Решение № 14521 от 24.07.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 14521 гр. София, 24.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 45 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ГЕРГАНА К. ГЕОРГИЕВА при участието на секретаря СИЛВИЯ К. ЗЛАТКОВА като разгледа докладваното от ГЕРГАНА К. ГЕОРГИЕВА Гражданско дело № 20231110150273 по описа за 2023 година Предявени са при условията на обективно кумулативно съединяване положителни установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 79 ЗЗД вр. чл. 150, ал. 1 ЗЕ и чл. 422 ГПК вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за установяване съществуването на вземания на ищеца спрямо ответника, съответно за сумата в размер на 3 042,21 лв.– цена на доставена от дружеството топлинна енергия и нейното дялово разпределение за периода 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г. за топлоснабден имот с адрес:

******************************, аб.№ ****, ведно със законна лихва, считано от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 03.05.2023 г., до окончателното плащане, мораторна лихва в размер на 324,22 лв., за периода от 15.09.2021 г. до 13.04.2023 г., сумата 1 от 61,84 лв., представляваща цена на извършена услуга за дялово разпределение, за периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със законна лихва от 03.05.2023 г. до изплащане на вземането, мораторна лихва в размер на 11,79 лв., за периода от 16.07.2020 г. до 13.04.2023 г., и за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК от 18.05.2023 г. в производството по ч.гр.д. № 23398/2023 г. по описа на СРС, 45-ти състав.

Ищецът твърди да е налице облигационно отношение, възникнало с ответника въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за процесния период на ответника топлинна енергия, като купувачът не е престирал насрещно – не е заплатил дължимата цена. Въз основа на сключен договор от ищцовото дружество разпределението на топлинна енергия между потребителите в сграда-етажна собственост се извършвало по системата за дялово разпределение, което било възложено на /ФИРМА/, поради което последното се иска да бъде привлечено в производството като трето лице – помагач, предвид евентуално предявяване на регресни претенции срещу него при отхвърляне на исковете.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от 2 ответника, с който оспорва исковата претенция по основание и размер. Оспорва количествата топлинна енергия, които ищецът твърди, че е доставял, както и че тези количества са били потребени. Твърди, че общият топломер не е технически годен. Възразява срещу формираните от ищеца топлинни стойности за процесния период както и срещу претендираните от ищеца месечни и годишни парични суми за топлинна енергия.

В съдебно заседание ищецът /ФИРМА/, редовно призован, не се представлява.

В съдебно заседание ответникът Н. С. В., редовно призован, явява се лично, като поддържа отговора на исковата молба и моли за отхвърляне на исковете.

Третото лице – помагач, конституирано на страната на ищеца – /ФИРМА/, редовно призовано, не изпраща представител.

Съдът, след като взе предвид становищата на страните, събраните по делото писмени доказателства и като ги обсъди в тяхната съвкупност, съгласно изискванията на чл.

235 ГПК и чл. 12 ГПК приема за установено от фактическа страна следното:

Съобразно правилата за разпределение на доказателствената тежест в процеса на основание чл.154, ал.1 от ГПК, в производството ищецът следва да докаже фактите, от които произтича вземането му. В тежест на 3 ищеца е да докаже основанието, което поражда претенцията му, както и размера на същата. Ищецът следва да доказва, че ответника има качеството потребител на топлинна енергия съгласно цитираните от него правни разпоредби в рамките на процесния период, ползването на топлинна енергия през процесния период в количество, съответно на начислените суми формиращи начислената главница за ТЕ и периода и размера на обезщетението за забава. В тежест на ответника е да докаже възраженията си срещу вземането, поради което отрича съществуването на спорното право, както и положителният факт на плащането.

Исковете са допустими, като предявени от надлежна страна в полза на която е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК в производството по ч.гр.д. № 50273/2023г. по описа на СРС, 45-ти състав, в срока по чл. 415 от ГПК и подадено в срока по чл. 414 от ГПК възражение от ответника.

По делото с отговора на исковата молба ответникът не е релевирал възражение срещу твърдението на ищеца, че Н.

В. е потребител на топлинна енергия в рамките на процесния период. По смисъла на ЗЕ потребител на топлинна енергия е лицето, което получава топлинна енергия и я използва за собствени нужди като ползва топлоснабдения имот по силата на вещно или по силата на облигационно право на ползване. По силата на закона 4 чл.150 от ЗЕ, между битовия потребител и топлопреносното предприятие възниква правоотношение по продажба на топлинна енергия при публично известни Общи условия, без да е необходимо изричното им приемане от потребителя.

Приложимите Общи условия за продажба на топлинна енергия, действащи към процесния период са Общите условия, одобрени с Решение № ОУ-01/27.06.2016г. на ДКЕВР, приети по делото. Договорът за продажба на топлинна енергия е неформален и се счита сключен при доставяне на топлинна енергия от страна на топлопреносното дружество и ползването и от потребителя.

Потребител на топлинна енергия е лицето, което получава топлинна енергия и я използва за собствени нужди като ползва топлоснабдения имот по силата на вещно или по силата на облигационно право на ползване. Ето защо облигационната връзка по договора за доставка на топлинна енергия възниква от момента на възникване на вещното или облигационно право на ползване.

Обстоятелството, че В. е собственик на процесния имот не се оспорва, а и доказателства в тази връзка се извличат от приетия по делото договор за учредяване на договорна ипотека, обективиран в Нотариален акт за учредяване на договорна ипотека № 56 от 19.06.2007г. Съгласно чл. 61, ал.

1 от Общите условия на ищцовото дружество при промяна на собствеността или вещното право на ползване, новият и предишен собственик или ползвател са длъжни да подадат до продавача в 30 дневен срок заявление за откриване, 5 промяна или закриване на партидата като според ал. 3 на разпоредбата ако предишният собственик или ползвател не закрие партидата си продавачът събира дължимите суми от стария собственик или ползвател до момента на откриване на партида на новия собственик. В контекста на гореизложеното собственикът на топлофицирания недвижим имот е длъжник към топлопреносното предприятие за доставената в имота топлинна енергия в случаите, когато е носител на всичките три елемента от правото си на собственост- право да владее, да ползва и да се разпорежда с вещта. Съобразявайки изложеното дотук, съдът приема, че ответникът Н. В. е страна по възникналото облигационно правоотношение с /ФИРМА/, произтичащо от доставка на топлинна енергия за процесния топлоснабден имот, а именно апартамент 36, находящ се в /АДРЕС/ за процесния период от време.

Установи се че ответникът е собственик на имота.

Партидата е видно, че е открита на негово име. Няма данни до началото на процесния период партидата да е променяна. Предвид изложеното, съдът приема, че през периода - 01.05.2020 г. – 30.04.2022 г., ответникът е имал качеството клиент/купувач на топлинна енергия по смисъла на чл. 153, ал.1 от ЗЕ. Ирелевантно за правния спор е обстоятелството дали е обитавал имота, след като по делото не са представени доказателства в рамките на процесния период между трето за спора лице и топлопреносното предприятие да е налице правоотношение 6 по доставка на топлинна енергия, което да изключва отговорността на ответника. Определящо за задължението за заплащане на цената на топлинната енергия е качеството "клиент на топлинна енергия" на ответника, което произтича от правото му на собственост, а не от фактическото обитаване на топлоснабдения имот и което по отношение на ответника се установи в производството.

От приетия по делото Протокол от ОС на ЕС от 11.10.2001г., се установява, че собствениците на самостоятелни обекти в сградата на

*********************** са взели решение за сключване на договор за извършване на услугата „топлинно счетоводство”, като за целта са упълномощени конкретни лица да подпишат договор с /ФИРМА/. Като необжалвано решението е влязло в законна сила и обвързва собствениците на самостоятелните обекти в СЕС, включително и техните правоприемници. От името на ЕС е сключен договор № 1087/17.10.2001г. с /ФИРМА/, като обстоятелството, че именно /ФИРМА/ извършва услугата „топлинно счетоводство“ не се оспорва в производството, а и последното се установява и от изслушаната СТЕ.

Основното възражение на ответника касае количеството на доставената в имота топлинна енергия и размера на цената й.

Изслушаната СТЕ, която съдът кредитира като компетентно изготвена и съотносима на останалия по 7 делото доказателствен материал, установява, че третото лице - помагач е извършвало дялово разпределение в имота след отчет на уредите за дялово разпределение и водомерите за топла вода. По данни на ФДР експертизата е установила, че в процесното жилище е имало монтирани четири отоплителни тела, съответно четири топлоразпределители. За процесния период от 01.05.2020г. до 30.04.2022г. ФДР е отчитала уредите в имота, като са попълнени главни отчети, подписани от потребител.

Установява се, че в имота се ползва топла вода и е начислена топлинна енергия за подгряване на топла вода в периода 01.05.2020г. до 30.04.2022г., като услугата за БГВ е отчитана по показанията на монтирания в имота водомер.

Вещото лице е посочило, че процесния имот има отопляем обем от 168 м3, съгласно Акт за разпределение кубатурата в жилищната сграда, като за периода от 01.05.2020г. до 30.04.2022г. количеството топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация е изчислено по реда на чл. 61,т.6.1.1 от Наредба № Е-РД-04-1 от 12.03.2020г., приложима към процесния период. Съгласно експертизата в ищцовото дружество има съхранени документи за периодични проверки на топломера в АС съгласно Наредбата за средствата за измерване които подлежат на метрологичен контрол и протоколи за тяхната смяна, които са извършвани, както следва: свидетелство за проверка № 01020 от 27.07.2017г., като през 2019г. и 2020г. ищцовото дружество не е имало сключен договор с фирми за 8 извършване на метрологични проверки на уредите за търговско измерване в АС, като впоследствие датира свидетелство за проверка № С1-3274-1 от 12.11.2021г., издадено от АРТТЕСТ-Б, съответстващо на одобрения тип.

Изслушаната ССчЕ установява, че няма извършени плащания за дължимите за периода 01.05.2020г. до 30.04.2022г. суми. Вещото лице е установило, че дължимата главница за периода от м.05.2020г. до м.04.2022г. след изравняване е в размер на 3042,21 лева, като за периода от 01.05.2020г. до 30.04.2022г. на абоната са начислявани и такси за дялово разпределение в размер на 61,84 лева.

Вещото лице е посочило, че мораторната лихва върху главницата от 3042,21 лева е в размер на 316,67 лева, за периода от 15.09.2021г. до 13.04.2023г., а върху главницата от 61,84 лева, в размер на 11,45 лева, за периода от 16.07.2020г. до 13.04.2023г.

Съдът приема, от заключението на вещото лице, което кредитира като компетентно изготвено и в съответствие с така поставените задачи, че предмет на спора на практика са суми за сградна инсталация, отопление на имота и БГВ.

Съгласно разпоредбата на чл. 139 ал.1 от ЗЕ, разпределението на топлинната енергия в сграда - етажна собственост, се извършва по система за дялово разпределение. Начинът на извършване на дяловото разпределение е регламентиран в ЗЕ /чл. 139– чл. 148/ и в Наредба № Е-РД-04-1 от 12.03.2020г., приложима към 9 процесния период. Топлинната енергия за отопление на сграда-етажна собственост, се разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна енергия за отопление на имотите /чл. 142, ал.2 от ЗЕ/. Съгласно чл.143, ал.3 от ЗЕ - топлинната енергия отдадена от сградна инсталация и топлинната енергия за отоплението на общите части на сградата се разпределя между всички потребители пропорционално на отопляемия обем на отделните имоти по проект. Установява се, че общият топломер е преминал метрологична проверка на 27.07.2017 г., като топломерът е бил окачествен като съответстващ на одобрения тип, със срок на годност две години, като следващата проверка датира от 12.11.2021г., като е изведен извод, че топломера е изправен и съответства на одобрения тип. Вещото лице посочи в о.с.з. от 23.04.2024г., че топломера е един и същ и не е свалян от проверката през 2017г. до тази от 2021г., като изяснява, че ако бе налична повреда в топломера, при проверката през 2021г. би следвало да е свален. Следователно срокът на годност на топломера след проверката през м.07.2017г. е изтекъл на 27.07.2019 г., като след тази дата има твърдения и доказателства за извършена последваща метрологична проверка през 2021г. Съгласно чл. 5 от ЗИ за осигуряване точност и достоверност на техническите средства, използвани за нуждите на търговски плащания, се извършва метрологичен контрол - първоначален и 10 последващ. Според нормата на чл. 44, т. 1 ЗИ се забранява използването на средства за търговско измерване, чиято годност не е установена и надлежно удостоверена. Законът не установява предположение в полза на топлоснабдителното дружество в тази насока, поради което ищецът е длъжен да докаже годността на измервателното средство. Ответникът е оспорил размера на начислените суми именно поради непериодичност на проверката на общия топломер, като съдът обследвайки писмените доказателства в цялост намира това възражение за неоснователно. Това е така, тъй като по делото не се установи техническа неизправност на средството за търговско измерване, като в случая следва да се вземе предвид и установеното от вещото лице, че в процесния имот са налице справки и данни за налични отоплителни тела и водомери, който отчитат постъпилата топлоенергия само в конкретния имот, като отчетите са реални, подписани от потребител, и въз основа на измерените единици е начислена топлинната енергия. В СЕС топломера не се установи да е негоден и технически неизправен, въпреки че липсва проверка през 2019г., като в периода 2019г-2020г. вещото лице уточни, че много топломери не са преминали контрол, но при неустановена техническа неизправност при проверката през 2021г., съдът не приема, че общия топломер в сградата на СЕС е бил негодно за измерване средство в рамките на процесния период по смисъла на ЗИ. Съдът намира, че от изслушаната 11