Решение № 996 от 16.07.2026, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 996 гр. Пловдив, 16.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VII СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Стефка Михова

Членове:

Николай Стоянов

Иван Йорданов при участието на секретаря Ангелинка Костадинова като разгледа докладваното от Николай Стоянов Въззивно гражданско дело № 20255300503315 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Съдът е сезиран с въззивна жалба подадена от „АЙГЕР ИНЖЕНЕРИНГ” ООД, с ЕИК **********, чрез пълномощника адвокат П., срещу решение № 4256/03.10.2025 г., постановено по гр.д. № 724/2024 г. по описа на РС -Пловдив, с което е отхвърлен предявения от жалбоподателя против В. А. Р., с ЕГН **********, установителен иск с правна квалификация по чл. 422 от ГПК, във връзка с чл. 234, ал. 3, т. 2 от КТ, за признаване за установено в отношенията между страните, че В. А. Р. дължи сумата в размер на 5 667,27 лв., представляваща обезщетение по Договор за повишаване на квалификацията, ведно със законната лихва върху главницата от 29.08.2023 г. до окончателното плащане, за които вземания е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК №5933/30.8.23г. по ч. гр. д. № 20235330112634 на PC- Пловдив.

Във въззивната жалба са релевирани оплаквания за неправилност и необоснованост на първоинстанционното решение решение. Искането към въззивния съд е за неговата отмяна и постановяване на ново по съществото на правния спор, с което исковата претенция на ищеца да бъде уважена изцяло. Претендира разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от въззиваемата страна В. А. Р., с ЕГН **********, подаден чрез пълномощника му адвокат Ф., с който се взема становище за нейната неоснователност и се настоява за потвърждаване на първоинстанционното решение. Претендира разноски.

ПЛОВДИВСКИ ОКРЪЖЕН СЪД след като провери обжалваното решение 1 съобразно правомощията си по чл. 269 от ГПК, прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 12 ГПК и обсъди възраженията, доводите и исканията на страните, намери за установено от фактическа и правна страна следното:

Въззивната жалба е подадена в срок, от страна, която има право да обжалва и срещу подлежащ на съдебен контрол акт, поради което се явява процесуално допустима.

Предмет на настоящето въззивно производство е материалноправният спор, разрешен със съдебния акт, предмет на въззивно обжалване по реда на чл. 258 и сл. от ГПК, чието решаване по същество дължи и въззивният съд, а именно предявени иск за установяване съществуването на вземане с правна квалификация по чл. 422, ал. 1 от ГПК във вр. с чл. 234, ал. 3, т. 2 от Кодекса на труда.

Производството пред първоинстанционния съд е образувано по повод подадена от „АЙГЕР ИНЖЕНЕРИНГ” ООД искова молба против В. А. Р. за установяване в отношенията помежду им, че ответникът дължи на жалбоподателя сумата от 5 667,27 лв., представляваща пропорционална част от обезщетение по чл. 234, ал. 3, т. 2 от КТ, както и законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението 29.08.2023 г. до окончателното й изплащане, за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК №5933 от 30.08.2023 г. по ч.гр.д.№12634/2023 г. по описа на Районен съд Пловдив. Приложено е и заповедното производство, от което се установява, че е постъпило възражение от длъжника и в дадения месечен срок заявителят е предявил настоящия иск, т.е. установява се допустимостта на производството по чл.422 от ГПК.

В исковата молба се твърди, че между страните е съществувало трудово правоотношение, възникнало въз основа на трудов договор от 08.09.2020г. На същата дата, 08.09.2020г. между страните бил сключен и договор за повишаване на квалификацията, с който ответникът се задължил да завърши платен от работодателя курс на обучение за повишаване на квалификацията, както и да работи в ищцовото дружество за срок от 2г. и 6 месеца, считано от датата на приключване на обучението – 25.06.2021 г. С договора страните уговорили обезщетение по чл. 234, ал. 3, т. 2 от КТ, като фиксирали, че в случай че не завърши обучението или не работи при работодателя определения срок, работникът му дължи обезщетение в размер на 5 460 евро, на която стойност възлизало проведеното от работодателя обучение. Твърди се работодателят да е изпълнил задължението си, платил и предоставил обучението, но работникът не изпълнил задължението си да работи при него 2г. и 6 м., считано от 25.06.2021 г., като прекратил ТПО с работодателя с предложение от работника, считано от 27.08.2022 г. Уговореният срок е трябвало да изтече на 24.12.2024 г. Ето защо ответникът бил в частично неизпълнение на задължението си по чл. 234, ал. 3, т.

1 от КТ, поради което и дължал на работодателя част от уговореното обезщетение, пропорционално на неотработеното време. Тази пропорционална част възлизала на сума в размер 5667,27 лева. Тъй като ответникът не заплатил доброволно тази сума, ищецът подал заявление по чл. 410 от ГПК за заплащането й, било образувано ч. гр. дело № 12634/2023 г. по описа на ПдРС. В дадения едномесечен срок длъжникът възразил срещу заповедта, като на заявителя било указано да предяви иск за установяване на вземането си в едномесечен срок.

В подадения от В. А. Р., чрез адвокат Ф., отговор на исковата молба, искът се оспорва изцяло. Твърди се, че действително на 08.09.2020г. между страните бил сключен трудов договор, както и че ТПО е прекратено по взаимно съгласие на 2 страните на 27.08.2022 г. Твърди се обаче при постъпване на работа ответникът да е притежавал необходимата квалификация за изпълнение на възложените му с ДХ компетентности, като е придобил такава специалност в ТУ – София. Твърди се, че работодателят – ищец е обещал на ответника ако издържи успешно обучението да му увеличи БТВ. Ответникът оспорва договор за повишаване на квалификацията от 08.09.2020 г., като твърди, че е недействителен поради липса на предмет, заобикаляне на закона, противоречие с добрите нрави и злоупотреба с право.

Видно от приетите писмени доказателства – трудов договор № 1361/08.09.2020г., договор за повишаване на квалификация по чл. 234 от КТ от 08.09.2020г., декларации за проведено обучение, предложение за прекратяване на трудово правоотношение от страна на ответника по взаимно съгласие и заповед за прекратяване на ТПО от 27.08.2022 г. се установява, че ответникът е започнал работа по трудово правоотношение с ищеца, на длъжност „*******”, възникнало на основание сключен трудов договор от 08.09.2020г. В чл. 3 от трудовия договор е уговорено, че трудовият договор се сключва със срок за изпитване в полза на работодателя до 07.03.2021г. вкл., след изтичане на който ТПО между страните продължава като безсрочно такова. Уговорено е работникът да постъпи на работа на 08.09.2020г., основно дневно възнаграждение 87, 5 лева, и допълнително дневно за продължителна работа – 2, 10 лева, брутно дневно – 89, 62 лева. Уговорени са 20 дни платен год. отпуск, като в чл. 9 е уговорен срок на предизвестие при прекр. на ТПО и за двете страни – 3 месеца. От същата дата е сключен и договор по чл. 234 от КТ за повишаване квалификацията на Р., чрез придобиване на знания и умения за младши ********, по който и двете страни са декларирали, че приемат, освен условията по него, и Приложение 1 към договора и Общите условия към него. Съгл. чл. 1 от договора по чл. 234 КТ, работодателят се е задължил да осигури обучение на работника/служителя, а последният се е задължил да завърши успешно обучението по повишаване на квалификацията чрез придобиване на теоретични и практически познания за младши *********** съгласно програма за обучение в модули от 1 до 8, съставляваща неразделна част от договора. Посочено е, че обучението ще се провежда в работно време, но с откъсване от работния процес, считано от 08.09.2020г., съгласно програма – приложение 1. В чл. 3 а служителят се е съгласил да посещава редовно всички занятия съобразно програмата и уговорките с работодателя, да се подготвя за всички изпити и да постига добри резултати на тях, с 3 b - да изпълнява в срок и с дължимата грижа задачите за самостоятелна подготовка, с 3 c – да завърши успешно обучението си, като положи всички необходими изпити и практически занимания, като съгл. чл. 3 d на осн. чл. 234, ал. 3, т. 1 от КТ работникът обучаем се е задължил да работи при работодателя за срок от 2 г. и 6 месеца, считано от датата на приключване на обученията. Съгласно чл. 3 е от договора по чл. 234 КТ, обучаемият се задължава на осн. чл. 234, ал. 3, т. 2 от КТ да заплати на работодателя обезщетение в размер на 5 460 евро, в случай че не завърши уговореното с този договор обучение, както и при неизпълнение на задълженията по чл. 3, букви a, b, c, d. Съгл. чл. 4, работодателят се задължава: а – да осигури за своя сметка финансовите и битови условия за времето на обучение, вкл. заплащане на преподавателите, b – да осигури залата за теоретичното обучение, място и техника за практическото такова, c – да заплаща на работника/служителя трудово възнаграждение и съпътстващи плащания и осигуровки, независимо, че по време на обучението обучаемият се обучава, а не престира работна сила за работодателя, с което работодателят обосновава правото си да получи обезщетението по чл. 3 е в случай на неизпълнение на работника задължението по чл.

3 d. Представена е програмата за обучение, модулите и декларации от ответника за 3 това, че е преминал обучение по всичките осем модула. ТПО е прекратено на дата 27.08.2022 г. на основание взаимно съгласие, считано от 27.08.2022 г.

По делото са разпитани двама свидетели, един на ищеца и един на ответника.

От страна на ищеца е разпитан свидетелят П. П. К., който е заемал длъжността „******“ в дружеството „Айгер инженеринг“. Според показанията на този свидетел, именно той е провел встъпителното обучение на ответника Р.. Според свидетеля групата, която е обучавал се е състояла от трима, като Р. е бил най-добрия от групата и успешно е преминал обучението си. Самото обучение е три месеца. От страна на ответника е разпитан свидетеля М. П. М., негов бивш колега, с когото са работили няколко години при ищеца. Според този свидетел през 2020 година, септември започнал курс за обучение като **********. На това обучение били между 8-10 човека, като четирима от тях, между който е и В. били на длъжност **********, останалите били на различни други длъжности дизайнер и администратор, сътрудник и т. н.

Свидетелят не преминал обучението с и успешно и не го завършил. Обучението се изразяваше в отделни модули и се провеждало от човек от фирмата, като било за дизайнер, която длъжност е коренно различна спрямо тяхната като ***********.

Обучението е ставало в работно време, първите няколко месеца, след подписването на трудовия договор. Понякога е било по цял ден, понякога по няколко часа. Било всеки работен ден. Политиката на фирмата била такава, че всеки който започва работа в Айгер трябва да премине дадено обучение. Няма вариант да работиш в Айгер, без да минеш това обучение.

Пред настоящата съдебна инстанция е изготвена и приета ССЕ, която е установила размера на действителните разходи за обучение, както и че същите са надлежно осчетоводени от работодателя. Размерът на уговорената между страните неустойка е 2912 евро или 5695,38 лева.

Първостепенният съд е приел, че клаузата за неустойка, уговорена в договор за повишаване на квалификация по чл. 234 от КТ от 08.09.2020г., е нищожна, тъй като противоречи на императивни норми на КТ и представлява заобикаляне на закона на основание чл. 26, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД), във връзка с чл.

8 от КТ. Поради тези съображения е отхвърлил така предявения иск.

При извършената служебна проверка на решението съобразно правомощията си по чл. 269, изр. първо от ГПК съдът намира, че същото е валидно и допустимо и при постановяването му не е било допуснато нарушение на императивни материалноправни норми.

По отношение на правилността на обжалваното решение съдът съобрази ограниченията на въззивната дейност съгласно чл. 269 ГПК и ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС за извършване проверка само в обжалваните части /в случая в изцяло/, на оспорените в жалбата фактически констатации и на изрично въведените в жалбата процесуални нарушения от първоинстанционния съд.