Решение № 89 от 08.01.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 89 гр. София, 08.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-В СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: АнЕ.я Маркова

Членове:

Пепа Маринова-Тонева

Василена Дранчовска при участието на секретаря Юлиана Ив. Шулева като разгледа докладваното от Пепа Маринова-Тонева Въззивно гражданско дело № 20231100511898 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 258 – 273 ГПК.

С решение № 13257 от 27.07.2023 г. по гр.д. № 5432/2022 г. Софийски районен съд, 174 състав, осъдил на основание чл. 49 вр. чл. 45 ЗЗД АГЕНЦИЯ „П.И.“ да заплати:

На М. С. М., ЕГН **********, сумата в размер на 2 000 лева, представляващ частичен иск за неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания, претърпени вследствие на ПТП, настъпило на 30.01.2021 г. около 20 часа с лек автомобил „Ауди А6”, рег. № *******, по АМ Струма с посока от гр. София към гр. Перник, в района на 8-ми километър, след първия тунел, поради внезапно свлачище на скална маса по пътното платно;

На Б. Л. Б., ЕГН **********, сумата в размер на 2 000 лева, представляващ частичен иск за неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания, претърпени вследствие на ПТП, настъпило на 30.01.2021 г. около 20 часа с лек автомобил „Ауди А6”, рег. № *******, по АМ Струма с посока от гр. София към гр. Перник, в района на 8-ми километър, след първия тунел, поради внезапно свлачище на скална маса по пътното платно;

1

На В. В. К., ЕГН **********, сумата в размер на 2 000 лева, представляващ частичен иск за неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания, претърпени вследствие на ПТП, настъпило на 30.01.2021 г. около 20 часа с лек автомобил „Ауди А6”, рег. № *******, по АМ Струма с посока от гр. София към гр. Перник, в района на 8-ми километър, след първия тунел, поради внезапно свлачище на скална маса по пътното платно;

На К. В. К., ЕГН **********, сумата в размер на 2 000 лева, представляващ частичен иск за неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания, претърпени вследствие на ПТП, настъпило на 30.01.2021 г. около 20 часа с лек автомобил „Ауди А6”, рег. № *******, по АМ Струма с посока от гр. София към гр. Перник, в района на 8-ми километър, след първия тунел, поради внезапно свлачище на скална маса по пътното платно, и на М. С. М., ЕГН **********, сумата от 2 000 лева, предявена като частичен иск, представляваща обезщетение за имуществени вреди от погиването на собствения му автомобил Ауди А6, рег. № *******, вследствие на ПТП, настъпило на 30.01.2021 г. около 20 часа с лек автомобил „Ауди А6”, рег. № ******* по АМ Струма с посока от гр. София към гр. Перник, в района на 8-ми километър, след първия тунел, поради внезапно свлачище на скална маса по пътното платно.

Съобразно изхода на спора ответникът е осъден да заплати на ищците направените разноски по делото, а на основание чл. 77 ГПК по сметки на СРС – разноски за експертиза.

Срещу решението е подадена въззивна жалба от ответника „П.И.“, който го обжалва изцяло с оплаквания за неправилност - неправилно приложение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Въззивникът твърди, че поради нередовното му призоваване за първото съдебно заседание в първата инстанция, било преградено правото му на защита. С отговора по чл. 131 ГПК било заявено искане по чл. 219, ал. 1 и ал. 3 ГПК. По тези съображения се иска отмяна на атакуваното решение и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на СРС. В условията на евентуалност, ако съдът прецени, че не са налице основания за връщане на делото, се иска от въззивния съд да конституира на основание чл. 219, ал. 1 ГПК като трето лице помагач „АВТОМАГИСТГРАЛИ“ ЕАД, ЕИК ******* и да разгледа предявения в 2 условията на евентуалност обратен иск с правно основание чл. 79 ЗЗД.

Въззивникът поддържа още, че районният съд неправилно приел по делото да е доказан механизмът на ПТП и наличието на причинна връзка между този механизъм и вредите. Представеният протокол № 1785979 (дата не се чете) бил в противоречие с чл. 179, ал. 1 и чл. 183 ГПК и следвало да бъде изключен от доказателствата по делото. Същевременно поддържа, че от протокола се установявало, че местопроизшествието не е посетено на място от служител на МВР, протоколът не бил изготвен от служител на МВР и не бил представен снимков материал от евентуалното местопроизшествие, както и на самото препятствие. Поради това протоколът нямал материална доказателствена сила. Навеждат се доводи във връзка с ПТП, различно от процесното - относно необезопасена дупка на пътното платно, относно застрахователно събитие и относно иск по чл. 50 ЗЗД, с какъвто съдът не е сезиран. Заключението на САТЕ било изготвено от вещото лице само въз основа на протокол за ПТП (№ 1761733 от 02.07.2021 г. – неотносим за спора) и материали по делото, поради което заключението не следвало да се кредитира като безспорно доказателство относно наличието на причинно-следствена връзка. На следващо място следвало да се установи дали ответникът има задължение да поддържа пътя на евентуалното ПТП. По делото не се установило спазване на правила и условия, не можела да се установи скоростта, с която се е движил водачът, което било от съществено значение относно т.нар. „опасна зона за спиране“. Излагат се съображения за основателност на възражението за съпричиняване от страна на водача на МПС. Релевира се и довод, че от атакуваното решение не ставало ясно как е определен справедливият размер по смисъла на чл. 52 ЗЗД на обезщетенията за неимуществени вреди. Поради това въззивникът моли съда да отмени атакуваното решение и вместо това постанови друго, с което да отхвърли предявените искове, а в условията на евентуалност – да уважи обратния иск срещу „Автомагистрали“ ЕАД.

Претендира разноски и юрисконсултско възнаграждение. В открито съдебно заседание на 25.09.2024 г. процесуалният му представител изрично заявява, че не възразява срещу претендираните от въззиваемите разноски за въззивното производство.

Въззиваемите страни М. С. М., Б. Л. Б., В. В. К. и К. В. К. (последните двама непълнолетни, действащи лично и с попечителското съдействие на своята майка Е. К. Н.) с отговор по реда на чл. 263, ал. 1 ГПК оспорват 3 въззивната жалба и молят съда да потвърди атакуваното решение като правилно. Претендират разноски за въззивното производство съгласно списък по чл. 80 ГПК.

Въззивната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл.

259, ал. 1 ГПК, от надлежна страни и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което съдът следва да се произнесе по основателността й.

Съгласно чл. 269 ГПК, въззивният съд проверява правилността на първоинстанционното решение само в рамките на релевираните оплаквания, а служебно следва да ограничи проверката си само за валидност, допустимост на решението в обжалваната част и спазване на императивните норми на материалния закон (т. 1 на Тълкувателно решение № 1/09.12.2013 г. по тълк.д.

№ 1/2013 г., ОСГТК на ВКС).

С исковата молба, уточненаа с молба от 19.04.2022 г., съдът е сезиран със субективно активно и обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 49 вр. чл. 45 ЗЗД, предявени като частични, като всеки от ищците е претендирал обезщетение за неимуществени вреди от ПТП, състояло се на 30.01.2021 г. около 20 часа с лек автомобил „Ауди А6”, рег. № *******, по АМ Струма в посока от гр. София към гр. Перник, в района на 8-ми километър, след първия тунел, поради внезапно свлачище на скална маса по пътното платно, в размер на по 2 000 лв., частично от по 40 000 лв., а ищецът М. С. М. е предявил и частичен иск за сумата 2 000 лв., частично от 11 103 лв. – обезщетение за имуществени вреди в резултат на процесното ПТП, представляващи разликата между изплатеното му от застраховател по застраховка „Каско“ обезщетение в размер на 20 596.80 лв. и действително причинените му имуществени вреди. Съгласно уточнението, претендирана е и законната лихва върху главниците от завеждане на исковата молба в съда на 03.02.2022 г. до окончателното плащане. По това акцесорно искане няма произнасяне с атакуваното решение, нито е искано допълването му по реда на чл. 250 ГПК.

Обжалваното решение е валидно и допустимо. Въззивният съд намира, че при постановяването му не е допуснато нарушение на императивни материалноправни норми, а с оглед оплакванията в жалбата е правилно по следните съображения:

За неоснователен съдът намира довода в жалбата ответникът да бил 4 лишен от право на защита поради нередовното му призоваване за първото открито съдебно заседание в първата инстанция. За това заседание ответникът е призован по реда, по който му е връчен и препис от исковата молба и доказателствата – по реда на чл. 52, ал. 2 вр. чл. 38, ал. 2, т. 1 ГПК, чрез СЕСВ.

В рамките на въззивното производство е недопустимо конституиране по реда на чл. 219, ал. 1 ГПК на трето лице помагач, както и приемане за съвместно разглеждане на обратен иск по реда на чл. 219, ал. 3 ГПК. Обратното би означавало третото лице да бъде лишено от една инстанция, което е недопустимо. Ако ответникът е смятал, че с отговора по чл. 131 ГПК е било заявено искане за конституиране на трето лице помагач, същият е могъл да обжалва определението на районния съд в срока по чл. 275, ал. 1 вр. чл. 220, изр. 2 ГПК, което не се твърди да е направил. Поради това и въззивният съд не дължи произнасяне за първи път по заявения с отговора на исковата молба обратен иск. Предвид очертаните в чл. 270 - чл. 272 ГПК правомощия на въззивния съд и извода за валидност и допустимост на атакуваното решение, ако счете първоинстанционното решение за неправилно въззивният съд няма правомощие да отмени решението и да върне делото за ново разглеждане (както се иска с жалбата), а следва да реши спора по същество.

Отговорността по чл. 49 ЗЗД е обективна, има гаранционнообезпечителна функция и е за чужди виновни противоправни действия. По предявения иск с правно основание чл. 49 ЗЗД по делото трябва да бъдат установени следните елементи от фактическия състав, пораждащ отговорността за обезвреда: противоправно действие или бездействие от страна на лице, на което е възложено извършване на някаква работа от ответника, причиняване на вреда - при или по повод изпълнението на възложената работа, както и причинна връзка между противоправното поведение и вредоносния резултат. Вината на причинителя на вредата се предполага до доказване на противното (чл. 45, ал. 2 ЗЗД ), като в тежест на ответника е при оспорване да обори презумпцията, доказвайки по несъмнен начин липсата на вина на прекия извършител. В негова тежест, съобразно правилото на чл. 154, ал. 1 ГПК, е да докаже и релевираното с отговора на исковата молба възражение за съпричиняване от страна на пострадалия водач М. М..

В случая предпоставките на чл. 49 ЗЗД се установяват по несъмнен начин. Доводите в жалбата във връзка с установяването на механизма на ПТП 5 и наличието на причинна връзка между този механизъм и вредите са неоснователни. От събраните писмени и гласни доказателства и заключение на САТЕ се установява по безспорен начин настъпването на процесното ПТП по описания в исковата молба начин, вкл. механизма на настъпване на уврежданията – възникването на внезапно свлачище на пътен участък, за поддържането на който отговорност носи ответникът, съответно претърпените имуществени и неимуществени вреди и връзката между ПТП и настъпилите увреждания. Противно на поддържаното от въззивника, представеният в ясен заверен препис протокол за ПТП № 1785979 е и с ясна дата и час на съставяне – 31.01.2021 г., 00.20 ч., съставен е от длъжностно лице в кръга на службата му и по предвидения в закона ред и представлява официален свидетелстващ документ. Като такъв се ползва освен с обвързваща формална доказателствена сила относно авторството на документа, още и с обвързваща материална доказателствена сила за извършените от съставителя и пред него действия – чл. 179 ГПК. Такава доказателствена сила той има и относно удостоверените от длъжностното лице пряко възприети факти, относими за определяне на механизма на ПТП - като местоположението на МПС, участници в ПТП, характера и вида на нанесените видими щети, пътните знаци и маркировката на мястото на произшествието и други подобни в случаите, когато ПТП е посетено на място. По делото се установява, че процесното ПТП е с материални щети и след неговото настъпване увреденият автомобил не е бил във възможност да се движи на собствен ход, а свлачището е предизвикало задръстване на платното за движение (което е бил затворено в посока София – Перник), с оглед на което и съгласно чл. 125, т. 2 и т. 8 ЗДвП органите на полицията са имали задължение да посетят мястото на инцидента и да съставят протокол за ПТП. Противно на поддържаното в жалбата, представеният по делото протокол показва, че орган на полицията е посетил местопроизшествието след реализирането му, и следователно протоколът обективира не само авторството на изявлението, датата и мястото на съставянето му, но и другите факти, непосредствено възприети от длъжностното лице - наличието на свлачище на пътното платно, местоположението на увреденото МПС и видимите вреди по него. Тези факти се установяват и от приетия и неоспорен снимков материал (л. 93 -100 от делото на СРС). Поради това неоснователен е и доводът на въззивника заключението на САТЕ, съгласно което имуществените вреди са в причинна 6 връзка с механизма на ПТП, да било основано само на твърденията на водача на лекия автомобил. Този извод вещото лице е основало както на протокола за ПТП, така и на изготвения снимков материал, а също и на показанията на разпитаните свидетЕ..