Решение № 827 от 18.07.2025, Районен съд - Пловдив

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 827 гр. Пловдив, 18.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, III НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Силвия Л. Алексиева при участието на секретаря Жулиета П. Колева като разгледа докладваното от Силвия Л. Алексиева Административно наказателно дело № 20245330206847 по описа за 2024 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление № 1321, издадено на 28.11.2024 г. от Заместник кмет „Обществен ред и сигурност“ в Община Пловдив, с което на Н. П. Д., ЕГН ********** е наложено административно наказание на основание чл. 178д от Закона за движение по пътищата (ЗДвП) – глоба в размер на 200 лева за нарушение на чл. 98, ал. 2, т. 4 от ЗДвП.

Жалбоподателката в жалбата си оспорва по същество вмененото й нарушение и пледира за отмяна на наказателното постановление (НП).

Навежда твърдение за маловажност на случая. В съдебно заседание, редовно уведомена, се представлява от процесуален представител, който поддържа направеното в жалбата искане. Прави искане за разноски.

Въззиваемата страна, чрез представител по пълномощие оспорва жалбата и моли НП да бъде потвърдено, за което излага конкретни доводи.

Прави възражение за прекомерност на претендирано от насрещната страна адвокатско възнаграждение и претендира юрисконсултско възнаграждение.

Съдът, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателствени материали, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:

Жалбата е подадена в законоустановения срок, изхожда от легитимирана страна и е насочена срещу подлежащ на обжалване акт, поради което се явява процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна.

Съдът установи следната фактическа обстановка:

На 17.10.2024 г. в 10:03 часа, след подаден сигнал от граждани, свид. А.

1

А. А., на длъжност патрул служба сигурност към ОП „Общинска охрана“ – гр.

Пловдив, извършил проверка на административен адрес: гр. Пловдив, бул.

“България“ зад № 47, където имало три обособени места за паркиране, определени за превозни средства, обслужващи хора с трайни увреждания или за превозни средства, приспособени и управлявани от хора с трайни увреждания. Местата били обозначени с пътен знак Д-21 "Място за паркиране на пътни превозни средства, обслужващи хора с увреждания" и с пътна маркировка. На едно от трите места маркировката не се виждала много добре.

Именно на това място, определено за паркиране на ППС, обслужващи хора с трайни увреждания, св. А. установил паркиран лек автомобил „Ф.“ с рег. № ****, на който липсвало каквото и да е обозначение, което да показва, че обслужва лице с трайни увреждания - обозначение със стикер или с поставена карта за право за паркиране от лице с трайни увреждания. Свид. А. приел, че така паркирано, горепосоченото МПС е в нарушение на чл. 98, ал. 2, т. 4 от ЗДвП, за което в отсъствие на водача съставил фиш № 0002607847/17.10.2024 г. с налагане на глоба в размер на 200 лева, който залепил на стъклото на процесния автомобил.

На 23.10.2024 г. от жалбоподателката като собственик на МПС, било подадено възражение, с което оспорвала издадения неприсъствен фиш, поради което е бил съставен процесния АУАН бланков № 005015/24.10.2024 г., в присъствие на нарушителката, за нарушение на чл. 98, ал. 2, т. 4 от ЗДвП. При предявяване на акта нарушителката не направила възражения. Възражения не били депозирани и в срока за това по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН.

На база на съставения АУАН било издадено атакуваното НП и Н. Д. била наказана на основание чл.178д от ЗДвП с глоба в размер на 200 лв.

Така описаната и възприета от съда фактическа обстановка се установява по безспорен и категоричен начин от показанията на разпитания в хода на съдебното следствие свидетел – А. А., както и от показанията на разпитаната по искане на процесуалния представител на жалбоподателя свид.

В.А.Ш.. Фактите са установени и от събраните писмени доказателства АУАН, неприсъствен фиш 1 екземпляр, възражение срещу неприсъствен фиш, снимков материал с дата 17.10.2024 г., известие за доставяне ИД PS 4000 037BXD G, оправомощителни заповеди – Заповед № 23ОА-3271/18.12.2023г. и Заповед № 23ОА-3278/18.12.2023г., двете на Кмет на Община Пловдив, писмо изх.№ 158/13.01.2025г. на ОП „Организация и контрол на транспорта“, Община Пловдив, ведно с писмо изх.№ 3-5300-15/1/ от 21.01.2025г. на Община Пловдив, район „Северен“, препис-извлечение от Протокол № 5 от 26.06.2024г. на РЕСУТ при район „Северен“, Община Пловдив, Разрешение за строеж № 36/20.05.2022г. на Община Пловдив, район „Северен“, Заповед № 9/15.08.2022г. на главен архитект на район „Северен“, Община Пловдив, Протокол № 5 от 26.06.2024г. на РЕСУТ при район „Северен“, Община Пловдив – дневен ред за заседание, Протокол № 5 от 19.05.2022г. от РЕСУТ на район „Северен“, одобрена схема за обект: Благоустрояване и обособяване на места за местодомуване на 22 бр. леки МПС УПИ ІІ – Комплексно жилищно 2 строителство и обществено обслужващи дейности, кв.620 по плана на Пета градска част, ПИ *** по КККР на гр. Пловдив, изменена схема за обект: Благоустрояване и обособяване на места за местодомуване на 22 бр. леки МПС УПИ ІІ – Комплексно жилищно строителство и обществено обслужващи дейности, кв.620 по плана на Пета градска част, ПИ *** по КККР на гр.Пловдив от 26.06.2024г. съгласно Протокол № 5 т.11 на РЕСУТ на район „Северен“, Обяснителна записка по Протокол № 5, т.10/19.05.2022г. и писмо с изх.№ 203/21.01.2025г. на ОП „ОКТ“.

От разпитания като свидетел в съдебно заседание актосъставител А. се установява наличието на пътен знак и маркировка, както и повода за извършената от него проверка, съставянето на неприсъствения фиш и впоследствие на АУАН и констатациите, направени в тях за паркиран автомобил на място за хора с трайни увреждания. Показанията му са в унисон с останалите доказателства, а в частта, в която свидетелят потвърждава наличието на пътен знак и маркировка на местонарушението, с уточнението, че маркировката не се вижда много добре, но има такава, се потвърждава и от показанията на другия свидетел Ш.. Показанията на св. А. съдът намира за обективни, без индиция за предубеденост или недостоверно пресъздаване на обстоятелствата от проверката, непротиворечиви и в пълно съответствие с приетите по делото писмени доказателства, поради което им дава вяра.

Същите съответстват на съставения АУАН, не опровергават фактическите констатации в него и затова съдът отчете презумптивната му сила, регламентирана в нормата чл. 189, ал. 2 от ЗДвП. Затова те са достоверен източник на информация.

От показанията на св. Ш. се установява, че на мястото, на което паркирала жалбоподателката имало маркировка, която не била ясно изразена, но следи от нея се виждали пред предните гуми при паркиран на мястото автомобил. Съдът кредитира показанията й, с изключение на частта, в която същата твърди, че пътните знаци, обозначаващи мястото за хора с трайни увреждания били две, което противоречи на представената по делото схема на обозначените с пътен знак Д21 паркоместа, обслужващи хора с увреждания на процесния административен адрес.

От правна страна съдът намира следното:

На базата на всички събрани по делото писмени и гласни доказателства, съдът е на становище, че правилно наказващият орган е квалифицирал поведението на жалбоподателката в разрез с разпоредбата на чл. 98, ал. 2, т. 4 от ЗДвП правило за поведение. Посочената норма забранява паркирането на места, определени за хора с трайни увреждания. От обективна и субективна страна жалбоподателката е осъществила всички съставомерни признаци на нарушението, тъй като на процесните дата и място е паркирала управлявания от нея личен лек автомобил марка „Ф.“ с рег.№ **** на място, определено за превозно средство, обслужващо хора с трайни увреждания или приспособено и управлявано от хора с трайни увреждания, въпреки че е нямала право на това /не е била лице с трайни увреждания и е нямала карта за паркиране на 3 хора с трайни увреждания/. Този фактически извод съдът направи въз основа на кредитираните показания на свидетеля очевидец – актосъставителя /неопровергани от останалите доказателства по делото/ и частично от показанията на свид. Ш., както и от приложените по делото писмени доказателства, включително от редовно съставения АУАН, ползващ се с доказателствена сила съобразно чл. 189, ал. 2 от ЗДвП, които безспорно потвърждават обвинителната теза за нарушение на горецитираната разпоредба от ЗДвП.

В случая няма спор, че санкционираното лице е собственик на процесното МПС. Не се оспорва и че жалбоподателката не е лице с трайни увреждания и поради това няма право да паркира на място, определено за тази цел с пътен знак Д21, съответно не е представила документ, удостоверяващ право за паркиране на обособеното място за хора с трайни увреждания, нито дори твърди, че притежава такова право. Безспорно е и че на процесното място санкционираното лице е консумирало състава на чл. 93, ал. 2 от ЗДвП, във формата на изпълнителното деяние паркиране. Съгласно цитираната норма паркирано е пътно превозно средство, спряно извън обстоятелствата, които го характеризират като престояващо, както и извън обстоятелствата, свързани с необходимостта да спре, за да избегне конфликт с друг участник в движението или сблъскване с някакво препятствие, или в подчинение на правилата за движение. Не се спори и за наличието на поставен на процесното място пътен знак Д21 "Място за паркиране на пътни превозни средства, обслужващи хора с увреждания", категорично установено от приложения по преписката снимков материал и представената по делото схема на изградените от администрацията на район „Северен“ паркоместа за паркиране на пътни превозни средства, обслужващи хора с увреждания, видно от които на процесното място са монтирани три пътни знака от горепосочения знак със специално предназначение. Оспорва се по делото наличието на пътна маркировка върху мястото за паркиране, с твърдение, че същата в кумулативна връзка с пътния знак Д21 обозначавали, че мястото е определено за хора с трайни увреждания, поради което липсвало виновно поведение от страна на жалбоподателката. Действително от изготвената снимка на процесното място, датирана от датата на деянието, не може да се установи с категоричност поставена пътна маркировка на мястото за паркиране, изпълнена като син фон с изображение в средата на международния символ за достъпност, но ясно се вижда поставения пътен знак Д21. Наличието на маркировка на процесното място обаче категорично се установява в хода на съдебното следствие, въпреки че същата е била избледняла. В тази насока събраните по делото гласни доказателства са еднопосочни. Неколкократно в показанията си актосъставителят с категоричност сочи за положена на пътя маркировка „..отдолу под автомобила…“, макар и да „…не се вижда много добре, но пак се вижда…..“. Тези обстоятелства се потвърждават и от св.Ш., която също говори за маркировка, макар и слабо изразена посочвайки, че „почти нямаше маркировка“ и „Единствените следи от маркировката бяха, 4 когато е спрял автомобила пред предните гуми и то много слабо…“. Ето защо съдът приема за съществуваща на процесното място за паркиране пътна маркировка, която заедно с поставения пътен знак Д21 сигнализират, че мястото е предназначено за паркиране само на пътни превозни средства, обслужващи хора с увреждания, съобразно предвидено в разпоредбите на чл.

25 от Наредба № РД-02-20-2 от 26.01.2021 г. за определяне на изискванията за достъпност и универсален дизайн на елементите на достъпната среда в урбанизираната територия и на сградите и съоръженията, както и техническите изисквания за достъпност на морските плажове и относимата към датата на нарушението норма на чл. 120 от Наредба № 18 от 2001 г. за сигнализация на пътищата с пътни знаци. Но даже и в случая да не се установяваше наличие на пътна маркировка, настоящият съдебен състав споделя съдебната практика на касационната инстанция по тълкуване на горните разпоредби, която практика трайно приема, че не съществува кумулативност в изискването за обозначаване на мястото за паркиране задължително едновременно с пътен знак и с пътна маркировка. Относимо тук е Решение № 232 от 04.02.2021 г. по к. а. н. д. № 3034/2020 г. на XXVI състав на Административен съд – Пловдив. Мястото, определено за паркиране от хора с трайни увреждания, може да бъде обозначено както едновременно с пътен знак Д21 и пътна маркировка с международния символ за достъпност, но така също и само с пътен знак или само с пътна маркировка, които на самостоятелно основание биха били годна и надлежна сигнализация на факта на определянето на конкретно място за паркиране от хора с увреждания. В този смисъл водачите на МПС не са освободени от задължението си да спазват забраната за паркиране на места, обозначени с пътен знак Д21, когато липсва пътна маркировка. В случая, както се доказа, са били налични както пътен знак Д21, така и маркировка на мястото за паркиране, определящи мястото за паркиране само за лица с трайно увреждане, с които не се е съобразила жалбоподателката Д. и като е паркирала на това място, без да има това право, е нарушила забраната на чл. 98, ал. 2, т. 4 от ЗДвП, за което правилно е ангажирана административнонаказателната й отговорност.