Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 190 от 30.07.2025, Окръжен съд - Кюстендил

Съд
Окръжен съд - Кюстендил
Дело
Въззивно гражданско дело 524/2024
Вид
Решение № 190
Подписан
30.07.2025
Състав
Мирослав Милчев Начев, Евгения Христова Стамова, Ваня Драганова Богоева

Цитирани разпоредби

  • чл.154, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.235 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.267 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.269 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.271 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.483, ал.1 и 3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.537, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
  • параграф 4б · Закон за собствеността и ползването на земеделските земи

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 190 гр. Кюстендил, 30.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, I СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Мирослав М. Начев

Членове:

Ваня Др. Богоева

Евгения Хр. Стамова при участието на секретаря Любка Евг. Н.а като разгледа докладваното от Евгения Хр. Стамова Въззивно гражданско дело № 20241500500524 по описа за 2024 година

С постановеното решение №413/16.08.2024г. по гр.д.№1298/2023г.

Районен съд – Дупница се признава за установено по отношение на ответниците Р. Б. С., ЕГН ********** и В. Г. С.,ЕГН **********, че ищцата А. С. Д., ЕГН ********** е собственик на недвижим имот, представляващ реална част от поземлен имот с идентификатор ***, одобрени със заповед №300-5-60/05.08.2024г. на ИД на АГКК, последно изменение – няма издадена заповед за изменение на КККР, адрес на поземления имот: местност „***“, с.Бистрица, общ.Дупница, обл.Кюстендил, с площ 2195 кв.м., трайно предназначение на територията: земеделска, начин на трайно ползване: нива , категория на земята при неполивни условия:4, стар идентификатор няма, номер по предходен план:007010, при съседи: ***, ***, ***, ***, ***, ***, ***, ***, която реална част е означена с жълт цвят и се намира между т.А-Б-В-Г-Д-А от скицата на вещото лице инж.***, която приподписана от съдебния състав, представлява неразделна част от съдебното решение и се намира на л.112 от гр.д.№1298/2023г. по описа на Районен съд Дупница.С решението Р. Б. С., ЕГН ********** и В. Г. С., ЕГН ********** са осъдени да предадат на А. С.

Д., ЕГН **********, владението върху посочената реална част от поземлен имот с идентификатор ***.На основание чл.537, ал.2 ГПК се отменя нотариален акт №182, том VІ, н.д.№3141/1997г. от 15.12.1997г., с който наследодателят на ответниците Р. Б. С., ЕГН ********** и В. Г. С., ЕГН ********** – ***, ЕГН ********** е признат за собственик на основание чл.483, ал.1 и 3 от ГПК и параграф 4б от ЗСПЗЗ на следния недвижим имот, имот №3075, к.л. 2, в местността „***“, в землището на с.Бистрица, общ.Дупница, обл.Софийска, с площ 500 кв.м., при съседи: ***, ***, ***, *** 1 и път.Съдът е присъдил разноски на ищеца.

В срока за обжалване на решението е постъпила въззивна жалба, подадена от адв.М. А., като пълномощник на Р. Б. С., ЕГН ********** с постоянен адрес : с.Бистрица, ул.“***“№9 , общ.Дупница и В. Г. П., ЕГН **********, съдебен адрес за връчване на призовки и съобщения: гр.Дупница , ул.“***“№2, общ.Дупница, обл.Кюстендил.В жалбата са изложени съображения за необоснованост, неправилност и незаконосъобразност на обжалвания съдебен акт и искане за отмяна на решението и постановяване на решение, с което исковата молба да бъде отхвърлена, като неоснователна.Поставяйки в основата на изложените доводи, въведеното в първоинстанционното производство основание за осъществявано от въззивниците в имота владение – а именно, като собственици поради настъпила трансформация на право на ползване, в право на собственост при условията на пар.4 от ПЗР на ЗСПЗЗ, жалбоподателите сочат несъответствие на изводите на съда, за недоказаност на обстоятелствата, свързани с това придобиване, със събраните по делото писмени и гласни доказателства.Сочат удостоверение №VІІ-323/21.03.1978г. на Общински народен съвет, с което е доказано, че в условията изграждане на системата за самозадоволяване на населението от окръзите и селищните системи Постановление №11 на Министерски съвет от 02 март 1982г. на ***- техен наследодател е било предоставено ползването на орница в размер на 0.5 дка, находяща се в земището на с.Бистрица, м.“***“, която може да се ползва, като овощна градина.С посоченото удостоверение, според въззивниците е доказано осъществяване на първата предпоставка по пар.4б от ПЗР на ЗСПЗЗ, предвиждащ, че се възстановява правото на собственост на гражданите върху незастроени земеделски земи , върху които е предоставено право на ползване, съгласно актовете посочени в пар.4, а когато земите представляват лозя ,овощни градини или земеделската земя е единствена на семейството на ползвателя, който живее постоянно в населеното място, в чието землище е имотът, ползвателят придобива правото на собственост , ако заплати земята на собственика чрез общината в тримесечен срок от влизане в сила на оценката по цени, определени от Министерския съвет, съгласно чл.36, ал.2.Ползвателят не може да придобие правото на собственост, ако земята е на по . малко от 30 км. от градовете с население 300 хил. жители, независимо от общината, в която се намира , или е на по- малко от 10 км. от крайбрежната морска ивица.По делото е доказано, че на въззивниците е предоставено право на ползване на 500 кв.м. в м."***".Несъответен на доказателствата по делото според въззивниците е извода за недоказаност на другата предпоставка, обуславяща извод за надлежно настъпила, в съответствие с предвиденото в Закона трансформация на право на ползване в право на собственост – а именно, че ползвана, предоставена земя е била облагородена и представлява овощна градина.Обратното според жалбоподателите следва от факта, че по подаденото заявление за трансформация на правото на собственост, имотът е определен, като овощна градина, била е извършена проверка от ОбНС гр.Станке Димитров, съставен е оценителен протокол, в който много ясно е посочено, от компетентни лица в това число и агроном, че са налице необходимите обстоятелства по пар.4 от ЗСПЗЗ.Дори и противоречиви според жалбоподателя, свидетелските показания, дадени от лицата свид.*** и свид.***, са еднопосочни що се отнася до факта, че ответниците са ползвали процесния имот, като според посочения свид.***, земята е обработвана за отглеждане на картофи, боб и пр, след което имотът е бил затревен, а към момента в мястото има коне, а свид.*** е категоричен, споделяйки възприятия от дете, че като малък е минавал оттам ежедневно, имало е ябълкови дървета, от които собствениците му давали ябълки.Жалбоподателят счита, че фактическите и правни изводи в обжалвания съдебен акт са противоречиви, тъй като Удостоверение от 21.03.1978г( л.73) и подаденото заявление по пар.4 от ПЗР на ЗСПЗЗ от 27.05.1992г. се сочат и като доказателство , за характера 2 на имота, който бил посочен в тези доказателства.Прави оплакване за процесуално нарушение, поради неуважаване на искането за изслушване на двама свидетели при режим на довеждане, довело до лишаването му от възможност да докаже своите твърдения, и прави искане за допускане до разпит още един свидетел, на страната на ответниците при режим на довеждане, който да установи какво е представлявал ревандикиращия се имот, доколкото това искане е направено в срок и без основание е оставено без уважение.Извода за недоказаност на твърдението, че имотът е облагороден се оспорва като неправилен, в условията на произтичащо за ищеца задължение да проведе пълно и главно доказване на исковите претенции.Твърди неяснота на изложените правни съображения, които били и неточни, в отсъствие на разграничение, кои от твърденията на ищците и кои от твърденията на ответниците се приемат.В съответствие с изложеното е искане за отмяна на обжалвания съдебен акт и отхвърляне на предявения иск, като неоснователен.

Препис от жалбата е връчен на ищцовата страна А. С. Д., ЕГН **********, с адрес: гр.София, ж.к.“***“, бл.321, вх.Б, ет.1, ап.1.В законоуставовения срок по делото е постъпил отговор на въззивната жалба, подаден от адв.Ю. С., като пълномощник на Д., с посочен адрес за призоваване: гр.Дупница, ул.“***“№2, ет.3, кантора 18.Изразява становище за допустима, неоснователна жалба.В основата на изложените съображения е становището за необоснованост на твърдението, за доказаност предпоставките за трансформиране право на ползване в право на собственост върху имота, при условията на параграф 4“б“ от ПЗР на ЗСПЗЗ и предвид представеното удостоверение VІІ-323/21.03.1978г. ОбНС, от което се установява, че на *** е предоставена за ползване орница в размер на 0.5 дка, в землището на с.Бистрица, м.“***“, която може да се използва за овощна градина.Не е доказано според ищцовата страна- насрещна страна по жалбата, че имотът е бил лозе, овощна градина или единствена на семейството земеделска земя.Обоснован и правилен според въззивамата страна е изводът, че предоставената земя към 1978г. е била орница, и за недоказаност на твърдението, че към 1992г- земята е използвана, като овощна градина.Признава се обстоятелството, че земята е била използвана от *** и съпругата му за отглеждане на картофи и зеленчуци, като в имота никога не е имало засадени овощни дървета, за да бъде характеризиран, като „овощна градина“.Отбелязва, че в условията на пар.4 б от ПЗР на ЗСПЗЗ, придобиване на право на собственост е обусловено от кумулативно наличие на няколко обстоятелства, сред които и заплащане на земята в предвидения срок – факт, недоказан според първоинстанционния съд, и премълчан в подадената жалба.Допълва, че в тази хипотеза, отсъствието на което и да е от обуславящите право на собственост обстоятелства, на основание пар.4 „б“ от ПЗР на ЗСПЗЗ обосновава неоснователност на твърдението, че наследодателя на ищците е придобил право на собственост върху ревандикираната площ, от имота на въззиваемата.В отговор на доводите, че показанията на разпитаните свидетели намират потвърждение, в отразеното в представеното Удостоверение №VІІ-323/21.03.1978г. на ОбНС и за допуснато от съда процесуално нарушение при произнасяне по своевременно направено доказателствено искане за разпит на двама свидетели, за установяване характеристиките на ревандикираната площ и неуважаването му в цялост , се изтъква, че при разпределение на доказателствената тежест в първоинстанционното производство, на ответниците е било възложено доказване кумулативно наличие на всички предпоставки по Параграф 4 „б“ от ПЗР на ЗСПЗЗ, като при спазване на принципа за равнопоставеност на страните били допуснати до разпит по 1- свидетел.Твърденията, че ДнРС не бил обсъдил правилно всички писмени и гласни доказателства, и не е мотивирал решението си, чрез ясни и точни съображения е определено, като голословно, тъй като всички приети доказателства били обсъдени, изложени са мотиви по основателността на исковите претенции, без да са допуснати 3 процесуални нарушения по време на съдебния процес.В съответствие с изложеното е искане, подадената жалба да бъде оставена без уважение, а обжалваното решение №413/16.08.2024г. да бъде потвърдено.Претендира разноски за въззивното производство.

Проверена по реда на чл.267 ГПК, съдът намери подадената жалба допустима- постъпила в законоустановения срок от надлежна страна в процеса, насочена срещу подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт.

В хода на въззивното производство са разпитани двама свидетели за изясняване на обстоятелства ,свързани с начина на ползване на процесния недвижим имот към момента на влизане в сила на пар.4 ПЗРЗСПЗЗ.

Съдът след като прецени доказателствата по делото, доводите и възраженията на страните по отделно и в тяхната съвкупност при условията на чл.235 ГПК прие за установено следното:

Първоинстанционното производство е образувано по искова молба, подадена от адв.Ю. С., като пълномощник на А. С. Д., ЕГН ********** срещу Р. Б. С. и В. Г. С..Твърдейки , че е наследник на ***, който е притежавал земеделски земи в землището на с.Бистрица, че с решение №0108/18.03.1996г.

ОСЗГ

Дупница се възстановява правото на собственост в съществуващи/възстановими/ стари реални граници върху няколко земеделски имота, сред които и поземлен имот с идентификатор *** КК и КР на с.Бистрица, общ.Дупница, обл.Кюстендил одобрени със Заповед №300-560/05.08.2004г. на ИД на АГКК, находящ се в м.“***“, с площ 2195 кв.м., трайно предназначение на територията : земеделска, начин на трайно ползване : нива, категория на земята при неполивни условия:4, стар идентификатор : няма, номер по предходен план 007010, при съседи:***, ***, ***, ***, ***, ***, *** и *** както, че ответниците са завладели принадлежащия и имот, ищцата е направила искане за постановяване на решение, за признаването й за собственик и осъждането им да и върнат завладения имот по конкретно – 500.00 кв.м., намиращи се в пространството между имоти с идентификатор ***, ***, 04220..11, *** и частта от имот с идентификатор *** с оставащата му площ 1695 кв.м.( молба уточнение на исковата молба).