Решение № 1007 от 23.07.2025, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 1007 гр. София, 23.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 12-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в закрито заседание на двадесет и трети юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Светлин Михайлов

Членове:

Даниела Христова

Цветомира П. Кордоловска Дачева като разгледа докладваното от Светлин Михайлов Въззивно гражданско дело № 20241000502469 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 248 и чл. 247 от ГПК.

С решение № 633 от 16.05.2025 г., постановено по в. гр. д. № 2 469/24 г. по описа на Софийски апелативен съд, Гражданско отделение, 12 състав съдът е отменил решение № 1 823 от 27.03.2024 г., постановено по гр. д. № 4 563/23 г. по описа на Софийски градски съд, Гражданско отделение, 17 състав, в частта, в която съдът е отхвърлил предявеният от В. В. В. срещу ЗАД „Армеец“ АД иск с правно основание чл. 432, ал. 1 от КЗ, вр. чл. 45 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД от присъдения размер от 20 000 лв. до сумата от 60 000 лв., както и в частта, в която съдът е осъдил В. В. В. да заплати на ЗАД „Армеец“ АД над сумата от 527.19 лв., представляваща разноски в производството, като неправилно и незаконосъобразно и вместо него е осъдил ЗАД „Армеец“ АД да заплати на В. В. В. сумата от 40 000, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 17.04.2018 г. до окончателното й изплащане, представляваща обезщетение за неимуществени вреди от ПТП на 27.12.2022 г., ведно със законната лихва от 12.01.23 г. до окончателното изплащане, осъдил е ЗАД „Армеец“ АД да заплати на адвокат Я. Д. Д., ЕГН: **********, със служебен адрес: гр. София, ул. „Алабин“ № 36 сумата от 7 700 лв., представляваща разноски за юристконсултско възнаграждение за двете инстанции, на основание чл.78 от ГПК и е потвърдил решение № 1 823 от 27.03.2024 г., постановено по гр. д. № 4 563/23 г. по описа на Софийски градски съд, Гражданско отделение, 17 състав в останалата обжалвана част, като правилно и законосъобразно.

С писмена молба вх. № 17 388 от 26.06.25 г. ЗАД „Армеец“ АД е поискал от 1 съда да постанови определение, с което да измени постановеното решение в частта за разноските. В молбата се твърди, че присъденото адвокатско възнаграждение е завишено.

Твърди, че и пред двете инстанции е направено възражение за прекомерност, както и че съдът следва да отчете решение на СЕС от 25.01.24 г. по дело С-438/22. Ето защо моли съда да измени решението в частта за разноските като съобрази присъдения размер с фактическата и правна сложност.

Ответникът по молбата В. В. В. оспорва същата. Твърди, че при определянето на размера на възнаграждението съдът се е съобразил с фактическата и правна сложност, както и е имал за ориентир минималните размери определени в НМРАВ.

Съдът след като се съобрази с доводите изложени в молбата и обсъди представените писмени доказателства, съобразно правилата на чл. 235 от ГПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

От фактическа страна:

Не се спори между страните, а се установява и от доказателствата по делото, че с решение № 633 от 16.05.2025 г., постановено по в. гр. д. № 2 469/24 г. по описа на Софийски апелативен съд, Гражданско отделение, 12 състав съдът е отменил решение № 1 823 от 27.03.2024 г., постановено по гр. д. № 4 563/23 г. по описа на Софийски градски съд, Гражданско отделение, 17 състав, в частта, в която съдът е отхвърлил предявеният от В. В.

В. срещу ЗАД „Армеец“ АД иск с правно основание чл. 432, ал. 1 от КЗ, вр. чл. 45 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД от присъдения размер от 20 000 лв. до сумата от 60 000 лв., както и в частта, в която съдът е осъдил В. В. В. да заплати на ЗАД „Армеец“ АД над сумата от 527.19 лв., представляваща разноски в производството, като неправилно и незаконосъобразно и вместо него е осъдил ЗАД „Армеец“ АД да заплати на В. В. В. сумата от 40 000, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 17.04.2018 г. до окончателното й изплащане, представляваща обезщетение за неимуществени вреди от ПТП на 27.12.2022 г., ведно със законната лихва от 12.01.23 г. до окончателното изплащане, осъдил е ЗАД „Армеец“ АД да заплати на адвокат Я. Д. Д., ЕГН: **********, със служебен адрес: гр. София, ул. „Алабин“ № 36 сумата от 7 700 лв., представляваща разноски за юристконсултско възнаграждение за двете инстанции, на основание чл.78 от ГПК и е потвърдил решение № 1 823 от 27.03.2024 г., постановено по гр. д. № 4 563/23 г. по описа на Софийски градски съд, Гражданско отделение, 17 състав в останалата обжалвана част, като правилно и законосъобразно.

От правна страна:

При така установената фактическа обстановка съдът направи следните правни изводи:

Молбата по чл. 248 от ГПК е допустима, но неоснователна.

Целта на производството по чл. 248 ГПК е да се коригират пропуските и грешките на съда при произнасяне по отговорността на страните за разноски.

Отстраняването на пропуска на съда да се произнесе по своевременно направените от страните искания за разноски се осъществява чрез допълване на решението с присъждане на 2 разноските, а грешките на съда при изчисляване на размера на разноските се поправят чрез изменение на решението в частта за разноските с присъждане на действително извършените и дължими според правилата на чл. 78 ГПК разноски, доказани със съответните документи.

В конкретния случай, видно от обстоятелствената част на молбата по чл. 248 от ГПК молителят е релевирал възражение за прекомерност на присъденото адвокатско възнаграждение, което е обосновал с фактическата и правна сложност на производството.

За направените разноски в производството пред съответната инстанция, в която е постановено решение по съществото на спора, страните могат да искат присъждането им най-късно в съдебното заседание, в което е приключило разглеждането на делото пред съответната инстанция, в който срок следва да се упражни и правото по чл. 78, ал. 5 ГПК да се иска намаляването на адвокатското възнаграждение и/или да се възрази срещу дължимостта на същите, в размера, в които се претендират, в слечайте на осъществена платена адвокатска помощ.

С решението на СЕС по дело C-438/22 е прието, че член 101, параграф 1 от ДФЕС във връзка с член 4, параграф 3 от ДЕС следва да се тълкува в смисъл, че ако се установи, че наредба, която определя минималните размери на адвокатските възнаграждения и на която е придаден задължителен характер с национална правна уредба, противоречи на посочените разпоредби, националният съд е длъжен да откаже да я приложи, както и че национална уредба, съгласно която, от една страна, адвокатът и неговият клиент не могат да договорят възнаграждение в размер по-нисък от минималния, определен с наредба, приета от съсловна организация на адвокатите като Висшия адвокатски съвет, и от друга страна, съдът няма право да присъди разноски за възнаграждение в размер по-нисък от минималния, трябва да се счита за ограничение на конкуренцията „с оглед на целта“ по смисъла на тази разпоредба от ДФЕС. Изрично е посочено, че при наличието на изброените ограничения не е възможно позоваването на легитимни цели, както и че националният съд е длъжен да откаже да приложи тази национална правна уредба спрямо страната, осъдена за разноски, включително и когато предвидените в тази наредба минимални размери отразяват реалните пазарни цени на адвокатските услуги. Във формираната след постановяване на цитираното решение на СЕС практика на ВКС е прието, че при преценката си за размера на подлежащите на възстановяване разноски за адвокатско възнаграждение на страната, в чиято полза е разрешен спорът, и при приложение на разпоредбата на чл. 78, ал. 5 ГПК въз основа на искане за намаляване на адвокатския хонорар поради прекомерност съдът не е обвързан от посочените в Наредба № 1/2004 г. минимални размери на адвокатското възнаграждение определение № 350 от 15.02.2024 г. по ч. т. д. № 75/2024 г. на ВКС, II т. о., определение № 474 от 28.02.2024 г. по ч. т. д. № 961/2023 г. на ВКС, I т. о. и др.

В конкретния случай видно от мотивите на постановеното решение съдът е определил размер на дължимото възнаграждение за адвоката осъществил безплатна правна помощ. Същото е определена съобразно цената на иска, извършените правни действия пред първоинстанционния съд и въззивната инстанция, както и фактическата и правната сложност на производството. С оглед на това релевираното в законовия срок възражение за 3 прекомерност е неоснователно, тъй като не са касае за размер, определен с договора за правна защита и съдействие, а за размер определен от съда. Видно от същите мотиви съдът не е взел предвид предвидените размери за минималните възнаграждения. От друга страна липсва забрана същите да бъдат използвани като ориентир при определянето на адвокатското възнаграждение за осъществената безплатна правна помощ. Ето защо настоящият състав намира, че наведените доводи в молбата, свързани с несъобразяването с решението на СЕС и позоваването на НМРАВ са неоснователни.

Константната практика на ВКС обективирана в решение № 321/26.09.2012 г. по гр. д. № 54/2012 г., I г.о. безпротиворечиво приема, че явна фактическа грешка е всяко несъответствие между формираната истинска воля на съда и нейното външно изразяване в писмения текст на решението. Такава грешка представляват погрешното посочване в решението на съда на имената на страните, на границите на спорния имот, на размера на присъдената сума, погрешните пресмятания на суми, не отразяването в диспозитива на решението волята на съда, личаща от мотивите. Налице ли е очевидна фактическа грешка, тя може да бъде отстранена по реда на чл. 247 ГПК. Не представляват очевидни фактически грешки и не могат да бъдат поправени по реда на чл. 247 грешките, които съдът е допуснал при формирането на своята воля, както и пропускът да се вземе становище по част от иска или по някой от исковете. Тези грешки могат да бъдат отстранени само по пътя на обжалването или на допълнителното решение, защото те изискват да се замести неправилно формираната или липсващата воля на съда с ново решение, а поради това е и недопустимо да се отстраняват служебно от съда. Поправянето на очевидна фактическа грешка никога не представлява изменяне или отменяне на вече формираната воля на съда.

В решение № 39/30.06.2011 г. по гр. д. 486/2009 г., I г.о., е прието, че очевидна фактическа грешка (ОФГ) е всяко несъответствие между формираната истинска воля на съда и нейното външно изразяване в писмения текст на решението и затова е недопустимо чрез поправка на ОФГ да се замести формираната воля на съда, защото по този ред - чл. 247 ГПК, не могат да се поправят грешките, които съдът е допуснал при формиране на своята воля.

Държим ли сметка за същността на ОФГ, важно е, че нейното поправяне никога не представлява изменяне или отменяне на формираната воля на съда.

В конкретния случай видно от мотивите на постановеното решение съдът е формирал воля законната лихва върху присъдените суми да бъди присъдена от 12.01.23 г. В диспозитива на постановено решение поради грешка или опущение съществува присъждане на законната лихва от 17.04.2018 г. и такова съобразно формираната воля на съда от 12.01.2023 г. С оглед на изложеното и като взе предвид допуснатата грешка противоречи на формираната воля и по същество не представлява изменяне или отменяне на така формираната воля съдът намира, че следва да се постанови решение, с което да бъде поправена същата.

Водим от гореизложеното Софийски апелативен съд

РЕШИ:

4

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането, обективирано в писмена молба вх. № 17 388 от 26.06.25 г., с която ЗАД „Армеец“ АД е поискал от съда да постанови определение, с което да измени постановеното решение в частта за разноските, като неоснователно.

ДОПУСКА ПОПРАВКА на очевидна фактическа грешка в диспозитива на решение № 633 от 16.05.2025 г., постановено по в. гр. д. № 2 469/24 г. по описа на Софийски апелативен съд, Гражданско отделение, 12 състав, като на стр. 10, ред 16 отдолу нагоре, след израза „считано от“ да не се чете „17.04.2018 г. до окончателното й изплащане“.

Решението подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок от съобщението за изготвянето му до страните пред Върховен касационен съд.

Председател: _______________________