Решение № 1146 от 08.10.2024, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1146 гр. Пловдив, 08.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IX СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Николинка Г. Цветкова

Членове:

Фаня Т. Рабчева Калчишкова

Радослав Хр. Георгиев при участието на секретаря Пенка В. Георгиева като разгледа докладваното от Фаня Т. Рабчева Калчишкова Въззивно гражданско дело № 20245300502180 по описа за 2024 година Производство по чл.258, ал.1 и сл. ГПК

Производството по делото е образувано по въззивна жалба подадена от Н. П.

Н., с ЕГН **********, чрез пълномощника му по делото адвокат С. Г., против Решение № 235 от 28.06.2024 г., постановено по гр.д. №2199/2023 г., по описа на Районен съд-Карлово, в частта, в която са отхвърлени предявените от жалбоподателя искове по чл.344, ал.1, т.1 и т.2 КТ против Община Сопот. Във въззивната жалба са релевирани подробни оплаквания за неправилност и необоснованост на първоинстанционното решение, като постановено в нарушение на материалния закон и съдопроизводствените правила. Иска се отмяна на обжалваното решение и постановяване на решение, с което предявените искове по чл.344, ал.1, т.1 и т.2 ГПК уважени.

В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от въззиваемата страна Община Сопот, БУЛСТАТ ***, чрез пълномощника по делото адвокат В. Д., с който се взема становище за нейната неоснователност и се настоява за потвърждаване на първоинстанционното решение като 1 правилно и законосъобразно.

Пловдивски окръжен съд като взе предвид представените доказателства, намери жалбата като подадена от надлежна страна, депозирана в срока по чл.259, ал.1 ГПК, от страна имаща правен интерес да обжалва, срещу подлежащ на съдебен контрол акт, поради което жалбата се явява процесуално допустима.

Съдът е сезиран с обективно съединени искове по чл.344, ал.1, т.1 и т.2 КТ от Н. П. Н. против Община Сопот за признаване незаконност на уволнение , обективирано в Заповед № *** на кмета на Община Сопот, с която на основание чл.39, ал.5 ЗМСМА във връзка с чл.325, ал.1,т.3 КТ е било прекратено трудовото правоотношение на ищеца. С постановеното решение на КРС предявеният от ищеца иск по чл.344, ал.1, т.3 във връзка с чл.225, ал.1 КТ също е отхвърлен, като в тази част решението не се обжалва и същото е влязло в законна сила.

Обжалваната заповед за прекратяване на трудовото правоотношение на ищеца е атакувана като незаконосъобразна с доводи за липса на работодателска компетентност на издателя на заповедта с твърдение за недопустимо съвместяване на изпълнявани функции като общински съветник и кмет с позоваване на разпоредбата на чл.30 ЗМСМА. В тази насока са били направени доводи за наличие на изрично предвидена процедура за предсрочно прекратяване на пълномощията на общински съветник – ОИК, въз основа на които е инициирано искане на основание чл.17, ал.2 ГПК от ищеца за произнасяне от гражданския съд инцидентно по законосъобразността на административния акт – Заповед № ЧР-02-56/27.10.2023г. на Областен управител на област Пловдив, по силата на която лицето М. Б. е назначен за временно изпълняващ длъжността кмет на Община Сопот. В допълнение е изтъкнат доводът, основан на разпоредбата на чл.42, ал.8, изр.ІІ ЗМСМА относно условията за избор на временно изпълняващ длъжността кмет на общината за срок до полагане на клетва на новоизбрания кмет – един от заместник кметовете на общината, което при тези условия при бездействие на общински съвет, това се извършвало от областния управител.

При отхвърляне на главния иск по чл.344, ал.1,т.1 КТ районният съд е отразил доводите на ищеца и възраженията на ответната община Сопот във връзка с наведения като преюдициален въпрос за разрешаване по реда на чл.17, ал.2 2

ГПК за законосъобразността на административния акт на Областен управител на област Пловдив с цел формиране на правен извод за незаконосъобразност на прекратеното трудово правоотношение на ищеца на основание чл.325, ал.1, т.3 КТ – изтичане на уговорен срок, отчитайки липсата на предпоставки за упражняване на косвен съдебен контрол от гражданския съд за материална законосъобразност на посочения административен акт по ГПК, независимо от това, че ищецът не е бил пряк участник в административното производство по издаване на цитираната заповед и нейното обжалване. В този смисъл са взети предвид и постановените съдебни актове на Адм.съд-Пловдив - Определение № 540/ 15.01.2024г по адм.д.№ 2778/ 2023г. п о описа на този съд , с което е била оставена без разглеждане жалбата на ищеца против Заповед № ЧР-0256/27.10.2023г. на Областен управител на област Пловдив за назначаване на временно изпълняващ длъжността кмет на Община Сопот, като производството е било прекратено, както и Определение № 2969/12.03.2024г. по адм.д.№ 2365/ 2023г. по описа на ВАС-ІІІ отд., с което потвърдено постановеното определение на Адм.съд-Пловдив. Отчетени са решаващите мотиви на административните съдилища за липса на правен интерес по смисъла на чл.147 АПК у ищеца, да оспори заповедта по съображенията на ищеца, които не засягат неговите права и свободи като гражданин.

Пред настоящата инстанция доводите на ищеца за незаконосъобразност на прекратеното трудово правоотношение с обжалвания акт на назначения временно изпълняващ длъжността кмет на Община Сопот се поддържат изцяло по аналогичните съображения, развити пред първоинстанционния съд, поддържайки необходимостта от реализиране на косвен съдебен контрол от гражданския съд по реда на чл.17, ал.2 ГПК и изтъквайки наличие на трайна практика на ВКС във връзка с приложението на посочената процесуална норма с цел изпълняване задължението на съдебната власт , установено в разпоредбата на чл.117 КРБ за защитаване на правата и законните интереси на гражданите.

Така формулираният поддържан довод от ищеца не се възприема за основателен и от въззивната инстанция.

Възприемат се за обосновани съображенията, че атакуваният административен акт на Областния управител, предмет на административното обжалване, не се явява пряко противопоставима на ищеца, тъй като не се 3 засяга пряко негови граждански права и законни интереси .

В случая настоящият трудово-правен спор при разрешаването му обуславя необходимостта от преценка законосъобразността за прекратеното трудово правоотношение на безвиновното основание по чл.325, ал.1, т.3 КТ / изтичане на уговорен срок/. От страна на жалбоподателя твърдението чрез позоваване на разпоредбата на чл.117 КРБ се поддържа засягане на негови права и интереси, но тези съображения се свързват именно в качеството му на зам.кмет – длъжност която е част от управленската структура на общината, поради което обуславящ е административно правния характер на спорния въпрос. Същият се явява свързан с прекия правен интерес за изследване на материалната законосъобразност на адм.акт, за който се иска провеждане на процедура по реда на чл.17, ал.2 ГПК от гражданския съд по повод изследване законосъобразността на акта на представляващия към процесния момент община Сопот за прекратяване на трудово правоотношение на ищеца по КТ.

Целта на Закона в процесуалната норма на чл.17, ал.2 ГПК относно предпоставките за осъществяване на инцидентен съдебен контрол на административен акт е аналогична на възприетото с решаващите мотиви на ВАС в Определение №2969/12.03.2024г. по адм.д.№ 2365/ 2023г. по описа на ВАС-ІІІ отд. , а именно наличие на твърдения и доказване от ищеца на определени субективни характеристики, които да сочат на възникването и засягането с атакувания адм.акт на областния управител на собствени на ищеца права и законни интереси в качеството му на гражданин, каквито съображения не се излагат в настоящото производство, пряко обуславящи незаконосъобразност на обжалваната заповед на временно изпълняващия длъжността кмет на Община Сопот за прекратяване на трудовото правоотношение на ищеца.

По така изложените съображения жалбата се намери за неоснователна, а обжалвания съдебен акт в обжалваната му част ще се потвърди като правилен.

На основание чл.78, ал. 3 ГПК на въззиваемата страна се следва присъждане на направени разноски по списък по чл.80 ГПК за адв.възнаграждение в размер на 4 400 лева.

Водим от горното и на основание чл.271, ал.1, пр.І ГПК, въззивният съд 4

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 235 от 28.06.2024 г., постановено по гр.д.

№2199/2023 г., по описа на Районен съд-Карлово, в частта, в която са отхвърлени предявените от Н. П. Н., ЕГН **********, чрез адвокат С. Г. искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1 и т.2 КТ против Община Сопот, БУЛСТАТ: *** за признаване незаконност и отмяна на уволнение, извършено със заповед № ***на кмета на Община Сопот и за възстановяването му на заеманата преди уволнението длъжност- зам.кмет на Община Сопот.

В необжалваната част решението е влязло в законна сила.

Осъжда Н. П. Н., ЕГН ********** да заплати на Община Сопот, БУЛСТАТ:

*** сумата 4 400 лева / четири хиляди и четиристотин лева/ разноски за адв.възнаграждение на основание чл.78, ал.3 ГПК за въззивната инстанция.

Решението подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок от връчването му пред ВКС на РБ.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5