Решение № 375 от 28.03.2024, Районен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 375 гр. Плевен, 28.03.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, III ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на пети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Дияна Ат. Николова при участието на секретаря Габриела Ст. Василева като разгледа докладваното от Дияна Ат. Николова Гражданско дело № 20234430105951 по описа за 2023 година

Производството е по иск с правно основание чл.422 ал.1 вр.чл.415 ал.1 от ГПК вр. чл.79, чл.240 от ЗЗД, чл.430 от ТЗ и чл.86 от ЗЗД.

Делото е образувано въз основа на депозирана искова молба от „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ” АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление в гр. София, ул. „Околовръстен път” №260, представлявано от и.д.Д.Ш и П.Д., действащо чрез пълномощника си С. З. - адвокат от САК,със съдебен адрес: ***, партер против Б. Р. Ч., ЕГН; **********, адрес: ***, в която се твърди следното : със заявление-договор за издаване на кредитна карта “EUROLINE” от 28.08.2004год. „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ” АД, ЕИК *** /предишно наименование „Пощенска банка” АД, в последствие „Юробанк и Еф Джи България”/ - в качеството му на картоиздател и М.В.Д., ЕГН ********** - в качеството й на картодържател - сключили договор за издаване на кредитна карта “EUROLINE”, в полза и на името на ответника. В заявлението - договор М.В.Д., ЕГН: **********, изрично декларира, че е запозната, приема и разбира Общите условия за издаване и използване на кредитни карти “EUROLINE”, като по този начин станали неразделна част от сключения договор за издаване на кредитна карта. С този договор на ответника е предоставена възможността да ползва, издадена от „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ” АД, ЕИК *** /предишно наименование „Пощенска банка” АД, в 1 последствие „Юробанк и Еф Джи България"/, кредитна карта “EUROLINE” от 28.08.2004 г., да тегли пари в брой е нея и да бъде кредитиран от дружеството при извършването на сделки с нея (арг. от чл. 4 и чл. 5 и чл.6 от Общите условия). От своя страна картодържателят М.В.Д., ЕГН: ********** се задължила да заплаща месечни вноски във връзка с издадената му карта, както и да заплаща лихва за отпуснатите му суми, съобразно уговореното по чл.10, чл.11 и чл.12 от Общите условия.

Счита, че горепосоченото заявление-договор за издаване на кредитна карта “EUROLINE” от 28.08.2004 г. и Общите условия към него по безспорен начин доказват факта, че между „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ” АД, ЕИК *** /предишно наименование „Пощенска банка” АД, в последствие „Юробанк и Еф Джи България”/ и М.В.Д., ЕГН: ********** е възникнало облигационно отношение, по силата на което в полза на ответника е издадена кредитна карта “EUROLINE” от 28.08.2004 г.

По силата на чл.9, ал. 1 от Общите условия към процесния договор страните са се уговорили банката-картоиздател да изпраща всеки месец на картодържателя месечни извлечения, в които се отразяват всички операции и сделки извършвани е картата, както и задълженията на картодържателя във връзка с ползваната от него карта.

На 04.04.2017г. между страните е подписано Допълнително споразумение към Заявление - договор за издаване на кредитна карта Euroline от 28.08.2004 г. по силата на което кредитна карта Euroline от 28.08.2004 г.

(стара карта) е заменена с кредитна карта BG МС CASH от 04.04.2017 г. (нова карта). По силата на чл.3 ал.1 от Допълнителното споразумение кредитният лимит по новата карта е равен по размер на кредитния лимит на старата карта.

От 31.07.2020 г. ответникът преустановил редовното заплащане на дължимите от него суми по изпращаните му месечни извлечения. Не са заплатени дължимите суми по две последователни месечни извлечения, а именно от дата 31.07.2020 г. и от дата 31.08.2020г. С оглед на това обстоятелство и на основание чл. 15.1, буква „а” и чл. 15.2 от Общите условия към процесния договор „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ” АД, ЕИК *** упражнил своето потестативно право по договора и обявил цялото задължение на М.В.Д., ЕГН: **********, произтичащо от подписаното от нея заявление - договор за издаване на кредитна карта Euroline от 28.08.2004г.

2

(стара карта), заменена с кредитна карта BG МС CASH от 04.04.2017 г. (нова карта) за изцяло и предсрочно изискуемо. Уведомлението за обявяване на предсрочна изискуемост по кредита е изпратено за връчване чрез ЧСИ.

В процеса на уведомяване ЧСИ констатира, че М.В.Д., ЕГН: ********** е починала. При извършената справка в Национална база данни „Население" от ЧСИ се установява, че законен наследник на починалия кредитополучател М.В.Д., ЕГН: ********** е Б. Р. Ч., ЕГН: ********** - дъщеря, като наследник по закон на основание чл.9, ал.1 от Закона за наследството и по смисъла на чл.60 от Закона за наследството отговаря за задълженията, с които то е обременено съобразно дяловете, които получава. Тъй като това не означава автоматично, че наследникът при всички положения трябва да отговаря за задълженията на наследодателя си, „Юробанк България АД уведомило Б. Р. Ч., ЕГН: ********** за обявяването на кредита за предсрочно изискуем, като по този начин ангажирало нейната отговорност спрямо банката като кредитор на наследодателя й с уведомление за обявяване на предсрочна изискуемост на вземането по кредита, връчено му чрез ЧСИ.

След направена справка за адрес на наследника Б. Р. Ч., ЕГН:

********** е установено, че постоянният и настоящ адрес на лицето е ***.

По постоянния адрес на лицето са направени три посещения от призовкар на ЧСИ, а именно: на дата 28.11.2022 г., на дата 10.12.2022 г. и на дата 05.01.2023 г., като лицето не е открито на адреса. При посещението на 05.01.2023 г. е залепено уведомление по чл. 47 от ГПК на адреса. В двуседмичния срок от залепване на уведомлението, който изтече на 19.01.2023 г„ в канцеларията на ЧСИ Виктор Стоянов не се е явило лицето Б.

Р. Ч. или негов представител, за да получи книжата. Съгласно справка в НАП е установено, че лицето няма актуален трудов договор към дата 06.01.2023 г., с оглед на което на основание чл. 47, ал. 5 от ГПК уведомлението следва да се счита за редовно връчено.

С оглед на тези обстоятелства, предсрочната изискуемост на вземането на банката за пълния размер на кредита настъпила на 19.01.2023 г. - датата на връчване на уведомлението за обявяване на предсрочната изискуемост на кредита, инкорпориращо волеизявлението на кредитора „Юробанк България”АД до наследника.

С оглед на обстоятелството, че вземането на банката станало 3 предсрочно изискуемо и в изпълнение на чл.20.2 от процесния договор за кредит „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ” АД, подало заявление по реда на чл. 417 от ГПК за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение срещу Б. Р.

Ч., ЕГН: ********** в качеството й на наследник по закон на М.В.Д., ЕГН:

**********. След преценка на компетентния районен съд, че са налице предпоставките за уважаване на искането, в полза на ищеца са издадени Заповед за изпълнение на парично задължение и изпълнителен лист по реда на чл.417 ГПК по ч.гр.д 1320/2023, по описа на PC - ПЛЕВЕН, ГО. С този акт наследникът на картодържателя - Б. Р. Ч., ЕГН: ********** е осъдена на заплати задължението на картодържателя М.В.Д., ЕГН: ********** по договор за издаване на кредитна карта Euroline от 28.08.2004 г. (стара карта), заменена с кредитна карта BG МС CASH от 04.04.2017 г. (нова карта), от което главница в размер на 1595.43 лв., възнаградителна лихва в размер на 376.44 лв. за периода от 31.07.2020 г. до 19.01.2023 г., мораторна лихва в размер на 480.04 лв. за периода от 31.07.2020 г. до 28.02.2023г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда — 10.03.2023 г. до окончателното й изплащане, както и направените от заявителя разноски в размер на 49.04 лв. - държавна такса и 507.11 лв. адвокатско възнаграждение.

Срещу наследника на починалия длъжник е образувано изпълнително дело. Заповедта за изпълнение е връчена на Б. Р. Ч., ЕГН: ********** в качеството й на наследник по закон на М.В.Д., ЕГН: ********** като срещу нея същата подала възражение. На основание чл. 415, ал. 1, т.2 и ал. 2 от ГПК на Юробанк България АД е указан срок за предявяване на установителен иск за вземането си, с който съдът е сезиран понастоящем.

Съдът е сезиран с искане да постанови решение, с което да установи със сила на присъдено нещо, че по договор за издаване на кредитна карта Euroline от 28.08.2004 г. (стара карта), заменена с кредитна карта BG МС CASH от 04.04.2017 г. (нова карта) Б. Р. Ч., ЕГН **********, в качеството й на наследник по закон на М.В.Д., ЕГН ********** дължи главница в размер на 1595.43 лв., възнаградителна лихва в размер на 376.44 лв. за периода от 31.07.2020 г. до 19.01.2023 г., мораторна лихва в размер на 480.04 лв. за периода от 31.07.2020 г. до 28.02.2023 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда - 10.03.2023 г.

4

Претендират се разноски.

В срок е депозиран писмен отговор от Б. Р. Ч., от *** с ЕГН ********** чрез адвокат Г. Г.-ПАК съдебен адрес за призоваване: ***, в който се твърди следното : исковете са неоснователни. Възразява се, че между страните по настоящото дело „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ ”АД гр.София и ответницата Б. Р.

Ч., в качеството й на наследник на М.В.Д., не е възникнало валидно облигационно правоотношение, както и валидно възникнало вземане. По делото е представено заявление за издаване на кредитна карта "EUROLINE", подадено от М.В.Д. с дата 28.08.2004 г. до „БЪЛГЕРИЪН РИТЕЙЛ СЪРВИСИЗ”АД. Ищец в настоящото производство е „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ ”АД гр.София.

Съгласно чл.430 ал.1 от ТЗ, с договора за банков кредит банката се задължава да отпусне на заемателя парична сума за определена цел и при уговорени условия и срок, а заемателят се задължава да ползва сумата съобразно уговореното и да я върне след изтичане на срока. Заемателят плаща лихва по кредита, уговорена с банката, съгласно чл.430 ал.2. По силата на чл.430 ал.3 от ТЗ договорът за банков кредит се сключва в писмена форма.

Видно от представените към исковата молба доказателства, не е представен договор за банков кредит сключен между М.В.Д. и „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ ”АД гр.София "за издаване и използване на кредитна карта "EUROLINE". от който според твърденията в исковата молба произтичат претендираните от ищеца вземания срещу ответницата Б. Р. Ч..

Възникването на облигационно правоотношение между тези страни не може да се извлече и от представеното по делото заявление за издаване на кредитна карта "EUROLINE"- от дата 28.04.2004 год. В същото заявление не е посочен кредитния лимит, не е отразено предаването на кредитната карта на М.В.Д.. Дори да се приеме тезата на ищеца, че заявлението за издаване на кредитна карта представлява договор между банката и ответника съдът намира, че сумата по кредита е съществен елемент на този вид договори, по отношение на който страните следва да постигнат съгласие в предписаната от закона форма. Липсата на уговорена сума по кредита е порок, който се отразява на съставомерността на сделката, не може да бъде саниран и води до нищожността й по смисъла на чл.26 ал.2, пр.2 от ЗЗД - поради липса на съгласие. Несъмнено е, че липсата на съгласие като елемент от фактическия 5 състав на сделката е основание, относимо само към двустранните сделки.

Освен това, за да се отрази на съставомерността на сделката, отсъствието на съгласие трябва да е налице към момента на сключване на договора и да бъде съзнателно. Поради това и волеизявленията на страните по договора за кредит относно сумата, която банката се задължава да отпусне, трябва да бъдат обективирани по начин, който не поражда съмнение за постигнатото помежду им съгласие за настъпване на правните последици относно същата.

От представеното заявление-договор и общите условия към него не се установява страните да са постигнали съгласие по този въпрос. Със заявлението, имащо характер на оферта по смисъла на чл. 13 от ЗЗД, заявителят е отправил до банката искане за издаване на кредитна карта, в което е посочил данни за своята заетост, доходи, притежавано имущество и финансови задължения. Отправената от страна на заявителя оферта не включва сума по кредита, респективно определен кредитен лимит.

Заявлението-договор не е подписано за банката /има само подпис на лицето, сверило копията и приело документите/, като няма данни дружеството да е предложило на заявителя сума по кредита, респективно кредитен лимит, с който заявителят да се е съгласил. Доколкото общите условия предвиждат тегленията в брой и плащанията в търговски обекти да се извършват в рамките на кредитен лимит и доколкото нарушаването на забраната за надвишаването му, както и неизплащането на минималната месечна вноска, са въздигната в съществено неизпълнение на общите условия, което съставлява основание за прекратяване на отношенията с картодържателя, то към момента на сключване на договора следва да е налице съгласие между страните относно размера на кредитния лимит и на минималната месечна вноска, каквото в случая не се доказва да е било постигнато. Размерът на кредита и на насрещната престация при изплащане на задължението на вноски като част от същественото съдържание на сделката, не могат да се определят едностранно от банката след сключване на договора, както и впоследствие многократно да бъдат променяни едностранно от нея с оглед действителните финансови възможности на картодържателя, кредитоспособността му, спазването на общите условия и общо риска, който се поема. От друга страна в дадения случай не са налице повелителни правила на закона, които да могат да заместят по право липсата на постигнато между страните съгласие по обсъждания съществен признак на договора.