Решение № 5316 от 06.08.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 5316 гр. София, 06.08.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Е СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Петър Люб. Сантиров

Членове:

Ивета Антонова

Дамян Ив. Христов при участието на секретаря Елеонора Анг. Георгиева като разгледа докладваното от Ивета Антонова Въззивно гражданско дело № 20261100500082 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл.258 – 273 ГПК.

Образувано е по подадена от П. В. М. въззивна жалба срещу решение № 18377/13.07.2025г. постановено по гр.д. № 23789/2024г.. по описа на Софийски районен съд, ГО, 171 състав, с което е отхвърлен предявения иск с правно основание чл.439 ГПК за признаване за установено спрямо „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“ЕАД, че не дължи сумите по изпълнителен лист издаден по в.гр.д. № 2656/2012г. по описа на Софийски градски съд и въз основа на който е образувано изп.д. № 20178580401593 по описа на ЧСИ У.Д., рег. № 858 КЧСИ. Във въззивната жалба се навеждат доводи за неправилно приложение на материалния закон и неправилни изводи относно: несъобразяване със съдебната практика относно действията, които са годни да прекъснат давността в хода на изпълнителния процес, а именно –наложени запори, които не са довели до реално събиране на дълга представляват проучване на имуществото на длъжника, а не изпълнително действие, което прекъснва давността, както и направените от взискателя искания за налагане на запор или друго изпълнително действие без посочване на конкретното вземане или имущество на длъжника, е невалидно. Моли решението като неправилно и незаконосъобразно да бъде отменено и постановено друго, с което се уважи предявения установителен иск. Претендира разноски.

В срока по чл.263 ал.1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от насрещната страна – ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“ЕАД, в който изразява становище за правилност и обоснованост на първоинстанционното решение, постановено при правилно приложение на материалния закон и утвърдената съдебна практика.

Съдът, като обсъди доводите във въззивната жалба относно атакувания съдебен акт и събраните по делото доказателства, достигна до следните фактически и правни изводи:

С оглед разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивната инстанция дължи проверка за валидността 1 на решението, за неговата допустимост, в обжалваната част, а за правилността му единствено на въведените в жалбата основания.

При изпълнение правомощията си по чл. 269 ГПК настоящият въззивен състав намира обжалваното решение за валидно и допустимо.

Досежно правилността обжалваното решение съдът намира поддържаните с въззивната жалба доводи за неоснователни по следните мотиви:

Първоинстанционният съд е сезиран с иск и с правно основание чл.439 от ГПК за признаване за установено спрямо ответника „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“ЕАД, че П. В. М. не дължи сумата от 57,50 лв., включваща: 456 лв. – главница за топлинна енергия за периода от 01.02.2008 г. до 30.04.2010 г. и 101,50 лв. – обезщетение за забавено плащане на главницата за периода 01.04.2008 г. - 07.02.2011 г., за които суми в полза на „Топлофикация София“ ЕАД е издаден изпълнителен лист от 19.04.2013 г. по гр.д. № 2656/2012 г. на СГС, ІV-Б възз. състав, въз основа на който срещу ищеца е образувано изпълнително дело № 20178580401593 по описа на ЧСИ У.Д., с рег. № 858 при КЧСИ.

Настоящата съдебна инстанция напълно споделя фактическите и правните изводи на първоинстанционния съд и по силата на чл. 272 ГПК препраща към мотивите на СРС, като по този начин те стават част от правните съждения в настоящия съдебен акт.

По конкретно наведените във въззивната жалба оплаквания, които определят предмета на проверка от въззивния съд, настоящият състав на съда намира следното:

Безспорно е в теорията и в константната съдебна практика, че с отрицателния установителен иск по чл.439 ГПК се дава право на длъжника да установи, че изпълняемото право е отпаднало, поради факти и обстоятелства, настъпили след съдебното му установяване, но имащи значение за неговото съществуване, като доказването им е в негова тежест. Искът е предоставен на длъжника за защита срещу материалната незаконосъобразност на принудителното изпълнение и за неговото уважаване е необходимо ищецът да докаже наличието на факти настъпили след издаване на изпълнителното основание, въз основа на което е предприето принудително изпълнение и които изключват, унищожават или погасяват спорното материално право, каквито примерно са: плащане, прихващане, погасяване на правото на принудително изпълнение поради изтекла погасителна давност и пр.

Съгласно цитираната разпоредба на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася по правилността на фактическите и правни констатации само въз основа на въведените във въззивната жалба оплаквания, съответно проверява законосъобразността само на посочените процесуални действия и обосноваността само на посочените фактически констатации на първоинстанционния съд, а относно правилността на първоинстанционното решение той е обвързан от посочените в жалбата пороци.

В този смисъл не е спорна между страните установената пръвилно и въз основа на събраните писмени доказателства по делото от първоинстанционният съд фактическа обстановка, а именно: срещу наследодателя на ищеца е издаден лист от 19.04.2013 г. по гр.д. № 2656/2012 г. на СГС, ІV-Б възз. състав, се установява, че същият е издаден въз основа на влязло в сила решение от 05.03.2013 по гр.д. № 2656/2012 г. на СГС, ІV-Б възз. състав, и със същия В.М. М. е осъден да заплати на „Топлофикация София“ ЕАД сумата 456 лв. – главница за топлинна енергия за периода от 01.02.2008 г. до 30.04.2010 г., ведно със законната лихва от 18.03.2011 г. до окончателното й изплащане, и сумата 101,50 лв. – обезщетение за забавено плащане на главницата за периода 01.04.2008 г. - 07.02.2011 г.

Следователно по отношение на вземанията, предмет на цитирания изпълителен лист, се прилага 5- годишна погасителна давност, на основание чл.117 ал.2 от ГПК.

Според даденото с ППВС № 3/18.11.1980 г. тълкуване образуването на изпълнителното производство прекъсва давността, а докато трае изпълнителното производство давност не тече, като същото съгласно чл. 130 ал. 2 ЗСВ е задължително за органите на съдебната и изпълнителната власт. С т. 10 от ТР № 2/ 26.06.2015 г., постановено по тълк. дело № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС е 2 дадено противоположно разрешение като е прието, че в изпълнителното производство давността се прекъсва с всяко действие по принудително изпълнение, като от момента на същото започва да тече нова давност, но давността не се спира. С ТР № 3/28.03.2023г. по т.д. №3/2020г. на ОСГТК на ВКС е прието, че „докато е траел изпълнителният процес относно вземанията по образувани преди обявяването на Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по т.д. № 2/2013 г., ОСГТК, ВКС, изпълнителни дела, давност за тези вземания не е текла. За тях давността е започнала да тече от 26.06.2015 г., от когато е обявено за загубило сила ППВС № 3/ 1980 г.“С оглед на това извършената с т. 10 от ТР № 2/26.06.2015г, постановено по тълк. дело № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС отмяна на ППВС № 3/18.11.1980 г. поражда действие от датата на обявяването на тълкувателното решение, като даденото с т. 10 от ТР № 2/26.06.2015 г., постановено по тълк. дело № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС разрешение се прилага от тази дата и то само по отношение на висящите към този момент изпълнителни производства, но не и към тези, които са приключили преди това.

Следователно за периода 19.4.2013г., когато е издаден изпълнителния лист до датата на подаване на исковата молба – 23.04.2024г. 5 годишната погасителна давност за вземането по изпълнителния лист не е изтекла, тъй като са налице обстоятелства по смисъла на чл.116 б. „в“ от ГПК през период не по –малък от 5 години и прекъсващи давността и след което за почва да тече нова 5-годишна такава.

Следва да се има предвид, че прекъсва давността предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ /независимо от това дали прилагането му е поискано от взискателя и или е предприето по инициатива на частния съдебен изпълнител по възлагане от взискателя съгласно чл. 18 ал. 1 ЗЧСИ/: насочването на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и т.н. до постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети задължени лица. Не са изпълнителни действия и не прекъсват давността образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника, извършването на справки, набавянето на документи, книжа и др., назначаването на експертиза за определяне на непогасения остатък от дълга, извършването на разпределение, плащането въз основа на влязлото в сила разпределение и т.н – т.

10 от ТР №2/2013 от 26.06.2015 г. по т.д. № 2/2013 г. на ОСТК на ВКС.

Освен това настоящия състав съобразява и че „ ако искането от кредитора е направено своевременно, но изпълнителното действие не е предприето от надлежния орган преди изтичането на давностния срок, по причина, което не зависи от волята на кредитора, давността се счита прекъсната с искането, дори то да е било нередовно, ако нередовността е изправена надлежно по указание на органа на изпълнителното производство. Давността не се прекъсва веднъж с искането и още веднъж с предприемането на действието. Прекъсването е едно – с предприемането на действието, но се счита да е настъпило с обратна сила, ако след поискването давността е изтекла..“ / решение № 37/24.02.2021г. по гр.д. № 1747/2020г. на ВКС, IV г.о./.

За яснота е необходимо да се посочи, че искания за справки и проучване на имущественото състояние на длъжника, не са действия, които са годни да прекъснат давността.

От приложените в копия изпълнителни дела се установява, че давността е прекъсвана мнократно – с образуване на изпълнителното дело на 26.07.2017г. по молба на кредитора и с която е налице възлагана по чл. 18 ал. 1 ЗЧСИ; на на 13.10.2017 г. с налгане на запор върху банковите сметки на длъжника; на 16.01.2019 г. е взискателят е поискал налагане на запор върху банковите сметки и трудовото възнаграждение на длъжника; на 09.01.2020 г. с налагане на запор върху получаваната от длъжника пенсия. Следва да се съобрази и обстоятелството че с чл. 3 т. 2 от Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г., и за преодоляване на последиците /ЗМДВИП/ според давността се спира за период от 2 месеца и 7 дни/ - 13.03.2020г. – 21.05.2020г.След смъртта на В. М. на 06.06.2020 г. и конституирането на сина му П. М. като длъжник по изпълнителното дело, са предприемани следните изпълнителни действия: на 22.11.2023 г. взискателят е поискал да бъдат наложени запори върху банковите сметки на новоконституирания длъжник. След всяко от посочените действия/молби на взискателя за предприемане на конкретен изпълнителен способ 3 давността е прекъсвана, след което е започвала да тече нова 5 годишна такава, като за периода от последното прекъсване на давността – 22.11.2023г. до датата на подаване на исковата молба не е изтекл срок от 5 години.

Дори и да се приеме, че за периода от образуване на изпълнителното дело е имало 2 годишни периоди на непредприемане на изпълнителни действия, т.е. настъпила перемция и основание за прекратяване на делото на основание чл.433 т.8 от ГПК,то при последваща сезираща молба, въпреки настъпила перемпция, съдебния изпълнител дължи прилагане на поискания изпълнителен способ „единствената правна последица от настъпилата вече перемпция е, че съдебният изпълнител следва да образува новото искане в ново – отделно изпълнително дело във всички случаи той е длъжен да приложи искания изпълнителен способ. Необразуването на ново изпълнително дело с нищо не вреди на кредитора нито ползва или вреди на длъжника. То може да бъде квалифицирано като дисциплинарно нарушение на съдебния изпълнител, само доколкото не е събрана дължимата авансова такса за образуване на отделното дело и с това са нарушени канцеларските правила по воденото на изпълнителните дела“. В този смисъл и т.3 от ТР № 2/ 2023 г. от 04.07.2024 г. на ОСГТК ва ВКС. Т.е. погасителна давност се прекъсва и по перемирано изпълнително дело. Това е така, тъй като е налице разликата между двата института – перемпция и давност. Това са два съвсем различни правни института с различни правни последици - давността изключва принудително изпълнение, а перемпцията не го изключва, обратно, тя предполага неудовлетворена нужда от принудително изпълнение.Прекратяването на изпълнителното дело поради перемпция е без правно значение за давността.