Решение № 2813 от 14.06.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 2813 гр. София, 14.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 11-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на девети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Д Л Д при участието на секретаря А И. И като разгледа докладваното от Д Л. Д Административно наказателно дело № 20231110206752 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 59-63ЗАНН

Образувано е по жалба на Р. З. Я. против Наказателно постановление № 23-4332005296/30.03.2023 г., издадено от началник на група при ОПП – СДВР, с което, на основание чл.

183, ал. 5, т. 1 ЗДП, на жалбоподателя било наложено наказание „глоба”, в размер на 100 лева, за нарушение на чл. 6, т. 1 ЗДП; на основание чл. 174, ал. 1, т. 1 ЗДП – глоба, в размер на 500 лева и лишаване от правоуправление, за срок от 6 месеца, за нарушение на чл. 5, ал. 3, т. 1 ЗДП, както и, на основание чл. 183, ал. 1, т. 1, пр. 1 ЗДП - глоба, в размер на 10 лева, за нарушение на чл100, ал.

1, т. 1 ЗДП. Били отнети и общо18 контролни точки.

НП е обжалвано от наказаното физическо лице в срока по чл. 59, ал. 2 ЗАНН. В жалбата си оспорва наказателното постановление, с доводи за недоказаност и обективна несъставомерност.

Моли за отмяна на атакуваното наказателно постановление.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, се явява и се представлява.

Поддържа жалбата, по изложените в нея съображения. Пледира за отмяна на атакуваното НП. В условията на евентуалност – за редукция на наказанието по пункт втори.

Административнонаказващият орган, редовно уведомен, не изпраща представител и не изразява становище.

Съдът, като съобрази изложените от страните доводи и възражения и служебно провери законосъобразността и правилността на обжалваното наказателно постановление, с оглед изискванията на чл. 314 НПК вр. чл. 84 ЗАНН, намира за установено от фактическа страна следното:

На 23.03.2023 г., около 00:20 ч. жалбоподателят Я. управлявала лек автомобил Мерцедес, ДК № (нейна собственост) в гр. , по бул. , с посока на движение от ул. „“ към ул. „“. След преминаване през регулираното със светофарна уредба кръстовище на бул. „“ и ул. „ тя била 1 спряна за проверка от екип на ОПП-СДВР, поради съмнение за преминаване на червен светофар.

Я. била тествана с техническо средство Дрегер 7510 с фабр. номер 0024 и поредна проба 3700, като същото отчело алкохол в издишания въздух - 0,76 на хиляда. В тази връзка, на Я. бил издаден талон за медицинско изследване № 113637 за УМБАЛ „Св. Анна“, придружен от 7 бр. холограмни стикери. С протокол за химическо изследване № 143/23.03.2023 г. било установено наличие на алкохол в кръвната проба – 0,61 на хиляда.

В хода на проверката Я. не представила и контролен талон към СУМПС.

Гореописаната фактическа обстановка се установява след анализ на събраните по делото доказателства и доказателствени средства за тяхното установяване: показанията на свидетелите К. С. и ; АУАН; НП; талон за медицинско изследване; протокол за медицинско изследване; протокол за химическо изследване; разпечатка от дрегер; справка за нарушения; заповед за компетентност; заключение на СМЕ.

Доказателствената съвкупност е вътрешно непротиворечива относно гореописаната фактическа обстановка, поради което и per argumentum a contrario от разпоредбата на чл. 305, ал. 3 НПК, подробен неин анализ не се налага. Коректно се цитират от повереника показанията на разпитания актосъставител, че не е имал пряка видимост към светофарната уредба, регулираща навлизането на Я. в кръстовището и в този смисъл обвинителната теза, в тази си част, почива на неговите предположения, но не и на надлежни доказателства, в противовес на казаното от св. С. са показанията на св. който е категоричен, че водачът е навлязъл в кръстовището при разрешителен светлинен режим, поради което и в тази си част атакуваното наказателно постановление е необосновано.

Едновременно с това, от заключението на изслушаната СМЕ става ясно, че нито медикаментите, за които е представена медицинска документация, нито евентуално поставена упойка (за каквато данни за първи път се изнасят в съдебно заседание) биха могли да компрометират резултата от кръвното изследване.

Въз основа на гореустановената фактическа обстановка настоящият състав прави следните правни изводи:

По допустимостта на жалбата

Същата е процесуално допустима, доколкото е подадена от надлежно легитимирана страна – наказаното физическо лице, в преклузивния срок по чл. 59, ал. 2 ЗАНН, както и срещу подлежащо на обжалване НП. С оглед на това жалбата е породила присъщия й суспензивен (спира изпълнението на НП) и деволутивен (сезиращ съда) ефект.

По приложенето на процесуалния закон

При разглеждане на дела по оспорени наказателни постановления районният съд е винаги инстанция по същество – чл. 63, ал. 1 ЗАНН. Това означава, че съдът следва да провери законосъобразността на постановлението, т. е. дали правилно са приложени процесуалният и материалният закони, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя – аргумент от чл.

314, ал. 1 НПК вр. чл. 84 ЗАНН. В изпълнение на това си правомощие, съдът служебно (чл. 13, чл.

107, ал. 2 и чл. 313-314 НПК вр. чл. 84 от ЗАНН) констатира, че АУАН и НП са издадени от компетентни органи; в предвидената от закона писмена форма и съдържание – чл. 42 и чл. 57 ЗАНН, както и при спазване на предвидения за това процесуален ред.

Налице е и редовна процедура по връчването на АУАН на жалбоподателя. НП също е 2 връчено надлежно на санкционираното лице, но и по правило това обстоятелство има отношение единствено към началото на преклузивния срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, но не и към законосъобразността на неговото издаване, което хронологически предхожда връчването му.

По приложението на материалния закон

НП е законосъобразно и от материалноправна гледна точка. В хода на съдебното следствие се установи по несъмнен начин, че на посочените дата, приблизителен час и място, жалбоподателят Я. е управлявала моторно превозно средство, с алкохол в организма над 0,5 на хиляда, а именно – 0,61 на хиляда, както и че не е носила контролен талон към СУМПС.

Въз основа на установената фактическа обстановка настоящият състав приема, че Я. не е изпълнила задълженията си по чл. 100, ал. 1, т. 1 ЗДП – да носи контролен талон към СУМПС, както и по чл. 5, ал. 3, т. 1 ЗДП - да не управлява МПС, под въздействие на алкохол.

Съставите и на двете нарушения уреждат изпълнителни деяния, които ги определят като нарушения на просто извършване, осъществявани чрез противоправно бездействие, респ. действие.

От субективна страна деянията са извършени при форма на вина умисъл (евентуален – за чл. 5, ал. 3, т. 1 ЗДП и пряк – за чл. 100, ал. 1, т. 1 ЗДП), тъй като нарушителят е съзнавал, че шофира след употреба на алкохол (за такава свидетелства и св. и факта на отнемане на контролен талон в предходен момент /общественоопасния характер на деянието/; съзнавал е общественоопасните последици, а именно, че застрашава обществените отношения, свързани с безопасността на пътя, но е неглижирал настъпването на общественоопасните последици, при пряката си цел да управлява МПС, независимо от наличието на алкохол в кръвта си, респективно – не е носел АУАН заместител.

Касателно възражението на повереника, касателно контролния талон, следва да бъде помената разпоредбата на чл. 157, ал. 6 ЗДП и в случай, че контролният талон действително е бил отнет, то би бил налице връчен екземпляр от АУАН, с който водачът да удостовери това, респективно – да ползва същия, като надлежен заместител.

По отношение на нарушението по чл. 6, ал. 1 ЗДП, стандартна е постановката, че наказващият орган следва да докаже тезата си (в този смисъл Р 3115/10.05.2013 г. по а.д. № 863/2013 г., VI кас. с-в.; Р 4292/27.06.2013 г. по а. д. № 4340/2013 г. , II кас. с-в; Решение от 29.06.2009 г. по к .н.а.х.д. № 2821/2009 г., XII кас. с-в; Решение от 07.11.2008 г. по к .н.а.х.д. № 5485/2008 г., II кас. с-в; Решение от 20.12.2008 г. по к .н.а.х.д. № 6110/2008 г., XII кас. с-в; Решение от 07.11.2008 г. по к .н.а.х.д. № 5488/2008 г. , II кас. с-в; Р 202/09.01.2013 г. по а. д. № 8671/2012 г. , V кас. с-в; Р 2659/22.04.2013 г. по а. д. № 11623/2012 г. , V кас. с-в; Р 3138/10.05.2013 г. по а. д. № 11616/2012 г., V кас. с-в; Р 3607/27.05.2013 г. по а. д. № 2655/2013 г. , X кас. с-в; Р 3670/29.05.2013 г. по а. д. № 2059/2013 г. , V кас. с-в; Р 3607/27.05.2013 г. по а. д. № 2655/2013 г. , X кас. с-в; Р 3670/29.05.2013 г. по а. д. № 2059/2013 г. , V кас. с-в; Р 3138/10.05.2013 г. по а. д. № 11616/2012 г. , V кас. с-в и редица други. В тази насока е и застъпеното от АССГ принципно становище, че всяка страна следва да докаже ползващите я обстоятелства: Решение от 2009 г. по к.н.а.д № 4913/2009 г. , XII кас. с-в; Р 6959/15.12.2012 г. по адм. д. № 6963/2012 г. , II кас. с-в; Решение от 2009 г. по к.н.а.д № 6429/2009 г. , XII кас. с-в; Р 4793/12.07.2013 г. по адм. д. № 5987/2012 г. , V кас. с-в; Р 5192/24.07.2013 г. по а. д. № 176/2013 г. , XIV кас. с-в и др.). В този смисъл и с оглед коментираната липса на надлежни доказателства в тази насока, а само налични предположения, то и по този пункт атакуваното постановление подлежи на отмяна, на материалноправно основание.

3

Съдът приема, че нарушението не представлява маловажен случай, по смисъла на чл. 28 ЗАНН – такъв, при който извършеното административно нарушение, с оглед на липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи отговорността обстоятелства, представлява по-ниска степен на обществена опасност, в сравнение с обикновените случаи на административно нарушение от съответния вид (субсидиарното приложение на Наказателния кодекс касае само посочените в чл. 11 ЗАНН въпроси, поради което дефинитивната норма на чл. 93, т. 9 НК следва да бъде приложена в административнонаказателното производство по analogia legis, с оглед наличието на празнота в ЗАНН; вж. и ТР № 1/12.12.2007 г. по т. н. д. № 1/2007 г., ОСНК на ВКС). По тази причина наказаното лице не следва да бъде освободено от административнонаказателна отговорност. Това преди всичко е така, тъй като, с оглед на доктриналната класификация на правонарушенията, в зависимост от изискването за настъпване на определени общественоопасни последици за съставомерността на деянието, процесното такова следва да се отнесе към т. нар. „нарушения на просто извършване” или „формални нарушения”.

Същото се явява довършено със самия факт на неизпълнение на предвидените в ЗДП задължения на физическите и юридическите лица, без законът да поставя изискване за настъпване на определен противоправен резултат. По този начин законодателят е въздигнал в нарушение само застрашаването на обществените отношения, предмет на закрила, без да е необходимо от това да са настъпили вреди (имуществени или неимуществени). Разбира се, приложението на чл. 28 ЗАНН (а това се отнася и за чл. 9, ал. 2 НК вр. чл. 11 ЗАНН) не е изключено и при формалните административни нарушения, но преценката следва да бъде направена не с оглед наличието или не на вредни последици, а на степента, с която формалното нарушение е застрашило обществените отношения. В конкретния случай нарушението е застрашило обществените отношения, свързани с безопасността по пътищата (особено актуална тема), поради което и предвид данните за повече от едно нарушение при процесната проверка и предходни санкции на жалбоподателя за нарушения на ЗДП следва да се приеме, че обществената опасност на стореното се отличава с достатъчен интензитет, за да се приеме, че същото следва да се санкционира по административен ред, а не представлява маловажен случай.

По размера на наказанието

Съгласно разпоредбата на чл. 183, ал. 1, т. 1, пр. 2 ЗДП, наказва се с глоба 10 лв. водач, който не носи контролен талон към СУМПС.

Съгласно нормата на чл. 174, ал. 1, т. 1 ЗДП, наказва се с лишаване от право да управлява моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина за срок от 6 месеца и глоба от 500 лв., който управлява моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда до 0,8 на хиляда включително, установена с медицинско изследване и/или с техническо средство, определящо съдържанието на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишвания въздух.