Решение № 3744 от 13.06.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 3744 гр. София, 13.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Д СЪСТАВ, в публично заседание на седми март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Силвана Гълъбова

Членове:

Георги Ст. Чехларов

Боян Г. Бояджиев при участието на секретаря Илияна Ив. Коцева като разгледа докладваното от Боян Г. Бояджиев Въззивно гражданско дело № 20241100505680 по описа за 2024 година

Производството е по чл. 258 - чл. 273 ГПК.

С Решение № 17798 от 31.10.2023 г., постановено по гр. дело № 50327 по описа за 2022 г. на СРС, 42 състав е отхвърлен искът с правно основание чл. 7 от Конституцията на Република България, вр. чл. 49 ЗЗД, предявен от Е. Д. М., ЕГН ********** против Върховния касационен съд, с адрес гр. София,бул. „Витоша“ № 2, с искане за осъждане на ответника да заплати сумата от 20 000 лева обезщетение за неимуществени вреди в периода 18.08.2020 г. до 06.08.2022 г.

С Определение № 7937 от 20.02.2024 г., постановено по гр. дело № 50327 по описа за 2022 г. на СРС, 42 състав е допълнено Решение № 17798 от 31.10.2023 г., постановено по гр. дело № 50327 по описа за 2022 г. на СРС, 42 състав в частта за разноските, като е осъден Е.

Д. М., ЕГН ********** да заплати на основание чл. 81 ГПК вр. чл. 78, ал. 3 ГПК на Върховен касационен съд сумата от 100 лева възнаграждение за процесуално представителство.

Срещу решението в законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 ГПК е депозирана въззивна жалба от ищеца в първоинстанционното производство - Е. Д. М., ЕГН ********** лично, както и такава подадена от адв. И. Ю., назначен му от съда по реда на ЗПП, с които обжалва решението изцяло. Въззивникът поддържа, че първоинстанционното решение е неправилно. Моли за неговата отмяна и уважаване на предявения иск изцяло.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от ответника в първоинстанционното производство - Върховен касационен съд, подаден чрез З. С., служител с юридическо образование, заемащ длъжността „съдебен помощник“ във ВКС.

Въззиваемата страна оспорва основателността на съдържащите се във въззивната жалба доводи, като поддържа, че решението на СРС е правилно и законосъобразно и моли да бъде потвърдено. С отговора не са заявени доказателствени искания. Претендира разноски.

Срещу определението по чл. 248 ГПК, в законоустановения срок е депозирана частна 1 жалба от ищеца в първоинстанционното производство - Е. Д. М., ЕГН **********, подадена чрез адв. И. Ю., назначен му от съда по реда на ЗПП. Жалбоподателят поддържа, че определението е недопустимо респ. неправилно. Моли за неговата отмяна.

Не е постъпил отговор на частната жалба от ответника в първоинстанционното производство - Върховен касационен съд.

Съдът, като обсъди доводите във въззивната жалба относно атакувания съдебен акт и събраните по делото доказателства, достигна до следните фактически и правни изводи:

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните - т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.

Жалбата е подадена в срок от легитимирана да обжалва първоинстанционния съдебен акт страна. Настоящият въззивен състав намира, че постановеното решение е валидно и допустимо. Разгледана по същество въззивната жалба е неоснователна, по следните съображения:

Производството по делото е образувано по искова молба, подадена от Е. Д. М. против Върховния касационен съд на Република България с искане за осъждане на ответната страна да заплати на ищеца сумата от 20 000 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в страх, унижение, отчаяние и безпокойствие, вследствие от незаконосъобразно бездействие на ответника, изразяващо се в неизпращане по компетентност на главния прокурор на Република България на искане за възобновяване на КНОХД № 1018/2019 г. по описа на ВКС, обективирано в жалба № 6781/2020 г., ведно със законната лихва за забава върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба - 15.09.2022 г. до окончателното изплащане на вземането. Твърди се, че въпреки императивните си законови задължения, ответникът незаконосъобразно бездействал, като не препратил жалбата на главния прокурор, който като орган на досъдебното производство се явява компетентен да се произнесе по същата, като прецени налице ли е основание за отправяне на искане за възобновяване на делото. Сочи се, че в резултат от това бездействие Е. М. е претърпял неимуществени вреди – болки и страдания; отчаяние, страх, безнадеждност, като намира, че справедливият размер за обезщетяването им за периода от 18.08.2020 г. до 06.08.2022 г. възлиза на сумата от 20 000 лева, която претендира в настоящото производство.

По иска с правно основание чл. 7 КРБ вр. чл. 49 вр. чл. 45 ЗЗД за неимуществени вреди:

Правопораждащият фактически състав за присъждане на обезщетение за деликт включва следните елементи:

1. Деяние – постановен акт, действие или бездействие;

2. Противоправност – несъответствие на извършеното от ответника с правото за възобновяване на наказателно дело и на задължението за сигнализиране на разследващите органи за извършено престъпление от общ характер;

3. Настъпили в причинна връзка с деянието вреди.

Безспорно е между страните, че Е. М. е сезирал ВКС с жалба № 6781/2020 г. с искане за възобновяване на КНОХД № 1018/2019 г. по описа на ВКС, в която е инкорпорирано и искане за препращане на сигнал до ПРБ относно действия на магистрати, представляващи престъпления. С разпореждане от 11.09.2020 г. на зам.-пред. на ВКС и ръководител на наказателна колегия Г.З. е постановен отказ за образуване на производство за възобновяване и е насочен жалбоподателят да насочи исканията си към главния прокурор и до ВКП.

Не се спори и че Е. М. е депозирал жалба с вх. № 6781/04.09.2020 г. е адресирана и до Главния прокурор на РБ.

2

Настоящият въззивен състав намира мотивите на първоинстанционният съд по деликтният иск за изцяло правилни, поради което не намира за необходимо да преповтаря, а на основание чл. 272 ГПК препраща към тях, като същите стават част от правните съждения на настоящото решение. За пълнота на изложението и в отговор на доводите на въззиваемия в отговора на въззивната жалба, съдът излага следното:

С чл. 7 КРБ се урежда отговорността на държавата за вреди, причинени от дейността на нейните административни и съдебни органи. Общата уредба на обезщетяването за вреди от деликт, уредена в ЗЗД, не се различава от общата уредба на защитата на другите имуществени права – обезщетението представлява паричната оценка на всички преки и непосредствени вреди, причинени от противоправното деяние (действие или бездействие), като вината на делинквента се предполага до доказване на противното (чл. 45 ЗЗД).

Деликтната отговорност може да бъде и безвиновна (обективна), каквато е например отговорността на възложителя за вредите, причинени от изпълнителя при или по повод извършването на възложената работа (чл. 49 ЗЗД). В този контекст особено значение има пасивната процесуална легитимация на държавата, която не участва в производството като ответник (в който случай би се представлявала от министъра на финансите), а вместо нея като ответник по иска участва процесуален субституент – органът, от чиито незаконни актове, действия или бездействия са причинени вредите – в случая ВКС.

Отговорността на държавата за вреди, причинени от съда, е безвиновна, поради което не е част от фактическия състав на деликта в настоящия случай.

Деянието като елемент на фактическия състав на отговорността е безспорно установено, като същото се изразява в действие – постановен отказ на сезирания съдебен орган (ВКС) да възобнови наказателно производство и бездействие – да препрати искането до компетентния орган.

Следващият елемент от състава на деликта е противоправността. Настоящият въззивен състав намира, че постановеният отказ на за възобновяване на наказателно производство по КНОХД № 1018/2019 г. по описа на ВКС и непрепращането на искането до главния прокурор и органите на разследването, са правомерни.

Възобновяването на наказателни дела е извънредно производство за проверка на влезли в сила съдебни актове, което цели да се възстанови правилното приложение на закона и изпълнят целите и задачите на НПК, когато, при постановяването им, са допуснати особено съществени нарушения на закона, нарушения на основни начала в процеса, довели до неизпълнение на целите на наказателния процес. За целта са очертани лимитативно, специалните правила както за допустимост на производството, така и за основанията за възобновяване на неправилните съдебни актове. Съгласно чл. 422 НПК наказателните дела се възобновяват, когато: някои от доказателствата, върху които се основава присъдата, решението, определението или разпореждането, се окажат неистински; съдия, съдебен заседател, прокурор или разследващ орган е извършил престъпление във връзка с участието си в наказателното производство; чрез разследване се разкрият обстоятелства или доказателства, които не са били известни на съда, постановил присъдата, решението, определението или разпореждането, и имат съществено значение за делото; с решение на Европейския съд по правата на човека е установено нарушение на Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи, което има съществено значение за делото; са допуснати съществени нарушения по чл. 348, ал. 1, т. 1 – 3 НПК по съдебни актове по чл. 354, ал. 2, т. 2 и ал. 5 НПК, както и по присъди, решения и определения, непроверени по касационен ред по жалба или протест на страната, в чийто интерес се предлага отмяната; е допусната екстрадиция в случай на задочно осъждане при дадена гаранция от българската държава за възобновяване на наказателното дело - за престъплението, за което екстрадицията е допусната. Обстоятелствата по първите два пункта следва да се установят с влязла в сила присъда, а ако такава не може да се постанови – чрез разследване. Искането за възобновяване на наказателно дело на основание чл. 422, ал.

1, т. 1-3 НПК може да направи окръжният, съответно военният прокурор, а по чл. 422, ал. 1, т. 4-6 – главният прокурор. Искане за възобновяване на наказателно дело от компетентност 3 на Европейската прокуратура по чл. 422, ал. 1 може да направи европейският делегиран прокурор. Осъденият за престъпление от общ характер, който не е бил освободен от наказателна отговорност с налагане на административно наказание на основание чл. 78а НК, може сам да направи искане за възобновяване на наказателното дело в случаите на чл. 422, ал. 1, т. 4 – 6 НПК.

Съгласно чл. 422, ал. 1, т. 5 НПК, наказателното дело подлежи на възобновяване, когато присъдата не е проверена по касационен ред по жалба или протест на страната, в чийто интерес се предлага отмяната. Както е посочено и в разпореждането от 11.09.2020 г. на с. Г.З. присъдата на СпНС, предмет на КНОХД № 1018/2019 г. по описа на ВКС е проверена и влязла в сила в една част, а в друга делото е върнато на АСпНС, към който следва молителят да насочи исканията си. В тази връзка и с оглед предявения иск следва да се има предвид, че липсва основание за ангажиране на отговорността на ВКС за действие, доколкото е налице извършена проверка и произнасяне по исканията на Е. М., които, макар и изразени в многобройни жалби/искания/молби, реално се ограничават до искането му да бъде възобновено наказателното производство, по което е осъден, както и за търсене на отговорност за лицата, действията на които са довели до неправомерното му, според него, осъждане. Въпросът дали да се инициира възобновяване по частта, с която делото е върнато на АСпНС, е в рамките на преценката на съответния прокурор, като и самият молител е легитимиран да инициира въозбновяване. Когато отказът за възобновяване на производството е основан на приложение на законови разпоредби и преценка за допустимост/основателност на искането, която преценка е предоставена на органа - адресат на искането (ВКС), независимо дали то се уважава или не, то действията на органа са в съответствие с установените от закона негови правомощия и нямат неправомерен характер.