Решение № 11 от 09.02.2023, Апелативен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 11 гр. Велико Търново, 08.02.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ

И ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ЯНКО ЯНЕВ

Членове:

ДАНИЕЛА ДЕЛИСЪБЕВА

ГАЛИНА КОСЕВА при участието на секретаря МИЛЕНА СТ. ГУШЕВА като разгледа докладваното от ЯНКО ЯНЕВ Въззивно търговско дело № 20224001000311 по описа за 2022 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258, ал. 1, предложение първо от ГПК - въззивно обжалване.

С Решение № 81/17.08.2022 год., постановено по т. д. № 67/2022 г. по описа на Плевенски окръжен съд е осъдено „Аква Конструкт Груп“ ЕООД, ЕИК 205898070, със седалище и адрес на управление: гр. Хасково, ул. „Г. Кирков“ № 1, представлявано от А. Д.

А., със съдебен адрес: гр. София, кв. „Витоша“, бул. ***********, адв. С. С., да заплати на „Наско - М. М.“ ЕООД, ЕИК 204468016, със седалище и адрес на управление: Област Плевен, Община Долна Митрополия, с. Горна Митрополия, ул. „Раковски“ № 5, представлявано от управителя М. И. М., със съдебен адрес: гр. Плевен, ********, адв. И. А. и адв. Д. Д., на основание чл. 258, ал. 1 от ЗЗД във вр. чл. 286 и чл. 288 от ТЗ и чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, сумата от 3 780 лв., представляваща разлика между сумата от 10 200 лв., представляваща стойността на част от извършената работа по договор за изработка (полагане на 150 кв.м. плочки на стойност 1 950 лв., при единична цена 13 лв./кв.м. и 750 линейни метра бордюр на стойност 8 250 лв., при единична цена 11 лв./м.) и сумата от 6 420 лв. - заплатен аванс без ДДС, по Фактура № 1000000003/07.08.2020 г., ведно със законната лихва върху сумата от 3 780 лв., считано от подаване на исковата молба – 15.04.2022 г. до окончателното изплащане на задължението, като е отхвърлен иска за разликата над 3 780 лв.

1 до 25 596 лв. като неоснователен. С решението е осъдено „Аква Конструкт Груп“ ЕООД, ЕИК 205898070, със седалище и адрес на управление: гр. Хасково, ул. „Г. Кирков“ № 1, представлявано от А. Д. А., със съдебен адрес: гр. София, кв. „Витоша“, бул. ***********, адв. С. С., да заплати на „Наско - М. М.“ ЕООД, ЕИК 204468016, със седалище и адрес на управление: Област Плевен, Община Долна Митрополия, с. Горна Митрополия“, ул.

„Раковски“ № 5, представлявано от управителя М. И. М., със съдебен адрес: гр. Плевен, ********, адв. И. А. и адв. Д. Д., на основание чл. 86, ал. 1 от ЗДД, сумата от 112.35 лв., представляваща обезщетение за забава изпълнението на парично задължение за заплащане на част от работата по договор за изработка в размер на законната лихва върху сумата на паричното задължение от 3 780 лв., за периода от 28.11.2020 г. до 14.03.2022 г., като е отхвърлен иска за разликата над 112.35 лв. до 751.85 лв., като неоснователен и недоказан.

Осъдено е „Аква Конструкт Груп“ ЕООД, ЕИК 205898070, със седалище и адрес на управление: гр. Хасково, ул. „Г. Кирков“ № 1, представлявано от А. Д. А., със съдебен адрес: гр. София, кв. „Витоша“, бул. ***********, адв. С. С., да заплати на „Наско - М. М.“ ЕООД, ЕИК 204468016, със седалище и адрес на управление: Област Плевен, Община Долна Митрополия, с. Горна Митрополия“, ул. „Раковски“ № 5, представлявано от управителя М.

И. М., със съдебен адрес: гр. Плевен, ********, адв. И. А. и адв. Д. Д., на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, сумата от 558.32 лв., представляваща разноски съразмерно уважената част от иска. Осъдено е „Наско - М. М.“ ЕООД, ЕИК 204468016, със седалище и адрес на управление: Област Плевен, Община Долна Митрополия, с. Горна Митрополия“, ул.

„Раковски“ № 5, представлявано от управителя М. И. М., със съдебен адрес: гр. Плевен, ********, адв. И. А. и адв. Д. Д. да заплати на „Аква Конструкт Груп“ ЕООД, ЕИК 205898070, със седалище и адрес на управление: гр. Хасково, ул. „Г. Кирков“ № 1, представлявано от А. Д. А., със съдебен адрес: гр. София, кв. „Витоша“, бул. ***********, адв. С. С., на основание чл. 78, ал. 3 във вр. ал. 5 от ГПК, сумата от 1 150.57 лв., представляваща разноски съразмерно отхвърлената част от иска.

Постъпила е въззивна жалба от „Аква Конструкт Груп“ ЕООД, ЕИК 205898070, със седалище и адрес на управление: гр. Хасково, ул. „Г. Кирков“ № 1, представлявано от А. Д.

А., със съдебен адрес: гр. София, кв. „Витоша“, бул. ***********, чрез адв. С. С. от САК против Решение № 81/17.08.2022 год., постановено по т. д. № 67/2022 г. по описа на Плевенски окръжен съд.

В същата се прави оплакване, че обжалваното решение в осъдителната му част е неправилно, поради наличие на нарушение и противоречие с материалния закон. Излага се, че е допуснато нарушение на първоинстанционния съд относно императивните норми на чл.

8 от ЗСч и чл. 116 от ЗДДС и предвид обстоятелството, че е допуснал и приобщил към доказателствения материал нищожна фактура и на база от данните в нея, е направил погрешен извод за основателност на иска. Твърди се и нарушение на принципа на законност (чл. 5 от ГПК), тъй като по силата на служебното начало при наличие на нищожност на процесната фактура, съдът бил длъжен да се произнесе в мотивите на решението по нищожността, без да е направено възражение на заинтересова страна по делото, но той не 2 бил сторил това, което от своя страна опорочавало съдебния акт. Неправилен бил и изводът на съда, че ответното дружество (настоящ жалбоподател) е признало претендираната по процесната фактура сума, поради пропускане на преклузивния срок по чл. 370 от ГПК и неоспорването на същата. Съдът погрешно бил счел, че с пропускането на преклузивния срок ответното дружество е признало претендираната от ищеца сума. Твърди се, че признанието на иска е право на разпоредително действие на ответната страна, което в процесния казус не било реализирано, но съдът без никакво правно основание стигнал до този извод, като тълкувал неподаването на отговор с оглед последиците на чл. 370 от ГПК.

Необоснован бил изводът на съда, че ищцовото дружество е доказало исковата си претенция. Нямало абсолютно никакви строителни книжа, протоколи и други, които да доказват кой и в какъв обем е извършвал работата. Липсвал и писмен договор. Съдът бил постановил решение, без да прецени всички факти и обстоятелства в хода на исковото производство относими към приемането на извършената работа и без да съобрази, че ищецът не е доказал в условията на пълно и главно доказване извършване на СМР.

Направено е искане да се отмени решението в обжалваната му част и да се постанови друго, с който да бъдат отхвърлени предявените искове. Претендират се разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК не е подаден отговор на въззивната жалба от „Наско - М. М.“ ЕООД, ЕИК 204468016, със седалище и адрес на управление: Област Плевен, Община Долна Митрополия, с. Горна Митрополия, ул. „Раковски“ № 5, представлявано от М. И. М. - управител.

Подадена е и въззивна жалба от „Наско - М. М.“ ЕООД, ЕИК 204468016, със седалище и адрес на управление: Област Плевен, Община Долна Митрополия, с. Горна Митрополия, ул. „Раковски“ № 5, представлявано от М. И. М. – управител, чрез адв. И. А. от АК – Плевен против Решение № 81/17.08.2022 год., постановено по т. д. № 67/2022 г. по описа на Плевенски окръжен съд.

В същата се излага, че решението в отхвърлителната му част е неправилно и незаконосъобразно. Излага се, че първоинстанционният съд неправилно бил анализирал събраните по делото доказателства, като не били обсъдени всички допустими, относими и своевременно представени доказателства в мотивите и не били формирани изводи, въз основа на съвкупната им преценка. Твърди се, че въз основа на извършените от ищцовото дружество СМР ответникът е следвало да заплати сума в размер на 51 750 лв. без ДДС или 62 100 лв. с ДДС, за което били издадени необходимите фактури, но били заплатени само част от дължимите суми и останала дължима сумата от 25 596 лв. с ДДС. Счита се, че при изчисляване на общата стойност на фактурираната работа не е допусната аритметична грешка, а грешка в пресмятането (било записано - 150 кв.м. вместо 1 500 кв.м.), тъй като посочената стойност от 19 500 лв. била стойността на действително извършената работа от страна на изпълнителя по договора и издател на фактурата за полагане на 1 500 кв. м. плочки при единична цена от 13 лв. за кв. м. Излага се, че служебния почин на съда, да търси какво е естеството на грешката, не кореспондирал със законово регламентираният принцип на служебното начало.

3

Претендира се да се отмени съдебния акт в обжалваната му част и да се постанови друг, с който да бъдат уважени изцяло предявените искове, ведно със законните последици.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е подаден отговор на въззивната жалба от „Аква Конструкт Груп“ ЕООД, ЕИК 205898070, със седалище и адрес на управление: гр. Хасково, ул. „Г. Кирков“ № 1, представлявано от А. Д. А., със съдебен адрес: гр. София, кв.

„Витоша“, бул. ***********, чрез адв. С. С. от САК.

В същия се излага, че решението на първоинстанционния съд е правилно и законосъобразно, а въззивната жалба неоснователна и като такава следва да бъде отхвърлена.

Първоинстанционният съд е приел, че страните по делото са били обвързани от договор за извършване на строително-монтажни работи, като ответникът не бил изпълнил изцяло задължението си към ищеца за заплащане на извършената работа по договора за изработка. Приел е, че при изчисляване на общата стойност на фактурираната работа, обаче, ищецът - изпълнител по договора бил допуснал аритметична грешка, поради което искът бил основателен до размер от 3 780 лв. без ДДС (тъй като фактурата била нередовен счетоводен документ), както и изчислената лихва за забава.

Съгласно чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от релевираните въззивни основания в жалбите.

Първоинстанционното решение е постановено от законен състав, в пределите на правораздавателната власт на съда, изготвено е в писмена форма, подписано е и е разбираемо. Следователно обжалвания съдебен акт не е нищожен по смисъла на чл. 270, ал.

1 и 2 от ГПК.

При извършената служебна проверка с оглед на всички процесуални нарушения, които водят до нищожност или недопустимост на обжалваното решение, съдът констатира, че същото е валидно и допустимо. Не е налице нито един от пороците, които обуславят нищожност или недопустимост на същото.

Апелативен съд – Велико Търново, след като разгледа жалбите, обсъди доводите на противната страна, прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, провери правилността на обжалваното решение, съобразно правомощията си, приема за установено следното от фактическа и правна страна, във връзка с наведените във въззивните жалби пороци на оспорения съдебен акт:

Пред първоинстанционният съд са предявени обективно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 258 от ЗЗД и чл. 266, ал. 1, изр. 1 от ЗЗД, във вр. с чл. 288 от ТЗ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД във вр. с чл. 294 от ТЗ.

Въззивният съд е обвързан само от наведените във въззивната жалба доводи за неправилност на първоинстанционното решение – арг. от чл. 269, изр. второ от ГПК, поради което следва да се произнесе само в пределите на наведените доводи във въззивната жалба, а служебно, само когато неправилно е приложена императивна материалноправна разпоредба.

4

Съгласно разпоредбата на чл. 266 от ЗЗД договорът за изработка има за предмет един трудов резултат и изпълнителят се освобождава от задължението си по него, само ако предаде точно извършената работа, а изискуемостта на насрещната парична престация уговореното възнаграждение, възниква, след като възложената и извършена работа бъде приета от възложителя - арг. чл. 266, ал. 1, изр. 1 от ЗЗД. Спрямо сключения договор за изработка, приложение намират и разпоредбите на ТЗ, когато учреденото от него договорно правоотношение е възникнало между търговци и за тях следва да се прилагат нормативните правила, уредени в ТЗ - арг. чл. 286, ал. 1 от ТЗ, какъвто е настоящия казус. По силата на чл.

258 от ЗЗД с договора за изработка изпълнителят се задължава на свой риск да изработи нещо, съгласно поръчката на другата страна. Договорът за изработка по своята правна същност представлява неформален, консенсуален, двустранен, комутативен, възмезден договор, като при учреденото от него материално правоотношение за изпълнителя са породени две основни облигаторни задължения - да извърши дължимите фактически действия по договора точно и добросъвестно и да предаде работата на възложителя, а за възложителя - да приеме (одобри) извършената работа и да заплати уговореното възнаграждение на изпълнителя - арг. чл. 258 от ЗЗД и чл. 266, ал. 1, изр. 1 от ЗЗД, във вр. с чл. 288 от ТЗ.