Решение № 49 от 07.08.2025, Районен съд - Гълъбово

РЕШЕНИЕ

№ 49 гр. Гълъбово, 07.08.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ГЪЛЪБОВО в публично заседание на първи юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ТОДОР АСЕНОВ при участието на секретаря АНТОАНЕТА ИВ. ДЕЛЧЕВА като разгледа докладваното от ТОДОР АСЕНОВ Административно наказателно дело № 20255550200043 по описа за 2025 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Настоящото производство е образувано на основание чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление № ****** г. на инж. Д.В.Г. - Директор на РИОСВ, гр. Стара Загора, с което на основание чл. 164, ал. 1 от Закона за опазване на околната среда на "Б." ЕАД, със седалище и адрес на управление гр.Г., п.к.****, вписано в ТРРЮЛНЦ при АВп с ЕИК: ******, представлявано от изпълнителния директор Я.П.П., е наложена “имуществена санкция” в размер на 50 000 лева /петдесет хиляди лева/ за извършено нарушение по чл. 123в, т. 2 от Закона за опазване на околната среда, за неизпълнение от страна на дружеството на Условие 9.5.1 от КР № 40-Н2/2021 г., издадено на „Б.“ ЕАД гр. Гълъбово, съгласно което: „Емисиите на отпадъчните газове от площадката не трябва да водят до нарушаване на нормите за съдържание на вредни вещества атмосферния въздух и другите действащи норми за качеството на въздуха“.

Жалбоподателят "Б." ЕАД моли съда да постанови решение, с което да отмени наказателното постановление като незаконосъобразно, като излага доводите си за това в жалбата. Сочи наличие на допуснати съществени процесуални нарушения в хода на административнонаказателното производство, както и липса на осъществен състав на административно нарушение.

В съдебно заседание същият не се явява лично. Изпраща упълномощен от него процесуален представител, който поддържа жалбата и моли наказателното постановление да бъде отменено изцяло като незаконосъобразно.

Процесуалният представител на въззиваемата страна, Регионална инспекция по околната среда и водите – Стара Загора - административнонаказващ орган, издал наказателното постановление, призован съгласно императивната разпоредба на чл. 61, ал. 1 от ЗАНН, в съдебно заседание оспорва жалбата и моли същата да бъде отхвърлена като неоснователна, а обжалваното наказателно постановление да бъде изцяло потвърдено.

1

По делото бяха събрани и приети писмени доказателства: Наказателно постановление № ****** г.; АУАН №69/26.07.2024 г. ; Изх. № КОС-06-4386/18.06.2024 г. на Директора на РИОСВ гр. Стара Загора до Изпълн. директор на „Б.“ ЕАД гр. Гълъбово, ведно с Известие за доставяне; Пълномощно, Констативен протокол №012559/13.06.2024 г. и Писмо с Изх. № 520/13.06.2024 г. на Изпълн. директор на „Б.“ ЕАД гр. Гълъбово до РИОСВ, гр. Стара Загора, ведно с Информация за работата на горивните съоръжения, натовареността им по мощности, ефективността на работата на пречиствателните съоръжения, часове и дати на въвеждане и извеждане от експлоатация на горивни съоръжения в „Б.“ ЕАД за 12.06.2024 г., Договор за правна помощ и процесуално представителство от 27.02.2025 г., Фактура № 0000000879, Платежно нареждане за кредитен превод от 10.03.2025 г. и Пълномощно от 25.10.2024 г., заключение на съдебно инженерно-техническата експертиза; списък с разноски по чл. 80 от ГПК.

Бяха разпитани в качеството на свидетели: актосъставителят Н. Д. Л., Г. И. Р., Р. И. П. и Г. К.М.

Бе допуснато и изготвено заключение на съдебно инженерно-техническа експертиза, изготвена от вещото лице инж. И. В. Д.. Пред настоящия състав е извършен разпит на вещото лице и заключението е прието.

Жалбата е подадена в срока по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН от надлежна страна, отговаря на изискванията на чл. 84 от ЗАНН, във вр. с чл. 320 от НПК, поради което се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество, жалбата е основателна поради следното:

Районен съд - Гълъбово, след като взе предвид събраните по делото доказателства и становища на страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и като съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа страна следното:

На 13.06.2024 г. служители на Регионална инспекция по околната среда и водите – Стара Загора, а именно Н. Д. Л. – мл. експерт и инж. Г. И. Р. – директор на дирекция „КОС“, са извършили извънредна проверка по документи на горивна инсталация, стопанисвана от „Б.“ ЕАД, гр. Гълъбово, във връзка с регистрирано на 12.06.2025 г. в 22:00 ч. от АИС – Гълъбово превишаване по показател серен диоксид. Отчетеното превишаване е 612,26 µg/m³ - 1,7 пъти превишаване на праговата стойност /ПС/ на средночасовата норма /СЧН/ за атмосферен замърсител серен диоксид от 350 µg/m³. Установено е, че не се изпълнява Условие 9.5.1 от КР №40-Н2/2021 г. Констатациите от проверката са обективирани в Констативен протокол №012559/13.06.2024 г.

На „Б.“ ЕАД бил съставен АУАН №69/26.07.2024 г. за извършено административно нарушение по смисъла на чл. 123в, т. 2 от Закона за опазване на околната среда във връзка с установено неизпълнение на Условие 9.5.1 от КР №40-Н2/2021 г. Въз основа на АУАН е издадено оспорваното наказателно постановление.

Така установената фактическа обстановка се потвърждава от всички събрани в хода на съдебното производство писмени и гласни доказателства.

Съдът намира, че показанията на свидетелите Н. Д. Л. и Г. И. Р. следва да бъдат кредитирани изцяло, тъй като същите са еднопосочни, логични и непротиворечиви и кореспондират с приетите по делото писмени доказателства. Що се отнася до въпроса дали описаните от тях действия от страна на дружеството жалбоподател представляват нарушение на ЗООС, съдът счита, че следва да вземе становище по този въпрос при обсъждане на твърдяното за извършено административно нарушение по същество. По отношение на показанията на свидетеля Р. И. П., същата е свидетел единствено при връчване на АУАН, поради което не може да даде сведения за нарушението. Съдът кредитира и показанията на свидетеля Г. К.М.като отчита отношенията му с дружеството жалбоподател.

Както АУАН, така и НП са издадени от компетентните органи и са предявени на 2 нарушителя по установения за това ред.

При така установената фактическа обстановка по отношение на нарушението визирано в наказателното постановление, съдът приема от правна страна следното:

Административнонаказателната отговорност на жалбоподателя е ангажирана за извършено нарушение по смисъла на чл. 123в, т. 2 от ЗООС, който гласи, че операторът на инсталацията е длъжен да изпълнява условията в комплексното разрешително. Въпросната разпоредба е бланкетна. В случая се твърди, че „Б.“ ЕАД не е изпълнило Условие 9.5.1 „Емисиите на отпадъчни газове от площадката не трябва да водят до нарушаване на нормите за съдържание на вредни вещества в атмосферния въздух и другите действащи норми за качеството на въздуха“ поради факта, че на 12.06.2024 г. в 22:00 ч. е превишило праговата стойност /ПС/ на средночасовата норма /СЧН/ за атмосферен замърсител серен диоксид от 350 µg/m³, като е отчетена стойност от 612,26 µg/m³. Обвинението се базира на данни от АИС – Гълъбово.

За изясняване на фактите по делото бе допуснато и изготвено заключение на съдебно инженерно-техническа експертиза от вещото лице инж. И. Д., което бе прието от съда.

Според същото в гр. Гълъбово са разположени три автоматични станции за отчитане на качеството на атмосферния въздух: АИС – Гълъбово, АИС – Б. и АИС ТЕЦ – МИ 1. На 12.06.2024 г. отчетените от трите станции стойности по показател серен диоксид по данни на Националната система за контрол качеството на атмосферния въздух в реално време за 22:00 ч. са както следва: 612,26 µg/m³ от АИС – Гълъбово, 15.87 µg/m³ от АИС – Б. и 143.99 µg/m³ от АИС ТЕЦ – МИ 1. Според заключението предвид обстоятелството, че процесното превишаване е отчетено само в един час и само от една от станциите, е невъзможно да е следствие от работата на горивната инсталация поради технологични причини. Ако превишаването на допустимите норми е резултат от продължително отделяне на наднормени емисии от работата на горивната инсталация, то ще бъде предхождано от постепенно натрупване на концентрация и плавно увеличаване на регистрираните стойности. В случай, че се касае за залпово изпускане на големи количества извънредни емисии, то концентрацията ще се увеличи рязко, но намаляването на регистрираните концентрации ще става постепенно и плавно. В конкретния случай голямата горивна инсталация на „Б.“ ЕАД е работила на 12.06.2024 г. с постоянно натоварване и от данните на системата за непрекъснати измервания на емисиите отделени от инсталацията няма данни за наднормени емисии. Събраните по делото показания на свидетеля Г. Митев относно механизма на работа на горивната инсталация и предприетите мерки за пълно елиминиране на възможността за изпускане на неконтролирани вредни емисии напълно кореспондират с експертното заключение.

Ето защо съдът счита, че в случая не е доказано извършването на изпълнителното деяние на визираното в АУАН и НП административно нарушение. Предвид заключението на вещото лице съдът счита, че при извършената на 13.06.2024 г. проверка по документи не са събрани категорични данни за отделени наднормени емисии на 12.06.2024 г в конкретния час, предвид което АНО не установи безспорно твърдяното нарушение и наказателното постановление подлежи на отмяна.

За пълнота съдът счита за необходимо да посочи, че доводите на жалбоподателя, застъпени в жалбата против НП и поддържани в хода на съдебното производство, касаещи наличието на нарушение по смисъла на чл. 42, ал. 1, т. 7 от ЗАНН, тъй като не са посочени датите на раждане на свидетелите по акта, както и че не са посочени личните им адреси, а адресите по месторабота, са неоснователни. Тези обстоятелства не представляват съществени процесуални нарушения по смисъла на чл. 42, ал. 1, т. 7 от ЗАНН. Посочването на данни за свидетелите има за цел при необходимост свидетелите да бъдат установени и да дадат показания за възприетите от тях факти. Видно от АУАН е, че в него са посочени трите имена, длъжността и адреса, на който свидетелите могат да бъдат установени. Действително в акта не е посочено ЕГН на свидетелите, но съдът счита, че отразените данни са достатъчни 3 същите да бъдат индивидуализирани. Предвид изложеното, съдът намира, че след като са посочени други данни, от които свидетелите да бъдат установено, то непосочването на ЕГН не е съществено процесуално нарушение, което да опорочи акта.

Съдът счита за необходимо да посочи, че доводите на жалбоподателя, застъпени в жалбата против НП и поддържани в хода на съдебното производство, касаещи необосноваността на размера на наложената имуществена санкция, са основателни.

Санкционната норма на чл. 164, ал. 1 от Закона за опазване на околната среда предвижда налагане на имуществена санкция за юридическо лице, което не изпълнява изискванията по чл. 123в в размер от 10 000 лв. до 500 000 лв. В случая наказващият орган е приел, че следва да наложи административно наказание в размер на 50 000 лв. /петдесет хиляди лева/ - над минималния предвиден в закона размер за нарушението без да изложи мотиви в тази посока.

В НП не се сочат данни процесното нарушение да е повторно или многократно извършвано, предвид което съдът счита, че не са налице основания за налагане на наказание в по-висок размер от минималния предвиден в закона. Ето защо съдът намира, че при определяне и индивидуализиране на наказанието административнонаказващият орган не е изпълнил задължението си по чл. 27, ал. 2 от ЗАНН да съобрази тежестта на нарушението, подбудите за неговото извършване и другите смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства. За да бъде справедливо и оправдано налагането на наказание в по-висок от минималния размер, следва да бъдат изложени конкретни мотиви от наказващия орган в тази насока. В настоящия случай това не е сторено, наказващият орган не е посочил какви са обстоятелствата обосноваващи по-висока обществена опасност на процесното деяние, предвид което актът страда от порок, който при законосъобразно протекъл процес на административно наказване би бил основание за изменение на размера на наложеното наказание.

Поради посочените по-горе съображения съдът намира, че жалбата против НП е основателна и като такава следва да бъде уважена, и обжалваното НП - да бъде отменено изцяло като незаконосъобразно.