Определение № 11 от 13.01.2025, Апелативен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 11 гр. Пловдив, 13.01.2025 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в закрито заседание на тринадесети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Христо Ив. Крачолов

Членове:

Милена Б. Рангелова

Елена Й. Захова като разгледа докладваното от Милена Б. Рангелова Въззивно частно наказателно дело № 20255000600009 по описа за 2025 година

Въззивното производство е по реда на чл. 249, ал. 3 НПК

Образувано е по частна жалба на адв. З. Д., защитник на подс. В. Ш., срещу определението № 802 от 19.12.24 г. по н.о.х.д. № 589/24 г. по описа на Хасковския окръжен съд, с което в разпоредително заседание е постановен отказ за прекратяване на съдебното производство и връщане делото на прокуратурата за отстраняване на твърдяни съществени процесуални нарушения.

В жалбата на защитата, която не е просрочена, се обосновава виждане, че липсата на конкретизиране на датите, на които според обвинението били извършени деянията-елементи на инкриминираното продължавано престъпление по чл. 149 НК, а също твърдените идентични блудствени действия лишавали обвинителния акт от неговата процесуална роля да информира за обвинителната теза. Следователно той не можел да очертае рамки, в които да се организира съдебното прозводство, респ. да се осъществява защитата. На следващо място се твърди допуснато при предявяване на досъдебното производство процесуално нарушение, изразено в накърняване правото на Ш. да бъде представляван от защитник по свой избор. Претендира се ПАС да отмени първоинстанционния акт и да върне делото на досъдебната процесуална фаза за отстраняване на видените два поправими според защитата процесуални порока.

На 13 януари 25г. постъпи отговор от страна на ОП-Хасково на частната жалба, с който се обявява и обосновава подкрепа на обжалваното определение.

Пловдивският апелативен съд, като въззивна инстанция, след като прецени съображенията на първоинстанционния съд, на жалбоподателя и на прокуратурата, прие, че жалбата не е основателна.

За да откаже прекратяване на съдебното производство по посоченото наказателно 1 дело и връщането му на прокуратурата, хасковският съд на първо място е счел за неоснователно мнението за непълноценно представяне на обвинителната постановка.

Въззивната инстанция е на същото становище.

В акта, с който делото е внесено в съда, се твърди, че в продължение на месец и половина и в две отделни населени места обвиняемият е блудствал пет пъти с малолетната пострадала. При положение че не разполагал с обективни данни, от които да извлече сведения за конкретните дати на твърдяните блудства, прокурорът е оформил своята теза по единствения възможен и правилен начин – повдигнал е обвинение на Ш. за продължавано престъпление (по чл. 149 НК със съответните квалификации), обединяващо извършени в неопределени моменти от процесния времеви интервал конкретно описани деяния.

Избраният начин на представяне на обвинителната теза е приемлив, след като нито възприемането, нито контрааргументирането на лансираната теза са затруднени. При това положение не може да се сподели мнението на адв. Д., че авторът на обвинителния акт бил ограничил правата на нейния доверител, като не обявил точно кога счита, че е сторил инкриминираните деяния на възбуждане на полово желание. Така че като е достигнал до подобна констатация, хасковският съд не е сгрешил.

Възражението, че били описани идентични фактически действия на участвалите в твърдяните актове лица пък не е понятно. В смисъл че не се разбира защо според жалбоподателя отделните деяния да не могат да бъдат изпълнени по еднакъв начин. В случая се касае до човешка дейност, която притежава способност да бъде повторена по абсолютно един и същи начин, и то неограничен брой пъти.

2. ПАС сподели виждането на прокуратурата и подкрепящото го становище на проверяваната инстанция за изрядност на процедурата по привличане на жалбоподателя по прецизираното обвинение на 20.08.24г. и по предявяване на досъдебното производство на 27.08.24г. Били са налице всички предпоставки за приложение института на резервния защитник, респ. са реализирани предпоставките по чл. 94, ал. 6, изр. 2 НПК за неговото встъпване в защитата на Ш. на горните две дати. За споменатите процесуални действия адв.

Д. е била известена по допустим ред. Отказите на Ш. да подпише съответните протоколи за привличането му като обвиняем и за запознаване с досъдебните материали също са оформени по съответния официален ред. Така че не се констатира злепоставяне на правото му на защита в търсения от защитата смисъл.

2.1 Налице е и следващата предпоставка за валидност на сторените с участието на резервния защитник процесуални действия, а именно липсата на уважителна причина за неявяване на призования договорен защитник. Действително, адв. Д. се е снабдила с документ от АК-Варна, че ползва отпуск от 13 август до 13 септември 24г., т.е. включително на датата 20 август 24г., за когото били насрочни привличането и разпитът на Ш..

По делото обаче са налице данни, които безсъмнено свидетелстват за намерението на адв. Д. да не ползва отпуска по предназначение. В един и същи ден (осми август) тя е подала заявлението пред адвокатската колегия и е дала на следователя съгласие да се яви за 2 провеждане привличането и разпита на Ш. на първоначално определената дата 16 август 24г., попадаща в рамките на отпуска. Заради неявяването й на 16 август 24г. планираната процедура била провалена. Сетне, на 19 август 24г., е обявила пред следователя, че на 20 август 24г. ще защитава Ш. в производство по чл. 64 НПК (в 10.00 часа) и не отказала да се яви за неговите привличане и разпит на същата дата в 16.00 часа – вж. констативния протокол на л. 49 от том 3 ДП. Адв. Д. и не отрича редовното си уведомяване за въпросната процедура на двадесети август и в последна сметка излиза, че й е било напълно възможно да се яви. Отпускът явно не е бил пречка, като се има предвид, че през целия заявен период от август до септември е извършвала, включително присъствено, адвокатска дейност по настоящото и по други дела – по-конкретно на датите 15, 19, 26, 27, 29 и 30 август 24г. и на 02, 10 и 11 септември 24г., видно от приложените на л. 36 и сл. от том 3 ДП справки и от документите, депозирани ведно с отговора на прокуратурата на частната жалба и приложени по въззивното дело. След като въпросните справки и документи са ползвани от съда тяхното събиране на може да се определи като „извънпрофесионален интерес на границата с обсесията“, както е записано в частната жалба. Така че няма резон и в идеята за предубеденост на автора на обвинителния акт, респ. в свързаното с тази идея мнение за процесуална незаконосъобразност на лансираното обвинение.

Изложеното сочи, че неявяването на адв. Д. на коментираната дата 20 август 24г. не може да се счете за пречка да се включи резервният защитник. Отделно от това е споделимо схващането на проверяваната инстанция, че „ползването на годишен отпуск (…) не може да става причина за неспазване на процесуалните срокове (…), нито за надхвърляне на разумния срок на разследването“. Има се предвид, че насрочване на привличането и разпита на Ш. за след крайната дата на заявения отпуск – 13 септември 24г., е неприемливо и от гледна точка на очерталия се близо едномесечен процесуален „застой“, за който адв. Д. настоявала. Именно за случаи като този е предвидено даденият обвиняем да бъде представляван от резервен защитник.

2.2. Що се отнася до предявяването на досъдебното производство на 27 август 24г., то също е сторено при стриктно спазване на процесуалните правила – редовно известяване на адв. Д. от страна на следователя, при което тя разбрала за участие в кое следствено действие е призована (вж. констативния протокол на л. 52 от том 3 ДП) и последвали неявяване от нейна страна и ангажиране участието на резервния защитник на Ш.. Констатацията на следователя в посочения протокол не може да бъде опровергана от изложеното в молбата на адв. Д. на л. 77 от третия досъдебен том, че при телефонния разговор със следователя не могла „да разбере изцяло какво се иска от нея“. Всъщност депозирането на разискваната молба в деня на насроченото предявяване и поредното позоваване на ползван отпуск (заради който не можела да се явява никъде,) ясно говори за информираност относно планираното следствено действие по чл. 227 НПК.

Отделен е въпросът, че изтъкнатите в частната жалба възражения относно предявяването на разследването не съдържат твърдение за някакво конкретно ограничаване правата на обвиняемия. В смисъл, че не се изяснява какви искания, бележки и възражения 3 адв. Д. е планирала, но не могла да реализира. Не е ликвидирана, нито е затормозена нейната възможност да се запознае с всички събрани на досъдебното производство материали в съдебната фаза, а също възможността й да направи съответните доказателствени искания и претенции за съдебни следствени действия направо пред съда.

Хипотетичното лишаване на защитата от възможност да инициира набавяне на допълнителен доказателствен материал на ДП не може да обоснове незаконосъобразност на обжалвания акт. В ТР № 2/02г. на ОСНК на РБ изрично се подчертава това принципно положение и се пояснява, че неудачите или непълнотите в доказателствената дейност на органите на първата процесуална фаза никога не могат да бъдат повод за връщане делото от съда (за отстраняване недостатъци в тази дейност).

Казано накратко, проверяваната инстанция е приложила закона точно, поради което актът й подлежи на потвърждаване в обжалваната част.

С оглед на изложеното Пловдивският апелативен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определението № 802 от 19.12.24 г. по н.о.х.д. № 589/24 г. по описа на Хасковския окръжен съд, с което в разпоредително заседание е постановен отказ за прекратяване на съдебното производство и връщане делото на прокуратурата за отстраняване на твърдени съществени процесуални нарушения.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване и протест.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4