Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Разпореждане № 63518 от 13.07.2022, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Частно гражданско дело 35119/2022
Вид
Разпореждане № 63518
Подписан
13.07.2022
Състав
СВЕТОСЛАВ АТАНАСОВ ПИРОНЕВ

Цитирани разпоредби

  • чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 7, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 10а · Закон за потребителския кредит
  • чл. 19, ал. 4 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 19, ал. 5 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 33, ал. 1 · Закон за потребителския кредит

РАЗПОРЕЖДАНЕ

№ 63518 гр. София, 13.07.2022 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 63 СЪСТАВ, в закрито заседание на тринадесети юли през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: СВЕТОСЛАВ АТ. ПИРОНЕВ като разгледа докладваното от СВЕТОСЛАВ АТ. ПИРОНЕВ Частно гражданско дело № 20221110135119 по описа за 2022 година

Производството е по чл. 410 ГПК.

Образувано е по заявление за издаване на заповед за изпълнение, депозирано от „Кредито“ ЕООД.

Съгласно разпоредбата на чл. 7, ал. 3 ГПК съдът следи служебно за наличието на неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител. На основание чл. 411, ал. 2, т. 2 ГПК съдът разглежда заявлението в разпоредително заседание и издава заповед за изпълнение в срока по ал. 1, освен когато искането е в противоречие със закона или с добрите нрави, а съгласно т. 3 – при констатация за наличие на неравноправна клауза или обоснована вероятност за наличие на такава клауза, от която произтича претендирано вземане.

Разгледано по същество искането за издаване на заповед за изпълнение е неоснователно, в частта относно претенциите за такса „експресно разглеждане“ и „разходи за ангажиране на човешки ресурси за извънсъдебно и съдебно събиране на вземането“, а съображенията за този извод са следните:

Съгласно разпоредбата на чл. 10а ЗПК, кредиторът може да събира от потребителя такси и комисиони за допълнителни услуги, свързани с договора за потребителски кредит.

В конкретния случай претендираната такса „експресно разглеждане“ не попада в приложното поле на чл. 10а ЗПК, тъй като срещу заплащането на възнаграждението кредиторът не дължи никакво конкретно поведение. От описанието на услугата следва, че предоставянето й се осъществява преди подписването на договора, при изпълнението, на който кредиторът не дължи конкретно поведение. Описаното задължение възниква за потребителя със сключване на договора без значение дали услугата е предоставена и без значение дали кредиторът ще осъществи някакво поведение насреща или не. Отделно от това, същата услуга съставлява по същество такава свързана с усвояването на кредита, за което законът императивно забранява заплащането на такси и комисионни (чл. 10а, ал. 2 1

ЗПК).

Сходно е положението и с претенцията за разходи за ангажиране на човешки ресурси за извънсъдебно и съдебно събиране на вземането. От съдържанието на договорните клаузи, в които е предвидено това задължение е видно, че претендираното вземане се дължи и в случаите, когато заемодателят не извърши никакви разходи, а заплащането им не е обвързано по никакъв начин от предоставянето на насрещни услуги, т.е. не се дължат за реално извършени разходи, а по същество служат като обезщетение за вредите от забавата.

Съгласно императивната разпоредба на чл. 33, ал. 1 ЗПК при забава на потребителя кредиторът има право само на лихва върху неплатената в срок сума за времето на забавата.

От изложеното следва, че посочените претенции по същество прикриват истинската цел на клаузите, която е свързана с увеличение на възнаграждението на заемодателя, в нарушение на чл. 19, ал. 4 ЗПК, което обуславя тяхната нищожност (чл. 19, ал. 5 ЗПК). Този извод е очевиден и с оглед размера на процесните вземания (167,62 лв. за такса „експресно разглеждане“ и 105 лв. за разходите за събиране), който се доближава до този на заетата главница (400 лв.) и надхвърля значително този на дължимата по договора лихва.

По изложените съображения, заявлението за издаване на заповед за изпълнение в посочените части подлежи на отхвърляне.

Воден от горното, съдът

РАЗПОРЕДИ:

ОТХВЪРЛЯ заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, в частта, с която от заявителя „Кредито“ ООД, с ЕИК 204554530 е поискано издаването на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК за сумата от 167,62 лв. – такса „експресно разглеждане“ и 105 лв. – разходи за ангажиране на човешки ресурси за извънсъдебно и съдебно събиране на вземането.

Разпореждането подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски градски съд в едноседмичен срок от съобщаването му на заявителя.

Районен съдия:

РАЗПОРЕДИ:

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

2