Определение № 709 от 20.07.2026, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 709 гр. София, 20.07.2026 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ в закрито заседание на шести юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Маргаритка Шербанова

Членове:

Величка Цанова

Андрей Ангелов като разгледа докладваното от Маргаритка Шербанова Въззивно частно наказателно дело № 20261000600440 по описа за 2026 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.341, ал.2, във вр. чл.243, ал.7 от НПК.

Образувано е по жалба на З. Е. С. против Определение № 23 от 16.02.2026 г. на Окръжен съд –Видин, постановено по НЧД № 567/2025 г. по описа на същия съд, с което е потвърдено постановление № 1433/2022 г. от 16.10.2025г. на Окръжна прокуратура Видин, с което, на основание чл.243, ал.1, т.1, във вр. с чл.24, ал.1, т.4 от НПК, е прекратено наказателното производство по сл.д. № 38/2022г., по описа на НСлС, образувано и водено за престъпление по чл.343, ал.3, пр.3, вр. с ал.1, във вр. с чл.342, ал.1 от НК, прокурорска преписка №1433/2022г. по описа на Окръжна прокуратура- Видин.

В жалбата срещу определението се изтъкват доводи, че то е неправилно, необосновано, немотивирано и противоречиво.

В жалбата се твърди пълно игнориране на посочените допуснати неотстраними процесуални нарушения и събирането, и приобщаването на доказателства от некомпетентни органи извън способите, описани в НПК, от което следвало, че атакуваното определение е постановено в нарушение на чл.13, ал.1, чл.14, ал.1 и чл.107, ал.3 и ал.5 от НПК.

Според жалбоподателя, първоинстанционният съд не бил разгледал жалбата в цялост, не се бил запознал лично и непосредствено с цялото ДП, събраните доказателства по него, както и с доказателствените искания на всички пострадали лица, близки с покойния й син, които не били събрани, а удобно продължавал да обслужва обвинителната теза на прокуратурата. Съдът не се бил запознал изцяло с фактическата обстановка по делото, а разгледал и съпоставил частично доказателствата и то само тези, които обслужвали обвинителната теза. Съдът приел, че „при приближаване на влак № 7623, управляван от М. и 1

М., към прелеза и преминаване на първа колоос на влака през къса електронна релсова верига /КЕРВ/, на разстояние 1300 м пред прелеза АПУ /Автоматично Прелезно Устройство/ се задействала, и шосейните светофари започнали да светят с червени мигащи светлини и се включила звуковата сигнализация, което сигнализирало към пътните превозни средства за предстоящото преминаване на подвижен железопътен състав през прелеза.“ Този извод противоречал на свидетелските показания. Според показанията на свидетеля В. Д. С. „… имало случаи /без да ги конкретизира по време/ когато светофара на прелеза е бил повреден; около прелеза и ж.п. линията имало гъста растителност и не е имало видимост в двете посоки; на процесната дата още в светлата част на деня, свидетелят видял, че хора от БДЖ били отворили таблото на прелеза и правят нещо в него.“

В показанията си, свидетелят В. П. В. - работник във „Видастрой” ООД Видин, заедно с починалия Г. П. Г., с който били добри познати, твърдял за случаи на неизправност в системата за сигнализация на прелеза.

Според показанията на свидетеля П. А. П., около 8 часа сутринта на процесната дата преминал през прелеза, светела бяла светлина и нямало влакове. Казал, че често е минавал през този прелез, като е имало случаи /поне веднъж седмично, според него/ когато сигнализацията на шосейния светофар не била адекватна - свети бяла светлина и минава влак или свети червена светлина и влак няма.

Цитираните свидетелски показания, доказвали неработеща АПС, като в тази връзка значение имали и показанията на свидетеля Ж. Ж. – шофьор на камион във „Водстрой“ ООД, според когото в деня на инцидента, около 7:15 часа на 07.06.2022 г. „… приближил за преминаване на процесния прелез и видял, че светофара светил с лунно бяла светлина и нямало звукова сигнизизация, въпреки че преминал влак в посока ДимовоОрешец. Около 22:00 часа видял локомотива който дошъл от Димово, за да изтегли вагони от катастрофиралия влак. Видял и служители на БДЖ, които работили по таблото което било на самия прелез. Посочил е, че след като локомотива преминал през прелеза не се включила червена светлина. Локомотива преминал и стигнал до вагоните, които били прикачени към него, след което тръгнал към Димово. Тогава при преминаването през прелеза се включила червената светлина и сигнализацията, буквално когато локомотива бил на прелеза.“ От тези показания свидетелят извежда заключение, че на процесната дата на местопроизшествието, около 7:15 часа на 07.06.2022 г. при движението на влака сутринта по обичайното направление Димово-Орешец, АПС на прелеза, не е работила.

Първоинстанционният съд, неправилно, не бил кредитирал показанията на свидетелите В. С., В. В., П. П. и Ж. Ж. за случаи на неизправност в светлинно-звуковата сигнализация на процесния прелез; липса на видимост /или затруднена такава/ в ляво и дясно на ж.п. линията и за изсипана фракция на пътя към прелеза /пречеща на камионите да захождат към прелеза перпендикулярно/, защото ги бил приел за пристрастни, поради факта, че починалият Г. П. Г. е бил техен колега и приятел. Според жалбоподателката, тези хора са били преки свидетели на неработещата АПС, за системно неработеща прелезна сигнализация на процесния прелез.

2

Според жалбоподателката, всички други свидетели - Н. М. Н., Л. И. Д., Р. П. Р. и В. С. Г., описващи принципната работа на АПС, били също зависими лица поради факта, че работели в железницата и също били приятели и колеги, но не признали за какъв всъщност системен проблем ставало дума, защото се страхували да не останат без работа.

В действителност обаче, както било посочено и в постановлението, преки свидетели - очевидци, въпреки положените усилия не били установени, както и не били установени свидетели-очевидци в момента на възприемане на звуковата сигнализация от АПС.

Неправилно, според жалбоподателката, били ценени и показанията на полицаите Т. Т. и В. В., които твърдели, че „след като пристигнали на мястото, светофарната уредба светила с червена мигаща светлина“.

Показанията на полицаите за неработеща сигнализация към момента на идването им, били в унисон с показанията на свидетеля В. В., според когото „...сигнализацията не работи, блокирано е червено, а влак не минава, стоял съм 3-4-5 минути докато се уверя, че няма шум от идващ влак“ и след което преминавал.

В показанията си свидетелката Н. Н. твърдяла, че имало сигнали от машинисти, че при редовно задействан „затворен“ прелез били минавали ППС...т.е. при евентуално светещ червен светофар. От показанията на всички цитирани свидетели, можело да се направи извод, че АПС на процесния прелез не работи адекватно и има проблем.

Неоценен от първоинстанционният съд останал и факта, че показанията на свидетелите В. С. Г., Н. М. Н., Л. И. Д., Р. П. Р., С. М. Г., Д. С. С. и Б. И. Б. били не като преминаващи през процесния прелез при идващ влак, а като служители на определени места по системата, защото нямали пряко и непосредствено наблюдение на АПС на прелеза.

Никой от тях нямал задължението да прави оглед на прелеза за работата на АПС при преминаване на влак.

Единствено свидетелката Н. Н. потвърдила, че когато локомотива спрял на прелеза, тя слязла и видяла, че шосейните светофари светят с червена светлина и се чува звукова сигнализация.“ Показанията на тази свидетелка, напълно кореспондирали с показанията на свидетеля Ж. Ж. описани и на стр.24 в определението, който твърдял, че „около 22 часа видял локомотива който дошъл от Димово, за да изтегли вагони от катастрофиралия влак. Видял и служители на БДЖ, които работили по таблото, намиращо се на самия прелез. Посочил, че след като локомотива преминал през прелеза не се включила червена светлина. Локомотива преминал и стигнал до вагоните, които били прикачени към него, след което тръгнал към Димово. Тогава при преминаването през прелеза се включила червената светлина и сигнализацията, буквално когато локомотива бил на прелеза.“ Според Ж., на процесната дата вечерта, само в едната посока към Димово се е включила АПС, когато влака е бил буквално на прелеза.

Жалбоподателката сочи, че описала в жалбите си, че шкафа с релейна апаратура отговарящ за АПС бил отключен, че изправността му била проверявана от некомпетентен 3 орган, преди пристигането на следователите от НСлС.

Жалбоподателката възразява и срещу извода на първоинстанционният съд, че „След приключване на работата на разследващите органи и с тяхно разрешение бил отключен шкафа с релейна апаратура. Специална комисия извършила преглед на „релейния шкаф“ на прелеза, било установено, че всичко е изправно и бил съставен протокол VII-10.“ Този извод бил в противоречие с показанията на свидетеля В. Д. С., според когото „на процесната дата oщe в светлата част на деня видял, че хора от БДЖ са отворили таблото на прелеза и правят нещо в него.“ Показанията на С. напълно кореспондирали с приобщения доклад на националния борд за разследване на произшествия във въздушния, водния и железопътния транспорт, от който било видно, че на двата шкафа, обслужващи работата на АПС били правени огледи, установявана била изправността на апаратурата (положението на релетата) от некомпетентен орган преди идването на следователите от НСлС.

Неверни били твърденията на свидетеля Б., че намиращите се между пътя и ж.п. линията дървета не влияели на видимостта от прелеза, защото те не кореспондирали с констатациите в доклада на национален борд за разследване на произшествия във въздушния, водния и железопътния транспорт, а именно, че „В продължението между железния и шосейния път има висока гъста растителност, която нарушава видимостта на движещите се успоредно две превозни средства.“

Според жалбоподателката, неверни били и свидетелските показания, описани в определението, че в деня на инцидента никой не бил почиствал габарита, непосредствено след инцидента, защото в доклада ясно било написано, че: „На 07.06.2022 в междугарието Орешец - Димово от Енергосекция София към управителя на железопътната инфраструктура е извършвана регула на зиг-заг на контактната мрежа и почистване на габарита.“ Данни за гъста растителност и изрязване на дървета на процесната дата се съдържали и в показанията на свидетеля В. С..

Неверни били и показанията на свидетелят Д. П., който твърдял, че „...влак 7623 пристигнал на гара Димово в 13.14 ч. и потеглил към гара Орешец в 13.15 ч., с 3 минути закъснение.“ Тези показания противоречали на посоченото в доклада, че влакът се е движил навреме.

Неверен и недоказан бил извода на ОС-Видин, за метода на изчисляване на скоростта на товарният автомобил, според който скоростта била 34 километра, без да бъде взето предвид обстоятелството, че преди прелеза има завой на ляво от 90 градуса.

Установено било по досъдебното производство, че теглото на каменната фракция е тегло около 15 780, а общо тегло на товарния автомобил с товара била около 30 860 килограма.

По ДП не била установена и доказана масата на влака с вагоните и товара, както и дължината на влаковата композиция. Липсата на тези доказателства обезсилвало твърдяното в обжалваното определение, че след удара с товарния автомобил „Ивеко”, пътническият влак № 7623 бил продължил движението напред около 186 метра, а товарния автомобил бил изхвърлен на около 20 метра от ж.п. прелеза в дясно в канавката, успоредно 4 на железния път и това при условие, че била взета за отправна точка компрометираната скоростомерна лента на влака, и било прието, че той се е движил с 69 км. в час.

Според заключението на назначената железопътно-техническа експертиза, при конкретната ситуация - скорост на движение на влака не са установени превишавания на допустимата участъкова скорост на движение на влака.

Според заключението на тройната съдебно железопътно-автотехническа експертиза, с приложената към нея мащабна скица, след разшифроването на скоростомерната лента на локомотива на влак № 7623 е установено, че преди удара с товарния автомобил, скоростта на влака е била 69 км/ч, която била съобразена с разрешената максимална скорост. Т.е. експертизите доказвали, че скоростта на влака е била 69 км/час.