Решение № 439 от 09.01.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 439 гр. София, 09.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 25 СЪСТАВ, в публично заседание на девети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ЦВЕТИНА В. КОСТАДИНОВА при участието на секретаря ЙОАНА П. ПЪРВАНОВА като разгледа докладваното от ЦВЕТИНА В. КОСТАДИНОВА Гражданско дело № 20241110140088 по описа за 2024 година

Производството е образувано въз основа на подадена от „Топлофикация София“ ЕАД срещу М. А. П. и Г. И. Г. искова молба.

Ищецът твърди, че ответниците са клиенти на топлинна енергия за битови нужди за процесния период и имот в качеството им на собственици на следния топлоснабден имот, находящ се на адрес: ***, аб. №327601. Твърди, че съгласно чл.150 ал.1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия. Излага, че ответниците не били упражнили правата си по чл.150 ал.3 от ЗЕ и спрямо тях са влезли в сила ОУ. Поддържа, че за процесния период в сила са били ОУ, одобрени с Решение от 2016г. на ДКЕВР, в сила от 10.07.2016г., съгласно които ответниците били задължени да заплащат сумите по фактурите в 45-дневен срок, като лихва се начислявала само върху вземанията по общи фактури. Сочи, че в сградата се извършвала услугата дялово разпределение съгласно чл.139 ЗЕ. Твърди, че ответниците са използвали доставяната от дружеството топлинна енергия през процесния период, както и дялово разпределение и не били погасили задълженията си. Въз основа на изложеното отправя искане към съда за уважаване на предявените искове. Претендира разноски.

В срока по чл.131, ал.1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответниците, с който оспорват предявените искове по основание и размер. Твърдят, че живущите на петия етаж в процесната сграда /в апартаменти №13 и №14/ били ремонтирали помещенията на шестия мансарден етаж и ги били усвоили като 1 жилищни. Сочат, че в мансардния етаж на процесния вход има монтирани отоплителни тела и разпределители, които се отчитат ежегодно след края на отоплителния сезон. Заявяват, че за тях не са откривани отделни партиди, а радиаторите с уредите за дялово разпределение са включени към партидите на съответните апартаменти, към които принадлежат. Поддържат, че сумите за топлинна енергия за новопостроените обеми се разпределят не само на собствениците, а на всички абонати в сградата, пропорционално на отопляемите им обеми по проект. С оглед на изложеното считат, че ищецът е доставил много по-малко от претендираното количество топлинна енергия. Оспорват претенцията за обезщетение за забава, тъй като нито една от представените към исковата молба обобщени фактури за процесния период не е била издадена към момента на изтичане на 45-дневния срок за плащане на задълженията по изравнителните сметки за процесния период. Твърдят, че изравнителните сметки не им били връчени, нито били представени доказателства да е изтекъл срокът за подаване на възражения срещу тях. Считат, че не са изпаднали в забава за заплащане на услугата „дялово разпределение“, тъй като не са получили адресирана до тях покана. Релевират възражение за изтекла погасителна давност.

Сочат, че от 2022г. нито те, нито съседите от процесния вход, не получавали фактури от „Топлофикация София“ ЕАД. Твърдят, че през април 2023г. подали заявление до ищеца с искане да им бъдат изпращани хартиени фактури, което останало неудовлетворено. Оспорват размера на претендираното от ищеца юрисконсултското възнаграждение. Считат предявените искове за неоснователни, поради което молят същите да бъдат отхвърлени. Претендират разноски.

Третото лице- помагач на страната на ищеца- „Далсия“ ООД /конституирано на мястото на „Далсия Елвеко“ ООД в качеството му на негов правоприемник/, не е взело становище по основателността на предявените искове.

Съдът, като съобрази становищата на страните и обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявени по реда на чл.422, ал.1 ГПК са установителни искове с правно основание чл.79, ал.1 ЗЗД вр. чл.153, ал.1 ЗЕ и чл.86 ЗЗД от „Топлофикация София” ЕАД срещу М. А. П. и Г. И. Г. за признаване за установено, че дължат при условията на разделност при равни квоти по 1/2 следните суми: сумата от 1 435,42 лева, представляваща цена на доставена топлинна енергия от 01.05.2021г. до 30.04.2023г. в топлоснабден имот, находящ се на адрес: ***, аб.№327601, ведно със законната лихва за периода от 12.04.2024г. до изплащане на вземането, сумата от 180,14 лева, представляваща мораторна лихва за периода от 15.09.2022г. до 14.03.2024г., сумата от 55,92 лева, представляваща цена на услугата дялово разпределение за периода от 01.05.2021г. до 30.04.2023г., ведно със законната лихва за периода от 12.04.2024г. до 2 изплащане на вземането, сумата от 11,28 лева, представляваща мораторна лихва върху цената на услугата дялово разпределение за периода от 16.07.2021г. до 14.03.2024г., за които вземания е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК от 24.04.2024г. по ч.гр.д. № 22327/2024г. по описа на СРС, 25 състав.

За да бъдат същите основателни, в доказателствената тежест на ищеца е да установи, при условията на пълно и главно доказване, възникването на облигационно отношение по договор за продажба между него и ответниците, по силата на което е доставил топлинна енергия в твърдените количества и за ответниците е възникнало задължение за плащане на уговорената цена в претендирания размер, както и изпадането на ответниците в забава, съответно размера на дължимото обезщетение за забава.

В доказателствена тежест на ответниците е да докажат възраженията си, както и при установяване на горните факти да докажат погасяване на дълга Във връзка с установяването на първата от посочените по-горе предпоставки за уважаване на исковете, а именно възникването на облигационно отношение по договор за продажба на топлинна енергия, следва бъде взето предвид, че съгласно чл.153, ал.1 ЗЕ /изм. - ДВ, бр. 54 от 2012г., в сила от 17.07.2012г./ всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл.140, ал.1, т.2 ЗЕ на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната наредба по чл.36, ал.3 ЗЕ. В §1, т. 2а от ДР на ЗЕ /приложима редакция след 17.07.2012г./ е посочено, че „битов клиент“ е клиент, който купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за собствени битови нужди. Така очертаният кръг от лица се допълва с разясненията, дадени с Тълкувателно решение №2/17.05.2018г. по тълк. д. №2/2017г. по описа на ОСГК на ВКС, според които клиенти на топлинна енергия за битови нужди могат да бъдат и правни субекти, различни от посочените в чл.153, ал.1 ЗЕ, ако ползват топлоснабдения имот със съгласието на собственика, съответно - на носителя на вещното право на ползване, за собствени битови нужди и същевременно са сключили договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за този имот при публично известните общи условия с топлопреносното предприятие. В тази хипотеза третото ползващо имота лице придобива качеството „клиент“ на топлинна енергия за битови нужди и като страна по договора за доставка на топлинна енергия дължи цената на топлопреносното предприятие. Сключването на договора с третото лице следва да бъде доказано, като допустими са всички доказателствени средства, предвидени в ГПК.

3

В случая с приетия за окончателен по делото доклад съдът на основание чл.146, ал.1, т.3 ГПК е обявил за безспорно и ненуждаещо се от доказване между страните, че същите са били собственици на процесния имот през процесния период. Посоченото обстоятелство се установява и от представения по делото Нотариален акт за продажба №164, том I, рег. №2205, дело №123 от 2017г. по описа на нотариус рег. №002 в НК, с който Ю.Д. и Д.Д. са прехвърлили на ответниците по делото М. А. П. и Г. И. Г. собствеността върху процесния топлоснабден имот, а именно- апартамент №7, находящ се в ***. Предвид изложеното по-горе, с придобиването на собствеността върху процесния имот същите са станали клиенти на топлинна енергия по смисъла на §1, т.2а от ДР на ЗЕ. Обстоятелството, че Г. И. Г. е подал на 19.10.2017г. молбадекларация до „Топлофикация София“ ЕАД за откриване на партида на негово име не обуславя извод, че облигационното правоотношение за доставка на топлинна енергия в процесния имот е възникнало единствено с него, респ. че само той дължи цената на доставената топлинна енергия за цялото жилище, тъй като същият няма качеството на „трето ползващо лице“ съгласно разясненията, дадени с Тълкувателно решение №2/17.05.2018г. по тълк. д. №2/2017г. по описа на ОСГК на ВКС. В случая не е приложимо по аналогия и даденото в тълкувателния акт разрешение относно лицето, което дължи цената на доставената топлинна енергия за битови нужди до топлоснабден имот – жилище, притежавано в режим на СИО, при предоставянето му след развода със съдебно решение за ползване на единия от бившите съпрузи, тъй като същото касае различна хипотеза. В случая не са ангажирани никакви доказателства, от които да се установява, че през процесния период ответницата е била във фактическа раздяла със съпруга си, с оглед на което съдът приема, че потребители на топлинна енергия се явяват и двамата съпрузи.

На следващо място, от представените по делото писмени доказателства се установява, че процесният имот е топлоснабден и консумираната в него топлинна енергия е отчитана от третото лице- помагач на страната на ищеца- „Далсия“ ООД.

Във връзка с извършваната от ищеца доставка на топлинна енергия е прието заключение на съдебно-техническа експертиза /“СТЕ“/, от което се установява, че исковият период съвпада със следните два отчетни периода- м.05.2021г. - м.04.2022г. и м.05.2022г.- м.04.2023г., за които фирмата за дялово разпределение е изготвила две индивидуални справки за потребена топлинна енергия. Отбелязано е, че за отопление на имота е разпределяна топлинна енергия по отчет на 3 бр. ИРРО /индивидуални разпределители на разходите за отопление/, за сградна инсталация- от припадащия се дял на имота, за общите части- пропорционално на отопляемия обем на имота, а за битово горещо водоснабдяване - по отчет на един узаконен водомер. Посочено е, че монтираният в абонатната станция на процесния адрес топломер е преминавал метрологични проверки през две години, като технологичните разходи на абонатната станция са приспаднати от ежемесечните отчети на общия топломер. Отбелязано е, че 4 сумите за потребена топлинна енергия в имота за процесния период са начислени в съответствие с действащата нормативна уредба, а именно- на месечни вноски, определени по прогнозно потребление в размер на 455,43 лева за периода от 05.2021г. до 04.2022г. и изравнителна вноска за доплащане в размер на 300,59 лева, съответно прогнозно потребление в размер на 815,17 лева за периода от 05.2022г. до 04.2023г. и изравнителна вноска за връщане в размер на 108,35 лева или общо 1 462,83 лева. В проведеното на 09.10.2025г. открито съдебно заседание вещото лице е уточнило, че разпределената за процесния имот топлинна енергия за сградната инсталация за периода 2021г.- 2022г. е в размер на 165,99 лева, а за периода 2022г.-2023г. същата е в размер на 170,97 лева.

Във връзка с поставени от ответниците въпроси е допуснато изготвяне на допълнителна съдебно-техническа експертиза. Съгласно направените на място от вещото лице констатации процесният бл. №100 има три входа с 14 апартамента във всеки от тях. Същият има двускатен покрив, като над таванската плоча на ет.5 е налице междинно въздушно пространство, което е неотопляемо по проект. Вещото лице е посочило, че на двускатния покрив, в участъка над стълбищната площадка, над ап.

№13 и №14, е извършено конструктивно изменение, вследствие на което са създадени условия за оформяне на жилище. Отбелязало е, че това новопостроено жилищно помещение съгласно бланките с отчетите на топлинните разпределители от ФДР е приобщено като потребление на топлинна енергия, към ап. №13, със забележка: