Решение № 4833 от 12.07.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 4833 гр. София, 12.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-20 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Даниела Г. Шанова при участието на секретаря Екатерина К. Тодорова като разгледа докладваното от Даниела Г. Шанова Гражданско дело № 20221100104545 по описа за 2022 година

Производството е образувано по искове на Комисията за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество /КПКОНПИ/ - сега КОНПИ, БУЛСТАТ 129010997 с правно основание чл. 153, ал. 1 от ЗОНПИ /загл. изм./ за отнемане от П. Т. А., ЕГН ********** с постоянен адрес гр. София, ж. к. „Х********, ********, Д. Е. А., ЕГН ********** с постоянен адрес гр. София, ж. к. „Х********, ******** и Н. П. Т., ЕГН **********, постоянен и настоящ адрес гр. София, ж.к. „Х********, ******** на незаконно придобито имущество в общ размер от 21650 лв., формулиран след частичен отказ от исковете по реда на чл. 233 ГПК преди процедурата по чл. 131 ГПК, както следва: от П. Т. А., ЕГН ********** - 50 дружествени дяла, всеки един с номинална стойност 1 лев, на обща стойност 50 лв., представляващи капитала на „Н. Импекс“ ЕООД, ЕИК 202820611, със седалище и адрес на управление гр. София, район Подуяне, ул. „********, представлявано от П. Т. А., ЕГН **********; от Д. Е. А., ЕГН ********** - 100 дружествени дяла, всеки един с номинална стойност 1 лев, на обща стойност 100 лв., представляващи капитала на „Н. Строй“ ЕООД, ЕИК 204298496 със седалище и адрес на управление гр. София ж.к. „Х********, ******** представлявано от Д. Е. А., ЕГН **********; от П. Т. А., ЕГН ********** и Д. Е. А., ЕГН ********** - Лек автомобил, Марка „Мерцедес“, модел „А 160“, peг. № ********, рама WDB1680331J168744, двигател № 16696030069931, дата на първоначална регистрация 10.08.1998 г. собственост на П. Т. А. и Д. Е. А., с пазарна стойност към настоящ момент 1500 лв. и Лек автомобил, Марка „Шевролет“, модел „Епика“, peг. № ********, рама № KL1LF69KJ7B051984, двигател № Х20D1062872K, дата на първоначална регистрация 01.05.2007 г., собственост на П. Т. А. и Д.

Е. А., с пазарна стойност към настоящ момент 5000 лв.; от Н. П. Т., ЕГН ********** - Лек автомобил, Марка „Пежо“, модел „407“, peг. № СВ ********, рама № VF36DRFNB21059016, двигател № 1097643, дата на първоначална регистрация 11.02.2005 г., собственост на Н. П. Т., с пазарна стойност към настоящия момент 3000 лв. и Лек автомобил, марка „Мерцедес“, модел „МЛ 320 ЦДИ“, peг. № ********, рама 1

№ WDC1641221A184681, двигател № 64294040257520, дата на първоначална регистрация 02.01.2007 г., собственост на Н. П. Т., с пазарна стойност към настоящия момент 12000 лв.

В срока по чл. 131 ГПК ответниците П. А. и Н. Т. са депозирали отговори чрез назначените особени представители - адв. В. и адв. Д., с които оспорват исковете като недопустими, а по същество оспорват основателността на исковете с твърдението, че имуществото е придобито със законни средства; оспорват начина на определяне на несъответствието.

Ответникът Д. А. не депозира писмен отговор в законоустановения срок и не взема становище по исковете.

След като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл. 235 ГПК, Софийски градски съд приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявени са искове с правно основание чл. 153 вр. чл. 142, ал. 2, т. 1 и чл. 145, ал. 2 вр. чл. 141 от ЗОНПИ. Проверката е започнала на 02.02.2022г. /датата на решението на ищеца за образуване на проверка – Решение № 608/0.02.2022г./, поради което приложимият материален закон е действащият Закон за отнемане на незаконно придобито имущество (ДВ, бр. 7/19.01.2018г., загл. изм. ДВ, бр. 84/2023 г.) - съгласно § 5, ал. 2 от ПЗР на ЗПКОНПИ (Обн. ДВ. бр. 7/2018 г.) неприключилите производства пред съда, започнали по отменения ЗОПДНПИ от 2012 г., се довършват по реда на този закон.

Исковата молба е подадена пред съответния компетентен съд по чл. 153, ал. 1 от ЗОНПИ, от надлежна страна - Комисията за отнемане на незаконно придобито имущество, а производството по делото е допустимо, поради което и съдът следва да се произнесе по същество.

Съгласно константната практика на ВКС по отношение на съдебното исково производство по реда на чл. 153 и следващите от ЗОНПИ, съответно чл. 74 и следващите от ЗОПДНПИ (отм.), развита и в Определение № 85 от 09.03.2022 г. по гр. д. № 204/202 г., г. к., IV г. о. на ВКС, производството пред съда за отнемане в полза на държавата на незаконно придобито имущество е със санкционен характер, като чрез него се регламентира т. нар.

„гражданскоправна конфискация“. Активна процесуалноправна легитимация по него носи Комисията за отнемане на незаконно придобитото имущество (КОНПИ) съгласно разпоредбите на Глава II от ЗОНПИ. Същата действа като процесуален субституент на българската държава и упражнява субективното материално право да отнеме принудително и безвъзмездно имуществени права, като предмет на отнемането са тези имуществени права на ответника (ответниците), които се включват в незаконно придобитото имущество (чл. 141 от ЗОНПИ).

Доколкото гражданскоправната конфискация е по същността си намеса в правната сфера на проверяваното лице, то тази намеса следва да се извършва при съобразяване с интересите, от една страна, на държавата /обществото/, като в чл. 2 от ЗОНПИ е уредена целта на закона – „да се защитят интересите на обществото чрез предотвратяване на възможностите за незаконно придобиване на имущество и разпореждане с него“, а от друга страна, и интересите на проверяваните лица, в чиято защита са уредени принципите по чл. 4, т. 1, 4, 5, 9 от ЗОНПИ. Съгласно чл. 4, ал. 2 от ЗОНПИ за постигане целите на закона може да се налагат ограничения на собствеността, като се съблюдава правото на защита на засегнатите лица и на пострадалите от престъпления и не се допуска риск от несправедливост, а ограниченията на собствеността, предвидени в този закон, се прилагат в степента, която е необходима за постигане на целта на закона.

Законът следва да се прилага и при съобразяване с разпоредбата чл. 1 от ЕКПЧ, отнасяща се до защитата на собствеността, като в тази връзка е необходимо да се имат предвид и разясненията на ЕСПЧ в Решение от 13.07.2021 г. по делото „Тодоров и други срещу България“ по жалба № 50705/11 и шест други, според което всяка намеса на публичен 2 орган в мирното ползване на „притежания“ следва да е установена със закон и може да бъде оправдана само ако служи на легитимна цел в обществен интерес. Член 1 от Протокол № 1 към Конвенцията изисква също и всяка намеса да бъде разумно пропорционална на целта, която трябва да бъде реализирана.

Съгласно чл. 5, ал. 2 от ЗОНПИ, производството по отнемане на незаконно придобито имущество се провежда независимо от наказателното производство срещу проверяваното лице и свързаните с него лица, а съгласно чл. 153, ал. 5 и ал. 6 от същия закон съдебното производство по този закон започва и продължава независимо от прекратяването на наказателното производство, като прекратяването на наказателното производство или влизането в сила на присъда, с която подсъдимият е признат за невинен за престъпленията по чл. 108, ал. 1 от закона, не съставляват законова пречка за съществуването и надлежното упражняване правото на иск за отнемане в полза на държавата на незаконно придобито имущество.

За да възникне потестативното право на държавата за отнемане на незаконно придобито имущество, трябва да бъде установено наличието на следните предпоставки (юридически факти):

1) проверяваното лице, с което останалите ответници са свързани лица (чрез брак/фактическо съжителство, родство или като контролирани юридически лица), да е привлечено като обвиняем за престъпление измежду тези, които са изброени в чл. 108 ЗОНПИ;

2) ответниците да са придобили в проверявания период имущество със значителна стойност, за което не е установен законен източник, като несъответствието между имуществото и нетния доход на ответниците следва да надвишава 150 000 лева за целия проверяван период

3) имуществото да е придобито в срока по чл. 112, ал. 3 от закона - в период от 10 години назад от предявяване на иска и 4) имуществото да не е придобито със законен източник на средства.

Първите три материални предпоставки следва да бъдат установени от ищеца чрез пълно и главно доказване по правилата на чл. 154, ал. 1 ГПК, а на ответника принадлежи процесуалното задължение (доказателствената тежест) да установи, че имуществото, което е на значителна стойност, е придобито със средства от законен произход. Съгласно постоянната съдебна практика установяването на значително несъответствие по смисъла на пар. 1, т. 3 ДР ЗОНПИ е основната предпоставка за основателността на исковете по чл. 153 и сл. от ЗОНПИ, а не въпрос на тяхната допустимост. В този смисъл е Решение № 50130/03.01.2024 г. по гр.д. № 5134/2021 г., на ВКС, ІV г.о.

От представените по делото писмени доказателства се установява, че производството по ЗОНПИ е образувано след постъпило уведомление от Софийска районна прокуратура с вх. Хо УВКПКОНПИ - 253/05.02.2021 г., за това че на 1/30 20.01.2021 г. РП - София е внесла обвинителен акт по досъдебно производство >fo 15141/2018г. по описана на 03 РУ - СДВР, пр. пр. Хо 32686/2018 г. срещу лицето П. Т. Л., ЕГН **********, за това че с цел да набави за себе си имотна облага, в периода от неустановена дата през 2017 г. до 24.01.2018 г. в гр.

София възбудил и поддържал заблуждение у Б.С.М., че ще му осигури ведомствено жилище от фонда на БДЖ, с което му причинил имотна вреда в размер на 2 000 лв. (две хиляди лева), с които Б.М. в резултат на формираното и подържано у него заблуждение се разпоредил на 24.01.2018 г. - престъпленне по чл. 209 ал. 1 от нк. Престъплението попада в обхвата на чл.

108, ал. 1, т. 10 от зпконпи.

С протокол № ТД 02 БЛ/УВ 931 от 12.02.2021г. е образувана проверка за установяване значително несъотвествие в имуществото на П. Т. А..

Съгласно чл. 5, ал. 1 от ЗОНПИ незаконно придобито е имуществото, за 3 придобиването на което не е установен законен източник, а според чл. 107, ал. 1 от същия, се образува производство по реда на този закон, когато може да се направи обосновано предположение, че дадено имущество е незаконно придобито. Разпоредбата на чл. 107, ал. 2 от ЗОНПИ въвежда оборима законова презумпция, според която „обосновано предположение“ е налице, когато след проверка се установи значително несъответствие в имуществото на проверяваното лице.

С ТР № 4/2021 г. на ОСГК на ВКС са дадени задължителни указания по въпроса какво представлява „имущество“ по смисъла на § 1 т. 4 от ДР на ЗОНПИ, което участва при определяне размера на несъответствието съобразно нормата на § 1 т. 3 от ДР на ЗОНПИ и в кои случаи паричната равностойност на получените суми с неустановен законен източник подлежат на отнемане, съответно - подлежи ли на отнемане паричната равностойност на придобитото и впоследствие отчуждено или липсващо друго имущество, в случай че те не са налични в патримониума на лицето в края на проверявания период и не е установено преобразуването им в друго имущество. Според същото Тълкувателно решение, превишението се формира като стойността на имуществото / не сбора на разходите/ превишава със 150000 лева общата стойност на нетния доход на проверяваното лице.

Основната предпоставка за отнемането е установяването дали между притежаваното от проверяваното лице имущество в началото и в края на проверявания период е налице разлика и в каква посока е тя. Отнемането може да бъде извършено, в случай че имуществото в края на проверявания период се е увеличило в сравнение с това в началото на периода и ако това увеличение надхвърля посочения в пар. 1, т. 3 ДРЗОНПИ размер. Едва след установяване на такова превишение подлежи на изследване въпросът дали даден доход има законен характер. /така и Решение № 50116/03.04.2024 г. по гр.д. № 3698/2021 г. на ВКС, IV г.о./, както и когато е налице такова несъответствие, следва да се провери какви са доходите на проверяваното лице за изследвания период, какъв е източникът на тези доходи и дали същите съответстват на придобитото имущество или не. Както е посочил ВКС в мотивите, целта на закона е да отмене в полза на държавата незаконно придобитото от проверяваното лице имущество, като се ограничат възможностите за незаконно обогатяване, чрез придобиване на имущество и разпореждане с него, което обогатяване е налице само в длучаите, когато между притежаваното от лицето имущество в началото на проверявания период и в края на проверявания период е налице необосновано превишение, при което имуществото се е увеличило в края на проверявания период.