Решение № 10896 от 09.06.2025, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Гражданско дело 21228/2024
- Вид
- Решение № 10896
- Подписан
- 09.06.2025
- Състав
- СВЕТЛАНА ХРИСТОВА ПЕТКОВА
Цитирани разпоредби
- чл.131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 6 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 8 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 38 · Закон за адвокатурата
- чл. 137а · Закон за движението по пътищата
- чл.20, ал. 1 и ал. 2 · Закон за движението по пътищата
- чл.20, ал. 1 и ал. 2 · Закон за движението по пътищата
- чл.21 · Закон за движението по пътищата
- чл. 45, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 51, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 52 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 429, ал. 2, т. 2 · Кодекс за застраховането
- чл. 429, ал. 3 · Кодекс за застраховането
- чл. 432 · Кодекс за застраховането
- чл. 432, ал. 1 · Кодекс за застраховането
- чл. 493, ал. 1, т. 5 · Кодекс за застраховането
- чл. 496, ал. 1 · Кодекс за застраховането
- чл. 498, ал. 3 · Кодекс за застраховането
Личните данни в текста са заличени.
РЕШЕНИЕ
№ 10896 гр. София, 09.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 81 СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: СВЕТЛАНА ХР. ПЕТКОВА при участието на секретаря НАТАША П. МЕРЕВА като разгледа докладваното от СВЕТЛАНА ХР. ПЕТКОВА Гражданско дело № 20241110121228 по описа за 2024 година
Предявени са от ищеца К. П. Й. срещу ответника „ЗК Лев Инс“ АД осъдителни искове с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ за заплащане на сумата 18 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди изразяващи се в болки и страдания, причинени от настъпило на 26.11.2023 г. ПТП вследствие на виновно и противоправно поведение на водача на л.а. „Нисан“, модел „Пикасо“ с рег.
№ СВ ... ТВ, чиято гражданска отговорност е застрахована с полица „ Гражданска отговорност„ на автомобилистите при ЗК „Лев Инс“ АД, както и сумата от 173,70 лв., представляваща претърпени имуществени вреди – разноски за лечение, ведно със законната лихва от 08.01.2024г. до окончателното изплащане.
Ищцата К. П. Й. твърди, че на 26.11.2023 г., около 14.00 часа пътувала с л.а.
„Опел“ ,модел „Зафира“ с рег. № СВ ... СВ по „Околовръстен път“ в гр. София с посока на движение от с. Чепинци към ул. „Чепинско шосе“, когато в лентата за движение навлязъл л.а. „Нисан“, модел „Пикасо“ с рег. № СВ ... ТВ, управляван от М.
Н. П., в резултат на което настъпило ПТП. Твърди, че към датата на настъпилото застрахователно събитие, отговорността на виновния за произшествието водач, на л.а. с рег. № СВ ... ТВ била застрахована със застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ при ЗК „Лев Инс“ АД. Ищецът поддържа, че в резултат на удара е претърпяла неимуществени вреди - болки и страдания от нанесените травми, които оценява на сумата от 18 000 лв. Поддържа, че е понесла и имуществени вреди, изразяващи се в сторени разходи за медикаменти и платена потребителска такса, за които сочи, че се намират в причинно - следствена връзка с настъпилото ПТП. В допълнение посочва, че е предявила пред ответника претенция за изплащане на 1 обезщетение за имуществени и неимуществени вреди, по която застрахователят не се е произнесъл в предвидения в закона срок, поради което счита, че е налице правен интерес от настоящата искова претенция. Претендира разноски.
В срока по чл.131 ГПК ответникът ЗК „Лев Инс”АД е депозирал отговор, с който оспорва предявените искове по основание и размер. Оспорва твърдението, че произшествието е настъпило по вина на застрахования при него водач, както и че в резултат на същото ищцата е търпяла описаните неимуществени вреди.
Противопоставя се по отношение наличие на причинно – следствена връзка между търпените от ищцата болки и страдания и настъпилото ПТП. Прави възражение, че описаните в исковата молба увреждания са настъпили поради изключителен принос на ищцата, която е управлявала МПС с превишена скорост, която не е позволила своевременно да спре, с което е нарушила чл.20, ал. 1 и ал. 2 и чл.21 ЗДвП, както и възражение за съпричиняване, предвид управление на автомобила без правилно поставен обезопасителен колан. Оспорва размера на имуществените вреди, както и твърдението, че сторените разходи за медикаменти се намират във връзка с настъпилото ПТП. Възразява по отношение претенцията за лихва. Претендира разноски.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства, достигна до следните фактически и правни изводи:
По иска по чл. 432, ал. 1 КЗ
Допустимостта на настоящото исково производство се обуславя освен от наличието на общите процесуални предпоставки, още и от специалната такава, предвидена изрично в императивната норма на чл. 498, ал. 3 КЗ, а именно – проведено рекламационно производство, в което по извънсъдебен ред увреденият предявя претенцията си за доброволно уреждане на отношенията със застрахователя и изтичане на тримесечен срок от искането, в който ответникът не е извършил плащане 7 или е предложил такова в по-нисък размер, с който ищецът не е съгласен. За наличието на тази процесуална предпоставка съдът следи служебно. Установяването на специалната процесуална предпоставка не се оспорва от страните и се установява предвид представените доказателства по делото и при съобразяване от настоящата инстанция, че предвиденият от законодателя в чл. 498, ал. 3 КЗ, вр. чл. 496, ал. 1 КЗ тримесечен срок е изтекъл към момента. Плащане от ответника на претендираната сума не се твърди и доказва. Горните изводи обуславят допустимостта на исковото производство, което налага разглеждането на исковата претенция по същество.
Основателността на предявения пряк иск на увреденото лице срещу застрахователя по „Гражданска отговорност“ на причинителя на вредата за заплащане н а неимуществени вреди с правно основание чл. 432 КЗ се обуславя от кумулативното наличие на следните обстоятелства: 1) противоправно и виновно поведение на лице, с което ответникът се намира в застрахователно правоотношение, в причинна връзка с което са настъпили вреди и установяване на техния размер (деликт); 2) наличие на валиден договор за застраховка „Гражданска отговорност“ между причинителя на вредата и ответното застрахователно дружество. Съобразно разпоредбата на чл. 154 ГПК установяването на горепосочените факти при условията на пълно и главно 2 доказване е в тежест на ищеца, а при доказването им в тежест на ответника е установяване погасяването на претендираното вземане и оборване на презумпцията по чл. 45, ал. 2 ЗЗД относно вината на причинителя на вредата. В тежест на ответника е да докаже и възражението си за съпричиняване по чл. 51, ал. 2 ЗЗД.
Безспорно между страните по делото е обстоятелството, че към датата на настъпване на процесното събитие – 26.11.2023г. ответното застрахователно дружество е обезпечавало деликтната отговорност на водача на л.а. марка „Нисан“, модел „Пикасо“ с рег. № СВ ... ТВ, чрез сключване на договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност”.
От събраните по делото писмени доказателства – констативен протокол за ПТП № К-694 от 26.11.2023 г., както и от заключението на приетото без оспорвания от страните заключение на съдебно автотехническата експертиза се установява, че на 26.11.2023г. около 14.00 часа, водачът на лек автомобил „Нисан Пикасо“, с рег. № СВ ... ТВ, се движи по ул. „Околовръстен път“, с посока от с. Чепинци към бул.
„Ботевградско шосе“ и на около 800 метра преди ул. „Челопешко шосе“ губи контрол над превозното средство, навлиза в лентата за насрещно движение и реализира удар с движещият се срещу него лек автомобил „Опел Зафира“, с рег. № СВ ... СВ, управляван от К. П. Й.. Съгласно изводите на вещото лице ударът между двата автомобила е настъпил в лентата за движение на лек автомобил „Опел Зафира“, с рег.
№ СВ ... СВ, управляван от ищцата. Причината според експерта за настъпване на процесното ПТП е поведението на водача на лек автомобил „Нисан Пикасо“, с рег. № СВ ... ТВ, който е навлязъл в лентата за насрещно движение. С оглед гореизложеното, съдът намира, че причина за настъпване на процесното ПТП е виновното поведение на водача на „Нисан Пикасо“, с рег. № СВ ... ТВ – М. Н. П., която е нарушила нормите на чл. 20, ал. 1 ЗДвП, който е изгубила контрол по отношение на управляваното от нея МПС, като е навлязла в лентата за насрещно движение, вследствие на което е реализирано ПТП с движещия се в своята лента „Опел Зафира“, с рег. № СВ ... СВ.
Този извод се подкрепя и от изводите на вещото лице по СТЕ, според което произшествието е било непредотвратимо за водача на лек автомобил „Опел Зафира“, с рег. № СВ ... СВ.
От изслушаното заключение на СМЕ се установява, че в причинна връзка с процесното ПТП на ищеца са причинени увреждания – лицева травма, изразяваща се в околоочен хематом вляво, както и закрита черепно-мозъчна травма, представляваща малък кръвоизлив под твърдата мозъчна обвивка (субдурален хематом) вдясно челно, мозъчна контузия с мозъчен оток. В заключението е отразено, че вътречерепния кръвоизлив, установен едва два дни след настъпване на произшествието – 28.11.2023г., не противоречи с неврохирургичната практика, от която е известно, че за развитието на тези кръвоизливи трябва време, а също така, че ако се проведе КТ рано след травматичния инцидент, е възможно кръвоизливът да не се визуализира, и едва при повторно изследване такъв да се установи - т.нар. „бавно нарастващ вътречерепен кръвоизлив“. Изяснява се още, че закритата черепно-мозъчна травма е причинила на пострадалата разстройство на здравето временно опасно за живота. Според вещото лице при този вид травма оплакванията от общомозъчната симптоматика, включително и болки, са налице за период от седем - осем месеца, като същите са най – интензивни в първите два-три месеца, постепенно намаляващи интензитета си. По отношение на мекотъканната травма е отразено, че същата отшумява за 10-14 дни. Експертът посочва, че при липса на усложнения, пострадалите при закрита черепно-мозъчна травма се възстановяват напълно, но е теоретично и практически възможно да останат увреди с постоянен характер. Дава заключение, че в конкретния случай са налице данни за забравяне, съставляващо неврологичен симптом, който може да се 3 интерпретира като късна последица от преживяната травма на мозъка. Вещото лице дава заключение, че лекарствените препарати „Деанксит“ и „Аспирин“, за които са налице данни за приемане от страна на ищцата в период предхождащ процесното ПТП, не повлияват способността за шофиране По отношение на медикамента „Деанксит“ и в случай на предозиране се наблюдава сънливост, като в конкретния случай установената концентрация в кръвта е в терапевтични граници. В допълнение изяснява, че при продължителен прием на „Деанксит“ е възможно да се наблюдават затруднения с акомодацията (настройване на очите за фокусиране за близо и далеч), което да доведе до главоболие и влошена острота на зрението изобщо. В конкретният случай пострадалата при болничното си лечение е консултирана с очен лекар по повод двойно виждане, като е установено нормално зрение, без акомодационни нарушения. В заключение посочва, че при псориазис, като съпътстващо заболяване, е възможно да се засегне окото - увеит, но в конкретния случай това увреждане на очите не е налице.
От изложеното съдът приема, че в срока на застрахователно покритие по застраховка „Гражданска отговорност”, застраховател по която е ответникът, застрахованият водач на л.а. „Нисан Пикасо“, с рег. № СВ ... ТВ е извършил виновно противоправно деяние, в причинна връзка с което са причинени неимуществени вреди на ищеца – болки и страдания в резултат на физическо увреждане. При тези факти съдът намира иска за доказан по основание.
Съгласно чл. 52 ЗЗД обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. Тъй като неимуществените вреди, които представляват неблагоприятно засягане на лични, нематериални блага, не биха могли да бъдат възстановени, предвиденото в закона обезщетение не е компенсаторно, а заместващо и се определя съобразно критериите, предписани в правната норма на чл. 52 ЗЗД – по справедливост от съда. Съгласно ППВС №4/1968г. понятието „справедливост” по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно понятие. То е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се вземат предвид от съда при определяне на размера на обезщетението.
За установяване на претърпените от ищцата неимуществени вреди са събрани и гласни доказателствени средства чрез разпит на свидетеля Д. А. Й. – приятел на ищцата. Същият излага, че разбрал за инцидента от брата на ищцата, с когото отишли на мястото на ПТП. Видял ищцата Й. в автомобила, като посочва че била в съзнание, повърнала и в шок от случилото се. Допълва, че викайки я по име не тя реагирала по никакъв начин.
На задната седалка се возела нейната дъщеря, която плачела. Спешна помощ пристигнала бързо, след което ищцата била закарана на носилка в болнично заведение, където заедно с детето били приети в шокова зала. В деня след инцидента свидетелят Й. отишъл да я види, заедно с нейната майка. Посочва, че при влизането си в стаята викнал по – силно, за да види дали ще осъществи контакт. Й. си отворила очите, но била силно стресирана и дезориентирана. Попитала къде е и какво се е случило.