Решение № 106 от 19.03.2026, Окръжен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 106 гр. Плевен, 19.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, ІV ВЪЗ. ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: СИЛВИЯ ЦВ. КРЪСТЕВА

Членове:

РЕНИ В. ГЕОРГИЕВА

ДАЯНА СТ. ВАСИЛЧИНА при участието на секретаря ИВАЙЛО П. ЦВЕТКОВ като разгледа докладваното от СИЛВИЯ ЦВ. КРЪСТЕВА Въззивно гражданско дело № 20264400500073 по описа за 2026 година ПРОИЗВОДСТВО по чл.258 и сл. от ГПК.

Въззивното гражданско производство пред Окръжен съд- гр.Плевен е образувано на основание въззивна жалба от „***“ ЕООД с ЕИК*** чрез адв.

М. И. срещу Решение рег. № 1582/ 23. 10. 2025 г. по гр. д. № 3750/ 2024 г. по описа на Плевенския районен съд.

Въззивният жалбоподател твърди, че решението е незаконосъобразно, необосновано и неправилно, постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон. С въззивната жалба е отправено искане за отмяна изцяло на решението на районния съд като неправилно и незаконосъобразно и да бъде уважен предявения иск, като бъдат присъдени направените по делото разноски.

Въззиваемите Ю. М. С. и Б. М. С. са изразили становище чрез процесуалния си представител адв.

Х. С., че обжалваното решение е правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено, като бъдат присъдени направените по делото разноски във въззивната инстанция.

ВЪЗЗИВНИЯТ СЪД, като извърши проверка по допустимостта на 1 въззивната жалба съгласно чл.267, ал.1 от ГПК при съответно прилагане на чл.262 от ГПК, установи следното:

Въззивната жалба е подадена в срок, срещу съдебен акт, подлежащ на обжалване, от надлежна страна, която има правен интерес да обжалва решението, поради което е ПРОЦЕСУАЛНО ДОПУСТИМА и следва да бъде разгледана по същество.

ВЪЗЗИВНАТА ЖАЛБА Е НЕОСНОВАТЕЛНА.

С обжалваното решение районният съд е отхвърлил предявения на основание чл. 34 ЗС иск за делба от „***“ ЕООД с ЕИК*** срещу Ю.М. С. с ЕГН********** и Б. М. С. с ЕГН ********** на съсобствен недвижим имот, представляващ ПОЗЕМЛЕН ИМОТ, находящ се в гр. Плевен, ул. „***“№ 24, съставляващ поземлен имот с идентификатор *** по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Плевен, целият поземлен имот с площ от 603 кв. м. съгласно кадастрална скица, с трайно предназначение на територията – урбанизирана, с начин на трайно ползване ниско застояване ( до 10 м).

С решението съдът е осъдил на основание чл. 78, ал.1 ГЖПК „***“ ЕООД да заплати на ответниците Ю.М. С. с ЕГН********** и Б. М. С. с ЕГН ********** направените по делото разноски в размер на 2000 лв. общо или по 1000 лв. за всеки поотделно и да заплати по сметката на РС Плевен държавна такса в размер на 50 лв. върху отхвърления иск за съдебна делба на основание чл. 9 от Тарифа за държавните такси, събирани от съдилищата по ГПК.

В мотивите на обжалваното решение районният съд въз основа на събраните по делото доказателства е приел, че в приложен протокол от 1989г. по гр.д.№1343/1989г. на ПлРС се установява допусната делба на дворното място , като М. С., - баща на ответниците и З.Ш.Т./З.И.А./- сестра на М. С., като всеки получава по ½ ид. част от имота- земя и отделно по една сграда, построени в това място.По делото е приложено гр.д. №2070/1997г. на ПлРС, от което става ясно, че е отхвърлен иск между същите съделители и за същото дворно място, поради недопустимост на делбата, като в решението на ПОС по . гр. д. №2070/ 1997 г. при обжалване на решението на първоинстанционния са развити подробни съображения в тази насока, като решението на районния съд е оставено в сила.

2

Районният съд е приел, че след като в съсобствения имот между страните има сгради собственост на различни лица, е налице така наречената хоризонтална съсобственост и дворното място има характер на обща част, обслужваща сградите и като такова е неделимо. Делбата е допустима на дворното място, ако действащия ПУП може да бъде изменен, така че всеки от новообособените имоти да обслужва отделната сграда, собственост на отделните страни, за което няма индикации. Съгласно разпоредбата на чл.38, ал.1 от Закона за собствеността общи части на сградата, в която е създадена етажна собственост, са земята, върху която е построена сградата, дворът и всичко друго, което по естеството си или по предназначение служи за общо ползване. С оглед на това, че в закона няма разпоредба уреждаща изрично случаи в които две или повече самостоятелни сгради, които са изключени от съсобствеността и принадлежат на отделни собственици, е създадено положение, сходно с етажната собственост. Сградите са изключени от съсобствеността и принадлежат на отделни съсобственици на парцела, върху който са построени и който е общ. Парцелът е обща част и съсобствеността върху него е неразделно свързана с отделните сгради и в тези случаи чл.38, ал.1 от Закона за собствеността се прилага по аналогия.Следва да се има предвид също, че законът не е предвидил изключения за статут на обща част на поземления имот съобразно площта, разположението на сградите и достъпът до тях. Съсобствеността върху поземления имот е неразривно свързана с индивидуалната собственост върху отделните сгради. Промяната на собствеността, след делбата, поради последващи продажби не променя предназначението на земята, която е прилежаща към съответните сгради и има статут на обща част.

Въз основа на изложените фактически и празни изводи районният съд е счел, че искът е неоснователен и го е отхвърлил.

Въззивният съд изцяло възприема изложените мотиви на първоинстанционния съд, като счита, че обжалваното решение следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.

От доказателствата по делото се установява, че страните са съсобственици в процесния парцел, върху който са построени сгради, които са индивидуална собственост на всеки един от съсобствениците. По тези причини съгласно чл. 38, ал.1 ЗС парцелът се явява обща част за сградите 3 собственост на страните и делба е недопустима предвид трайната съдебна практика. Съгласно ППВС №2/ 82 г.,т. 1, б.“д“ недопустима е делбата в парцел, в който има две или повече самостоятелни сгради, които са изключени от съсобствеността и принадлежат на отделни собственици. Парцелът е общ, а сградите принадлежат на отделни собственици, които са съсобственици и на парцела. Имат се предвид парцели, съсобствеността върху които е възникнала не по регулация.Настоящият случай е аналогичен на хипотезата в цитираното ППВС, поради което следва постановлението да бъде съобразено като задължителна съдебна практика.

В актуалната съдебна практика на ВКС също се приема, че е налице задължителна съдебна практика – ППВС № 2/1982 г., с което е прието, че недопустимостта на делбата на съсобствен парцел, в който има две или повече самостоятелни сгради, които са изключени от съсобствеността и принадлежат на отделни собственици.(Решение № 252 от 24.04.2024 г. на ВКС по гр. д. № 1334/2023 г., II г. о., ГК). В Решение № 309 от 18.11.2011 г. на ВКС по гр. д. № 215/2011 г., II г. о., ГК е прието, че делбата на дворното място, имащо статут на обща част по смисъла на чл. 38, ал. 1 ЗС е недопустима, тъй като дворното място е обща част само и единствено по отношение на всички собственици, притежаващи отделните обекти в сградата.

С оглед изложеното въззивният съд приема, че правните изводи на първоинстанционния съд са правилни и в съответствие със закона, поради което следва обжалваното решение да бъде потвърдено.

По деловодните разноски:

При този изход на делото и на основание чл.273 вр. чл. 78, ал.3 ГЖПК въззивникът следва да заплати на въззиваемата страна направените по делото разноски съобразно представения списък по чл. 80 ГПК, където е посочено адвокатско възнаграждение в размер на 1000 евро. Въззивникът е направил възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на процесуалния представител на въззиваемата страна по реда на чл. 78, ал.5 ГПК,, като твърди, че адвокатското възнаграждение на въззиваемата страна е значително завишено спрямо възнаграждението на неговия процесуален представител, което съгласно списъка по чл. 80 ГПК е в размер на 766, 94 евро.

Съдът счита, че възражението за прекомерност е основателно, тъй като 4 въззиваемата страна Б. С. е уговорил адвокатско възнаграждение в размер на 1000 евро във въззивната инстанция, а другият въззиваем Ю. С. не е договарял адвокатско възнаграждение. Съдът счита, че следва адвокатското възнаграждение да бъде намалено до размера на адвокатското възнаграждение на въззивника предвид нормата на чл. 78, ал.5 ГПК и критериите по чл. 36, ал.3 ЗА затова, че в производството по делото е подаден отговор от въззиваемата страна и процесуалният представител е участвувал в единственото открито съдебно заседание по делото. По тези съображения следва въззивникът да заплати на въззиваемата страна Б. С. деловодни разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 767 евро.

По изложените съображения и на основание чл. 271, ал.1, пр.1 и чл. 272 ГПК, съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА като правилно и законосъобразно Решение рег. № 1582/ 23. 10. 2025 г. по гр. д. № 3750/ 2024 г. по описа на Плевенския районен съд.

ОСЪЖДА на основание чл. 273 вр. чл.78, ал.3 и ал. 5 и чл. 80 ГПК „***“ ЕООД с ЕИК*** да заплати на Б. М. С. с ЕГН ********** направените във въззивното производство деловодни разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 767 евро.

РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок от връчването му на страните пред ВКС.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5