Решение № 236 от 28.11.2023, Районен съд - Разлог

РЕШЕНИЕ

№ 236 гр. Разлог, 27.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РАЗЛОГ, ІІ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на трети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Диана С. Павлова при участието на секретаря А. Р. Т., в присъствието на прокурора, разгледа докладваното от Диана Павлова, Адм. нак. дело № 20231240200511 по описа за 2023 година

Производството по делото е образувано по жалба, подадена от “Д..”ЕООД, ЕИК, с адрес: с.К., у.“Ш.”№6, представлявано от С.С.М., срещу НП №702037-F697589 от 10.05.2023 г., издадено от Н-к О„ОД“-С. в ЦУ на НАП, с което на жалбоподателя е наложено адм. наказание на основание чл.185, ал.2 от ЗДДС – имуществена санкция от 3`500.00 лв., за нарушение по чл.33, ал.1 от Наредба №Н-18 от 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства, издадена от Министъра на Ф, във вр. с чл.118, ал.4, т.1 от ЗДДС.

С жалбата се твърди, че оспореният адм. акт е незаконосъобразен, тъй като са допуснати съществени процесуални нарушения.

В проведеното ОСЗ жалбоподателят не се явява, не се явява и процесуалният му представител. Ответникът по жалбата не изпраща законен или договорен представител в последното ОСЗ, депозира писмено становище с което твърди, че съставеният АУАН и оспорваното НП са издадени от компетентен орган, в предвидената от закона форма и съдържание- чл.42 и чл.57, ал.1 от ЗАНН, при спазване на установения ред и в сроковете, предвидени в чл.34, ал.1 и ал.3 от ЗАНН, моли процесното НП да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно, както и моли за присъждане на разноски.

Депозираната жалба е допустима – изхожда от лице, което има правен интерес от нея. Актът е постановен на 24.02.2023 г., НП е издадено на 10.05.2023 г. и е връчено на нарушителя на 26.07.2023 г., в този смисъл жалбата е подадена в срок и е насочена срещу адм. акт /НП/, подлежащ на съдебна проверка. Разгледана по същество жалбата е неоснователна, като съображенията за това са следните: В текста на чл.33, ал.1 от Наредба №Н-18 от 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез ФУ издадена от МФ, е посочено че извън случаите на продажби всяка промяна на касовата наличност /начална сума, въвеждане и извеждане на пари във и извън касата/ на ФУ се регистрира във ФУ чрез операциите „служебно въведени“ или „служебно изведени“ суми. Тоест, лицата регистриращи и отчитащи извършвани продажби в търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от ФУ, са длъжни да регистрират във ФУ посредством посочените по-горе операции, всяка промяна на касовата наличност, извън случаите на продажби. По този начин законодателят цели да се регламентират условията за съпоставимост на касовата 1 наличност с документираните със съответното фискално устройство суми от продажби и от служебно въведените и изведените суми във всеки един момент. С обжалваното НП е прието, че на 24.02.2023 г. в 13:27 часа е извършена проверка в търговски обект по смисъла на параграф 1, т.41 от ДР на ЗДДС - магазин за закуски, находящ се в г.Б., у.„Г.А.“№17, стопанисван от “Д..”ЕООД, ЕИК*, като при проверката е установено, че наличната сума в брой съгласно данни от монтирания в обекта ЕКАФП, съгласно междинен дневен финансов отчет е 23,70 лева, в това число няма служебно въведени/ изведени суми, а фактическата наличност в касата на обекта е 1`062,00 лева, съгласно изготвен опис от представляващия дружеството С.С.М. Констатирана е разлика на паричните средства, която разлика представлява промяна на касовата наличност и не е отразена във ФУ налично в обекта, а именно “D.C.M02” с индивидуален №DY499112, посредством функцията „служебно въведени суми“. Поради това и на основание чл.185, ал.2 от ЗДДС, във вр. чл.33, ал.1 от Наредба №Н-18 от 13.12.2006 г., във вр. с чл.118, ал.4, т.1 от ЗДДС, на провереното лице е наложена имуществена санкция от 3`500.00 лева. В Акт за установяване на адм. нарушение приложен по делото като доказателство, констатираната от актосъставителя фактическа обстановка е описана по идентичен начин с тази, отразена в НП. Подобни фактически констатации се съдържат и в изготвения от проверяващите протокол за извършена проверка.

От материалите по делото се установява, че е спазена процедурата за издаване на обжалваното НП, а така също и таза за издаване на акта за установяване на адм. нарушение.

Същите са съставени от компетентни лица и всеки от тях съдържа предвиденото в чл.57, респективно в чл.42 от ЗАНН, реквизити. Трябва да се посочи и че от НП, а така също и от акта за установяване на адм. нарушение, става ясно в какво се изразява извършеното нарушение, кога и къде е извършено и кои законови разпоредби не са спазени. В качеството на свидетели по делото са разпитани М.К. и М.М.. Актът е постановен на 24.02.2023 г. от служителите на НАП, участвали в проверката. От показанията на свидетеля К. става ясно, че тя е участвала в проверката, в ходя на която е станало ясно, че в касовата наличност на “Д..”ЕООД се намира по-голяма сума от тази, отразена като оборот във ФУ. Свидетелят пояснява, че проверката е извършена на 24.02.2023 г. в г.Б., актът е бил съставен в присъствие на представляващия дружеството-нарушител и връчен на същия лично.

Свидетелят М. също сочи, че по време на извършена проверка в касата на жалбоподателя е установена по-голяма сума от тази, която са показвали данните на фискалното устройство, като при преброяването на сумите е присъствал лично представляващия дружеството и лично е попълнил описа на наличните банкноти. От изложеното дотук се налага извод, че действително “Д..”ЕООД е извършил нарушение на чл.33, ал.1 от Наредба №Н-18 от 13.12.2006 г., тъй като е установена разлика между фактическата наличност на парични средства в касата на търговеца и тази, разчетена от ФУ, без тази разлика да е била отразена чрез функцията “служебно въведени” суми. В тази вр. трябва да се отбележи и че по делото не се съдържат и каквито и да било доказателства, от които да е видно, че е била използвана функцията “служебно въведени” суми. Съгласно текста на чл. 185, ал. 1 от ЗДДС на лице, което не издаде документ по чл.118, ал.1, се налага глоба - за физическите лица, които не са търговци, в размер от 100.00 до 500.00 лева, или имуществена санкция - за ЮЛ и ЕТ, в размер от 500.00 до 2`000.00 лева. В изречение първо на ал.2 от чл.185 от ЗДДС е разписано, че извън случаите по ал.1 на лице, което извърши или допусне извършването на нарушение по чл.118 или на нормативен акт по неговото прилагане, се налага глоба - за физическите лица, които не са търговци, от 300.00 до 1`000.00 лева, или имуществена санкция - за ЮЛ и ЕТ, от 3`000.00 до 10`000.00 лева. В изречение второ на чл.185, ал.2 от ЗДДС е пояснено, че когато нарушението не води до неотразяване на приходи, се налагат санкциите по ал.1 на същия член. Според нормата на чл.63, ал.7, т.1 от ЗАНН, съдът изменя акта по чл.58д, когато се налага да приложи закон за същото, еднакво или по-леко наказуемо нарушение, без съществено изменение на обстоятелствата на нарушението. Това означава, че ако наказващият орган погрешно е приложил закон за по-тежко наказуемо нарушение, 2 районният съд разполага с възможността, ако не се констатира съществено изменение на фактическата обстановка, да приложи закон за по-леко наказуемото нарушение. В същото време по делото не са ангажирани каквито и да било доказателства, които да дават основание да се приеме, че нарушението е довело до неотразяване на приходи. Именно поради тези съображения в правилната правна квалификация на извършеното нарушение и на наложеното наказание е тази по чл.185, ал.2, изр. 2-ро, във вр. ал.1 от ЗДДС, във вр. чл.33, ал.1 от Наредба №Н-18 от 13.12.2006 г. Това означава, че нарушителят е следвало да бъде санкциониран с имуществена санкция от 500.00 до 2`000.00 лева, а не с такава от 3`000.00 до 10`000.00 лева. На основание гореизложените съображения, съдът намери че оспореното НП следва да бъде изменено, като санкцията бъде намалена в размера, определен в чл.185, ал.1 от ЗДДС, тоест намалена до предвидения в този текст среден размер на санкцията, а именно от 1`000.00 лева. При определяне размера на санкцията, съдебният състав съобрази естеството на нарушението и размерът на разликата в касовата наличност и данните от ФУ.

Трябва да се посочи и че извършеното нарушение не може да се квалифицира като маловажен случай по смисъла на чл.28 от ЗАНН. Това е така, понеже се касае за нарушение, при което с факта на установяването му законодателят презюмира настъпването на неблагоприятни за установения обществен ред правни последици, достатъчно значими, за да подлежат на санкциониране с предвидената в нормативната уредба санкция. Също така вредоносният резултат не е елемент от фактически състав на процесното нарушенията.

Предвид изхода на делото, жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати на насрещната страна сторените от последната съдебни разноски, а така също и претендираното от нея юрисконсултско възнаграждение. В случай ответникът по жалбата не доказва да е извършил конкретни разноски в производството, затова на същия следва да бъде присъдено единствено юрисконсултско възнаграждение. Доколкото делото не се отличава с голяма практическа и правна сложност, юрисконсултското възнаграждение следва да се определи на 100.00 лева.

Водим от горното, съдът

Р Е Ш И:

ИЗМЕНЯ НП №702037-F697589 от 10.05.2023 г., издадено от Н-к О„ОД“-С. в ЦУ на НАП, с което на жалбоподателя е наложено адм. наказание на основание чл.185, ал.2 от ЗДДС – имуществена санкция от 3`500.00 лева, за нарушение по чл.33, ал.1 от Наредба №Н-18 от 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства, издадена от Министъра на Ф, във вр. с чл.118, ал.4, т.1 от ЗДДС.

НАМАЛЯВА размера на наложената имуществена санкция на 1`000.00 лева.

ОСЪЖДА “Д..”ЕООД, ЕИК*, с адрес: с.К., у.“Ш.”№6, представлявано от С.С.М., да заплати на НАП съдебни разноски от 100.00 лв., представляващи дължимо юрисконсултско възнаграждение.

Решението на съда подлежи на касационно обжалване пред Бл.АС, чрез Рг.РС, в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

Съдия при Районен съд – Разлог: _______________________

3