Решение № 53 от 03.04.2026, Районен съд - Попово
- Съд
- Районен съд - Попово
- Дело
- Гражданско дело 801/2025
- Вид
- Решение № 53
- Подписан
- 03.04.2026
- В сила
- 30.04.2026
- Състав
- Маринела Георгиева Стефанова
Цитирани разпоредби
- чл.131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 235, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.245, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.414 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 415 · Граждански процесуален кодекс
- чл.415, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 417 · Граждански процесуален кодекс
- чл.417, т.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.418, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 422 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 422, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 422, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.433, ал.1, т.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.101 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 86 · Закон за задълженията и договорите
- чл.430, ал.1 · Търговски закон
- чл. 79 · Търговски закон
РЕШЕНИЕ
№ 53 гр. П., 03.04.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – П., XII СЪСТАВ, в публично заседание на десети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Маринела Г. Стефанова при участието на секретаря И. Искр. Николова като разгледа докладваното от Маринела Г. Стефанова Гражданско дело № 20253520100801 по описа за 2025 година
Предявен е установителен иск по реда на по чл. 422 във вр. чл. 415 от ГПК, във вр. чл. 430 и сл. от ТЗ, във вр. чл. 79, във вр. чл. 86 от ЗЗД.
Ищецът- Ю.Б.” АД, гр. С., чрез пълномощник – адв.С.Р. от САК, твърди в исковата молба, че на 09.09.2020г. между „Ю.Б.” АД и „БГ-НВ“ ***, гр.О. бил сключен Д.за б.к.
Продукт „Б.р.л.-п.“ №***, с разрешен размер 60 000 лв., който кредитополучателят усвоил.
Съгласно чл. 4 от договора за усвоения кредит кредитополучателят дължал на банката преференциална лихва, изчислена при прилагане на променлив годишен лихвен процент, който се определял като сбор от референтен лихвен процент плюс фиксирана договорна надбавка в размер на 4.5 % процентни пункта, но не по-ниска от 5% . За референтен лихвен процент се ползвал референтният лихвен процент по кредити на бизнес клиенти на „Ю.Б.“ АД „П.Б.к.“ в съответната валута лева и евро, приложим за съответния период на начисляване на лихвата. Към датата на първоначално определяне на годишния лихвен процент по кредита се използвала стойността публикувана на интернет страницата на банката на 15.06.2018г., в размер на 1 %.
Съгласно чл. 5 от договора при просрочие на дължимите погасителни вноски по кредита, както и при предсрочна изискуемост на кредита, дължимата от кредитополучателя лихва по чл. 4 се увеличавала автоматично с наказателна лихва (неустойка) за просрочие на главница в размер на 10 пункта. Съгласно чл. 6, ал.3 от договора кредитополучателят дължал комисионна за ангажимент в размер на 0,5% годишно върху неусвоената част от предоставения кредит.
Съгласно чл.1, ал.2 от договора крайният срок за ползване и погасяване на кредита бил 36 месеца, считано от откриването на „заемната сметка“ по кредита. Същата била открита на 25.09.2020г., а крайният срок за погасяване на кредита бил 25.09.2023г.
С договора за кредит, Н. А. Н. встъпил при условията на чл.101 от ЗЗД като съдлъжник в задълженията на Кредитополучателя, произтичащи от договора за кредит и се е задължил спрямо кредитора да отговаря като солидарен длъжник заедно с кредитополучателя.
1
Поради забава за плащане на дължимите суми по договора за кредит, „Ю.Б.” АД подала заявление по чл. 417 от ГПК за издаване за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист, по което било образувано ч.гр.д. № 171/2024г. на PC - П..
Въз основа на него била издадена Заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК и Изпълнителен лист от 29.03.2024 г. за сумите от: *** лв. - главница по Д.за б.к. Продукт „Б.р.л.-п.“ № *** от 09.09.2020г., ведно със законна лихва от 21.03.2024г. до изплащане на вземането; ***лв. мораторна (наказателна) лихва от 10.01.2024г. до 20.03.2024г.; *** лв. - разноски по заповедното производство.
След издаването на заповедта за изпълнение и изпълнителния лист били извършвани частични плащания от страна на длъжниците, но тези плащания не били погасили вземанията по издадените заповед за изпълнение и изпълнителен лист по ч.гр.д. № 171/2024г. на PC - П. в пълен размер.
Въз основа на заповедта за изпълнение и изпълнителния лист по ч.гр.д. № 171/2024г. на PC – П. било образувано изп.дело № 567/2025г. по описа на ЧСИ А.З.. По посоченото изпълнително дело било извършено погасяване на остатъка от задълженията по Д.за б.к.
Продукт „Б.р.л.-п.“ № *** от 09.09.2020г., за които били издадени заповед за изпълнение и изпълнителен лист по ч.гр.д. № 171/2024г. на PC - П., и към настоящия момент същото било прекратено.
Тъй като "БГ-НВ" *** и Н. А. Н. подали възражения по чл.414 от ГПК срещу заповедта за изпълнение по ч.гр.д. № 171/2024 г. на PC - П., то „Ю.Б.” АД предявявала настоящия иск.
Предвид гореизложеното, ищецът моли съдът да се произнесе с решение, с което да признае за установено, че ответниците дължат солидарно на ищеца следните суми: ***лв. остатък от главница по Д.за б.к. Продукт „Б.р.л.-п.“ № *** от 09.09.2020г.;законна лихва върху присъдената в заповедното производство главница в размер на *** лв. от 21.03.2024г. до изплащане на вземането, за което вземане е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д. № 171/2024г. на ПпРС. Претендира разноски.
В с.з. не се явява представител. Постъпила е молба, с която се моли съда да уважи така предявения иск.
В едномесечния срок и по реда на чл.131 от ГПК постъпи писмен отговор от ответниците „БГ-НВ“ ***, гр.О. представлявано от Н. А. Н. и Н. А. Н., двамата действащи чрез адв.И.Г. от АК-П., с който оспорва предявения иск като неоснователен.
Представителят на ответната страна изразява доводи, че към датата на депозираната искова молба не съществува дълг по кредит. Погасяването на същия било приключило на 14.05.2025г., с кредитната сделка с № ***.
Считат, че не било налице каквото и да е основание за образуване на настоящото съдебно производство, тъй като липсвали данни за налични дългове към настоящия момент.
Още повече, че ищцовото дружество представяло доказателства за погасен дълг по процесния Д.за б.к., по който претендира установяване на дължима сума в размер на ***лв. остатък от главница по Д.за б.к. Продукт „Б.р.л.-п.“ № *** от 09.09.2020г., а именно Постановление от 21.05.2025г. за прекратяване на изп. дело № 567/2025 г. по описа на ЧСИ Анелия З..
Не се оспорва, че с подадено заявление за издаване на Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по реда на чл. 417 ГПК от 22.03.2024г., „Ю.Б.“ АД претендирала сума в размер на *** лв. - главница по Д.за б.к. от 09.09.2020г., сума от *** лв. - мораторна лихва за периода 10.01.2024г. до 20.03.2024г., ведно със законна лихва върху главницата, считано от 21.03.2024 г., до изплащане на задължението, както и разноски по делото.
2
Образувано било ч.гр.д. 171/2024 г. по описа на PC – П., по което била издадена Заповед № 83/22.03.2024г. за претендираните в заявлението суми. Издаден бил и изпълнителния лист № 75 за горепосочените суми, на 29.03.2024г. Близо година по-късно през 2025г., заявителят образувал изпълнително производство -и.д. №567/2025 г. на ЧСИ Анелия З. за принудително събиране на сумите по Заповед № 83/22.03.2024г. и Изпълнителен лист № 75/29.03.2024г. както и друга по друго ч.гр.д. 245/2024г., по описа на PC - П., което производство било идентично по основание. Последното ч.гр.дело било приключило с Определение № 638/11.11.2025г., с което била обезсилване Заповед № ***/29.04.2024 г.
Твърдят, че за времето от снабдяването и реалното получаване на изпълнителния лист по ч.гр.д. № 171/2024г. до момента на образуване на изпълнителното производство, ищцовото дружество не предприемало каквито и да е действия по събиране на остатъчни суми, не било прецизирало дори размера на дълга по договора за кредит към момента на образуване на изпълнителното дело, а точно обратното - образувало било изпълнително производство за сума, която надвишавала действителния дълг по д.за б.к. от 09.09.2020г.
Банката не била извършила каквито и да е действия свързани с надлежно уведомяване на ответниците за дължими суми по процесния кредит, още по-малко за предсрочно изискуеми такива. Не се установявало дали заявителят (ищец) преизчислявал дължимата сума, която да претендира, дали били налице искания за промяна размера на дължимото
За периода от 30.09.2023г. - 31.12.2023г. и 01.01.2024г. - 23.04.2025г., банката служебно събирала суми от сметката на дружеството, свързани с погасяването на суми по процесния Договор за кредит. След 20.03.2024г., ответната страна продължила плащания на задълженията си по процесния кредит. За периода от 20.03.2024г. до 02.07.2024г., „БГ-НВ“ *** извършило плащане по кредитна сделка № *** в общ размер от 41 369.13лв., което плащане не било отчетено от страна на банката, при образуване на изпълнителното дело, и бил наложен запор на банкови сметки, т.ч. и и запор на трудово възнаграждение на Н. Н., наложен бил запор на дружествени дялове, както и наложени възбрани на недвижими имоти, собственост както на дружеството, така и на съдлъжника Н. Н. за суми, които били платени още през 2024 г.
Твърди се, че длъжникът бил надлежно уведомен за проведеното заповедно производство -ч.гр.д. № 171/2024г. по описа на PC - П. едва с връчването на Покана за доброволно изпълнение (ПДИ) от съдебен изпълнител, през месец април 2025г., когато дълга по претендирания кредит бил погасен.
Към момента на връчване на поканата за доброволно изпълнение по образуваното изп. д. № 567/2025г., кредитополучателят по процесния Д.за б.к. не дължал посочените в Заповед № 83 и издаден Изпълнителен лист № 75 суми, за които било образувано и изп.дело.
Единственото остатъчно задължение по процесния Д.за б.к. бил към 29.04.2025г., а не към депозиране на исковата молба на 20.10.2025г. Но този остатъчен дълг бил погасен с постъпилите суми по изп. дело №567/2025г.
Ето защо, считат, че към настоящия момент било безпредметно и неоснователно, установяването от страна на съда на какъвто и да бил размер на дълг по процесния кредит за минал момент, който понастоящем кредит бил погасен и не съществувал.
Не на последно място, считат за неоснователно претенцията по установяване на остатъчен дълг към минал момент, както и претендиране на разноски в заповедното производство, доколкото ищеца не бил уведомил изрично кредитополучателя за предсрочната изискуемост на процесния Д.за б.к. Продукт „Б.р.л.-п.“ № *** от 09.09.2020г.
Не били налице доказателства за това, че банката още преди депозиране на заявление за 3 издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 417 ГПК били уведомили длъжника за предсрочната изискуемост на процесния кредит и/или на конкретна сума по него.
Предвид изложеното ответната страна иска от съда предявения иск да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан. Претендират разноски.
Редовно призовани за с.з., се явява отв.Н. Н., който заявява, че не може да разбере защо се води това дело. А от процесуалния представител на ответниците е депозирана писмена защита, в която по същество се излагат доводи за отхвърляне на исковата претенция.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, прие за установено следното от фактическа страна:
От приложеното ч. ч.гр.д. № 171/2024г. по описа на PC - П., се установява, че същото е образувано въз основа на заявление по реда на чл.417, т.2 от ГПК подадено от Ю.Б.” АД, гр. С., за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист против „БГ-НВ“ ***, гр.О. представлявано от Н. А. Н. и Н. А. Н. от с.К., общ.О..
Въз основа на това е издадена заповед №83/22.03.2024г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК, с която заповед е разпоредено длъжниците солидарно да заплатят на кредитора сумата от *** лв. - главница по Д.за б.к.
„Б.р.л.-п.“ № *** от 09.09.2020г., сумата от *** лв. - мораторна лихва за периода от 10.01.2024 г. до 20.03.2024г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 21.03.2024г., до изплащане на задължението, както и направените разноски.
Въз основа на тази заповед е издаден и ИЛ, получен на 20.06.2024г.
По повод подадени възражения от страна на длъжниците, с Определение №***/03.09.2025г., на заявителя бил даден едномесечен срок за предявяване на настоящия иск.
Въз основа на издадената заповедта за изпълнение по ч.гр.д. №171/2024г. по описа на ПпРС, и издадения въз основа на нея ИЛ от 29.03.2024г., по молба на кредитора Ю.Б.” АД, гр. С., е образувано изп.дело №567/2025г. по описа на ЧСИ А.З., с район на действие ОС-Т..
Видно от приложените покани за доброволно изпълнение, същите са връчени на длъжниците както следва: на „БГ-НВ“ *** е връчена на 14.04.2025г., а на Н. А. Н. е връчена на 22.04.2025г.
От приложеното Постановление от 21.05.2025г. по изп.дело №567/2025г. по описа на ЧСИ А.З., се установява, че същото е прекратено, на осн. чл.433, ал.1, т.2 от ГПК От представеното удостоверение за размера на дълга, изд. от ЧСИ А.З., се установява че изп.дело №567/2025г. е било образувано на 03.04.2025г., на основание заповед за незабавно изпълнение по ч.гр.д. №245/2024г. по описа на ПпРС, по заповед за незабавно изпълнение по ч.гр.д. №171/2024г. по описа на ПпРС, по молба на „Ю.Б.“ АД, и присъединен взискател ТД на НАП В. офис Т., с длъжници „БГ-НВ“ ***, гр.О. и Н. А. Н. от с.К., за сумата от ***лв., включваща главница, лихви и такси. По това дело са постъпили суми в размер на 10658.00лв. от запорирани банкови сметки на длъжниците, като на „Ю.Б.“ АД са преведени суми на 07.05.2025г. и на 13.05.2025г., като на 14.05.2025г. от „Ю.Б.“ АД, е върната като надвнесена сумата от 370.71лв., по сметка на ЧСИ. Извършен е превод на присъединения взискател ТД на НАП В. офис Т., на 21.05.2025г., в размер на ***лв..