ и „Домашен арест“ над максимално допустимата такава по чл.63,ал.4 и чл.62,ал.7 от НПК, в която част претенцията е отхвърлена от окръжния съд и в тази част решението не е обжалвано). Претендира за присъждане на разноски.

Ответникът по тази въззивна жалба П. моли тя да бъде отхвърлена като неоснователна.

Пловдивският апелативен съд провери законосъобразността на обжалваното решение съобразно разпоредбата на чл. 269 от ГПК и във връзка с оплакванията и исканията на жалбоподателите, прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и намери за установено следното:

Безспорно е между страните, че срещу ищеца С. Й. С. е водено наказателно производство в периода от 13.01.2015 г. до 9.08.2022 г., приключило с влязла в сила на 9.08.2022 г. (с оглед постановеното решение № 110/9.08.2022 г. на ВКС по н.д. № 292/2022 г.) присъда № 90/25.10.2017 г. по НОХД № ***/2016 г. на ОС-Пловдив, изменена с решение № 286/16.08.2021 г. по ВНОХД № ****** г. на АС-С., с която му е наложено наказание 5 години лишаване от свобода.

С подадената на 8.02.2023 г. искова молба, уточнена само относно ответника по спора с молба от 20.03.2023 г., в началната част на която е посочено, че тя се подава на основание чл. 2,ал.1,т.1 и т.6 от ЗОДОВ, ищецът С. С. твърди, че в хода на воденото срещу него наказателно производство той е бил лишен от свобода с постоянна мярка „Задържане под стража“ в периода от 13.01.2015 г. до 26.10.2015 г., след което му наложена в периода 26.10.2015 г.-12.07.2016 г. мярка за неотклонение „Домашен арест“. Твърди, че с присъда № 90/25.10.2017 г. по НОХД № ***/2016 г. е бил признат за виновен и е осъден на 6 години „Лишаване от свобода“ и на същия ден 25.10.2017 г. е бил отново задържан под стража и приведен в З. в гр., където без влязла в сила присъда е престоял до 15.10.2020 г., когато е освободен при наложена му мярка за неотклонение „Парична гаранция“. Твърди, че с решение №286/16.08.2021 г. по ВНОХД № ****** г. на АС-С. въззивният съд намалява наложеното му наказание от 6 години на 5 години „Лишаване от свобода“, което решение е потвърдено с решение № 110/9.08.2022 г. на ВКС, на която дата присъдата влиза в сила. Твърди, че поради факта, че към тази дата е 3 установено, че той е изтърпял авансово наложеното му наказание „Лишаване от свобода“ за срок от 5 години, той не е задържан повече. Твърди, че от справка от Затвора-Пловдив е установено, че той е изтърпял наложеното му наказание авансово, още преди да има влязла в сила присъда, както и че е бил лишен от свобода за период много по-дълъг от наложеното му наказание.

Твърди, че той е бил лишен от свобода от 13.01.2015 г. до 26.10.2015 г. с мярка за неотклонение „Задържане под стража“ (9 месеца и 13 дни), от 26.10.2015 г. до 12.07.2016 г. с мярка за неотклонение „Домашен арест“ и от 25.10.2017 г. до 15.10.2020 г. с повторна мярка за неотклонение „Задържане под стража“ по същото обвинение при постановената присъда на ОС-Пловдив по НОХД № ***/2016 г., която е била обжалвана и не е била влязла в сила, при което така в З. в гр. той престоява лишен от свобода 35 месеца и 20 дни с мярка за неотклонение, която за неговото обвинение не би могла да бъде подълга от период за 8 месеца, поради което той е бил незаконосъобразно лишен от свобода с 27 месеца и 20 дни повече. Заявява, че наред с описаните нарушения на правото му на свобода в З. в гр. той е принуден да полага труд без да има влязла в сила присъда, което е грубо нарушение на чл. 77 от ЗИНЗС. Твърди, че наложеното му наказание „Лишаване от свобода“ за срок от 5 години е приспаднато с времето, през което е полагал труд в З. в гр..

Твърди, че при пресмятане на времето, в което е бил лишен от свобода незаконосъобразно, се установява, че той, наред с останалите нарушения, е бил задържан в грубо нарушение на националното законодателство и ЕКПЧОС повече от 2 години и 6 месеца. Затова моли да бъде осъдена П. за това, че в нарушение на правилата и установените правни норми в националното и Европейското законодателство, които гарантират правото на свобода на всеки човек, той е бил лишен от свобода за период повече от 2 години и 6 месеца, през който период е търпял сериозни по трайност и интензитет неимуществени вреди, изразяващи се в негативни психически преживявания, душевни болки и страдания, да му заплати обезщетение на основание чл. 52 от ЗЗД в размер на 80 000 лв.

С подадения на 29.03.2023 г. писмен отговор от страна на ответника по делото П. претенцията се оспорва като неоснователна, както по основание, така и по размер. Заявено е, че така предявеният иск и на двете посочени в него основания се явява неоснователен, тъй като наведените от ищеца твърдения не покриват хипотезите на чл. 2,ал.1,т.1 и т.6 от ЗОДОВ така, както 4 искът е предявен. Заявено е, че основанието на чл.2,ал.1,т.1 от ЗОДОВ касае вреди, причинени от незаконосъобразни актове и действия на П., причинени в резултат на изпълнението от този орган на мерки за неотклонение „Задържане под стража“ и „Домашен арест“ извън предвидените параметри на закона, но само тогава, когато това е станало след отмяна на посочените мерки за неотклонение, в случая такива обстоятелства по процесното наказателно производство по НОХД № ***/2016 г. на ОС-Пловдив в съдебната и досъдебната му фаза не са налице. Заявено е, че осеммесечният срок на действие на мярката за неотклонение „Задържане под стража“ касае единствено и само досъдебната фаза на процеса съгласно чл.63,ал.4 от НПК и в настоящия случай този срок на задържане е бил стриктно спазен от наблюдаващата прокуратура. Заявено е, че в съдебната фаза на процеса със съдебно определение от 26.10.2015 г. на ОС-Пловдив мярката е изменена в „Домашен арест“, каквато тя е била до повторното внасяне на делото в съда на 22.02.2016 г., поради което не е нарушен от П. осеммесечният преклузивен срок по чл. 63,ал.4 от НПК и не е налице задържане или домашен арест извън сроковете по НПК, още по-малко при хипотезата на чл.2,ал.1,т.1 от ЗОДОВ, а именно при отменени такива мерки лицето да е продължило да бъде задържано без основание. Заявено е, че твърдяният като „надлежан“ период на мярката с повече от месец не попада в хипотезата на чл.63,ал.4 от НПК и касае период, когато делото е вече в съда, т.е. незаконно задържане в случая няма, няма и незаконен домашен арест. Възразява се, че абсолютна неоснователност е налице и по отношение на частта на исковата претенция по чл.2,ал.1,т.6 от ЗОДОВ, касаеща изпълнение на наказание от страна на П. над постановения от съда размер или в нарушение на този размер. Заявено е, че в случая изпълняващият присъдата прокурор веднага след получаването на данните за изтърпяната част от наказанието, приспадната по реда на чл.

59,ал.2 от НК и чрез полагане на труд в затвора, отразени в писмо на началника на З. - гр. П. № ***** г., с писмо от 11.08.2022 г., получено в Дирекция „Охрана“ на същата дата, е указал на началника на Областно звено „Охрана“-Пловдив при МП наказанието да не бъде привеждано в изпълнение, тъй като същото е изтърпяно чрез зачитане на търпените МНО „Задържане под стража“ и „Домашен арест“ и приспаднато с труд. Заявено е, че с оглед на тези обстоятелства няма надлежаване при изтърпяване на наказанието „Лишаване от свобода“ и съответни незаконни действия на П., попадащи в 5 основанията на чл. 2,ал.1,т.6 от ЗОДОВ.

С обжалваното съдебно решение окръжният съд приема, на първо място, че в случая се претендира присъждане на едно общо обезщетение за вреди както от лишаване от свобода в нарушение на чл.5,§1,б.“с“ от Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи, съставена в Рим на 4.11.1950 г., което право произтича от чл.2,ал.1,т.1 от ЗОДОВ, така и от изпълнение на наложено наказание над определения срок, което право произтича от чл.2,ал.1,т.6 от ЗОДОВ. Съдът посочва, че в чл.2,ал.1,т.1 от ЗОДОВ в настоящата му редакция, след изменението със ЗИДЗОДОВ, обнародвано в ДВ, бр.98/11.12.2012 г., е предвидено, че за Държавата чрез процесуалния й субституент П. възниква обективна отговорност за вреди не само когато задържането под стража е отменено, но и тогава, когато без то да е отменено, задържането под стража е в нарушение на чл.5,§1 от КЗПЧОС.