Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 1928 от 13.04.2023, Софийски градски съд

Съд
Софийски градски съд
Дело
Въззивно гражданско дело 6233/2021
Вид
Решение № 1928
Подписан
13.04.2023
В сила
13.04.2023
Състав
Рени Коджабашева, Анелия Стефанова Янева, Бетина Богданова Бошнакова

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 1928 гр. София, 13.04.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Е СЪСТАВ, в закрито заседание на тринадесети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Рени Коджабашева

Членове:

Анелия Ст. Янева

Бетина Б. Бошнакова като разгледа докладваното от Рени Коджабашева Въззивно гражданско дело № 20211100506233 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл.247 ГПК.

Образувано е по повод подадена на 17.02.2023 г. от Д. Г. К. /въззивник в производството/- чрез адв. Ив. А. молба за допускане поправка на очевидни фактически грешки в постановеното на 15.12.2022 г. по гр.д.№ 6233/ 2021 г. на СГС, ГК, ІV- Е състав въззивно решение.

С цитираното Решение от 15.12.2022 г., постановено по настоящото дело- гр.д.

№ 6233/ 2021 г. на Софийски градски съд, ГК, ІV- Е въззивен състав, е отменено Решение от 5.03.2021 г. по гр.д.№ 13993/ 2019 г. на Софийски районен съд, ІІ ГО, 68 състав, в частта, в която предявеният от Д. Г. К. /ЕГН **********/ срещу „Л.Т.С.” ООД /ЕИК ****/ иск с правно основание чл.344, ал.1, т.3 вр. чл. 225, ал.1 и ал.2 КТ е отхвърлен за сумата 11 295.81 лв., претендирана като обезщетение за оставането й без работа и за получаването на по- малко възнаграждение поради незаконното й уволнение през периода от 26.02.2019 г. до 26.08.2019 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното й изплащане, а също и в частта относно присъдените на ответника „Л.Т.С.” ООД разноски по чл.78, ал.3 ГПК над сумата 665.53 лв. до присъдените 1 050.60 лв., и вместо това е постановено решение, с което „Л.Т.С.” ООД- гр.София /ЕИК ****/ е осъдено да заплати на Д. Г. К. /ЕГН **********/ на основание чл.344, ал.1, т.3 вр. чл.225, ал.1 и ал.2 КТ общо сумата 11 295.81 лв., от които: сумата 1 480 лв., представляваща обезщетение за оставането й без работа поради незаконното уволнение през периода от 26.02.2019 г. до 20.03.2019 1 г. /обезщетение по чл.225, ал.1 КТ/, и сумата 9 815.83 лв., представляваща обезщетение за получаването на по- малко трудово възнаграждение поради незаконното уволнение през периода от 21.03.2019 г. до 26.08.2019 г. /обезщетение по чл.225, ал.2 КТ/, ведно със законната лихва върху главницата от 11 295.81 лв., считано от датата на подаване на исковата молба- 8.03.2019 г., до окончателното й изплащане, а също и сумата 533.44 лв.- разноски за първоинстанционното производство /допълнително/, на основание чл.78, ал.1 ГПК. Решението на СРС е потвърдено в останалата обжалвана част, а именно: в частта, в която са уважени предявените от Д. Г. К. срещу „Л.Т.С.” ООД искове по чл.344, ал.1, т.1 КТ- за отмяна на незаконно уволнение, и по чл.344, ал.1, т.2 КТ- за възстановяване на ищцата на заеманата до уволнението длъжност; в частта, в която предявеният от Д. Г. К. /ЕГН **********/ срещу „Л.Т.С.” ООД /ЕИК ****/ иск с правно основание чл.344, ал.1, т.3 вр. чл.225, ал.1 и ал.2 КТ е отхвърлен за горницата над сумата 11 295.83 лв. /общо/ до пълния предявен размер от 15 269.81 лв., претендирана като обезщетение за оставането й без работа и за получаването на помалко възнаграждение поради незаконното й уволнение през периода от 26.02.2019 г. до 26.08.2019 г., ведно със законната лихва върху тази разлика, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното й изплащане; в частта относно присъдените на Д. К. разноски по чл.78, ал.1 ГПК в размер на 600 лв.; в частта относно присъдените на „Л.Т.С.” ООД разноски по чл.78, ал.3 ГПК от 402.88 лв.; а също и в частта относно присъдените в полза на СРС разноски по чл.78, ал.6 ГПК в размерна 100 лв. На основание чл.273 вр. чл.78, ал.1 и ал.6 ГПК въззиваемата страна „Л.Т.С.” ООД е осъдена да заплати на въззивника Д. К. сумата 1 056.86 лв.- разноски за въззивното производство, и да заплати по сметка на СГС общо сумата 727.75 лв.държавни такси за въззивното обжалване. Посочено е в диспозитивната част на въззивното решение, че първоинастнационното решение е влязло в сила в частта /с характер на определение/, в която на „Л.Т.С.” ООД са присъдени разноски по чл.78, ал.4 ГПК в размер на 262.65 лв.

Софийски градски съд, като разгледа молбата на Д. К. и съобрази обстоятелствата по делото, намира същата за неоснователна.

Очевидна фактическа грешка е налице при несъответствие между формираната при постановяване на решенето воля на съда и нейното обективиране при изготвяне на писмения му текст. В случая в мотивите на постановеното на 15.12.2022 г. въззивно решение се съдържат съображения и изводи на въззивния съд за определяне размера на дължимите на ищцата обезщетения по чл.225, ал.1 и ал.2 КТ, присъдени с въззивното решение след частична отмяна на обжалваното първоинстанционно решение, с което същите са отхвърлени. В резултат на постановената от въззивния съд частична отмяна на решението и частично уважаване на иска по чл.344, ал.1, т.3 вр. чл.225, ал.1 и ал.2 КТ е преразпределена и отговорността за разноски между страните за 2 първоинстанционното производство. Несъответствие между формираната в мотивите на въззивното решение и обективираната в диспозитивната му част воля на съда не е налице.

И в случай на допусната грешка в пресмятането при формиране размера на дължимото от „Л.Т.С.” ООД на Д. К. сумарно обезщетение, включващо обезщетение по чл.225, ал.1 КТ и обезщетение по чл.225, ал.2 КТ, не може да бъде приет извод от настоящия въззивен съдебен състав за несъответствие между формираната в мотивите на въззивното решение и обективираната в диспозитивната му част воля на съда.

Съобразно приетите в мотивите на решението окончателни изводи за частична основателност на посочените акцесорни претенции е постановено присъждане на част от претендираните от К. суми, съответно отхвърляне на същите в останалата им част, за която обжалваното решение е потвърдено. Липсва основание за поправка на очевидна фактическа грешка в постановеното на 15.12.2022 г. въззивно решение, поради което и молбата на Д. К. по чл.247 ГПК следва да бъде оставена без уважение.

Доколкото е налице съответствие между мотивите и диспозитива на постановеното от настоящия съд въззивно решение, същото не може да бъде поправено по реда на чл.247 ГПК, а констатираният от страната недостатък /или порок/ може да бъде релевиран по реда на касационното обжалване, тъй като по същество доводите й сочат на необоснованост при постановяването му. Целеният от нея правен резултат не би могъл да бъде постигнат чрез поправка на очевидна фактическа грешка, поради което и молбата й по чл.247 ГПК следва да бъде оставена без уважение.

Това се отнася за молбата по чл.247 ГПК и в частта й относно разпределението на отговорността за разноски.

Независимо, че в мотивите и в диспозитива на първоинстанционното решение не е разграничена конкретна сума като разноски по чл.78, ал.4 ГПК за прекратеното производство по иска с правно основание чл.224, ал.1 ГПК, такива с обжалваното решение са присъдени на ответното дружество, като във въззивното решение е посочено, че доколкото предявените от К. искове са четири, то и присъдената на „Л.Т.С.” ООД сума от 262.65 лв. /1 050.60 : 4 = 262.65 лв./ следва да бъде зачетена като разноски по чл.78, ал.4 ГПК- за прекратеното производство по иска с правно основание чл.224, ал.1 ГПК, по отношение на които ищцата е имала възможност да поиска изменение по реда на чл.248 ГПК, от която не се възползвала, поради което и въззивният съд не може да ревизира решението на СРС в тази му част /същото е извън предмета на въззивното обжалване/. Предвид съответствието между мотивите и диспозитива на въззивното решение в тази му част, поправка на същото по реда на чл.247 ГПК не може да бъде извършена.

Водим от горното, СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД

3

РЕШИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба вх.№ 15377/ 17.02.2023 г. /на СГС/ на Д. Г.

К. /ЕГН **********/ за допускане поправка на очевидни фактически грешки по чл.247 ГПК в Решение от 15.12.2022 г., постановено по гр.д.№ 6233/ 2021 г. на Софийски градски съд, ГК, ІV- Е въззивен състав.

Настоящото решение подлежи на касационно обжалване пред Върховния касационен съд на Република България в 1- месечен срок от съобщаването му на страните.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4