Решение № 675 от 22.05.2023, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 675 гр. София, 22.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 4-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на двадесет и първи ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Диана Коледжикова

Членове:

Мария Яначкова

Десислава Б. Николова при участието на секретаря Нина Ш. Вьонг Методиева като разгледа докладваното от Десислава Б. Николова Въззивно гражданско дело № 20221000500988 по описа за 2022 година

Производството е образувано по реда на член 258 и сл. от ГПК, по въззивната жалба с вх.№ 263913/24.01.2022 г. ( по регистратурата на СГС ) на ищеца „ Мениджър Сокър“ ООД, град София чрез представителя му по пълномощие – адвокат К. А. от САК срещу решение № 267015 от 17.12.2021 г. , постановено от СГС, I – 27 състав по гр.д.№ 5262/ 2019 г. , с което е отхвърлен предявеният от него иск по член 19,ал.3 от ЗЗД за обявяване на сключения между страните на 3.06.2018 г. предварителен договор за продажба на наследство за окончателен.

Във въззивната жалба има оплаквания за недопустимост на решението като постановено не по въведеното от ищеца искане за произнасяне с неприсъствено решение и за неправилност поради допуснато нарушение на материалния закон – член 212,ал.1 от ЗЗД ( поради съобразяване на факт без правно значение - приемане на наследството), съществени процесуални нарушения по член 146,ал.1 и ал.2 от ГПК ( по липса на доклад , неправилно 1 възложена на ищеца доказателствена тежест за същия факт и липса на указания до него, че не е представил доказателства за него ) и необоснованост. Иска се отмяна на решението и постановяване на друго за уважаване на претенцията и присъждане на разноски .

Въззиваемата страна Р. К. Е. от град Ла Сел Сен – Клу, Франция не подава отговор на въззивната жалба .

При проверката на обжалваното решение с оглед оплакванията в жалбата и съобразно член 269 от ГПК въззивният съд намира, че то е валидно. Относно допустимостта му въззивният съд съобразява следното : в производството по предявения от въззивника „ Мениджър Сокър“ ООД, град София срещу Р. К. Е. иск по член 19,ал.3 от ЗЗД за обявяване за окончателен на сключения между страните на 3.06.2018 г. предварителен договор за продажба на наследство, ответницата не е подала отговор , не се явила в първото по делото заседание, проведено на 8.02.2021 г. , без да е направила искане за разглеждането му в нейно отсъствие . По искане на ищеца за постановяване на неприсъствено решение първоинстанционният съд го „уведомил“, че характерът на производството не позволява постановяването на неприсъствено решение и се произнесъл се с типично решение , основано на мотиви.

При действието на ГПК в сила от 1.03.2008 г. всяка от страните може да поиска постановяване на неприсъствено решение при наличие на посочените в процесуалните правила формални и материалноправни предпоставки : по член 238,ал.1 от ГПК и член 239,ал.1,т.2,пр.1 от ГПК, когато искането е на ищеца и по член 238,ал.2 от ГПК и член 239,ал.1,т.2,пр.2 от ГПК, когато искането е на ответника. В съгласие с член 239,ал.3 от ГПК , ако посочените предпоставки отсъстват, съдът постановява определение за отхвърляне на искането и продължава разглеждането на делото. В ГПК не е предвидено , че то е обжалваемо . Въззивният съд е на становище, че постановяването на неприсъствено решение не е процесуално право , а процесуална възможност , от която страната може да се възползва по преценка на съда, която не подлежи на инстанционен контрол. Непостановяването на изрично определение за отхвърляне на искането за постановяване на неприсъствено решение не съставлява съществено процесуално нарушение , опорочаващо като недопустим последвалия съдебен акт – типичното решение. С оглед 2 гореизложеното обжалваното решение е процесуално допустимо.

За да отхвърли иска по член 19,ал.3 от ЗЗД , първоинстанционният съд е приел, че с предварителния договор от 3.06.2018 г. ответницата Р. К. Е. е обещала да продаде на ищеца наследството , останало й от нейната майка М.

Х. К. , починала на 23.04.2012 г. и наследството, останало й от нейния баща Н. С. К., починал на 29.03.1983 г. ; договорът е сключен в изискуемата форма за валидност; съдържа всички съществени условия на договора за продажба на наследство по член 212,ал.1 от ЗЗД ; ищецът е заплатил капаро – задатък в размер от 1 250 евро – част от уговорената цена в общ размер от 25 000 евро; настъпил е падежът на задължението за сключването на окончателния договор – 4.09.2018 г. ,но ответницата не се е явила пред нотариуса за сключването на договора . Отхвърлянето на иска е мотивирано от съображения, че ищецът не е доказал, че ответницата – обещател е приела наследствата на своите родители и придобила в съгласие с член 48 от ЗН притежаваната към датата на смъртта от всеки един от тях съвкупност от права, задължения и фактическите отношения – предмет на предварителния договор , а това е пречка за уважаване на иска по член 19,ал.3 от ЗЗД .

Обжалваното решение е правилно . Според член 212,ал.1 от ЗЗД този, който продава едно наследство изцяло , без да посочи неговите предмети, е длъжен да обезпечи само качеството си на наследник . Приемане на наследството не е необходимо, защото самото сключване на договор за продажба на наследство в изискуемата форма за валидност съставлява конклудентно приемане на наследството . Но за да бъде уважен искът по член 19, ал.3 от ЗЗД със съдебно решение , заместващо липсващото съгласие на страните по предмета на окончателния договор, отчуждителят трябва да е носител на правата , които ще бъдат прехвърлени със съдебното решение. В настоящия случай на иск за сключване на окончателен договор по член 212, ал.1 от ЗЗД обещателят трябва да е освен призован наследник и да е приел наследството,правата и задълженията в което се е задължил да продаде.

Правилно първоинстанционният съд е посочил в доклада по член 146, ал.1 от ГПК , обявен в съдебното заседание от 8.02.2021 г., че фактите за приемане на наследствата от ответницата са част от предмета на доказване и че ищецът носи тежестта да ги установи. Задължението си по член 146,ал.2 от ГПК съдът е изпълнил още с определението по член 140 от ГПК от дата 3

16.06.2020 г., с което е дал указания на ищеца да представи доказателства за приемане на наследството – предмет на предварителния договор – от ответницата . Съдът няма задължение да нови указания , ако посочените от ищеца доказателства не са достатъчни да установят приемането на наследството. Оплакванията в жалбата за допуснати от СГС нарушения във връзка с доклада са неоснователни.

По делото е установено, че обещателката Р. Е. - като дъщеря - е призована към наследяване на родителите си: М. Х. К. , починала на 23.04.2012 г. и Н. С. К., починал на 29.03.1983 г. и че в периода на проверката от 29.03.1983 г. – 2.10.2020 г. вкл., не са установени вписани в особената книга на СРС по член 49,ал.1 от ЗН откази на ответницата Р. К. Е. от наследството на

М. Х. К. и Н. С. К. – удостоверение с изх.№

9002253/14.10.2020 г. на СРС . Фактите за липса на вписани откази от наследството не са достатъчни, за да обосноват извод, че ответницата е приела наследствата на родителите си . Сключването на предварителния договор в 2018 г. , след 6 , респ. 36 години от смъртта на наследодателите, следва да се третира като намерение за приемане на наследствата им, но не е конклудентно приемане , както правилно е преценил първоинстанционният съд . Следователно ответницата не се легитимира въз основа на приемане по член 48 от ЗН като носител на правата и задълженията, включени наследствата на родителите й, които е обещала да прехвърли на ищеца и това обуславя неоснователност на иска . Решението за отхвърлянето на иска е правилно .

Воден от горното, ВЪЗЗИВНИЯТ СЪД

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА ИЗЦЯЛО решение № 267015 от 17.12.2021 г. , постановено от СГС, I – 27 състав по гр.д.№ 5262/2019 г.

РЕШЕНИЕТО ПОДЛЕЖИ НА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ пред

Върховния касационен съд в едномесечен срок от съобщаването му на страните .

Председател: _______________________

4

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5