Решение № 4879 от 14.07.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 4879 гр. София, 14.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-25 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: А. Ангелов при участието на секретаря К.ка Анг. Илиева като разгледа докладваното от А. Ангелов Гражданско дело №

20211100108822 по описа за 2021 година

Предявен e иск с правно основание чл. 240, ал. 1 ЗЗД, както и евентуален иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД.

Ищецът А. А. твърди, че по сключен между страните договор за заем е превел по банковата сметка на ответника К. К. сумата от общо 23 500 евро с два превода от 22.11.2018 г. и от 12.12.2018 г., като ответникът се е задължил да върне посочената сума до 31.12.2018 г.

Тъй като ответникът не е върнал цялата процесната сума, а на 08.01.2021 г. е погасил само 4 000 лв. от задължението си, ищецът иска ответникът да му заплати останалата част от сумата, а именно 21 454,82 евро, заедно със законната лихва върху нея от 12.07.2021 г. до окончателното изплащане. При евентуалност, в случай че не бъде установено наличието на договор за заем между страните, ищецът иска ответникът да му заплати сумата от 21 454,82 евро като дадена без основание. Претендира разноски по делото.

Ответникът К. К. оспорва исковете. Не оспорва, че е получил от ищеца процесната сума от общо 23 500 евро. Твърди обаче, че сумата е получена от ищеца не като заем, а за да закупи ответникът за сметка на ищеца от „Йойо кеш инвестмънт Джей Ес Кей“ ЕООД токени за криптовалута, която към този момент е предстояло да бъде пусната на пазара.

Ответникът твърди, че е закупил поисканите от ищеца токени (общо 100 000 токена), за което ищецът е получил дебитна карта. Твърди, че впоследствие интернет страниците на бъдещата криптовалута са изчезнали, а след разменена кореспонденция с посоченото дружество то също е изчезнало, поради което ответникът установил, че е налице измама. Не оспорва, че е върнал на ищеца сумата от 4 000 лв., което сочи като жест на поемане на морална отговорност за това, че е предложил на ищеца да купят токени от това дружество.

1

Поради това счита, че не дължи на ищеца връщане на получената от него сума, тъй като е изпълнил поръчката на ищеца да закупи токените, а рискът от последващите събитие е за ищеца. Претендира разноски.

Съдът, като взе предвид становищата на страните и обсъди доказателствата по делото, намира следното:

По делото е безспорно, като това се установява и от представените извлечения за движението по банковите сметки на ищеца и на ответника, че с два банкови превода от 22.11.2018 г. и от 12.12.2018 г. ищецът А. А. е превел на ответника К. К. сумата от общо 23 500 евро. Не е спорно и че на 08.01.2021 г. ответникът е превел на ищеца сумата от 4 000 лв. Спорният въпрос по делото е какво е основанието за заплащане на процесната сума от ищеца на ответника.

В дадените от ищеца обяснения по делото по реда на чл. 176 ГПК той поддържа изложеното от него в отговора на исковата молба, а именно, че процесната сума е преведена на ответника като заем, като ищецът също така заявява, че и преди това е давал пари на заем на ответника, но той му ги е връщал. Тези изявления на ищеца обаче не се подкрепят от другите доказателства по делото. Както се посочи, по делото не е спорно, че ищецът е превел на ответника процесната сума. В представените извлечения за движението по сметките на ищеца и на ответника, в които са отразени двата превода от 22.11.2018 г. и от 12.12.2018 г., не е посочено конкретно основание, на което се извършва преводът. Макар по делото да е безспорно и че на 08.01.2021 г. ответникът е превел на ищеца сумата 4 000 лв., като и двете страни свързват тази сума със сумата, предоставена от ищеца на ответника, в представеното по делото платежно нареждане за този превод е посочено като основание „захранване на сметка“, от което не може да бъде направен извод за причината за извършения превод, т.е. за правното основание, на което е направено плащането. Двамата разпитани по делото свидетели също не сочат преведените от ищеца суми на ответника да са били свързани с уговорка между страните да бъдат върнати като заем.

В тази връзка следва да се посочи и че от представените по делото документи, озаглавени „информация за превод на валута“, също не може да се направи извод за отношенията между страните. На първо място не може да се установи какво представляват тези документи. Ако се предположи, че това са разпечатани копия на електронни документи – напр. на информация, съхранявана в банкова информационна система и достъпна чрез услуга за онлайн банкиране, трябва да се има предвид, че в тях по никакъв начин не е идентифициран източникът на информация, т.е. от коя система и на коя банка са издадени.

По същество те представляват само лист хартия без обозначен автор. Поради това и доколкото тези документи не могат да бъдат свързани или потвърдени от други доказателства по делото, трябва да се приеме, че с тях не могат да бъдат установени обстоятелства от значение по делото.

От друга страна, дори и да се приеме, че тези документи действително съдържат информация за извършени банкови преводи от ищеца към ответника, както е посочено в тях, за тези преводи отново липсва посочено основание, за да може да се определи причината за 2 извършването им. Посочените дати на преводите са както преди превеждането на процесните суми (от 29.09.2014 г. – за 5 000 евро, от 25.06.2018 г. – за 550 евро), така и след това (от 04.02.2019 г. – за 450 евро и от 22.03.2019 г. – за 300 евро). Поради това може да се приеме, че те по-скоро биха могли да потвърдят посоченото от ищеца обстоятелство, при дадените от него обяснения относно това, че той и преди извършването на процесните преводи е предоставял в заем суми на ответника, които обаче последният му е връщал.

Действително два от преводите са извършени след процесните, които са от края на 2018 г., но те са за значително по-малки суми и поради това не може да опровергаят възможността ищецът да е продължил да предоставя суми в заем на ответника, въпреки че той не е върнал процесната сума до края на 2018 г.

Така по делото не се установява наличието на уговорка между ищеца и ответника за предоставяне на процесната сума от 23 500 евро като заем, по който ответникът е поел задължението да върне сумата. Както се посочи, освен обясненията на ищеца, които са изяло в подкрепа на изложеното в исковата молба и не се потвърждават от други доказателства по делото, липсва яснота за наличие на уговорка между страните сумата да бъде върната от ответника като заем. Поради това следва да се приеме, че по делото не се установява да е налице сключен договор за заем между страните по отношение на процесната сума и с оглед на това искът за връщането на това основание е неоснователен.

Тъй като няма спор, че процесната сума е получена от ответника, а не се установява тя да е предоставена от ищеца на посоченото от него основание (договор за заем), следва да се разгледа и евентуално предявения иск за връщане на сумата като получена от ответника без основание. В тази връзка трябва да бъде установено дали е налице соченото от ответника основание, за на което е получил сумата – заплащане на необходими средства за изпълнение на договор за поръчка за закупуване на токени за криптовалута, сключен между ищеца като доверител и ответника като довереник, който е следвало да изпълни поръчката със средства на ищеца и за негова сметка (хипотезата на чл. 285 ЗЗД).

Както се посочи, при извършването на самите преводи, с които ответникът е получил процесната сума, не е посочено основанието за предоставянето . Видно от извлеченията за движенията по банковата сметка на ответника, както и от трите представени платежни нареждания от периода 13.12.2018 г. – 17.12.2018 г., в този период ответникът е превел на дружеството „Йойо кеш инвестмънт Джей Ес Кей“ ЕООД сумата от приблизително 40 000 лв. с основание „покупка на токен система“. От това може да се направи извод, който при това не е напълно безспорен, че е възможно действително ответникът да е заплатил тази сума за закупуване на токени за криптовалута. Плащането е извършено малко след получаване на процесната сума от ищеца, но това не може да доведе до извод, че сумата е предоставена от ищеца с цел осигуряване на средства, с които ответникът да закупи за негова сметка токени. В тази връзка може да се посочи и че въпреки твърдението на ответника, че той е получил процесната сума, за да я използва за закупуване на токени, видно е че част от сумата не е преведена на третото лице – предоставената от ищеца сума от 23 500 евро е с приблизителна равностойност 46 000 лв., докато заплатената на третото лице 3 сума е в размер на около 40 000 лв. Освен това, независимо на какво основание е получил ответникът процесната сума от ищеца, веднъж след като тя се е намирала на негово разположение, той е разполагал с възможност да я използва по всякакъв начин. Поради това извършените преводи към трето лице сами по себе си не могат да обосноват извод, че ответникът ги е извършил по нареждане на ищеца.

Като неотносими следва да се приемат част от представените писмени доказателства за заплатени от ответника суми за придобиване на токени за криптовалута. Това са разписките за заплатени суми през системата „Easy Pay“, в които е посочено, че плащането е за услугата „превод по микросметка“. В нито една от разписките не е посочено друго, освен че сумите се заплащат от ответника за покупка на токени, без да е обозначено това да се преви от името или за сметка на друго лице. По-същественото обаче е това, че тези разписки са за плащания в полза на лица, различни от соченото от ответника дружество „Йойо кеш инвестмънт Джей Ес Кей“ ЕООД, а именно като получатели са посочени „Кеър Ту Ю“ и „ВИП сървис мениджмънт нощни ангели“. Поради това не може да се установи тези плащания да имат връзка с процесния спор между страните с оглед на наведените от тях (и в частност от ответника) твърдения.

На следващо място, не може да се направи извод за наличие на договор за поръчка между страните и поради липса на отчетна сделка. Според чл. 284, ал. 2 ЗЗД довереникът е длъжен да даде сметка на доверителя след изпълнение на поръчката и да му предаде това, което е получил във връзка с изпълнението . В случая ответникът твърди, че срещу заплатени суми за токени са издадени дебитни карти, включително и за ищеца, като по делото са представени снимки на такива карти. На тази снимки обаче не се установява изписване на името на титуляра на картата върху нея, за да може някоя от картите да се свърже със закупуване на токени на името на ищеца. В тази връзка следва да се посочи, че в показанията си свидетелят Т.К., който също заявява, че е закупил токени от „Йойо кеш инвестмънт Джей Ес Кей“ ЕООД (без обаче да използва посредничеството на ответника), посочва, че е получил карта за тази покупка, на която е изписано неговото име. На снимките на дебитни карти за криптовалута, представени по делото, не са изписани имена на титуляри. Липсват и доказателства някоя от тези карти да е предоставена на ищеца от ответника или от друго лице.

От показанията на свидетеля Т.К. също не може да се установи наличието на договор за поръчка между ищеца и ответника. Свидетелят заявява, че е чул (без да уточнява източника на тази информация), че ответникът купува токени и за други хора или им помага да ги купят, тъй като отсъстват от страната. Тази информация, предоставена от свидетеля, е непълна, включително доколкото не се изяснява нейният източник – от думите на свидетеля следва да се приеме, че той не разполага с преки лични наблюдения за наличието на такива отношения на ответника с трети лица, поради което показанията му не могат да бъдат основание за приемане на определени факти за установени по делото. Освен това свидетелят не сочи данни конкретно за отношения между ответника и ищеца в разглежданата насока.

Показанията на свидетеля И.И. също не са годни, за да се установят от тях 4 обстоятелствата от предмета на доказване по делото. В частта си относно съществуващи отношения по поръчка, дадена от ищеца на ответника за закупуване на токени, свидетелят изрично заявява, че цялата информация за това му е предоставена от ответника.