Решение № 13964 от 13.07.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 13964 гр. С., 13.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 90 СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ВАЛЕНТИН Т. БОРИСОВ при участието на секретаря НЕЛИ М. ШАРКОВА като разгледа докладваното от ВАЛЕНТИН Т. БОРИСОВ Гражданско дело № 20251110148025 по описа за 2025 година

Производството е образувано по исково молба, депозирана от С. П. И., ЕГН ********** срещу Е. Р. С., ЕГН ********** и Г. Р. С., ЕГН **********, в която са предявени обективно и субективно съединени положителни установителни искове с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК за признаване за установено по отношение на ответниците, че С. П. И. е собственик по наследство на 1/24 ид.ч. от поземлен имот с идентификатор **********, съгласно КККР на ************, находящ се в **********, с площ от 608 кв.м., трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: незастроен имот за жилищни нужди, стар идентификатор: няма, номер по предходен план: 338, квартал 9, при съседи: *******, *********, ********, *********, *************, ***********, както и искане по чл. 537, ал. 2 ГПК за отмяна на Констативен нотариален акт за собственост върху недвижим имот, придобит по давност № 21, том I, рег. № 274, дело № 20/14.02.2025 г. на нот. Н.Д., рег. № 329 на регистъра на НК, вписан в Службата по вписванията – гр. С. под № 97, том XXIII, вх. № 10600, дело № 7764/14.02.2025 г. по отношение на 1/24 ид.ч. от поземлен имот с идентификатор **********.

Ищецът твърди, че целият имот е придобит от неговия прадядо А.Г.А., роден на ********* г. и починал на ******** г., въз основа на проведено производство по съдебна делба № 159, том 2 от 13.07.1956 г. на СНС, от който процесния недвижим имот бил част. Сочи, че впоследствие 1/6 ид.ч. от имота е преминала в наследство на Ф.А. – син на А.Г.А., и след смъртта му е раздЕ. на неговите 4 деца, едно от които твърди, че е неговата майка Р.Ф. И.а, след чиято смърт именно той придобил по наследство процесната 1/24 ид.ч. Сочи, че от придобИ.е на ид.ч. не е престанал да се интересува от имота, като през 1

2018 г. подал заявление до СГКК – гр. С. за внасяне на промени в кадастралния регистър на недвижимите имоти по отношение на недвижими имоти с идентификатор ********** и *********. Твърди, че бил изненадан, когато с писмо с изх. № 24-42911-10.09.2025 г. на Началника на СГКК – гр. С. научил, че по заявление на А.Н. С.а, съсобственик в имота, починала на ********* г. и наследодателка на ответниците, същата била посочена като единствен собственик на целия имот на основание нотариален акт за собственост на недвижим имот, придобит по давност. Сочи, че в периода от придобИ.е на съсобствеността върху процесната 1/24 ид.ч. до момента на депозиране на исковата молба, имотът не бил ограждан и ползван изключително от никой от наследниците на А.Г.А.. Твърди, че наследодателката на ответниците не е манифестирала намерението си да свои общата вещ по никакъв начин спрямо останалите съсобственици. С оглед на това моли искът да бъде уважен, както и да бъде отменен Констативен нотариален акт за собственост върху недвижим имот, придобит по давност № 21, том I, рег. № 274, дело № 20/14.02.2025 г. на нот. Н.Д., рег. № 329 на регистъра на НК. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил общ отговор на исковата молба от двамата ответници, в който исковете се оспорват като неоснователни. Не оспорват, че процесния имот първоначално е бил собственост на общия наследодател А.Г.А., починал през ****** г. Оспорват ищеца да е собственик на ид.ч. от имота, доколкото вещното право било изгубено вследствие на изтекла в полза на общата им наследодателка – А.Н. С.а, придобивна давност.

Оспорват, че С.а е била само държател на имота, като твърдят, че същата е упражнявала явно, непрекъснато и необезпокоявано владение върху целия имот повече от 20 години. Оспорват, че с предприетите административни действия от страна на ищеца през 2018 г. давността била прекъсната. Молят исковете да бъдат отхвърлени. Претендират разноски.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установено следното от фактическа страна:

По делото е представен протокол за съдебна делба № 159, том 2 от 13.07.1956 г. на СНС. Със скица на общински народен съвет Б., комисия по ТСУ № АП – 94-Н-126на парцел VIII-338 и IX – 338, кв. 9 по регулационния план на кв. В., одобрен със заповед № 310 от 12.07.1976 г., се установява, че парцелът е собственост на наследниците на А.Г.А. съгласно протокол по гр.д.

№ 1138 с вх. Рег. № 159, т. 2 от 13.07.1956 г. и удостоверение за наследници № 5864 от 20.11.****** г.

Съгласно удостоверение за пълна или частична идентичност на поземлен имот ********** се установява, че имотът е частично идентичен с УПИ IX338, кв. 9, от действащия регулационен план на местност „кв. В.“, одобрен със заповед № 310 от 12.07.1976 г. на гл. архитект на гр. С., частично идентичен с бивш имот № 274 от архивен план на село В.. ПИ ********** с площ от 608 кв.м. попада изцяло в бивш имот 274 (целия с площ 1215 кв.м.), както и частично идентичен с бивш имот № 338 от стар кадастрален план от 1961 г. на с. В., като ПИ ********** с площ от 608 кв.м. попада изцяло в бивш имот 338 2

(целия с площ 1302 кв.м.). Към удостоверението е приложена комбинирана скица за пълна или частична идентичност.

От приложено удостоверение за наследници с изх. № РБН22-ГР94-4002 от 22.12.2022 г. се установява, че след смъртта на А.Г.А. оставил шестима наследници по закон – Г.А.М., един от чийто наследници е А.Н. С.а, Л.А.М., Д.А.П., Ц.А.М., Н.А.Л. и Ф.А., един от чийто наследници е Р.Ф. И.а.

От удостоверение за наследници № 21 от 11.04.2005 г. на Р.Ф. И.а се установява, че след смъртта си е оставила един наследник по закон – син С. П.

И., ищец по настоящото дело.

С писмо с изх. № 24-42911-10.09.2025 г. от АГКК наследниците на А.Г.А. са уведомени, че във връзка със заявление от 08.08.2025 г., подадено то Е. Р. С. и представени документи, е извършено изменение на данни в кадастралния регистър на недвижимите имоти (КРНИ) за поземлен имот с идентификатор ********** с административен адрес: гр. С., район Б., ул. *********, съгласно което като собственик на имота е записана А.Н. С.а съгласно нотариален акт за собственост на недвижим имот придобит по давност № 97, том XXIII, рег.

10600, дело 7764 от 14.02.2025 г., вписан в Службата по вписвания.

По делото е представено копие от нотариално дело по Констативен нотариален акт за собственост върху недвижим имот, придобит по давност № 21, том I, рег. № 274, дело № 20/2025 г., на нот. Н.Д., район на действие – СРС, вписана под № 329 на НК, съгласно който на 14.02.2025 г. А.Н. С.а е призната за собственик на ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор ********** по КККР на гр. Б., *********, област С., с адрес: гр. Б., район Б., ул. *********, с площ по кадастрална скица: 608 кв.м., ведно с протокол за разпит на свидетели по нот. дело № 20/2025 г. и Постановление на нотариуса.

Въз основа анализа на представените доказателства и твърденията на страните, настоящият съдебен състав приема следните изводи от правна страна:

Съдът е сезиран с иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, за признаване за установено по отношение на ответниците, че С. П. И. е собственик на 1/24 ид.ч. от ПИ с идентификатор **********, придобити на основание наследствено правоотношение.

По така предявения иск в тежест на ищеца е да докаже при условията на пълно и главно доказване, че е собственик на процесната 1/24 ид.ч. от недвижимия имот на наведеното в исковата молба основание – придобИ.е въз основа на възникнало наследствено правоотношение с предходен собственик на имота, както и че ответниците оспорват собствеността му, т.е. наличието на правен интерес от предявяване на иска.

Ответниците следва да докажат възраженията си срещу предявените искове и фактите, на които основават изгодни за себе си последици, а именно, че А.Н.

С.а е тяхна обща наследодателка, която е придобила имота въз основа на изтекла в нейна полза придобивна давност, като докажат: упражняваната от нея фактическа власт върху 1/24 ид.ч от имота непрекъснато, необезпокоявано и явно за твърдения период от време; манифестиране на намерението на наследодателката им за своене на процесния недвижим имот.

3

С доклада на делото, обективиран в определение от 14.01.2026 г., са отделени като безспорни и ненуждаещи се от доказване обстоятелствата, че поземлен имот с **********по КККР на гр. Б., находящ се на ул. ********* е бил собственост на общия наследодател на страните А.Г.А.; че А.Н. С.а се е снабдила с Констативен нотариален акт за придобИ.е по давност на процесния недвижим имот, както и че същата е починала, оставяйки като наследници двамата ответници.

Съгласно чл. 77 ЗС правото на собственост се придобива чрез правна сделка, по давност или по други начини, определени в закона. В случая ищецът твърди, че е придобил 1/24 ид.ч. от процесния имот въз основа наследствено правоотношение съгласно чл. 5, ал. 1 ЗН – тоест по друг начин, определен в закона. По своята същност наследството представлява съвкупност от всички наследими имуществени права и задължения на починалото физическо лице към момента на смъртта му.

По делото е безспорно, че поземлен имот с идентификатор ********** по КККР на гр. Б., находящ се на ул. *********, е бил собственост на А.Г.А., който е общ наследодател на страните, на основание съдебна делба. Съгласно приложеното удостоверение за наследници, след смъртта си А.А. е оставил шест наследници по закон – своите дъщери Г.А.М., Л.А.М., Д.А.П., Ц.А.М., Н.А.Л. и сина си Ф.А.. Съгласно чл. 5, ал. 1 ЗН децата на починалия наследяват по равни части, с оглед на което всеки от наследниците му е придобил по наследство 1/6 ид.ч. от процесния имот. След смъртта си Ф.А. оставил четирима наследници по закон, поради което придобитата от него 1/6 ид.ч. от процесния имот била наследена от П.Ф.А., Р.Ф. И.а, С. Ф. Г.ева и Л. Ф.

М., като всеки от тях придобил по наследство 1/24 ид.ч. от имота. Предвид обстоятелството, че ищецът е единствен наследник на Р.Ф. И.а, което се установи от удостоверение за наследници с изх. № РБН22-ГР94-4002 от 22.12.2022 г. на А.Г.А. и удостоверение за наследници № 21 от 11.04.2005 г. на Р.Ф. И.а, то същият е придобил 1/24 ид.ч. от поземлен имот с идентификатор ********** по КККР на гр. Б., находящ се на ул. *********, по силата на наследствено правоприемство.

Наведено е възражение от ответниците за изтекла придобивна давност в полза на общата им наследодателка – А.Н. С.а. Придобивната давност е способ за придобИ.е на право на собственост и други вещни права върху чужда вещ чрез фактическо упражняване на тези права в продължение на определен от закона период от време. Нормативната уредба е в глава VIII ЗС, наименувана “придобИ.е и изгубване на вещни права” в разпоредбите на чл. 79 – чл. 86 ЗС. Уредена е от законодателя като оригинерен способ за придобИ.е на вещни права. Нормата на чл. 79 ЗС регламентира фактическия състав на придобивната давност при недобросъвестно владение, включващ следните елементи: 1) упражняване на фактическата власт върху вещта, която владелецът държи като своя лично или чрез другиго и 2) изтичането на определен в закона период от време.

Фактическото състояние владение по чл. 68 ЗС, различно от правомощието владение като част от съдържанието на правото на собственост, се характеризира с два основни признака: обективен – упражняване на 4 фактическа власт върху вещта (corpus) и субективен – намерението да се държи вещта като своя (animus domini). При държането фактическата власт се упражнява за друг, като държателят няма намерение да свои вещта. За да започне да тече установеният в закона срок на придобивната давност, абсолютна предпоставка е да се установи началният момент на установяване на владението върху процесната вещ от страна на наследодателката на ответниците – А.Н. С.а. Владението следва да е било 1) постоянно, 2) непрекъснато – да не е прекъсвано за период по-дълъг от 6 месеца (чл. 81 ЗС), като не е необходимо да се установява, че владението е продължило през целия период, достатъчно е да се докаже, че владелецът е владял в различни времена, от което до доказване на противното се предполага, че е владял и в промеждутъка; 3) несъмнено – да няма съмнение, че владелецът държи вещта, както и за това, че я държи за себе си, като намерението да държи вещта за себе си трябва да е изразено по ясен начин, който не буди съмнение за отричане на чуждата власт по отношение на вещта и не допуска чужди действия; 4) спокойно и 5) явно – фактическата власт да се упражнява така, че всеки заинтересован да може да научи за това, т.е. да не е установено по скрит начин, тайно от предишния владелец.