Решение № 176 от 30.05.2022, Окръжен съд - Стара Загора

РЕШЕНИЕ

№ 176 гр. Стара Загора, 30.05.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Пламен Ст. Златев

Членове:

Мариана М. Мавродиева

Веселина К. Мишова при участието на секретаря Катерина Ив. Маджова като разгледа докладваното от Мариана М. Мавродиева Въззивно гражданско дело № 20225500500210 по описа за 2022 година Производството е образувано по въззивна жалба от К.С.К., чрез адв.М.К. от АК – Стара Загора, против Решение № 260009/ 15.02.2022г., постановено по гр.д. № 1189/2021г. по описа на Районен съд – Стара Загора.

Възивникът обжалва първоинстанционното решение, като неправилно и необосновано. Счита, че е постановено при нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Излага подробни съображения. Твърди, че по делото по безспорен начин се установило и било прието от съда, че по сметка на въззиваемата постъпили на 06.01.2020 г. сума в размер на 4 500 лева, а на 14.01.2020 г. сума в размер на 3255 лева от лицето И.Д.В.. Тези суми били преведени във връзка с договор за ремонт на обект в Унгария, сключен между него и И.В.. Сочи, че съдът приел, че в случая мандатното правоотношение между страните не било спорно. По силата на същото въззивникът възложил на въззиваемата да е страна по неформални договори за СМР, като получава възнагражденията за извършените от него СМР от негово име и за негова сметка по собствената и банкова сметка.

Намира, че съдът необосновано приел, че въззиваемата изпълнила задълженията си и му предала получените суми. Счита, че при обсъждане на събраните доказателства, съдът нарушил правилата на формалната логика и стигнал до грешни фактически изводи.

Моли съдът да постанови решение, с което да отмени изцяло първоинстанционното решение и вместо него да постанови друго, с което да уважи предявения иск. Претендира разноски.

1

Въззиваемата страна Г. Н. М., чрез адв.К.А. от АК – Стара Загора, оспорва жалбата като неоснователна. Излага доводи в тази насока. Счита, че постановеното решение е изцяло съответстващо на събраните по делото доказателства, както и че съдът е обсъдил всички наведени доказателства, и че не са налице процесуални нарушения. Съдът правилно приел, че било налице изпълнение от нейна страна на поетите договорни задължения.

Моли съда да остави без уважение жалбата. Претендира разноски.

Съдът, след като обсъди направените в жалбите оплаквания и становището на другата страна, предвид събраните по делото доказателства, намира за установено следното:

Предявен е иск с правно основание чл.79, ал.1, във вр. с чл.284, ал.2 ЗЗД.

Ищецът твърди, че имал договори с И.Д.В. от гр. С.З., за ремонт и материали на обект в Унгария. Видно от приложени разпечатки от кореспонденция по Вайбър със съпругата му - Р.З., уговорили задълженията си, включително и начина на плащане от тяхна страна. И.Д.В. се задължил да му заплати суми в размер на 4500 лева и 3255 лева, по негова сметка в Първа инвестиционна банка АД, гр. С.З., които задължения той изпълнил, видно от приложените по делото нареждания за касов паричен превод от 06.01.2020 г. и 14.01.2020 г. Титуляр на сметката била ответницата Г. Н. М., с която ищецът живеел на семейни начала, имали дете, имал й пълно доверие. С ответницата били постигнали съгласие да посочи нейната сметка на съконтрагента си И.Д.В., като с преведените от него средства, той щял да изпълни задълженията си към ищеца, а той съответно щял да закупи материали и изпълни договореното. Ответницата била в течение на всичките им уговорки, знаела за какво са тези суми и че следвало да ги предаде на ищеца, а не да се разпорежда с тях самоволно. Сочи, че въпреки тези уговорки, няколко дни след преводите, същата без негово знание и съгласие изтеглила от тази сметка сумите, преведени от И.Д.В., като до този момент категорично отказвала да му предаде парите. Искането до съда е да осъди ответницата Г. Н. М. да му заплати сумата от 7000 лева - седем хиляди лева, която е получила по банковата си сметка, посочена по — горе, ведно със законната лихва върху тази сума, от датата на подаване на исковата молба в съда до окончателното и изплащане, ведно с разноските по делото.

Ответницата оспорва предявения иск като неоснователен. Ищецът следвало да докаже, че има договор с лицето, превело тези суми и че същите са за погасяване на задължения към ищеца. С иска ищецът претендирал връщането на нещо, което бил дал на ответника. Твърденията, че парите, преведени по сметка на ответницата били „за“ или „от“ ищеца не били подкрепени с никакви доказателства. Твърдяло се, че от приложената кореспонденция от „Вайбър“ се установявало, че сумите били заплащани за 2 услуги от ищеца. Приложените разпечатки били от приложение „месинджър“ и не се установявало между кого била тази кореспонденция, поради което и не можело да бъде годно доказателство по смисъла на ГПК. В поправената искова молба се твърдяло, че тези суми били изтеглени без знанието и съгласието на ищеца от личната банкова сметка на ответницата. Не се посочвало основанието за съгласието, което било необходимо да даде ищеца за боравене със средствата в тази банкова сметка, която не била обща. Моли съда да отхвърли иска като неоснователен. Претендира направените по делото разноски.

Съдът, за да постанови решението си в този смисъл е п р и е л за установена следната фактическа обстановка: Между ищеца по делото, като изпълнител и св. Р.З. и съпруга й като възложители, е бил сключен неформален договор за изработка - извършване на СМР в Унгария, с уговорка възнаграждението по този договор да бъде платено по банкова сметка на ответницата в Първа инвестиционна банка АД, гр. С.З.. В изпълнение на тези уговорки съпругът на св.Р.З. е превел на изпълнителя по посочената банкова сметка две суми: на 06.01.2020 г. сумата в размер на 4 500 лева и и на 14.01.2020 г. сумата в размер на 3 255 лева, като след получаване на първата сума, ищецът заедно с баща си е отпътувал за Унгария. Ищецът и ответницата през този период са били във фактическо съжителство, от което имат и родено едно дете.

Тези обстоятелства се установяват от показанията на тримата разпитани по делото свидетели - С. К. -баща на ищеца, М.Т. -приятел на ищеца и Р.З..

Свидетелят К. установява също, че заплащането на сумите по сключвани от сина му договори за СМР по банкова сметка на ответницата се налагало затова, че ищецът бил длъжник по изпълнително дело и че до този момент Г. винаги му е предавала сумите и не е имало проблем. Свидетелят Т., който е имал съвместна работа с ищеца по други договори за СМР, също казва, че това е дългогодишна практика, парите да бъдат превеждани по банковата сметка на Г.. Свидетелят К. казва още, че като тръгнали за Унгария, дебитната карта на Г. била в сина му, но не знае дали синът му е теглил суми от нея. От сина си знае обаче, че Г. не му дала парите, преведени по нейната банкова сметка, даже е бил свидетел на телефонен разговор, в който тя е отказала да му върне парите. Свидетелят Т. пък разказва, че ищецът му дължи 1000 лева и в началото на януари 2020 г., той го е помолил да изчака с връщането на парите, защото заминава за Унгария и му трябват пари за материали и като се върне щели да си оправят сметките. Седмица след като се върнал от Унгария обаче му е казал, че Г. не е искала да му даде парите от Унгария. Свидетелят казва, че ищецът се е обадил на Г. и я питал ще ми дадеш ли парите, а тя е казала не и му е затворила. Съдът е кредитирал показанията на К. и Т. като взаимодопълващи и еднопосочни, и съответни на писмените доказателства.

От дадените по реда на чл. 176 ГПК обяснения от ответницата, съдът е приел, че тя не оспорва процесните два превода на суми, но твърди, че още на 06.01.2020г. е изтеглила сумата от 4000 лева и ги е предала на ищеца, за да 3 замине за Унгария и че дебитната й карта е била в него и той спокойно е оперирал с нея, дори на 08.01.2020г. е теглил пари от нея от Унгария.

Според съда, по делото не е спорно и обстоятелството, че дебитната карта на ответницата е била в държане на ищеца и че и я е върнал, след 16.01.2020 г., когато се е върнал от Германия. Относно факта на държане от ищеца на дебитната карта, обслужваща горепосочената банкова сметка на ответницата са и свидетелските показания на М.Й., които съдът кредитира изцяло. Същата установява също, че март 2020г. са се разделили страните.

При така установеното от фактическа страна, районният съд е приел от правна страна следното: Мандатното правоотношение между страните не е спорно между тях, по силата на което ищецът е възложил на ответницата от негово име за негова сметка да е страна по неформални договори за СМР, като получава възнагражденията за извършените от него СМР от негово име за негова сметка, по собствена на ответницата банкова сметка, поради това че същият е бил длъжник по изпълнително дело. Не е спорно, че ищецът фактически е извършил уговорените СМР. Спорен е отчета по мандата.

Според районния съд, в случаите, когато довереникът действа от името на доверителя и за негова сметка, тогава правата и задълженията по сделката с третите лица настъпват направо в имуществената сфера на доверителя.

Следователно за отчета довереникът следва да предаде само парите, които се намират в негово държане. В този смисъл и решение 208/29.07.2013г по гр.д.916/2012г. на IV г.о., ВКС.

Съдът е намерил, че с предаването на дебитната карта на ищеца ответницата е изпълнила отчета по мандата. Приел е също, че в дадените от нея обяснения по реда на чл. 176 ГПК ответницата е признала неизгодния за нея факт, че е изтеглила сума от 4000 лева на 06.01.2020г. Що се отнася до факта, че ги е предала на ръка на ищеца, съдът е намерил, че този факт се доказва от представените по делото разпечатки от Вайбър, от които е видно, че ищецът иска превеждане на сумата от 4 500 лева предварително, преди да отпътува за Унгария, за да купи материалите от Бургас и потвърждението му за парите, че “всичко е точно”, след което е отпътувал за Унгария заедно с баща си, което се потвърждава частично и от свидетелските показания на св.

К. и св. Т.. Св. Т. е установил, че ищецът не му е върнал парите в началото на месец януари, тъй като му трябвали пари за закупуване на материали за Унгария. Допълнителен аргумент в тази посока съдът е приел и факта, че по искане на ищеца на 14.01.2020 г. сумата в размер на 3 255 лева е преведена по същата банкова сметка на ответницата, като е житейски нелогично, ако тя е отказала на 6 - ти януари да му предаде парите, ищецът да поиска на 14 -ти същия месец остатъка от сумата отново да бъда преведена по нейната банкова сметка. Отделно от това, към този момент, дебитната карта на ответницата също е била в негово държане - факт, който той признава. По тези съображения съдът е отхвърлил иска като неоснователен.

Въззивният съд, след като подложи на самостоятелна преценка доказателствата и обсъди защитните тези на страните, при съблюдаване на 4 очертаните с въззивната жалба предели на въззивното производство, намери за установено следното:

Фактическата обстановка установена от районния съд е в съответствие със събраните по делото доказателства. Между ищеца по делото, като изпълнител и св. Р.З. и съпруга й като възложители, е бил сключен неформален договор за изработка - извършване на СМР в Унгария, с уговорка възнаграждението по този договор да бъде платено по банкова сметка на ответницата в Първа инвестиционна банка АД, гр. С.З.. В изпълнение на тези уговорки съпругът на св.Р.З. е превел на изпълнителя по посочената банкова сметка две суми: на 06.01.2020 г. сумата в размер на 4 500 лева и и на 14.01.2020 г. сумата в размер на 3 255 лева, като след получаване на първата сума, ищецът заедно с баща си е отпътувал за Унгария. Ищецът и ответницата през този период са били във фактическо съжителство, от което имат и родено едно дете.

Тези обстоятелства се установяват от показанията на тримата разпитани по делото свидетели - С. К. -баща на ищеца, М.Т. -приятел на ищеца и Р.З..

Свидетелят К. установява също, че заплащането на сумите по сключвани от сина му договори за СМР по банкова сметка на ответницата се налагало затова, че ищецът бил длъжник по изпълнително дело и че до този момент Г. винаги му е предавала сумите и не е имало проблем. Свидетелят Т., който е имал съвместна работа с ищеца по други договори за СМР, също установява, че това е дългогодишна практика, парите да бъдат превеждани по банковата сметка на Г.. Свидетелят К. твърди също, че като тръгнали за Унгария, дебитната карта на Г. била в сина му, но не знае дали синът му е теглил суми от нея. От сина си знае обаче, че Г. не му дала парите, преведени по нейната банкова сметка. Бил е свидетел на телефонен разговор, в който тя е отказала да му върне парите. Свидетелят Т. пък разказва, че ищецът му дължи 1000 лева и в началото на януари 2020 г., той го е помолил да изчака с връщането на парите, защото заминава за Унгария и му трябват пари за материали и като се върне ще си оправят сметките. Седмица след като се върнал от Унгария обаче му е казал, че Г. не е искала да му даде парите от Унгария. Свидетелят казва, че ищецът се е обадил на Г. и я питал ще ми дадеш ли парите, а тя е казала не и му е затворила. Съдът намира, че следва да кредитира показанията на К. и Т. като последователни и в съответствие с писмените доказателства.